№ 766
гр. Пазарджик, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20215220201531 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ***********“ ЕООД, *******, предст. от Д.
АНГ. Д., гр.Пазарджик област: ********* против НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 36-0000736/09.09.2021 г. на и. д директор на РД "АА",
Пловдив към ИААА , с което на дружеството- жалбоподател е наложена чл.
96г, ал.1 пр.ІІ ЗАвП имуществена санкция в размер на 3000лева
С жалбата се заявява незаконосъобразност и необоснованост на
постановлението и се настоява за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез писмено становище ,
поддържа искането за отмяна с доводи за процесуална и материално- правна
неизправност, които развива.
Въззиваемата страна не изпраща законов или процесуален представител,
депозира писмено становище по хода и по същество с претенции за разноски.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
През м. август 2021г- била извършена комплексна проверка на дейността
на дружеството-жалбоподател като превозвач. В хода на проверката били
изискани редица документи във връзка с осъществения превоз, като се
1
установило, че дружеството притежава и лиценз за международен превоз на
товари.
При преглед на представените разпечатки от дигитален тахограф от
собственото на дружеството МПС с ******* св. инспектор М. установил, че
на 09.03.21г. водачът ****** е извършвал с това МПС международен превоз
на товари около 13.09ч. При направената служебна справка същият
установил, че към този момент обаче водачът не притежавал удостоверение
за психологическа годност.
При това свидетелят съставил против дружеството процесния АУАН за
нарушение по чл. 96г, ал.1 пр.ІІ ЗАвП вр. чл. 58,ал. 1,т. 3 Наредба №11 от
31.10.2002г. на MTC.
Актът бил надлежно предявен на пълномощник( виж на л.22) и с връчен
препис, а въз основа на него било издадено НП.
Двата административни акта неоснователно се критикуват в процесуална
порочност. Те са издадени от материално и териториално компетентни
органи, за което е представена и съответната заповед.
Описанието на нарушението в акта, идентично с това в НП, е достатъчно
по яснота и обем, предвид отразените факти по извършване на нарушението.
Сочи се ясно място и време на извършване на нарушението, както и
допустителството, чрез каквото форма е прието ( в съответствие с
предвиждането на чл. 96г от ЗАвП и чл. 10 от ЗАНН) , че е осъществен
състава на приписаното административно нарушение – допускане на водач да
осъществи посочения по време и място международен превоз, без да отговаря
на изискванията за психологическа годност като не притежава удостоверение
за такава.
Съответна на възприетата фактология е правната квалификация на
деянието, като в случая само в НП не е посочена от коя година е Наредба 11,
но при положение, че липсва съответно възражение в жалбата, както и че това
е посочено в акта, а и е международния превоз е регламентиран само с една
Наредба – Наредба 11 от 2002 г, то няма как при посочване само на нейния
номер в НП, без дата на приемане да възникнат недоумения относно
конкретния подзаконов нормативен акт.
От текстовата и квалификационна част на акта и на НП става несъмнено
ясно кои са обстоятелствата по извършване на нарушението и в коя
2
нормативна рамка са поставени и поради това непълно неоснователно се
твърди, че не била ясна волята на административно-наказващия орган какво
нарушение и по кой текст се вменява.
Спазена е била нормативно предвидената процедура по съставяне,
предявяване, връчване, издаване на двата акта.
По същество нарушение също е доказано.
Не само от показанията на актосъставителя, но и от представените
справки от дигитален тахограф и от информационната база на ИААА ( виж на
л. 18 и сл.) стана ясно, че на възприетата от административните органи дата и
час 09.03.21г. , около 13.09ч. ( виж на л. 19) водачът на процесния автомобил
( и двамата са посочени в справките) е осъществил управление, като е
извършвал международен превоз ( относно последния факт не се и спори,
доколокто и дружеството притежава посочения в НП лиценз за такъв) .
Установи се от показанията на актосъставителя и справка от
информационната база на ИААА ( виж на л. 17), че този водач е имал
последно удостоверение за психологическа годност валидно за периода
04.12.2019 до 04.12.20г. , тоест не е имал такова към датата на превоза
09.03.21г. .
Изискването за притежаване на психологическа годност се доказва
именно с удостоверението за такава , то е удостоверителния относно този
факт документ. Липсата на такова директно означава липса на такава годност.
Обратното не се и твърди от дружеството- жалбоподател.
Вярно е ,както се настоява с жалбата и писмените становища, че
удостоверенията за психологическа годност важат за срока, за който са
валидни и удостоверяват това право, тъкмо поради това след 04.12.20г.
водачът ****** не е притежавал такова право .
Според чл. 58, ал.1 т.3 от Наредба 11 /2002 г. за международен превоз на
пътници и товари „ Водачът на превозно средство, извършващо
международни превози на пътници и товари, трябва да отговаря на
следните изисквания - да притежава валидно удостоверение за
психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от
Закона за движението по пътищата“ , а според чл. 96г ЗАвП : „ Който
назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от
изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни
3
актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен
превоз… се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.“.
Доколкото нормата на чл. 96г е в ЗАвП, тя има предвид подзаконовите
нормативни актове по прилагането на ЗАвП , какъвто е именно Наредба
11/2002г., в чиито чл. 58, ал.1 т.3 е поставено процесното изискване, на което
не отговаря водачът, допуснат до управление от превозвача за процесния
превоз . Тълкуване ( в жалбата и писмените становище) по този въпрос е
превратно и лишено от основание.
Отговорността за допустителство от страна на превозвача е изрично
предвидена с чл. 96г , ал. ,1 пр.ІІ ЗАвП, както това се изисква с чл. 10 на
ЗАНН, а наложената на това основание имуществена санкция е в твърд
размер 3000 лева и не подлежи на корекция.
Горното обосновава решение за потвърждаване на НП.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 33-0000736/09.09.21.
на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация" град
Пловдив , с което на ***********“ ЕООД -гр.Пазарджик, *******, предст. от
Д. АНГ. Д. е наложена имуществена санкция по чл. 96г, ал.1, прІІ ЗАвП в
размер на 3000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4