Решение по дело №912/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Т. К. Т. и Т. К. Г. и двамата от [населено място], подадена чрез пълномощник, срещу Решение №260005/08.11.2024г., постановено по адм. дело №2 по описа за 2021 година на Районен съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата им против Заповед №622/06.04.2020г. на кмета на Община Хасково, с която е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 46, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на А. В. Т. върху новообразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с Решение № 67/29.02.2000 г. на Общински съвет - Хасково с идентификатор 77195.701.378, ж. р. "К.", землище на [населено място], с площ 1133 кв. м.

В жалбата се сочи, че решението на районния съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено при допуснати процесуални нарушения, както и поради необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл.209 т.3 от АПК. При постановяването му съдът не изложил мотиви по доводите на жалбоподателите, подробно формулирани в писмена защита вх. № 260689/21.10.2024г., че при издаването на обжалваната заповед не били спазени изискванията на Заповед №РД-46-494/22.08.2004г. на МЗГ и Заповед №РД-02-14-454/22.08.2003г. на МРРБ. Конкретно не било спазено изискването на т.4.4 от цитираните заповеди – да не се издават заповеди от кмета на общината по т.4.2 по §4к, ал.7 ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ЗСПЗЗ за новообразувани имоти, за които преди изработване на ПНИ са издадени нотариални актове. Сочи се, че в настоящия случай кметът не бил задължен да действа при условията на обвързана компетентност, а е следвало на самостоятелно основание да откаже възстановяване на правото на собственост на наследниците на А. В. Т. върху процесния имот, тъй като за този имот вече е бил издаден нотариален акт на К. Т. Г., наследодател на жалбоподателите, преди одобряване на ПНИ през 2019г. Съдът не бил обсъдил и довода на жалбоподателите, че ПИ 77195.703.378 не попадал в разпоредбите на §4 и сл. от ПЗРЗСПЗЗ, тъй като не е земеделска земя, предоставена за ползване въз основа на актовете на Президиума на НС, ДС или МС, обстоятелство категорично доказано по делото от представените писмени доказателства и заключението на вещото лице. В решението не били изложени мотиви и относно твърдението на жалбоподателите, че не била налице материално правната предпоставка на §4б, ал.1, изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ, в ПНИ да са включени незастроени земеделски земи, върху които е предоставено право на ползване, съгласно актовете, посочени в §4, ал.1. Процесният имот не представлявал незастроена земеделска земя, а урбанизирана територия с една сграда с жилищно предназначение, т.е. в имота били проведени мероприятия по смисъла на §1в от ДРППЗСПЗЗ, които не позволявали възстановяване на собствеността. Необоснован бил и изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед било изпълнено изискването на чл.28, ал.1 от ППЗСПЗЗ относно точното съдържание на атакуваната заповед с всички изискуеми индивидуализиращи имота характеристики. Процесният имот не попадал в разпоредбата на §4 и сл. от ПРЗЗСПЗЗ и не подлежал на възстановяване по този ред. Липсвала и категорично установена идентичност между притежаваните от А. В. Т. ниви, възстановени с Решение № 36-51/01.04.1998г. на ПК – Хасково, и процесния ПИ 77195.703.378, собственост на жалбоподателите, поради което обжалваната заповед била лишена от годен предмет. С оглед на така изложеното, се моли да бъде отменено обжалваното решение на Районен съд - Хасково, и вместо него да бъде постановено друго такова, с което да бъде отменена обжалваната заповед. Претендира се присъждане на направените съдебни и деловодни разноски.

Ответникът – Кмет на община Хасково, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител. Становище по касационната жалба е изложил в отговор, депозиран по делото, в който е посочил, че счета същата за неоснователна.

Заинтересованите страни – В. Г. С., А. В. Д. и М. В. К., не се явяват в съдебно заседание и не изразяват становище по касационната жалба.

Заинтересованата страна – М. Л. К. в депозиран по делото отговор на касационната жалба, излага съображения за неоснователност на същата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Хасково е образувано по подадена от Т. К. Т. и Т. К. Г. и двамата от [населено място], против Заповед №622/06.04.2020г. на кмета на Община Хасково, с която на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, във вр. с § 4б, ал. 1, изр. първо от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила ПНИ за ж. р. "К.", землище на [населено място], одобрен със Заповед № ДС-28-2/26.06.2019г. на Областния управител на област Хасково, решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ № 36-51/01.04.1998 г. на ОСЗГ по заявление № 51451 по чл. 11 от ЗСПЗЗ и скица № 4204/26.02.2020г., е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 46, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на А. В. Т. върху новообразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с Решение № 67/29.02.2000 г. на Общински съвет - Хасково с идентификатор 77195.701.378, ж. р. "К.", землище на [населено място], с площ 1133 кв. м., при граници и съседи, надлежно описани в заповедта.

С обжалваното в настоящото производство Решение № 260005/08.11.2024г., постановено от Районен съд – Хасково по адм. д. №2 по описа на съда за 2021г., първоинстанционния съд е отхвърлил подадената пред него жалба.

За да постанови решението районният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и същата e законосъобразна, тъй като съответства на приетия план на новообразуваните имоти и регистъра към него. Изпълнено в случая било изискването на чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ относно точното съдържание на административния акт, в който били посочени всички изискуеми индивидуализиращи имота характеристики, като към него била приложена и скица на процесния имот. Предвид правните основания за издаване на акта, предмет на контрол можело да бъде само съответствието му с влезлия в сила план на новообразуваните имоти. В случая се представили доказателства, от които се установявало, че жалбоподателите са атакували заповедта на областния управител, като са искали обявяване на нейната нищожност. От приложеното в цялост адм. дело № 3/2021г. по описа на Районен съд – Хасково ставало ясно, че тази жалба е отхвърлена в цялост, поради което следвало да се приеме, че заповедта на областния управител е влязла в сила. Издадената по реда на § 4, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ заповед не можела да има друго съдържание, освен записванията в плана на новообразуваните имоти, като в случая кметът действал при условията на обвързана компетентност – бил длъжен да издаде заповед за възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, съответствала на данните от влезлия в сила ПНИ. Такова пълно съответствие в случая било налице. Съдът посочил на следващо място, че при наличие на спор за материално право за новообразувания имот, същият не можел да се разреши в административното производство, а следвало да бъде предмет на разглеждане от гражданския съд по общия исков ред, като индиция за такъв между страните безспорно бил по делото. Разрешаването на спора, съгласно § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, можело да бъде основание за изменение на влезлия в сила ПНИ. В тази насока била трайната съдебна практика, включително и на Върховния административен съд.

Настоящата инстанция намира решението за валидно, допустимо и правилно.

Съгласно § 4к, ал. 7 от ПРЗ на ЗСПЗЗ, възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината, която се съобщава по реда на Гражданския процесуален кодекс. В заповедта се описват местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към заповедта се прилага скица на имота.

Разпоредбата на чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ гласи, че за възстановяването, съответно за придобиването, на правото на собственост върху всеки от новообразуваните имоти се издава заповед от кмета на общината с точно индивидуализиране на имота въз основа на влязъл в сила план по чл. 28, ал. 4 и документ за заплатена сума по влязла в сила оценка на земята или сградата. В заповедта се описват номерът на имота от плана на новообразуваните имоти, местоположението, размерът, границите, съседите, наличието на сгради, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към заповедта се прилага скица на имота. Заповедта се съобщава по реда на Гражданския процесуален кодекс и подлежи на обжалване по реда на АПК.

Следователно, производството по издаване на заповед от кмета на общината на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е етап от процедурата по възстановяване, съответно придобиване право на собственост върху новообразуваните имоти, следващ изработването и влизането в сила на плана на новообразуваните имоти (ПНИ) по чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Необходима предпоставка за издаването и е наличието на влязъл в сила ПНИ по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В тази връзка, както е посочил районният съд, при преценка законосъобразността на заповедта следва да се установи съответствието между този план и индивидуализацията на имота с оспорената заповед, като кметът действа при условията на обвързана компетентност.

В случая се установява, че ПНИ на ж. р. "К. " в [населено място], където е възстановен процесният имот, е влязъл в сила, като жалбоподателите независимо, че са оспорили заповедта на областния управител, с която е одобрен, то тя е отхвърлена като неоснователна, т.е. заповедта е влязла в сила.

Процедурата по придобиване право на собственост върху имоти, предоставени за лично ползване, е сложен фактически състав, който преминава през няколко етапа. Всеки етап завършва с отделен административен акт, който подлежи на обжалване и самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност, и който след влизането си в сила придобива стабилитет. Предмет на производството по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е установяване наличието на материалноправните предпоставки за възстановяване респ. придобиване, правото на собственост и съответствието на издадената заповед от кмета на общината с влезлия в сила ПНИ. В случая е налице влязъл в сила ПНИ, поради което на посочените в заповедта правни основани, е бил издаден съответният акт. В последния са описани местоположението, границите и съседите на имота, като е посочено и че ограничения на собствеността няма. Заповедта не може да има друго съдържание, освен записванията в ПНИ. Тя отразява правата на собствениците според този план и контролът за законосъобразността и се изчерпва с проверка дали тя съответства по съдържание на данните от влезлия в сила ПНИ и регистъра към него, което в случая явно е сторено като не е установено несъответствие.

Във връзка с наведените в касационната жалба оплаквания следва да се посочи, че същите са относими и са подлежали на обсъждане в производството по оспорване на заповедта на областния управител, с която е одобрен ПНИ. Както вече се посочи контролът за законосъобразност на заповедта на кмета, с която се възстановява правото на собственост се изчерпва с проверка дали тя съответства по съдържание на данните от влезлия в сила ПНИ и регистъра към него. Предвид вида и характера на оспорения акт, необсъждането от страна на районния съда на останалите посочени в жалбата доводи не представлява съществен порок на атакуваното решение, обосноваващ отмяната му.

По отношение на развития в касационната жалба довод, с който се оспорва статута на процесния имот, като се сочи, че жалбоподателите притежават надлежни документи за собственост на ПИ 77195.703.378, като същият не може да се квалифицира като имот в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като не е бил внасян в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, следва да бъде посочено, че това възражение е неотносимо към обжалваната заповед. Такова оплакване би било относимо в едно производство по обжалване на ПНИ по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но не и в настоящото. Освен това е и неоснователно. Цялата местност "К.", землище [населено място] е със статут на територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, във връзка с което е изработен и ПНИ. Всички имоти, находящи се в тази местност, са подчинени на режима на § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, независимо дали собствеността върху тях се възстановява, придобива или никога не е изгубвана.

По отношение на довода в касационната жалба, касаещи несъобразяването на заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ с указанията, дадени в заповеди № РД-46- 494/22.08.2003 г. на МЗГ и № РД- 02- 14- 454/22.08.2003 г. на МРРБ, същият не следва да бъде обсъждан, тъй като посочените заповеди не могат да бъдат квалифицирани като критерий за законосъобразност на административния акт. Касае се за указания във връзка с техническите изисквания по изготвяне на помощния план и плана на новообразуваните имоти, които в никакъв случай нямат нормативен характер.

По тези съображения настоящата инстанция счита, че касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Решението на районния съд е валидно, допустимо, постановено при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора разноски в полза на жалбоподателите не се следват. От ответника и заинтересованите страни разноски не са претендирани.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260005/08.11.2024г., постановено по адм. дело № 2/2021г. по описа на Районен съд –Хасково.

Решението е окончателно.