Решение по дело №4130/2016 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 1471
Дата: 19 декември 2016 г. (в сила от 30 януари 2017 г.)
Съдия: Диана Младенова Матеева
Дело: 20161720104130
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 октомври 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1369                            19 .12 .2016 г.                        Град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                   6 състав

На  13 12 2016

В открито заседание в следния състав:

                                                Председател: Д МАТЕЕВА

Секретар:  Д А.

 

Като разгледа докладваното от председателя гр.д. № 04130  по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         

Предявен е иск от Л.П.П. *** ЕГН **********

срещу “РЕКОУЛ ” АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София 1463, ул.Д-р Хр.Стамболски № 3 ат03

предст.от Ф.Уотле и Е.Брику винаги двамата заедно

 

с правно основание чл.357 вр. чл.221 ал.1 КТ, вр. чл.86 вр.84 ал.2 ЗЗД,

за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца

сумата 1043 лв., представляваща дължимо и неизплатено обезщетение по чл.221,1 КТ, в размер на БТВ за периода 15.04.2016-15.05.2016г.

ведно със законната лихва върху главницата от датата на поканата 02.06.2016г. отправена чрез депозирана декларация вх.№ 060/ 02.06.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски

 

В законоустановения срок ответната страна не е подала отговор.

 

            При преценка на събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            По допустимостта :

            Искът е предявен от активно легитимирана страна, както и  пред компетентния съд – с оглед факта, че обичайното работно място е било гр.Перник Мина “Гладно поле” – поради което и по правилата на изборната подсъдност и съгл. чл.114 ГПК – искът се явява допустим и следва да се разгледа по същество.

 

            По основателността:

Безспорно по делото,  и видно от приетите доказателства, ищцата е работила по трудово правоотношение в ответното дружество на длъжност: “отговорник по качеството” съгл.Трудов договор № 36 от 31.07.2009г. до момента на Заповед № 003 от 15.04.2016г. когато е прекратен на осн. чл.328 ал.1 т.3 КТ по причини- намаляване обема на работа.

При чл.222 ал.1 КТ – в хипотезата на чл.328 ал.1 т.3 КТ : уволнение поради намаляване обема на работа, работникът има право на обезщетение в размер на 1 БТВ за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец.

            Видно от доказателствата – след уволнението ищцата не е работила на друго място по трудово правоотношение.

Следователно, има правото на обезщетение в размер 1043лв.

С декларация вх.№ 060/ 02.06.2016г. подадена пред работодателя – ищцата е удостоверила, че за периода 15.04.2016-15.05.201г  е останала без работа по труд.правоотношение.

Посочената декларация има силата на ПОКАНА по смисъла на чл.84 ЗЗД – от датата на депозирането й – 02.06.2016г.

            Към момента на ИМ – 4 месеца след депозирането на декларацията – покана, работодателят не е изпълнил задължението си, поради което е в забава по чл.84 ал.2 ЗЗД

            По делото е приета СИЕ съгласно която -  посочената сума се дължи в размера посочен в ИМ.

            Следователно- следва да се уважи главният иск, а от това следва, че следва да се уважи и акцесорният иск – за законната лихва считано от  02.06.2016г. – денят на поканата  до окончателното изплащане на сумата.

 

На основание чл.242 ал.1 ГПК следва да бъде допусната предварително изпълнение на решението в частта му, касаеща неизплатени трудови възнаграждения.

 

По разноските:

Ищецът е поискал да му бъдат присъдени и направените по делото разноски. Същият е доказал разноски в размер на 300лв. за заплатен адвокатски хонорар, поради което и ответникът следва да бъде осъден да му заплати тази сума.

Производствата по трудови спорове за безплатни за ищеца, но не и за ответника. При изхода на делото  съдът намира, че следва да осъди ответната страна да заплати по сметка  на ПРС сумата 41.72 лв. държавна такса, както и 100лв. на ПРС за в.лице.

 

            С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА “РЕКОУЛ ” АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София 1463, ул.Д-рХр.Стамболски № 3 ат03

предст.от Ф.Уотле и Е.Брику винаги двамата заедно

ДА ЗАПЛАТИ  на Л.П.П. *** ЕГН **********

СУМАТА 1043лв. представляваща дължимо и неизплатено обезщетение по чл.221,1 КТ, в размер на БТВ за периода 15.04.2016-15.05.2016г.

ведно със законната лихва върху главницата 1043лв. - от датата на поканата 02.06.2016г. отправена чрез депозирана декларация вх.№ 060/ 02.06.2016г. до окончателното изплащане на сумата,

както и направените по делото адвокатски  разноски в размер 300лв.

 

ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението.

 

ОСЪЖДА “РЕКОУЛ ” АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София 1463, ул.Д-рХр.Стамболски № 3 ат03

предст.от Ф.Уотле и Е.Брику винаги двамата заедно

да заплати по сметки на ПРС сумата от 41.72 лв. държавна такса и 100лв. за вещо лице.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване от страните пред ПОС в двуседмичен срок от датата на обявяване на решението пред страните.

                                                           

                                                                        Районен съдия:

Дата на обявяване на

Решението:19.12.2016 год.

Съд.деловод.

      / Х.Симеонова/