Р Е Ш Е Н И Е
гр.***, 15.07.2015 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско
отделение, 19 състав в публичното заседание на двадесет и шести януари през две
хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА РУБИЕВА
при секретаря Д.И., като разгледа докладваното от съдия Рубиева гр. дело № 7757 по описа за
Предявени са при условията на активно
субективно съединяване искове с правно основание чл. 135 ЗЗД.
Ищците – Е.А.З. и И.М.З.
твърдят, че с влязла в сила на 08.12.2009г. присъда на Софийски градски съд,
НК, ІІІ състав по НОХД №1854/2008г. ответникът Д.Ф.Х. е бил признат за виновен
в това, че на 10.04.2007г. в град **************** пред ап.3, умишлено е
направил опит да умъртви сина им – М.И. З., чиито наследници след смъртта му на
24.10.2009г. са те. Ищците твърдят, че с цитираната присъда е уважен предявения
от сина им граждански иск срещу Д.Ф.Х. в размер на 30 000 лв. за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Твърдят, че след влизане на присъдата в сила,
като наследници на своя син, са образували изпълнително производство №144/2010г. по описа на ЧСИ В.Л., като при
извършена проверка ЧСИ е установил, че на 28.12.2009г., след влизане в сила на
присъдата, първият ответник – Д.Ф.Х.
е прехвърлил на втората ответница – Е. С.С., която е негова майка, чрез
дарение с нотариален акт №168, том І, рег. №3558, дело №148/2009г. на нотариус
Катранджиев, собствения си недвижими
имот, представляващ самостоятелен обект в сграда, а именно: жилище, заемащо таванския етаж от жилищната сграда, находяща се в
гр. ***, район ************, на третия етаж, със застроена площ от 40.60 кв.м.,
състоящо се от стая, кухня, сервизни помещения и тъмен таван с площ 14.40
кв.м., използван като обслужващо помещение към жилището, при граници/съседи на жилището: стълбище, от три страни двор, калкан,
отдолу жилището на насл. на А.Б.С., заедно с
голямо зимнично помещение - мазе /без посочени граници по документ за
собственост/ с площ от 20.39 кв.м., заедно с 20.44% идеални
части от общите части на сградата и 20.44% идеални части от мястото, върху
което е построена сградата, цялото с площ от 201.70 кв.м., представляващо
поземлен имот пл.№ 5 от квартал 296 по плана на гр. ***, местност „******”, при
граници/съседи на мястото по нотариален акт: ул. „******”, ул. „******, който
имот е включен в УПИ VІ – 5,6 от кв. 296 по плана
на гр. ***, район „Красно село”, местност „******” с площ от 410кв.м., при
граници по скица: от две страни улици, УПИ V-7,
8 и УПИ VII - 4. Ищците твърдят, че не съществува съмнение, че първият
ответник е знаел, че с извършеното дарение уврежда интересите им. Твърдят, че за
това увреждане е знаела и втората ответница, която освен, че е майка на Д.Х. и се
явява от кръга на лицата по чл. 135, ал.2 ЗЗД, за които знанието за увреждане
се презумира от закона, тя е присъствала и на всички съдебни заседание, вкл. и
на съдебното заседание при предявяването на гражданския иск и произнасянето на
присъдата. Поради това считат, че описаната сделка е извършена напълно
съзнателно и преднамерено, с цел осуетяването на изплащане на присъденото
обезщетение по уважения граждански иск. Поради изложените
обстоятелства молят съда да обяви за
недействителен спрямо тях договора за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на описания по-горе имот, извършено от първия на
втория ответник. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът Д.Ф.Х. в срока по чл. 131 ГПК не е
депозирал отговор.
Ответницата – Е. С.С.
не е депозирала писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК.
В съдебно заседание ответниците, чрез своя процесуален представител,
оспорват исковата претенция и молят иска да бъде отхвърлен.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира
за установено от фактическа страна следното:
По
делото е представена присъда № 21 от 09.10.2008г., постановена по НОХД
№1854/2008г., по силата на която СГС, НК, ІІІ състав е признал подсъдимия Д.Ф.Х.
за виновен в това, че на 10.04.2007г. в град **************** пред ап.3,
умишлено е направил опит да умъртви М.И. З.. С цитираната присъда е осъден
подсъдимият Д.Ф.Х. да заплати на основание чл. 45, ал.1 ЗЗД на М.И. З. сумата
от 30 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, в
резултат на престъплението по чл. 115 от НК, предмет на обвинителния акт, ведно
със законоустановената годишна лихва, считано от 10.04.2007г. до окончателното
изплащане на сумата. Видно от извършеното официално отбелязване, присъдата на
СГС е влязла в сила на 08.12.2009г.
Представен е изпълнителен лист от
09.02.2010г., издаден въз основа на присъда №21 от 09.10.2008г. по НОХД
№1854/08г. по описа на СГС, НО, 3 състав, влязла в сила на 08.12.2009г.,
съгласно който Д.Ф.Х. е осъден да заплати на гражданския ищеца М.И. З. сумата от 30 000лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.04.2007г.
до окончателното изплащане на сумата и
направените по делото разноски в размер на 250 лв.
По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим
имот №168, том І, рег. №3558, дело №148 от 28.12.2009г., по силата на който Д.Ф.Х.
дарява на своята майка Е. С.С. следния свой собствен недвижим имот, а именно: жилище, заемащо
таванския етаж от жилищната сграда, находяща се в гр. ****************, на
третия етаж, със застроена площ от 40.60 кв.м., състоящо се от стая, кухня,
сервизни помещения и тъмен таван с площ 14.40 кв.м., използван като обслужващо
помещение към жилището, при граници/съседи на жилището: стълбище, от три страни
двор, калкан, отдолу жилището на насл. на А.Б.С., заедно с голямо зимнично
помещение - мазе /без посочени граници по документ за собственост/ с площ от
20.39 кв.м., заедно с 20.44% идеални части от общите части на сградата и 20.44%
идеални части от мястото, върху което е построена сградата, цялото с площ от
201.70 кв.м., представляващо поземлен имот пл.№ 5 от квартал 296 по плана на
гр. ***, местност „******”, при граници/съседи на мястото по нотариален акт:
ул. „******”, ул. „******, който имот е включен в УПИ VІ – 5,6 от кв. 296 по
плана на гр. ***, район „Красно село”, местност „******” с площ от 410кв.м.,
при граници по скица: от две страни улици, УПИ V-7, 8 и УПИ VII – 4.
По делото е представено удостоверение за наследници №002429 от
16.11.2009г., от което е видно, че М.И. З. е починал на 24.10.2009г. и е
оставил за свои наследници: И.М.З.-баща и Е.А.З. – майка.
В съдебно заседание, проведено на 27.02.2014г., СРС, 37 състав е признал за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът Д.Ф.Х. е
син на Е. С.С..
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.135 ЗЗД с
предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по
отношение на него сделка (или друго действие), с която длъжникът го уврежда. Съгласно
разпоредбата на чл.135 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че се явява кредитор на
прехвърлителя и че атакуваният договор го уврежда, ако длъжникът при
извършването му е знаел за увреждането. Съобразно чл. 135, ал.2 ЗЗД знанието се
предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ,
възходящ, брат или сестра на длъжника. В тежест на ответниците по настоящото
производство е да оборят тази законова презумпция.
Кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД е всяко лице,
титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника. Правото на
кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го
актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане -
вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно.
Настоящата инстанция приема, че по делото се
установи, че ищците в качеството си на наследници на починалия М. З. имат
качеството „кредитор” по отношение на първия ответник – прехвърлител по
процесния договор. До този извод съдът достигна, съобразявайки приложените по
делото писмени доказателства – изпълнителен лист и влязла в сила присъда в
частта по предявения в наказателното производство граждански иск с правно
основание чл. 45 ЗЗД.
По отношение на останалите предпоставки: в
решение № 639/ 06.10.2010 г. по гр. дело № 754/
Настоящият състав намира, че процесният договор за дарение
от 28.12.2009г., обективиран във формата на нотариален акт, е увреждащ ищците
като кредитори. С тази сделка, имайки предвид нейната безвъзмездност, ответникът
Д.Х. като длъжник намалява имуществото си, което служи като общо обезпечение за
изпълнение на задължението му към ищците и затруднява удовлетворяването му.
Очевидно е знанието на длъжника – че с прехвърлянето на имота намалява
възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото му. В случая
ответникът Д.Х. не ангажира доказателства, че разполага с парични средства или
друго имущество, достатъчно за
удовлетворяване на кредитора, като навеждането на такива доводи и доказването
им е в негова тежест. По
делото е безспорно обстоятелството, че приобретателят по атакуваната сделка е
майка на ответника Д.Х. и с оглед презумпцията на чл. 135, ал.2 от ЗЗД нейната
недобросъвестност като трето лице, придобило права по сделката се предполага,
тъй като е възходяща на длъжника. В конкретния случай, ответниците, в чиято
доказателствена тежест е това, в хода на производството не ангажираха доказателства, с
които да бъде доказана липсата на знание у надарената Е. Спирова, поради което
презумпцията за знание не бе оборена.
Неоснователно е възражението на ответниците, че
вземането на ищците е възникнало след сключената сделка, тъй като от
приложените и неоспорени доказателства се установи, че вземането им е
възникнало преди сключването й.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички
предпоставки от фактическия състав на иска по чл.135 ал.1 от ЗЗД, поради което
исковете предявени при условията на активно субективно съединяване следва да
бъдат уважени.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да заплатят на
ищците сумата от 950 лв., съгласно приложен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
По сметка на СГС ответниците дължат и сумата от
241.12лв. – държавна такса, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, тъй като при
разглеждане на делото пред СРС ищците са били частично освободени от заплащане
на държавна такса.
Мотивиран от горното, СГС, І ГО, 19 състав
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Е.А.З., ЕГН: **********
и И.М.З., ЕГН: **********, съдебен адрес: ***, офис №407-адв. Ж. по исковете с
правно основание чл. 135 от ЗЗД, предявени от Е.А.З. и И.М.З. против Д.Ф.Х. и Е. С.С., със
съдебен адрес:***-адв. Т. договор за
дарение, обективиран в нотариален акт №168, том І, рег. 3558, дело №148 от
28.12.2009г.,
по силата на който Д.Ф.Х. дарява на своята майка Е. С.С. следния свой собствен
недвижим имот, а именно: жилище, заемащо таванския етаж от жилищната
сграда, находяща се в гр. ****************, на третия етаж, със застроена площ
от 40.60 кв.м., състоящо се от стая, кухня, сервизни помещения и тъмен таван с
площ 14.40 кв.м., използван като обслужващо помещение към жилището, при
граници/съседи на жилището: стълбище, от три страни двор, калкан, отдолу
жилището на насл. на А.Б.С., заедно с голямо зимнично помещение - мазе /без
посочени граници по документ за собственост/ с площ от 20.39 кв.м., заедно с
20.44% идеални части от общите части на сградата и 20.44% идеални части от
мястото, върху което е построена сградата, цялото с площ от 201.70 кв.м.,
представляващо поземлен имот пл.№ 5 от квартал 296 по плана на гр. ***,
местност „******”, при граници/съседи на мястото по нотариален акт: ул. „******”,
ул. „******, който имот е включен в УПИ VІ – 5,6 от кв. 296 по плана на гр. ***,
район „Красно село”, местност „******” с площ от 410кв.м., при граници по
скица: от две страни улици, УПИ V-7, 8 и УПИ VII – 4.
ОСЪЖДА Д.Ф.Х. и Е. С.С. да заплатят на Е.А.З. и И.М.З., сумата от 950лв. /деветстотин
и петдесет лева/, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.Ф.Х. и Е. С.С. да заплатят по
сметка на СГС сумата от 241.12лв. /двеста четиридесет и един лева и 12ст./, на
основание чл. 78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: