Р Е Ш
Е Н И Е
№_______________
гр.Варна, 07.11.2009г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретаря ЕЛКА ИВАНОВА като
разгледа докладваното от съдия Бажлекова в.гр.д.№1102 по описа за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
въззивни жалби, както следва: с вх. № 2638/09.05.2019г. от А.Х.А., чрез адв.Г.Г.
и с вх. № 2723/1405.2019г. от А.О. А.
чрез адв. Г.Н. срещу решение №102/22.04.19г., постановено по гр.д. № 601/2018г.
на ПРС, с което е отхвърлен предявения от А.Х.А. и А.О.Х. срещу Ю.Х.Х. и Ф.А.Х.
иск с правно основание чл.108 ЗС, за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищците са собственици въз основа на давностно владение на
348 кв.м. реални части, повдигнати с червен цвят на скица
№270/12.12.2014г./л.10 от делото/, намиращи се в северната част на недвижим
имот с идентификатор 47620.501.161 по КК на с.M., при граници на реалната част:
север-имоти с №№ 151, 152, изток-510 кв.м. от ПИ 47620.501.161, запад-840 кв.м.
от ПИ 47620.501.161; намиращи се в северозападната свободна от застрояване част
от имота съставляващ УПИ ХIII-185, в кв.35 по плана
на с. M., при граници на процесните 348 кв.м. реални части по регулационен план на с.M. от 1962г.: от запад - имот №
XIV-185, от север - УПИ № VIII-186 и УПИ № IX-188, от изток УПИ XII-184, от
югоизток - имот, при граници на УПИ XIII-185 в квартал 35 по плана на с.M. от 1962г.: УПИ
№ XIV – 185, VIII-186, IX-188, XII – 184, улица, което УПИ е част от Поземлен
имот, целият с площ 1698 кв.м, с идентификатор 47620.501.161 по кадастралния
план на селото от 2005г., при граници: улица, УПИ №193.66, УПИ №188.39, УПИ
№187.31, УПИ №187.53, УПИ № 186.73, и
ответниците да бъдат осъдени да предадат владението върху описаната реално
обособена част на ищците.
В двете жалби са изложени идентични подробни
доводи и съображения, че решението е недопустимо, евентуално неправилно, като
постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Посочва се, че
решението е постановено и в противоречие на задължителната практика на ВКС,
постановена по реда на чл.290 ГПК. Твърди се, че съдът се е произнесъл по
непредявен иск, като в нарушение на принципа на диспозитивното начало е извел
правна квалификация на иска въз основа на обстоятелства, които не са въведени
от ищците и по този начин е подменен определения с исковата молба предмет на
спора и обхвата на търсената защита. Въззивниците считат, че съдът не е
извършил внимателна и задълбочена проверка на всички събрани по делото
доказателства, поради което е достигнал до неправилни и необосновани изводи
относно осъществяваното владение и правото на собственост върху процесните
идеални части от имота. Молят решението да се обезсили и производството да се
върне на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск, евентуално
решението да се отмени, като се уважат предявените искове с правно основание
чл.108 ЗС.
В предвидения срок въззиваемите Ю.Х.Х. и Ф.А.Х.
са депозирали отговор, с който оспорват въззивните жалби като неоснователни.
Молят решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират
за присъждане на разноски във въззивното производство.
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Предявени са искове от А.Х.А.
и А.О.А. срещу Ю.Х.Х. и Ф.А.Х. за предаване на владението върху 348 кв.м.
реално обособена част от имот с идентификатор 47620.501.161 по КК на с. M.,
одобрена със заповед № РД-17-12/04.08.2005г., на основание чл.108 от ЗС.
В исковата молба и допълнителните уточнителни
молби, ищците твърдят, страните по делото са придобили в съсобственост поземлен
имот с площ 858 кв.м, съставляващ УПИ XIII-185 в кв.35 по плана на село M., от
които 348 кв.м идеални части са собственост на ищците, придобити в резултат на
давностно владение, и 510 кв.м идеални части са собственост на ответниците.
Излагат се твърдения, че по силата на договор за дарение, обективиран в
нотариален акт /НА/ № 57, том IV, per.№ 3208, дело № 485 от 2001 г. на нотариус И.К., вписан под № 113, том IV,
дело № 754, вх.рег.№ 2990 от 10.09.2001 г. на служба по вписвания при Pайонен
съд – Провадия, А.Х.А. е собственик на недвижим имот, находящ се в село M.,
община Д., област В., представляващ дворно място с пространство от 840 кв.м,
съставляващ урегулиран поземлен имот /УПИ/ XIV в квартал 35 по плана на селото,
при граници и съседи : улица, парцел XV-191, парцел VII-196, парцел VIII-186,
парцел XIII-185, ведно с построените в това дворно място жилищна сграда със
застроена площ 93 кв.м, жилищна сграда със застроена площ 40 кв.м и стопански
постройки със застроена площ 42 кв.м. През 2010 г. в режим на съпружеска
имуществена общност ищците придобили 348 кв.м идеални части от дворно място,
находящо се в селото, цялото с площ 1698 кв.м, съставляващо УПИ с идентификатор
47620.501.161 по кадастралния план /КП/, при граници: улица, УПИ № 193.66, УПИ
№ 188.39, УПИ № 187.31, УПИ № 187.53, УПИ № 186.73, който имот е частично
идентичен с УПИ ХІІІ-185 и УПИ XIV-185 в квартал 35 от предходния регулационен
план на селото, за което бил издаден НА за собственост върху недвижим имот по
давностно владение № 55, том VI, peг.№ 9197, дело № 977 от 2010 г. на нотариус И.К.,
вписан под № 137, том ХІІІ, дело № 2553, вх.per.№ 5114 от 21.12.2010 г. в Службата по вписвания при РС - Провадия. На
12.03.2009 г. с договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 136, том І,
peг.№ 1218, дело № 123 на нотариус И.К., вписан под № 14, том III, дело № 409,
вх.per.№ 1945 от 13.03.2009 г. в Служба по вписвания при PC - Провадия,
ответниците придобили недвижим имот, находящ се в село M., община Д.,
представляващ 510 кв.м идеални части от дворно място, цялото с площ 1 698 кв.м,
съставляващо УПИ № 47620.501.161 по КП на селото, представляващо парцел
XIII-185 по предходен план, при граници на цялото дворно място: улица,
поземлени имоти с № 47620.501.160, 47620.501.152, 47620.501.162, ведно с
построените в източната част на това дворно място жилищна сграда със застроена
площ от 54 кв.м и гараж със застроена площ 18 кв.м. Въпреки, че ответниците
придобили само 510 кв.м идеални части от дворното място, цялото с площ 1 698
кв.м, същите оградили и ползвали приблизително още около 350 кв.м от него, като
с отнемането на фактическата власт, лишили ищците от възможността да упражняват
в пълен обем придобитото от тях право на собственост върху дворното място. Към
настоящия момент ответниците продължавали да ползват процесната част от имота
без правно основание. Бездействието, което демонстрирали и отказът им да
освободят недвижимия имот, създавало затруднения в свободното и безпрепятствено
ползване и разпореждане с имуществото на ищците според неговото
предназначение. Притежаваните от ищците
348 кв.м иделни части са част от дворно място, цялото с площ от 858 кв.м,
съставляващо УПИ XIII-185 в кв.35 по регулационния план на село M., при граници
УПИ XIV-185, VIII-186, УПИ IX- 188, УПИ XII-184, улица, като останалите 510
кв.м идеални части са собственост на ответниците Ю.Х. и Ф.Х.. Ответниците
владеели спорната част от имота, като я оградили с мрежа, присъединявайки я към
притежаваните от тях 510 кв.м, обработвали я чрез засаждане на едногодишни
растения и прибиране на плодовете им, отказвайки да допуснат ищците до нея.
Предявено е искане да се приеме за установено по отношение на ответниците, че
ищците са собственици на 348 кв.м идеални части от дворно място, цялото с площ
от 858 кв.м, съставляващо УПИ XIII-185 в кв.35 по РП на село M., придобити в
резултат на упражнявано десетгодишно владение съгласно приложен НА за
собственост и че ответниците владеят описаната част без правно основание, като
последните да бъдат осъдени да им предадат владението върху тях. Доколкото
притежаваните от страните квадратни метри представляват част от общ и неподелен
поземлен имот, същите били определени в документите за собственост и петитума
на уточнителната искова молба като идеални, а не като реални части. В
действителност обаче до ограждането на цялото дворно място по границите на УПИ
XIII-185 от ответниците страните ползвали собствеността разделена, както
следва: Ю.Х. и съпругата му Ф.Х. - 510 кв.м в източната част на дворното място,
съставляващо имот с идентификатор № 47620.501.161 по КП на селото, целият с
площ 1 698 кв.м, включващ УПИ XIV-185 с площ 840 кв.м и УПИ XIII-185 е площ 858 кв.м, а ищците - 348 кв.м
в северозападната част, доколкото същото било незастроено и естествено се
съединявало с дворното място, което притежавали в съседство - УПИ XIV-185.
Ответниците са оспорили иска като недопустим,
евентуално неоснователен. Твърдят, че на 22.01.2018г. са продали имота с НА
№58, т.I, дело №60 на СВ Провадия. Оспорват също твърденията на
ищците, че са владяли процесните части от имота, съставляващ в кв.35 по РП на
с.M.. Излагат, че за определен период от време ищците са били държатели на
целия имот, който е бил собственост на праводателя на ответниците Д.Каракашев,
който е брат на ищеца А.Х.А...
С постановеното на 22.04.2019г. решение
№106, предявените искове са отхвърлени
като неоснователни.
С оглед извършената проверка по реда на
чл.269 ГПК, настоящият състав на въззивния съд намира, чу обжалваното решение
на ПРС е валидно и допустимо.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно
чл. 268 и чл.269 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното по делото на ПРС заверено
копие на нот.акт №57, т.5, рег.№ 3208, дело № 485 от 2001г. на нотареус И.К.,
рег.№ 225 в НК се установява, че със същия Х. К.и Ф. К.са дарили на сина си А.Х.А.
недвижим имот, находящ се в с. M., община Д., представляващ дворно място с площ
от 840 кв.м., съставляващ УПИ ХIV в кв. 35 по плана на
селото при граници и съседи : улица, парцел XV-191, парцел VII-196, парцел
VIII-186, парцел XIII-185, ведно с построените в това дворно място жилищна
сграда със застроена площ 93 кв.м, жилищна сграда със застроена площ 40 кв.м и
стопански постройки със застроена площ 42 кв.м.
От приложения НА №50, т.3, н.д. №1105/1990г.
се установява, че Х. К.и Ф. К.са признати за собственици въз основа на
давностно владение и наследство на имот пл.№185 с площ от 930кв.м., за който са
отредени:1.празно дворно място от 490 кв.м., включено в парцел XIII-185, при
граници:улица, Х. и Ф. К., А. Х.и Е.А.К.ов и 2. Дворно място с площ от 390
кв.м., включващо парцел ХIV-185, заедно с
построената в него къща и стопански постройки при граници: улица Х. и Ф. К., Ю.
Н.К.ов, И.Ш.А.и двата парцела, находящи се в кв.34 по плана на с.M..
С НА № 55, т.6, рег № 9197, д.977 от 2010г.
на нотариус И.К., А.Х.А. е признат за собственик въз основа на давностно
владение на недвижим имот, а именно: 348 кв.м. ид.ч. от дворно място, находящо
се в с.M., цялото с площ от 1698 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот с
идентификатор 47620.501.161 по КП на селото.
По делото е представен НА 136, т.1,
рег.№1218, д. 123/2009г. на нотариус И.К., от който се установява, че Д.А.К.е
продал на Ю.Х.Х. недвижими имоти, находящи се в с.M., а именно: 510 кв.м. ид.ч.
от дворно място, цялото с площ от 1698 кв.м., съставляваща УПИ № 47620.501.161,
представляващо парцел XIII-185, по предходен план на селото, при граници на
цялото дворно място: улица, поземлени имоти с №№47620.501.160, 47620.501.152,
47620.501.162, ведно с построената в източната част на дворното място жилищна
сграда със застроена площ от 54 кв.м. и гараж със застроена площ от 18 кв.м.
От НА № 59/1998г. се установява, че Х. А.К.ов
е придобил право на собственост по силата на дворищна регулация върху: празно
дворно място в с. M. с площ от 184 кв.м. при граници: улица, Х. А.и Ю.
Неджебов, което се изземва от дворището на Ю. Н.К.ов и се придава към неговото
дворище, съставляващо парцел ХIV-185 и празно дворно
място , цялото с площ от 140 кв.м. при граници: Ю. Н.и от две страни Х. А.,
което се изземва по силата на дворищна регулация от общинска улица и се придава
към неговото дворище, сътавляваща парцел ХIV-185 в кв.35.
Видно то НА, вписан под №58, д. № 60/2018г.
ответниците са продали на Н.О.и А. А.дворно място, находящо се в с.M. с площ от
810 кв.м. по скица, а по документ за собственост 510 кв.м., съставляващо част от имот № 47620.501.161 по КК на с.M., идентичен
с УПИ ХIV-185 , в кв.35 по
РП на с.M., ведно с построената в източната част на дворното място жилищна
сграда със застроена площ от 54 кв.м. и гараж със застроена площ от 18 кв.м.
По делото са представени скици за
процесните УПИ ХIV-185 и УПИ ХIII-185,
от които се установява, че имотите са с различни площи, двата УПИ са част от
имот № 47620.501.161 с обща площ от 1968 кв.м., като ХIII-185
е с площ – 858 кв.м., от които като собственост на А.Х.А. са записани 348
кв.м., а 510 кв.м. на Ю.Х.; УПИ ХIV-185 с площ от 840 кв.м. е записан на Ю.Х.
На приложената по делото скица, процесната
част е повдигната в червен цвят в северозападната част на УПИ ХIII-185,
съответно северната част на имот 47620.501.161.
Видно от протокол за трасиране от
24.09.2009г. на Община Д., на място са поставени координираните точки при
трасирането на УПИ ХIII-185 и същото е с площ от 805,81 кв.м.
и с правоъгълна форма.
По делото са представени копия на подадени от
А.Х.А. декларация по чл.14 ЗМДТ, в която като документ за собственост е посочен
НА № 55 и дата на придобиване на имота – 04.12.2014г.
Видно от представения разписен лист за имот
№0162, същият е записан като собственост на А.А.-840 кв.м. по НА №57/2001г. и
348 кв.м. ид.ч. по НА №137/2010г. и на Ю.Х.-510 кв.м. по НА №14/2009г.
От представеното по делото удостоверение с
изх.№ 20/16.06.2016г. се установява, че А.О.А. е съпруга на А.Х.А.; Х.А. К.ов и
Ф. Х.К.са баща и майка на А.Х.А.; Д.А.К.е брат на А.А..
От заключението по допуснатата пред ПРС
съдебно-техническа експертиза, прието като обективно и компетентно дадено, се
установява, че УПИ ХIII-185 се намира в с. M., за което има
действащ КП, одобрен със заповед № РД-17-12/04.08.2005г. За селото са
изработвани КП към 1962г. и 2005г. Действащия за селото РП е утвърден със
заповед №1867/29.05.1962г. За процесните урегулирани имоти няма данни за
извършени изменения и влезли в сила заповеди за изменение на РП или ПУП,
за периода 07.12.1990г. –
31.12.2014г. Съгласно плана УПИ ХIII-185 е с площ 798 кв.м.; УПИ ХIV-185 е с площ 896 кв.м. Съгласно действащия КП от
2005г. имотите представляват един общ имот № 161 с площ от 1698 кв.м.
От показанията на разпитаните пред ПРС
свидетели на ищцовата страна И.Х. и Ю.А., които съдът кредитира като обективни
и безпристрастни, се установява, че Бащата на ищеца е притежавал място в с.M..
Около 1970г. бащата на ищеца дал на другия си син /брат на ищеца/-Хасан,
500-600 кв.м. от притежаваното от него дворно място, което било с площ от
1400-1500 кв.м. Мястото на Х.било под редовете с лозя и граничело с улица.
Останалата част от мястото бащата на ищеца запазил за себе си. В отстъпеното му
място Х.построил къща и останали свободни около 300-400 кв.м. Ищецът също
построил къща в отстъпеното на него дворно място, намиращо се под старата къща
и на границата с улицата. Мястото на ищеца било по-голямо от това на брат му,
защото той се грижел за родителите им. Над лозята в имота на Х./Д./ имало
зеленчукова градина, за която се грижел ищеца и баща му. Според свидетелите
мястото, където била зеленчуковата градина съответства на мястото, повдигнато с
червен цвят на скицата, представена по делото. Между местата на А. и Х./Д./
нямало ограда. През 2008-2009г. Д.продал мястото си на ответника Ю., който
сложил ограда между двете места и от тогава ищецът не ползвал мястото, където
била зеленчуковата градина. Братът на ищеца Х.е в Турция от 1989г. и е идвал
3-4 пъти в България. Според свидетелите спорната част от имота се обработвала
от бащата на ищеца, а след неговата смърт от ищеца. До момента на продажбата на
мястото от брата на ищеца на ответника, то се е ползвало и обработвало общо от
цялото семейство и не е имало разпределение, граници или огради. Преимуществено
А. се грижел за цялото място и пазел къщата на брат си.през 1977-1978г.
В показанията си свид., С.и М., ангажирани от
ответната страна са посочили, че мястото на бащата на ищеца било разделено на
два парцела. В единия Х./Д./ К.си построил къща и гараж. В другия парцел ищеца
съща построил къща и гараж. Между двата парцела нямало ограда до продажбата на
единия парцел от Х.К.на ответника. Оградата била поставена от ответника през
2009-2010г. Свидетелите посочват, че през 1989г. ищца и брат му заминали за
Турция. Ищецът се върнал скоро и живял в къщата на брат си около две
години. По-късно ищецът си построил къща
в отстъпения от баща му парцел.
Съдът намира, че останалите
приложени по делото доказателства са неотносими към предмета на спора, поради
което не следва да бъдат разглеждани при постановяване на настоящото решение.
По така установеното от фактическа
страна, съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен предявения иск с
правно основание чл.108 от ЗС, е необходимо по делото да бъде установено по
безспорен начин наличието на определените в закона предпоставки, а именно:
ищецът да е собственик на процесната част от недвижим имот, на твърдяното в
исковата молба придобивно основание, както и същият да се владее от ответника.
Наличието на тези предпоставки следва да бъде установено по пътя на главното и
пълно доказване, тъй като същите обуславят
изхода на спорното правоотношение. В тежест на ответника е да установи, че
владее имота на правно основание.
По
активната материално-правна легитимация на ищеца:
Ищците се легитимират като
собственици на процесната реална част от имот с НА №55/2010г., въз основа на
изтекла в тяхна полза придобивна давност. Ответниците претендират свои
самостоятелни права върху имота, придобити въз основа на правна сделка. Предвид
оспорването в настоящото производство правата на ищците, то същите следва да установят предпоставките за възникване правото на
собственост върху процесната реална част, тъй като нотариалният акт, с
който е признато парвото на собственост по реда на чл.587 ГПК не се ползва с
материална доказателствена сила относно констататциите за принадлежността на
правото на собственост. Ето
защо при разглеждане на иска с правно основание чл.108 от ЗС, в тежест на
ищците, които претендират придобиване на собствеността въз
основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност, е да установят с всички доказателствени средства, че за
тях са били налице материално правните предпоставки за придобиванетон
на собствеността на това основание. Ищците следва да установят, че са владяли
спокойно, явно и необезпокоявано като своя процесната реална част за
предвидения в закона срок.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства
не се установява по безспорен начин обстоятелството, че ищците са придобили
собствеността върху спорната реална част от 348 кв.м., в северната част на
недвижим имот, находящ се в с. M., с идентификатор 47620.501.161 по КК на с. M.
на твърдяното правно основание – придобивна давност. От събраните по делото
доказателства не се установява фактическия състав на чл.79 ЗС, а именно: ищците
да са владяли реалната част с намерение за своене и в какъв срок. Напротив от
показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че имотът,
разделен на два парцела, като цяло се е обработвал от членовете на семейството
на ищеца- неговия баща и брат. Ищецът е придобил собствеността върху имот,
съседен на имота, в който попада процесната реална част, въз основа на дарение
от родителите си през 2001г. Всички разпитани по делото свидетели посочват в
показанията си, че до отчуждаването на парцела на брата на ищеца през 2009г. в
имота не е имало огради и граници. Предвид изложеното съдът намира, че действията
на ищеца по обработване и ползване на имота до 2001г. и след това до 2009г. са
били извършвани със съгласието и знанието на собствениците на имота и не може
да се приеме, че представляват упражняване на фактическа власт върху имота с
намерение за своене. От доказателствата по делото не се установява, че ищецът е
установил владение върху процесната реална част за себе си, като е отблъснал
владението на собственика на имота, който е отсъствал от страната. Самото ползването
на имота, който е собственост на брата на ищеца не представлява действие по отблъскване
на владението на собственика. Дори да се приеме, че е налице установяване на
владение от страна на ищците, то от доказателствата по делото не се установява началния
момент на това владение и периода, през който същото се е упражнявало, поради
което и не може да се приеме, че са осъществени предпоставките на чл.68 ЗС.
Предвид изложеното съдът счита, че ищецът не може да се легитимира като
собственик на описания в исковата молба имот, на твърдяното придобивно
основание. С оглед на горното и поради
това, че една от предпоставките за успешно водене на иск по чл.108 от ЗС не е
налице, съдът счита, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен, без да е необходимо изследването на останалите елементи от
фактическия състав на чл.108 от ЗС, а именно наличието или липсата на основание
за осъществяваното от ответника владение.
Предвид съвпадане на
правните изводи, до които е стигнал ВОС, с установеното от ПРС по спора от
правна страна, решението на първата инстанция в този смисъл следва да бъде
потвърдено.
Предвид липсата на
искане за разноски от страна на въззиваемите, съдът намира, че такива не следва
да бъдат присъждани в настоящото производство.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №102/22.04.19г.,
постановено по гр.д. № 601/2018г. По описа на Районен съд гр.Провадия
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на
Република България в месечен срок от получаване на съобщението от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: