РЕШЕНИЕ
№ 257
гр. Плевен, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и трета година
в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Поля Цанева
изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 216 по описа за
2023 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО).
Административното дело е образувано по жалба на Ш.М.М.,***
срещу решение № 2153-14-13/24.02. 2023 година на директора на ТП на НОИ Плевен.
В жалбата
се посочва, че решението е
незаконосъобразно, тъй като неправило периодът на майчинство за бременност,
раждане и отглеждане на първо и второ дете за родени съответно на 20.03.1973
година и на 16.08.1980 година деца, не е зачетен за „действителен стаж“ по см
на чл. 68, ал. 3 от КСО и не е отпусната пенсия. Излага доводи, че следва
стажът да бъде зачетен при прилагане на § 9 , ал. 1 от ПЗР на КСО като се
вземат предвид действалите до 31.12.1999 година разпоредби относно зачитане на
трудов стаж. Посочва, че съгласно чл. 80 от отм. Правилник за прилагане на Закона за пенсиите за трудов стаж по смисъла
на ЗП, отм. се зачита времето, прекарано
в законоустановен платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на
труда. Намира относимо за случая и Постановление на МС № 61 от 1967 година за
насърчаване на раждаемостта и Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на
жените –майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи при бременно,
раждане и отглеждане на деца, издадена от министъра на труда и социалните
грижи, ЦСБПС, ЦСТПК. С тези нормативни актове се регламентира правата на
неработещи жени-майки и съгласно чл. 9, ал. 4 и ал. 5 от Постановлението на
неработещи жени –майки времето на бременност и раждане и за отглеждане на деца
се зачита за съответен трудов стаж, отговарящо на размерите на предвидения в
постановлението платен и неплатен отпуск, с който се ползват майки –работнички.
Посочва, че съгласно норми на Инструкцията неработещи майки, които са родили
деца след 31.12.1967 година и не работят могат да се ползват от разпоредбите на
т. 9, ал. 4 и ал. 5 от Постановлението и да им бъде зачетен трудов стаж.
Намира, че така постановеното решение е издадено и в противоречие на чл. 17 и
чл. 46 от Конституцията на РБ, регламентираща
закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и
осигурителни права. Излага се доводи са приложимост по аналогия на разпоредби
относно признаване за стажа на период на отбиване на военна служба. Моли за
отмяна на решението .
В съдебно заседание оспорващата– Ш.М.М.,***, не се
явява, не се представлява. Представено е писмено становище, в което се поддържа
изложеното в жалбата, цитира се съдебна практика и моли да се отмени решението на директора на
ТП на НОИ Плевен и потвърденото с него разпореждане.
В съдебно заседание ответникът
– директорът на ТП на НОИ Плевен, се представлява от юрк С., която
намира жалбата за неоснователна и счита, че правилно е определен „действителен
стаж“ на лицето, като периодът на майчинство не се отнася към него. Посочва, че не може по аналогия да се
приложат разпоредби относно зачитане на наборна или мирновременна алтернативна
служба . Намира решението за правилно, мотивирано.
Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
доводите на страните и извърши проверка
на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Със заявление вх. № 2113-14-1895/07.10.2022 г. Ш.М. е
поискала отпускане на лична пенсия за
ОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО.
С разпореждане № 2113-14-1895-2/16.01.2023 година на ръководител на ПО е отказано
отпускане на лична пенсия за ОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО. Посочва се, че заявителката
към датата на заявлението е на 71 години и 4 дни и има придобит осигурителен
стаж до 28.03.2006 г. вкл. от трета категория в
размер на 16 години 02 месеца 00 дни, като действителен стаж от 13
години 05 месеца и 21 дни, а съгласно нормата на чл. 68, ал. 3 от КСО право на
пенсия се придобива през 2022 година при навършени 66 години и 10 месеца и 15
години действителен стаж и лицето не отговаря на изискването за 15 години
действителен стаж. Органът цитира норма относно зачитане на „действителен
стаж“.
С жалба от 26.01.2023
година М. възразява срещу издаденото разпореждане и посочва, че неправилно не
се зачита за действителен стаж период на бременност и раждане и отглеждане на
деца като неработеща майка за родено на *** година първо дете и за родено на ***
година второ дете, като цитира нормативни актове и съдебна практика.
С решение № 2153-14-13/24.02.2023 година на директора
на ТП на НОИ Плевен л. 53 по делото е отхвърлена
жалбата на М. и е потвърдено разпореждане № 2113-14-1895-2/16.01.2023 година на
ръководител ПО. Излагат се мотиви, че период на бременност, раждане и
отглеждане на дете не представлява
„действителен стаж“ по см. на § 1, т. 12 от ДР на КСО и не може да бъде
отпусната пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като лицето не отговаря на
изискването за 15 години действителен стаж. Посочва се, че не е възможно
прилагане по аналогия на разпоредби на зачитане стаж за военна служба, тъй като
законодателната промяна е относима само по отношение на изброените хипотези в
§1, ал. 1 т. 12 от ЗД на КСО.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата, предмет на това производство, е подадена в
срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Оспореното решение е издадено от компетентен орган по
см. на чл. 117, ал. 3 от КСО – за
директор на ТП на НОИ –Плевен .
Съдът намира, че решението е постановено в
установената писмена форма, изложени са мотиви, спазени са
административно-производствените правила, но е налице неправилно прилагане на материалния
закон и целта на закона.
По делото не се спори, а и това безспорно се установява от данните по
пенсионната преписка, че по отношение на Ш.М. е
зачетен осигурител стаж от 16 години 02 месеца от трета категория , като в него
се включва период 10 месеца 8 дни за
отглеждане на първо дете - 03.02.1973
година до 11.12.1973 година, тъй като оспорващата е започнала работа, видно от
трудова книжка и за второ дете е зачетен
период от 1 година 1 месец и 1 ден – 01.08.1980 г. – 02.09.1981 г., тъй като до
31.07.1980 г лицето работи в Тютюнев комбинат –Плевен с оглед отбелязване в
трудова книжка. Тези периоди са зачетени за осигурителен стаж, но не и за
„действителен стаж“ по §1, ал. 1 т. 2 от ДР на КСО, тъй като не представляват
действително изслужено време по трудово правоотношение, нито лицето е подлежало
на задължително осигуряване. Не се спори и относно факта, че през тези периоди М.
е била неработеща майка, тоест не е полагала труд по трудово правоотношение или
приравнено на такова. Отказът за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО е мотивиран именно с довод, че
лицето няма минимално изискуемия 15 години действителен осигурителен стаж, а
има 13 години 5 месеца и 21 дни.
Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО, в случай, че лицата
нямат право на пенсия по ал. 1 и ал. 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват
право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и
мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември
2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна
година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст, като към датата на
подаване на заявлението през 2022 година лицето отговаря на изискване за
възраст.
Съгласно допълнителната разпоредба на § 1, т. 12 от ДР на КСО, която
дефинира понятието "действителен стаж" като действително изслуженото
време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е
работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за
инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на
задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни
вноски, е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014 г. и е в сила
от 1.01.2015 г. В настоящия случай се разглежда период от 1973 година и от 1980-1981
година и съдът намира, че е приложима нормата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО ,
съгласно която времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при
пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава
разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.
Приложимата материалноправна разпоредба към процесния период е разпоредбата
на чл. 80 от ППЗП (отм.); която през
целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по
смисъла на ЗП се зачита времето, прекарано в законно установения платен и
неплатен отпуск, който се признава по КТ. Към това време е била в сила и
Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от
29.12.1967 г. (отм.) съгласно която с точка 9, ал. IV и V на 61-то
постановление на Централния комитет на БКП и на Министерския съвет от
28.XII.1967 година за насърчаване на раждаемостта, обнародвано в ДВ., бр.
2/1968 г., на жените майки и осиновителки, членове на ТКЗС или неработещи, е дадено право при
бременност и раждане и за отглеждане на деца да им се зачита за трудов стаж
времето, отговарящо на размерите на предвидения по това Постановление платен и
неплатен отпуск, с който се ползуват майките и осиновителките - работнички и
служителки, като трудов стаж по т. 9, ал. IV и V на посоченото
постановление могат да придобиват само жените-майки и осиновителки, които са
родили или осиновили деца след 31.XII.1967 г. те.е приложим в настоящия случай
Съгласно постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за
насърчаване на раждаемостта (обн., ДВ, бр. 2 от 1968 г., в сила за спорния
период), времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане
на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г., от неработещи жени-майки или
осиновителки, се признава за трудов стаж. Размерът на трудовия стаж, който се
зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените
деца. Следователно по отменения ЗП период на майчинство се зачита за трудов
стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при
пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството, дали жената-майка е
била работеща или неработеща, напротив - такова право е признато към процесния
период и на неработещата майка, поради което липсва правно основание за
приложение на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
Основателен е довод на
оспорващата, че незачитането на времето на майчинството като действителен
осигурителен стаж противоречи и на чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи
закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни
права, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в
Решение № 2 от 4.04.2006 г. по конституционно дело № 9/2005 г. на Конституционния
съд на Република България (в този смисъл е Решение № 2477/17.02.2020 г. по адм.
д № 5956/2019 г. на ВАС, шесто отделение).
С оглед горепосоченото съдът намира, че решението на директора на ТП на
НОИ-Плевен е незаконосъобразно, макар и постановено от компетентен орган, в
писмена форма, при спазване на административно-производствените правила, но то
не съответства на материалния закон и целта на закона – отпускане и изплащане
на размер пенсия на лица, за които са налице предпоставките за отпускане на
пенсия при навършена възраст и доказан трудов стаж с надлежните документи и
зачитане на този стаж съгласно действащите по време на полагането му, в случая
признаването му, правни разпоредби и
следва административната преписка да бъде върната на органа за произнасяне с
оглед изложените мотиви.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2,
предл. второ от АПК вр. чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд-Плевен, шести
състав
РЕШИ:
Отменя решение № 2153-14-13/24.02.2023 година на
директора на ТП на НОИ Плевен, с което е потвърдено разпореждане №
2113-14-1895-2/16.01.2023 година на ръководител ПО.
Връща административната преписка на директор на ТП на
НОИ Плевен за произнасяне по заявление
вх. № 2113-14-1895/07.10.2022 г. на Ш.М.М. за отпускане на пенсия по чл.
68, ал. 3 от КСО с оглед дадени указания и мотиви в решението.
Решението да се съобщи на страните.
Решението може да се обжалва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/