№ 888
гр. Пазарджик, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20245220101317 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.79 вр. чл.19, ал.1 ЗГР.
Образувано е по молба на Й. К. А. с ЕГН **********, постоянен адрес
в гр. **, в която твърди, че е роден в гр. Пазарджик на ** г. от родители д а а и
баща к Й.в А.. Твърди, че родът му по бащина линия носи фамилията а –
неговият дядо се казва Й. А. а, а чичо му – с Й.в а. Баща му обаче носи като
фамилно име бащиното име на своя баща, което е А.. По тази причина
молителят също е записан в регистъра на населението с фамилия А.. Тъй като
тя се различава от фамилията на останалите в рода, той започнал да използва
фамилното име а. Освен това от малък всички го наричат ю, а не Й.. Така
станал известен в обкръжението се като ю а, а не като Й. А.. Затова иска от
съда да допусне промяна на собственото и на фамилното му име, които да
станат Й. А. вместо ю а. Сочи доказателства в подкрепа на молбата.
Заинтересованата страна Община Пазарджик, както и Районна
прокуратура – Пазарджик не изпращат представител и не вземат становище.
Съдът като взе предвид доводите в молбата и събраните доказателства
и като съобрази разпоредбите на закона намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От удостоверението и от акта за раждане на молителя е видно, че той е
роден в гр. Пазарджик на **г. Първоначално е записан в регистъра на
населението с имена Й. Димитрийков а – син на д а а и неизвестен баща. На
17.11.2023 г. е припознат от к Й.в А. и имената му са променени на Й. К. А..
От акта за раждане на бащата на молителя е видно, че неговите имена
1
са к Й.в А. – син на н х м и Й. А. а.
От представеното удостоверение за родствени връзки на к Й.в А. е
видно, че той има брат, който е с фамилно име а.
От показанията на свидетелите Й. А. а и е Й.ва б се установява, че
всички в обкръжението на молителя го познават като ю, както и че той не
използва името Й.. Представя се с имената ю а.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗГР, промяната на собствено,
бащино или фамилно име се допуска от съда, когато то е осмиващо,
опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни
обстоятелства налагат това. Името е част от личностното самоопределяне на
всяко лице и поради това субективното желание на дадено лице да носи
определено собствено име може да се квалифицира като „важно
обстоятелство“ по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР.
По делото е установено, че молителят е познат в общността със
собствено име ю още от раждането му. Това име същият е използвал през
целия си съзнателен живот и го счита за свое. С него е известен сред своите
близки, родственици и познати. Налице са следователно „важни
обстоятелства“ по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР, налагащи промяна на
собственото име на молителя от Й. на ю, поради което в тази част молбата
следва да бъде уважена.
По отношение на искането за промяна на фамилното име молбата
следва да се отхвърли. Законът урежда с императивни норми начина, по който
се образуват имената на българските граждани, поради което тяхната промяна
е допустима при наличието на точно определени от закона основания и става
по специално предвиден ред. Съгласно чл.9, ал.1 ЗГР, името на български
гражданин, роден на територията на Република България, се състои от
собствено, бащино и фамилно име. Собственото име на всяко лице се избира
от родителите му и се съобщава писмено на длъжностното лице по
гражданското състояние при съставяне на акта за раждане – чл.12, ал.1 ЗГР.
Бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се
вписва с наставка -ов или –ев и окончание съобразно пола на детето, освен
когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания
или те противоречат на семейните, етнически или религиозни традиции на
родителите – чл.13 ЗГР. Начинът за образуване на фамилното име е уреден в
чл.14, ал.1 ЗГР - то представлява фамилното или бащиното име на бащата с
наставка -ов или –ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако
семейните, етнически или религиозни традиции на родителите налагат друго.
Съгласно чл.15, ал.1 ЗГР бащиното име на дете, на което е установена само
майката, се образува от собственото име на майката или неговия корен, а за
фамилно име се взема фамилното име на майката или името на нейния баща.
Следователно правната уредба, регламентираща имената на
българските граждани, предоставя на родителите свободата да избират
собственото име на детето, но въвежда ограничения при определянето на
2
бащиното и на фамилното име. Това принципно положение е приложимо и
при основанията за промяна на името по чл.19 ЗГР. Законът не дава отговор на
въпроса кои точно обстоятелства се определят като важни, за да е налице тази
предпоставка за промяна на името. Това е така, защото значимостта на
обстоятелствата следва да се преценява в контекста на всеки отделен случай.
Предвид основните принципи на гражданското право и господстващия
обществен морал важни по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР биха били такива
лични и обществени обстоятелства, които биха направили носенето на името
лично или обществено неудобно или неподходящо, които създават преди
всичко затруднения при общуването в обществото, включително и с
държавните институции. Тези важни обстоятелства не трябва обаче да са в
нарушение на изискванията на чл.9, чл.13, чл.14 и чл.15 ЗГР и на други
императивни разпоредби на посочения закон /в т. см. решение № 200 от
14.04.2010 г по гр. д. № 25/2009 г. на ВКС четвърто гр. о./. Според съдебната
практика промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от
субективното отношение на молителя, а от наличието на обективни
предпоставки /решение № 77 от 16.02.2012 г по гр. д. № 344/2011 г на ВКС,
решение № 200 от 14.04.2010 г по гр. д. № 25/2009 г. на ВКС четвърто гр. о. /.
Една от основните обективни предпоставки за определянето на тези две имена
е те да съответстват на императивните разпоредби на закона. Субективното
желание на молителя да носи едно или друго бащино и фамилно име за него е
важно обстоятелство, но не представлява обективна предпоставка по смисъла
на чл.19, ал.1 ЗГР за допускане на промяната. Продължителната употреба на
такива имена, които са различни от вписаните в акта за раждане, също не може
да обоснове тяхната промяна, ако избраните от молителя имена не
съответстват на правилата по чл.13 и чл.14, ал.1 ЗГР.
В случая избраното от молителя фамилно име а не отговаря на
условията на чл.14, ал.1 ЗГР, тъй като не съвпада с бащиното или фамилното
име на неговия баща. С оглед на гореизложеното съдът счита, че изтъкнатите
от молителя обстоятелства не обосновават наличието на визираните в чл.19,
ал.1 ЗГР предпоставки, обуславящи промяна на фамилното му име. Затова в
тази част молбата следва да бъде отхвърлена.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА промяна на собственото име на молителя Й. К. А. с ЕГН
**********, постоянен адрес в гр. **, от Й. на ю, като ОТХВЪРЛЯ молбата за
промяна на фамилното име от А. на а.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане на решението в сила копие от същото да се изпрати на
длъжностното лице по гражданското състояние при Община Пазарджик за
3
отбелязване на промяната в акта за раждане и в регистъра на населението.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4