Р Е Ш Е Н И Е

                                                     №

                                        град София, 18.02.2020 год.

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в съдебно заседание на  шести декември  през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА

мл. с-я КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ

 

като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 1851 по описа на СГС за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение от 11.01.2018 г., постановено по гр.д. № 42470/2016 г. по описа на СРС съдът е признал за установено по иск с пр.осн. чл. 415 от ГПК вр. чл. 422 от ГПК,  вр. чл. 538, ал. 1, вр. чл. 491 от ТЗ, предявен от „Х.А.Р.А.Б.“ ЕООД (с предишно наименование Х.А.-А.-А.ООД) с ЕИК *******, че ответникът Х.К.М., ЕГН ********** дължи на ищеца „Х.А.Р.А.Б.“ ЕООД (с предишно наименование Х.А.-А.-А.ООД) с ЕИК *******, сумата от 12 179.04 лв. евро – главница за незаплатени суми по запис на заповед от 18.09.2008г. с падеж 01.11.2011, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 04.11.2014 година до окончателното заплащане на вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение от 10.11.2014 г. по гражданско дело № 59954 по описа на CPC I Гражданско отделение, 28 състав за 2014 година. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника, а именно Х.К.Е. ЕООД, ЕИК *******. Съобразно изхода на спора съдът е разпределил и разноски между страните.

Недоволен от съдебното решение е останал ответникът Х.К.М., който е подал въззивна жалба, с която твърди неправилност на обжалваното съдебно решение. Излага съображения за нарушаване на процесуалния закон от страна на първоинстанционния съд, тъй като същият не е уважил доказателствено искане за допускане да допълнителна СГЕ и не е приел представения сравнителен материал. Съответно сочи, че решението е неправилно, тъй като фактическите и правни изводи на съда са изградени при неизяснена фактическа обстановка, което е довело до тяхната неправилност.  Освен това твърди неправилност на изводите на съда и досежно действителността на процесния запис на заповед. В тази връзка излага, че съдът неправилно е приел, че е налице предвидения в чл. 535, т.4 от ТЗ реквизит на записа на заповед. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното такова и да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.

В срок по делото е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от страна на „Х.А.Р.А.Б.“ ЕООД (с предишно наименование Х.А.-А.-А.ООД) с ЕИК *******, с който се твърди, че същата е неоснователна, а обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Излага се подробно становище в подкрепа на твърденията.  Претендират се разноски.

 

Третото лице помагач Х.К.Е. ЕООД, ЕИК ******* не е представило становище по предявената въззивна жалба.

  Софийски   градски   съд,   като   обсъди   събраните   по   делото     доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността   на  решението,  по  допустимостта  му  –  в  обжалваната  част,  като  по  останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а досежно неговата правилност, съдът намира, че подадената въззивна жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:

От твърденията на страните и представените писмени доказателства е видно, че първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 415 от ГПК вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 538, ал. 1, вр. чл. 491 от ТЗ от „Х.А.Р.А.Б.“ ЕООД (с предишно наименование Х.А.-А.-А.ООД) с ЕИК ******* срещу Х.К.М., ЕГН ********** с искане да се признае за установено, че ответникът Х.К.М., ЕГН ********** дължи на „Х.А.Р.А.Б.“ ЕООД (с предишно наименование Х.А.-А.-А.ООД) с ЕИК ******* незаплатени суми по запис на заповед от 18.09.2008г. с падеж 01.11.2011 в размер на 12 179.04  евро,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 03.11.2014 до окончателното изплащане на задължението, за което вземане  е издадена заповед за незабавно изпълнение от 10.11.2014 г. по гр. д. № 59954/ 2014 г. по описа на CPC.

Между страните няма спор, а се установява и от представените доказателства, че с посочената заповед за незабавно изпълнение длъжникът Х.К.Е. ЕООД, ЕИК ******* и длъжникът Х.К.М., ЕГН ********** са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „Х.А.Р.А.Б.“ ЕООД (с предишно наименованиеХ.А.-А.-А. ООД), ЕИК ******* сумата от 12179.04 евро главница, ведно със законна лихва за периода от 04.11.2014 г. до изплащане на вземането, и 1363.70 лв. разноски по делото, а именно: 476.4 лв. държавна такса и 887.30 лв. възнаграждение на юрисконсулт. Безспорно е установено, че Х.М. е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което е предявен настоящият иск.

Заповедта за изпълнение  е издадена въз основа на запис на заповед, от който е видно, че издател на същия е третото лице помагач - Х.К.Е. ЕООД, ЕИК *******, а Х.К.М. е авалирал записа.

Между страните не е спорно, че записът на заповед е издаден като обезпечение на каузално отношение, възникнало във връзка с договор за финансов лизинг на лек автомобил № *********/18.09.2008 г. между „Х.А.Р.А.Б.“ ЕООД (с предишно наименованиеХ.А.-А.-А. ООД), ЕИК ******* и Х.К.Е. ЕООД, ЕИК *******. По делото не са представени доказателства за изпълнение на задълженията на Х.К.Е. ЕООД, ЕИК ******* във връзка с посочения договор за финансов лизинг, като пред въззивната инстанция не е подвигнат спор в това отношение.

Пред първоинстанционният съд е допусната първо единична, а впоследствие и тройна съдебна експертиза, съобразно заключението на които подписа, положен на записа на заповед за авалист е изписан от  Х.К.М.. Експертизите са кредитирани от първоинстанционният съд, който е възприел напълно техните заключения, въпреки че са били оспорени от страна на Х.К.М..  Настоящата съдебна инстанция също кредитира изцяло заключението на допусната по делото тройна съдебно-почеркова експертиза и намира, че тя е била правилно преценена от страна на районния съд. В тази връзка, въззивната инстанция споделя становището на първоинстанционният съд, че при изготвянето на експертизите вещите лица са ползвали безспорен сравнителен материал като подписи, положени при издаване на документ за самоличност от 2011г. и 2015 г., както и договор за правна помощ, адвокатско пълномощно, молба до СРС и оттегляне на пълномощно. Тези сравнителни материали не будят съмнение да са били подписани от друго лице, а не от самия Х.К.М., особено що се касае до заявленията за издаване на документи за самоличност. Предвид това изготвените въз основа на тях заключения следва да се преценяват като обективни и компетентни и следва да се кредитират от съда. Именно затова правилно първоинстанционният съд не е допуснал представянето на още сравнителен материал след като и тройната експертиза е била изготвена.

Въззивният съд намира за неоснователни и възраженията на въззивника за неправилност на изводите на първоинстанционния съд досежно действителността на процесния запис на заповед. В тази връзка действително в записа на заповед, като място на плащане е посочено единствено „при СИТИБАНК АД“. На основание чл. 536, ал.1 от ТЗ обаче липсата на посочено място на плащане не е съществен пропуск на реквизит, предвиден по чл. 535 от ТЗ и не води до нищожност на записа на заповед. Тя се компенсира по правилото на чл. 456, ал.3 от ТЗ. Съответно правилно съдът е приел, че записът на заповед е действителен въпреки липсата на изписване на конкретен адрес като място за плащане.

С оглед изложеното въззивната инстанция намира за правилни изводите на първоинстанционния съд за валидност на представения по делото запис на заповед и съответно за дължимост на вземането по него. С оглед възприетото съдебното решение се явява правилно, поради което следва да бъде потвърдено като такова.

По разноските:

 С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат сторените във въззивното производство разноски в доказан размер от 150 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

                                                       Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 11.01.2018 г., постановено по гр.д. № 42470/2016г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА  Х.К.М., ЕГН ********** да заплати на „Х.А.Р.А.Б.“ ЕООД (с предишно наименованиеХ.А.-А.-А. ООД), ЕИК ******* сумата от 150 лв. деловодни разноски на основание чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

  Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването.

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                

 

                                                                                     

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                                2.