О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
1477 Година 2019, 05 август гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на пети
август година
две хиляди и деветнадесета,
в
закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.мл.с.ДИАНА
АСЕНИКОВА
секретар ………………….
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско
дело № 952 описа за 2019 година
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД гр.София с
ЕИК *********, против решение
№ 843 от 15.04.2019 г. по гр.д.9330/2018 г. по описа на Бургаски районен съд, В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявеният от въззивника иск, за осъждане на Г.К.А. да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД сумата
от 418,11 лв, представляваща
възнаграждение по сключено споразумение от 29.10.2015 г. за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги към договора за кредит № **********/29.10.2015 г.,
и с което решение въззивникът е осъден да заплати на ответницата А. сумата от
300 лв разноски по делото.
Твърди се, че обжалваното решение на
БРС е неправилно и необосновано. По-конкретно се твърди, че са неправилни
изводите на първоинстанционния съд, че Споразумението за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги е нищожно на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП поради
противоречие със закона на основание чл.10а, ал.2 от ЗПК, съотв.че същото е
недължимо от длъжника по договора. Твърди се, че споразумението е било
предоставено на ответницата-кредитополучател при сключването на договора за
потребителски кредит, заедно с останалите изискуеми документи, и тя е могла да
се запознае със съдържанието му, съотв.волята й е била именно за сключване на
това споразумение. Сочи се, че съгласно чл.7.1. от Общите условия към процесния
договор за потребителски кредит, длъжницата е имала възможност да се откаже от
това сопразумение без да дължи неустойка, но не го е сторила. Оспорват се
изводите на съда за нищожност поради противоречие с добрите нрави на клаузите ,
определящи задължението за заплащане на допълнителния пакет услуги. Сочи се, че
възнаграждението не е цената на услутиге, а е дължимо за наличието им – за
възможността длъжникът да поиска промяна в договора си за кредит във всеки един
момент. Изложени са подробни съображения. Позовава се на чл.9, ал.1 от ЗПК,
предоставяща известна свобода за кредитора да предоставя допълнителни услуги,
които са извадени от договора за потребителски кредит, но са свързани с него,
както и на принципа на свободно договаряне по чл.9 от ЗЗД.
Претендира се отмяна на решението на
БРС и постановяване на решение, с което искът за сумата от 418,11 лв
- възнаграждение по сключено споразумение от 29.10.2015 г. за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги към договора за кредит се уважава в пълен размер. Няма искания по доказателствата.
Въззивната
жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,
от легитимирано лице, поради което е допустима.
Въззиваемата Г.К.А., представлявана от процесуалния
си представител адв.К.К., е представила в срока по чл.263 от ГПК писмен отговор на въззивната жалба, с
който я оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се, че обжалваното
решение е правилно и обосновано. Изложени са съображения за правилността на
решението в частта му, с която е отхвърлен искът за сумата от 211,71
лв, представляваща договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит
№ **********/29.10.2015 г. (в която част решението на БРС не е обжалвано). По
отношение на претенцията за възнаграждение по сключено споразумение от 29.10.2015
г. за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договора за кредит (в
която част решението на БРС е обжалвано), се твърди, че споразумението е
нищожно: на основание чл.21, ал.1 от ЗПК и поради противоречие с добрите нрави;
поради това, че „услуга“ не е искана от кредитополучателя; услуги не са
предоставяни от кредитора, сътв.кредитополучателят не дължи заплащането им.
Исковете са оспорени и по размер. Претендира се потвърждаване на обжалваното
решение и присъждане на съдебни разноски.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА
въззивната жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД
гр.София с ЕИК *********, против решение № 843 от 15.04.2019 г. по
гр.д.9330/2018 г. по описа на Бургаски районен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от въззивника
иск, за осъждане на Г.К.А. да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД сумата от
418,11 лв, представляваща възнаграждение по сключено споразумение от
29.10.2015 г. за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договора за
кредит № **********/29.10.2015 г., и с което решение въззивникът е осъден да
заплати на ответницата А. сумата от 300 лв разноски по делото.
Препис
от настоящото определение да се връчи на страните.
Определението
не подлежи на обжалване, тъй като не прегражда хода на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.