РЕШЕНИЕ
№ 387
гр. Враца, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря А. Л. П.
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20211420104411 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Профи Кредит България” ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В срещу Г. С.
В. с ЕГН ********** и адрес ***** за признаване за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца сумата 598,16 лева – неиздължена главница по договор за кредит №
30037899744 от 04.07.2019 г., ведно със законната лихва от 30.08.2021 г. до окончателното
изплащане на главницата, сумата 173,57 лева – договорна лихва за периода от 01.07.2020 г.
до 03.07.2021 г. и сумата 176,25 лева – законна лихва върху главницата по договора за
кредит за периода от 02.09.2019 г. до 03.07.2021 г., за които суми е издадена заповед № 953
от 03.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №
3250/2021 г. на Врачански районен съд, както и за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата 156,96 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
„Фаст“ и сумата 472,50 лева – възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги
„Флекси“. Претендират се разноски както по исковото, така и по заповедното производство.
В исковата молба се твърди, че между „Профи Кредит България” ЕООД и ответника
Г.В. съществува валидно облигационно отношение въз основа на договор за паричен заем с
№ 30037899744 от 04.07.2019 г., както и въз основа на общи условия на „Профи Кредит
България” ЕООД за предоставяне на потребителски кредити, представляващи неразделна
част от договора.
1
С подписването на договора заемодателят кредитирал заемателя с парична сума в
размер на 900,00 лева, която била изтеглена от ответника на каса на „Изипей“ в деня на
подписване на договора за кредит. Твърди се, че съгласно разпоредбите на договора за
паричен заем, заемателят се е задължил да върне кредита заедно с договорно
възнаграждение за кредитора и цена за допълнителен пакет услуги, на 24 равни месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 100,13 лева, или общо в размер на 2 403,03 лева. На
19.11.2019 г. ответникът подал заявление за промяна на погасителния план, като пожелал да
бъде отложена една погасителна вноска, с оглед на което на 20.11.2019 г. между страните
бил сключен анекс № 1 към договора за кредит, съгласно който била отложена погасителна
вноска № 4 и бил утвърден нов погасителен план с 25 вместо с 24 вноски. Твърди се също,
че процесният договор не е обявяван за предсрочно изискуем, тъй като крайният срок за
издължаване на кредита е настъпил на 03.07.2021 г. Сочи се, че към настоящия момент
ответникът е заплатил по договора сумата 1 027,80 лева.
Поради неизпълнението на ответника, на 30.08.2021 г. ищецът подал срещу ответника
заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочените суми, било образувано ч. гр. дело №
3250/2021 г. на Врачански районен съд, като съдът уважил частично заявлението и издал
заповед от 03.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
следните суми: сумата 598,16 лева – неиздължена главница по договор за кредит №
30037899744 от 04.07.2019 г., ведно със законната лихва от 30.08.2021 г. до окончателното
изплащане на главницата, сумата 173,57 лева – договорна лихва за периода от 01.07.2020 г.
до 03.07.2021 г. и сумата 21,40 лева – законна лихва върху главницата по договора за кредит
за периода от 03.07.2021 г. до 26.08.2021 г. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът
подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което е предявен настоящия
установителен иск.
По горепосоченото заповедно производство съдът отхвърлил частично заявлението за
следните суми: сумата 156,96 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги „Фаст“ и сумата 472,50 лева – възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги
„Флекси“, като за тези суми, в изпълнение на указанията на съда по чл. 415, ал. 1, т. 3 от
ГПК, по настоящото дело е предявен осъдителен иск.
Предявените искове са с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1
от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение 1, във вр. с чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) и по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.
1, предложение 1, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Ответникът Г. С. В. не е подал писмен отговор, но в срока по чл. 131 от ГПК е подал
възражение с вх. № 2801/23.02.2022 г., с което е навел твърдения, че при размер на
главницата по изтегления кредит 900,00 лева е внесъл по същия сумата 1 140,90 лева и че не
дължи заплащане на допълнителни пакети по договора за кредит, като изразява готовност да
заплати единствено законна лихва за забава в случай, че дължи такава.
В заповедното производство-ч. гр. дело № 3250/2021 г. на Врачанския районен съд
длъжникът Г. С. В. е подал възражение в законоустановения срок, с което са наведени
2
възражения и доводи, съвпадащи с тези, посочени във възражение с вх. № 2801/23.02.2022
г., подадено по настоящото исково производство.
С определение № 450 от 21.03.2022 г. по настоящото дело, влязло в законна сила на
18.05.2022 г., съдът остави без разглеждане, като процесуално недопустима, исковата молба,
по която е образувано делото, в частта, с която се претендира да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца сумата 156,96 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги „Фаст“ и сумата 472,50 лева – възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги
„Флекси“, и двете по договор за кредит № 30037899744 от 04.07.2019 г., и прекрати в
същата част производството по гр. дело № 4411/2021 г. на Врачански районен съд, поради
което съдът не дължи произнасяне с настоящото решение по предявените осъдителни
искове за равностойност на услугите „Фаст“ и „Флекси“.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна.
На 04.07.2019 г. ищецът е сключил с ответника договор за потребителски кредит
„Профи кредит Стандарт” № 30037899744, по силата на който е предоставена в полза на
ответника сума в размер от 900,00 лева. Отпуснатата като кредит сума била усвоена от
ответника на каса на „Изипей“. Уговорен бил срок на кредита 24 месеца, размер на вноската
по кредита 100,13 лева, годишен процент на разходите 48,85 % и годишен лихвен процент
41,00 %. Избрани били и пакети от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ и се дължало от
ответницата възнаграждение в размер на 1 080,00 лева, платимо на вноски от по 45,00 лева
месечно. Отразено било, че общият размер на сумата, която ответникът следва да върне на
ищеца по сключения договор за потребителски кредит (включително възнаграждение за
услуги „Фаст“ и „Флекси“) е 2 403,03 лева, платима на вноски за срок от 24 месеца, като
размерът на месечната погасителна вноска е 100,13 лева, а падежът й е 1-во число от месеца.
Ответникът декларирал срещу подпис, че е запознат и приема приложимите към договора за
кредит общи условия. Декларирал, че са му били предоставени информация във формата на
Стандартен европейски формуляр, разяснения, даващи възможност за преценка доколко
предлагания договор за кредит съответства на възможностите на ответника и финансовото
му състояние, както и разяснения на преддоговорна информация и допълнителни услуги.
В исковата молба са наведени твърдения, че крайният срок за погасяване на
задълженията по процесния договор за кредит, при съобразяване на анекс № 1 към него от
20.11.2019 г., е настъпил на 01.08.2021 г., поради което тези задължения не са обявявани за
предсрочно изискуеми, както и че ответникът е извършил погашения по процесния договор
за кредит в общ размер от 1 027,80 лева, като това обстоятелство не се оспорва от ответника.
От правна страна.
Със заявлението по чл. 410 от ГПК и с исковата молба процесните задължения се
претендират въз основа на настъпил краен срок за издължаване на кредита – 01.08.2021 г.,
който е бил настъпил към датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за
3
изпълнение – 30.08.2021 г., поради което съдът приема, че изискуемостта на задълженията е
налице.
Видно от договор за потребителски кредит № 30037899744 от 04.07.2019 г., ищецът
„Профи Кредит България“ ЕООД е предоставил на ответника кредит в размер на 900,00 лева
(същата е предадена на кредитополучателя на каса на „Изипей“), а ответникът се е задължил
да върне кредита в сроковете и по реда, предвидени в договора.
Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент
по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в приложение № 1 начин. В конкретния случай договорът за потребителски
кредит съдържа информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният
лихвен процент – 41,00 %, описани са условията за прилагането му – чл. 4 от общите
условия към договора, като не е предвидена възможност за промяната му, тъй като същият е
фиксиран, посочен е годишен процент на разходите – 48,79 %, който е в границите,
определени в чл. 19, ал. 4 от ЗПК (не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора, а взетите предвид допускания са описани в чл. 5.3 от общите
условия към договора. Налице са и другите изисквания на ЗПК – изготвен е и погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски (подписан от ответника) – изискване на чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 11 от
ЗПК.
Не е спорно между страните, че ответникът е извършил частични погашения по
процесния договор за кредит в общ размер от 1 027,80 лева.
Ето защо по делото е установена частична основателност на предявената искова
претенция по чл. 422, ал. 1 от ГПК. По делото е установено, че ответникът не е заплатил на
кредитора месечните вноски по целия погасителен план по договора, а единствено е
заплатила сумата 1 027,80 лева, като крайният срок за погасяване на кредита е 01.08.2021 г.,
към която дата все още не е било налице подадено заявление по чл. 410 от ГПК. Дори
заявлението да беше подадено към по-ранен момент, съгласно задължителните за
съдилищата указания, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 8/2017 г. по тълк. дело №
8/2017 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, предявеният иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК
е допустимо да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ.
Видно от приложеното на л. 22 от делото извлечение по сметка, което не е оспорено от
ответника, от частичното погашение на ответницата сумата 551,30 лева е отнесена към
главница и договорна лихва, а остатъкът 476,50 лева е отнесен към погасяване на клаузи, за
4
които по настоящото дело е налице влязло в сила определение за прекратяване на
производството, като същите клаузи освен това са нищожни по съображенията, изложени в
разпореждане № 1111 от 03.09.2021 г. по ч. гр. дело № 3250/2021 г. на Врачански районен
съд, към чиито мотиви съдът препраща. При това положение съдът намира, че този остатък
в размер на 476,50 лева следва да бъде отнесен към претендираната главница.
В обобщение, искът за главница се явява основателен до размера 121,66 лева
(разликата до пълния претендиран размер е погасена чрез плащане), а исковете за договорна
лихва и за мораторна лихва са изцяло основателни.
По разноските:
При този изход на делото ответникът дължи на ищеца разноски, съразмерно с
уважената част от исковете. По заповедното производство-ч. гр. дело № 3250/2021 г. на
Врачански районен съд ищецът е направил разноски в размер на 81,97 лева за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, от които му се следва сумата 24,50 лева. По
настоящото дело-гр. дело № 4411/2021 г. на Врачански районен съд ищецът е направил
разноски в размер на 318,03 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
(последното определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, във вр. 1
от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП в размер на 100,00 лева), от които му се следват 95,06
лева.
Ответникът не заявил претенция за разноски и не е представил доказателства за
направени такива, поради което съдът не му присъжда разноски.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на Г. С.
В. с ЕГН ********** и адрес ******, че дължи на „Профи Кредит България” ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В
сумата 121,66 лева – неиздължена главница по договор за кредит № 30037899744 от
04.07.2019 г., ведно със законната лихва от 30.08.2021 г. до окончателното изплащане на
главницата, сумата 173,57 лева – договорна лихва за периода от 01.07.2020 г. до 03.07.2021
г. и сумата 176,25 лева – законна лихва върху главницата по договора за кредит за периода
от 02.09.2019 г. до 03.07.2021 г., за които суми е издадена заповед № 953 от 03.09.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 3250/2021 г. на
Врачански районен съд, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за разликата от
уважения размер до пълния предявен размер, като погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Г. С. В. с ЕГН ********** и адрес *****
да заплати на „Профи Кредит България” ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В сумата 24,50 лева – разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч. гр. дело № 3250/2021 г. на
5
Врачански районен съд, както и сумата 95,06 лева – разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение по гр. дело № 4411/2021 г. на Врачански районен съд,
съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6