Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 02.06.2016
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VІ-16 състав, в ЗАКРИТО съдебно заседание на втори юни две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
разгледа търговско дело № 5858 по описа за
2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 и сл. ГПК вр. чл.247, ал.1 и чл.248 ГПК.
Образувано е по молби
на „О.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище *** за
поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното на 29.03.2016 г. съдебно
решение, като върху присъдената сума от 230000 лева, ответникът „Г.“ АД,
ЕИК **** бъде осъдено да заплати и законната
лихва от предявяването на иска до окончателното й погасяване, както и за изменение
на решението в частта за разноските, тъй като адвокатското възнаграждение било
намалено без искане на насрещната страна и от друга страна, съдът допуснал
техническа грешка при определяне на дължимия ДДС.
Ответникът
не изразява становище по молбите.
Съдът
намира, че действително в диспозитива на постановеното съдебно решение е допусната очевидна фактическа грешка, тъй като съдът в мотивите на решението изрично е формирал
правораздавателна воля предявеният осъдителен иск за връщане на
извършената пряка престация, да е основателен и
доказан за пълния предявен размер от 230000 лева, която сума е дължима заедно
със законната лихва от предявяването на исковата молба – 18.09.2015 г. до
окончателното погасяване на вземането, но в диспозитива на решението тази воля
не е отразена.
Допуснатата грешка следва да бъда поправена, като в решението, след израза
«сключен на 24.01.2008 г.» следва да се чете «заедно със законната лихва от
предявяването на исковата молба – 18.09.2015 г. до окончателното погасяване на
вземането».
Молбата за изменение на решението в частта за разноските
е процесуално допустима – подадена от ищеца в рамките на преклузивния срок и
при наличие на представен списък по чл.80 ГПК, а разгледана по същество е
основателна.
Доводите, че съдът е намалил претендираното адвокатско
възнаграждение, без да е налице искане на насрещната страна „Г.“ АД,
ЕИК ****, са неоснователни. Видно от молба на ответника,
представена в съдебно заседание на 22.03.2016 г., същата съдържа възражение за
прекомерност на претендираните от ищеца разноски, като възражението е направено
при условията на евентуалност, че се представят доказателства за извършване на
разноски от страната-ищец. При сбъдване на вътрешното процесуално условие за
разглеждане на възражението – формиран извод за основателност на претенцията и при
представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение от 12000 лева, съдът е приел същото да е прекомерно и го намалил до минимално
определения размер, съгласно чл.36 ЗА. В чл.36 ЗА се препраща към НАРЕДБА № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена
от Висшия адвокатски съвет, обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г., изм. и доп., бр.
2 от 9.01.2009 г., доп., бр. 43 от 8.06.2010 г., изм. и доп., бр. 28 от 28.03.2014 г. от 7430 лева
без ДДС. Поради допусната техническа грешка обаче размерът при
начислен ДДС е неправилно определен на сумата 7596 лева с ДДС, вместо действителния размер от 8916 лева с ДДС (7430 лева + 20%). Това
означава, че в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на общо
18166 лева, вместо присъдените 16846 лева или решението да се
измени, като ответникът бъде осъден да заплати още 1320 лева (18166 лева -
16846 лева) – разноски за производството. Допуснатата от съда грешка при пресмятането,
се налага да бъде преодоляна по реда на чл.248 ГПК.
При тези мотиви и на основание чл.247, ал.1 и чл.248 ГПК, Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ДОПУСКА, на основание чл.247, ал.1 ГПК, поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 575 от 29.03.2016 г. по търг. дело № 5858/2015 г. на СГС, ТО, VІ-16 състав, като след
израза «сключен на 24.01.2008 г.» следва да се чете «заедно със законната лихва от предявяването
на исковата молба – 18.09.2015 г. до окончателното погасяване на вземането».
ИЗМЕНЯ, по молбата на „О.Б.“ ЕООД, с правна квалификация чл.248 ГПК,
решение №575 от 29.03.2016 г. по търг. дело № 5858/2015 г. на СГС, ТО, VІ-16 състав, в частта за разноските, като
ОСЪЖДА „Г.“ АД,
ЕИК ****, със седалище *** и адрес на управление:***, представлявано от М.В.,
да заплати на „О.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище *** и адрес на управление:***,
представлявано от Г. Д., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1320 (хиляда триста и двадесет) лева – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИЯ
АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: