Решение по дело №2517/2023 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалбата на „Борнели“ ЕООД, представлявано от управителя Б. Б. чрез адв.П. Т. срещу акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ по Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 и за кампания 2019г. с изх.№ 01-2600/426#4 от 09.10.2023г. на заместник изпълнителния директора на Държавен фонд „Земеделие“, с който е отказана финансова помощ и е прекратен поетия от дружеството ангажимент по направление „Биологично растениевъдство“.

В жалбата се подчертава, че за същото нарушение с решение № 5287/18.05.2023г., постановено по адм. дело № 9524/2022г. на Върховният административен съд е отменено решение № 1022/22.07.2022г., постановено по адм. дело № 638/2022г. на Варненския административен съд, и е отменен акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г.“ за кампания 2019г. с изх.№ 01-2600/426/31.01.2022г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ). Изтъква, че първата година от петгодишния ангажимент се явява 2016г., като 2017г. не следва да се прибавя към изчислението на 5-годишния срок, доколкото е налице спиране на административното производство, което е било възобновено едва през 2018г. Сочи, че за останалите 4 години от поетия ангажимент следва да бъдат приети 2018г., 2019г., 2020г. и 2021г. Посочено е алтернативно, че ако не бъде прието, че е било налице спиране на сроковете за изпълнение на задълженията по чл.6 ал.1 от Наредба №4/24.02.2015г., следва да бъде прието, че началото на петгодишния ангажимент е започнало през 2016г. и е приключило през 2020г., а не през 2019г., както е било прието в обжалвания акт. Жалбоподателят се позовава на писмо изх.№ 02-030-2600/430# от 03.08.2020г. на ответника, с което са представени сертификат и анекс към него за кампания 2020г. и 2021г., поради което не може да се приеме в разглеждания случай, че е налице неизпълнение на задълженията на дружеството по чл.33 ал.1 т.2 от Наредба № 4/24.02.2015г. Заявява, че от нормативно установения с чл.29 параграф 1 от Регламент (ЕО) №834/2007 във връзка с приложение ХІІ от Регламент )ЕО) №889/2008 образец на писмено доказателство, в неговото съдържание не е въведено изискване за отразяване на количеството произведена продукция. Позовава се и на чл.33 ал.1 т.2 от Наредба №4/24.02.2015г., според който сертификатът следва да удостоверява единствено наличие на биологична продукция. Прави оплакване, че нито ДФЗ, нито сертифициращата компания са уведомили „Борнели“ ЕООД за изискването заявените трайни насаждения да достигнат период на плододаване до края на поетия 5-годишен ангажимент, въпреки че по силата на въведената нормативна уредба са били задължени да извършват ежегодни проверки на произвежданите биологични продукти. Посочено е, че при извършените административни и физически проверки не са били установени нарушение и са били извършени плащания за кампания 2016г., 2018г. и 2019г., поради което обжалвания административен акт нарушава принципа на съразмерност по чл.6 ал.1 от АПК. Сочи, че ответникът не оспорва факта, че за кампания 2019г. ореховите дръвчета са били в младенчески период и не е било обективно възможно да достигнат до плододаване през 2019г. отбелязва, че едва от 2018г. приложимото национално законодателство въвежда в документа да се посочва количеството произведена земеделска продукция и преди посочената година не е имало изискване за настъпване на период на плододаване до петата година от ангажимента и посочването на произведена продукция. Иска отмяна на обжалвания акт и присъждане на съдебно-деловодни разноски съобразно представения списък по чл.80 от ГПК. Същите съображения са обобщени и в хода на устните състезания от адв. Т..

В писмена защита с.д. № 8150/07.06.2024г. жалбоподателят чрез адв. Т. иска отмяна на обжалвания акт. Отново набляга на факта, че административното производство е било спряно за една година, седем месеца и осем дни, което е разместило петгодишния период на поетия ангажимент от земеделския производител. Подчертава, че в приложимите към датата на издавана на обжалвания акт разпоредби, не се е изисквало писмения документ по смисъла на чл.33 ал.1 т.2 от Наредба № 4/24.02.2015г. да съдържа количество произведена биологична продукция, а е достатъчно само да удостоверява отглеждането на такава. Смята, че материалната незаконосъобразност на оспорения акт се дължи ина неспазване на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК.

Ответникът – заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ чрез юрисконсулт Д. Р. оспорва жалбата като неоснователна и иска да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. В писмени бележки с.д. № 7561/28.05.2024г. изтъква, че фирмата-жалбоподател е била одобрена за подпомагане през 2015г. по заявление за подпомагане с УИН 03/090715/67814 за кампания 2015г., подадено на 21.04.2015г., което прави кампания 2019г. петата от поетия ангажимент. Сочи, че на 12.03.2016г. е извършено плащане по мярка 11, което поначало се прави през следващата календарна година след кандидатстването, когато са приключили всички проверки относно допустимостта на земеделските площи за подпомагане. Отбелязва, че сертификатите представени от жалбоподателя са за кампания 2020г., която се явява шестата година. Твърди, че през 2016г. дружеството е увеличило с над 20% площта за насаждане, с което е поело нов ангажимент, затова има две уведомителни писма за одобрение, което не промяна началния момент на поетия ангажимент. Смята, че приетата по делото експертиза доказва твърдението на ответника, че в края на петата година от поетия ангажимент в процесните имоти на жалбоподателя не е имало биологична продукция. Заявява, че обжалвания административен акт е издаден в изпълнение на приложимия материален закон, при спазване на предвидената в чл.59 ал.2 от АПК форма с посочване на правните и фактически основания и при изясняване на фактическата обстановка. На основание чл.20а от ЗПЗП и чл.11 от Устройствения правилник на ДФЗ, изпълнителният директор е делегирал правомощията си на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за издаване на административни актове за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“. Иска отхвърляне на жалбата като неоснователна, като се позовава на решение №5612/09.05.2024г. на Върховния административен съд по адм. дело № 6648/2023г. Претендира присъждане на съдебни разноски включително юрисконсултско възнаграждение.

Акт за прекратяване на биологичен ангажимент с изх.№ 01-2600/426#4 от 09.10.2023г. на зам.изп.директор на ДФЗ е бил съобщен на неговия адресат на 16.10.2023г. и жалбата срещу него е била изпратена на 30.10.2023г. видно от представената обратна разписка. Следователно, оспорването е процесуално допустимо, тъй като е направено в законоустановения срок от юридическо лице с правен интерес от обжалване и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.

Въз основа на съдържащите се в административната преписка документи и събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът приема за установени следните факти:

Дружеството-жалбоподател е подало заявление за подпомагане с УИН 03/170516/68791 за участие по направление „Биологично растениевъдство“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. по мярка 11 „Биологично земеделие“. През кампания 2015г. е подало първото си заявление по мярка 11 включващо парцел 70398-660-3-11 с площ 3.5 ха за отглеждане на орехи, по което е получило одобрение с уведомително писмо рег.№ 01-2600/3796 от 20.07.2018г. от ДФЗ.

На 26.02.2016г. е бил сключен административен договор № 27/04/1/0/03085 между „Борнели“ ЕООД като ползвател и Държавен фонд „Земеделие“ за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделските стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от ПРСР 2014-2020г. във връзка със заповед за одобрение на заявление за подпомагане № 03-РД-404 от 08.02.2016г. на изп.директор на ДФЗ. Не става ясно каква е връзката между този договор и отпускането на безвъзмездна финансова помощ по мярка 11 „Биологично земеделие“.

С акт изх.№ 01-2600/426#4 от 09.10.2023г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е прекратен биологичния ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г.“ за кампания 2019г. по заявление на „Борнели“ ЕООД за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ с направление „Биологично растениевъдство“, одобрено за кампания 2015г. с уведомително писмо с изх.№ 01-2600/3796 от 20.07.2018г., е било получено на 01.08.2018г., след възобновяване на спряно производство със заповед №03-РД/3011#1 от 04.07.2018г. на основание чл.55 от АПК. Първоначално са били одобрени четири парцела с обща площ от 6.79 ха, като през кампания 2016г. е била увеличена одобрената площ с един парцел с площ от 1.79 ха заявен с орехи със заявление УИН 03/090715/67814 (видно от уведомително писмо изх.№ 01-2600/3797 от 20.07.2018г.), поради което съгласно чл.17 ал.5 от Наредба №4/24.02.2015г. първоначално одобрената площ е била увеличена с 20% или с повече от 10 ха, което според административния орган означава поемане на нов ангажимент. За това обстоятелство е било изпратено до „Борнели“ ЕООД уведомително писмо за одобрение с изх.№ 01-2600/3797 от 20.07.2018г., което е било получено на 01.08.2018г., като одобрената площ е била 8.58 ха.

Административният орган е сметнал, че кампания 2019г. се явява пета година от първоначално поетия ангажимент и с писмо изх.№ 02-030-2600/1102 от 16.08.2019г. е поискал от „Борнели“ ЕООД да представи най-късно до 30 октомври 2019г. сертификат или писмено доказателство за произведена биологична продукция. Такъв сертификат е бил представен с писмо вх.№ 02-031-6500/581 от 16.11.2019г. заедно с анекс към него от 29.10.2019г. Ответникът е приел, че представеният сертификат не отговаря на изискванията на чл.33 ал.1 т.2 и т.3 от Наредба № 4/24.02.2015г., тъй като за кампания 2019г. за парцелите с орехи с № 70398-1500-1-1 с площ 3.5 ха и с № 70398-1500-2-1 с площ 1.79 ха не е била добита биологична продукция от ореховите дървета. Жалбоподателят е представил до ДФЗ към свое писмо вх. №02-230-2600/430 от 03.08.2020г. следните сертификати: № 83529 от 04.06.2019г. и анекс към него от 29.10.2019г., № 83529-1 и анекс към него от 29.10.2019г., №83849 и анекс към него от 24.07.2020г. и писмо от контролиращото лице „СЕРЕС“ от 28.07.2020г. Отново е било прието от ДФЗ, че в представените сертификати липсва посочено количество на биологична продукция от парцелите с орехи.

Във връзка с горното обстоятелство, ДФЗ с писмо изх.№ 01-2600/2748 от 12.05.2021г. е открил производство по прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“, поради неизпълнение на задължението по чл.15 ал.3 т.3 от Наредба №4 от 24.02.2015г., а именно неспазване на изискването по чл.33 ал.1 т.2, 3 и 5. Според административния орган, сертификата или писменото доказателство по смисъла на §7 от Наредба №4/2015г. трябва да отговаря на изискванията на чл.29 пар.1 във връзка с чл.27 пар.4 от Регламент (ЕО) на Съвета № 834/2007 и на чл. 36 от Регламент (ЕО) на Съвета №889/2008. От писмо на зам.изп.директор на ДФЗ с изх.№ 01-2600/2748/12.05.2021г., получено от „Борнели“ ЕООД на 29 май 2021г., видно от приложената обратна разписка, дружеството е било уведомено по реда на чл.26 ал.1 от АПК, че е открито производство по прекратяване на поетия от него многогодишен ангажимент.

На основание чл.15 ал.3 т.3 от Наредба №4/24.02.2015г. и в съответствие с чл.63 т.1 във връзка с чл.77 т.4 б.“В“ от Регламент (ЕС) №1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013г., с акт изх.№ 01-2600/426#4 от 09.10.2023г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ-Разплащателна агенция е отказал финансова помощ и е прекратил поетия от „Борнели“ ЕООД ангажимент по направление „Биологично растениевъдство“.

Правомощията на заместник изпълнителния директор на ДФЗ във връзка с обжалвания административен акт са му били предоставени по т.6 от заповед № 03-РД/3203 от 24.07.2023г. на изпълнителния директор на ДФЗ.

По делото е безспорно доказано видно от заповед № 03-РД/3011#1 от 04.07.2018г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с която е възобновено административното производство по направление „Биологично растениевъдство“ по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020г. по заявления с УИН 03/090715/67814 и УИН 03/170516/68791, подадени от „Борнели“ ЕООД, което е било спряно със заповед № 03-РД/3011 от 27.10.2016г.

С издадена заповед № РД-20-185 от 04.06.2018г. на министъра на земеделието, храните и горите е била уважена жалбата на „Борнели“ ЕООД и е било отменено уведомително писмо за одобрение и неодобрение № 02-030-2600/216 от 24.02.2016г., с което е отпаднала процесуалната пречка, обуславяла наличието на основание за спиране на административното производство по заявления за подпомагане УИН 03/090715/67814 и УИН 03/170516/68791, подадени от „Борнели“ ЕООД. Става ясно, че жалбоподателя за първи път е заявил подпомагане за кампания 2015г., която се явява първата година на кандидатстване по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г.

Действително, със заповед № 03-РД/3011 от 27.10.2016г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ (стр.192 от делото) е било спряно производството по администрирането/обработката на направление „Биологично растениевъдство“ по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г. по заявления за подпомагане с УИН 03/090715/67814 и 03/170516/68791, подадени от „Борнели“ ЕООД, във връзка с уведомително писмо № 02-030-2600/216 от 24.02.2016г., което е било обжалвано от дружеството пред министъра на земеделието, храните и горите, поради което в заповедта за спиране на административното производство е било прието, че уведомителното писмо не е било влязло в сила.

В Наредба № 4/24.02.2015г., както и в Регламент 834/07 и Регламент 889/08, Регламент 2018/848, Регламент 2017/625 и Регламент за изпълнение 2017/279 липсват правила относно спиране на административното производство по одобрение и подпомагане на земеделските производители. В представените по делото методики за намаляване и отказване на плащанията по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г. (за кампания от 2016г. до 2020г.) и по-конкретно в направление „Биологично растениевъдство“ – раздел ІІІ, т.1 също липсват конкретни указания при спиране на административното производство. Това процесуално действие (спиране на производството) не е регламентирано и в Закона за подпомагане на земеделските производители, поради което следва да се приложат общите разпоредби в Административнопроцесуалния кодекс (АПК) – чл. 54 (спиране) и чл.55 (възобновяване). Съгласно чл.54 ал.3 от АПК, при спиране на производството сроковете, предвидени за издаване на акта, спират да текат. Според чл.55 ал.2 от АПК, при възобновяването производството започва от онова действие, при което е било спряно. Съвместното тълкуването на тези две разпоредби през призмата на съдебната практика сочи, че в периода, в който производството по подпомагане на „Борнели“ ЕООД е било спряно, а именно от 27.10.2016г. до 04.07.2018г. е бил спрян и многогодишния ангажимент на земеделския производител. Тоест, кампания 2017г. е била спряна и до нейното спиране са били изтекли две години от ангажимента на жалбоподателя. Третата година е започнала да тече при възобновяване на административното производство, т.е. след четвърти юли 2018г. и кампания 2018г. се явява третата година от ангажимента на дружеството, тъй като кампания 2017г. не влиза в срока на ангажимента, поради спирането на производството по финансиране. Следователно, кампания 2019г. е четвъртата година от ангажимента и петата година е тази на кампания 2020г. В подкрепа на извод, че за първа година от ангажимента следва да се приеме кампания 2015г. е разпоредбата на чл.6 ал.2 от Наредба № 4/2015г. (ДВ бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.), според която: “Срокът по ал. 1, 4 и 6 започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на "Заявлението за подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и "Заявление за плащане". През всяка следваща година кандидатите за подпомагане подават "Заявление за плащане".” За пояснение, алинея 1 на цитираната норма гласи, че: “Биологичните дейности от съответното направление се изпълняват за период от пет последователни години.”.

Ако, обаче, се вземе предвид написаното в заповед № 03-РД/3011 от 27.10.2016г. на зам.изп.директор на ДФЗ, с която е било спряно административното производство, относно твърдението на административния орган, че уведомително писмо с № 02-030-2600/216 от 24.02.2016г. за одобрените площи не е било влязло в сила и впоследствие при обжалването му от “Борнели” ЕООД е било отменено от министъра на земеделието, храните и горите с негова заповед № РД20-185/04.06.2018г., следва, че първата година от ангажимента на жалбоподателя е 2016г. Кампания 2017г. не трябва да се причислява към петгодишния ангажимент, тъй като през 2017г. производството по финансиране е било спряно и останалите 4 години от ангажимента са 2018г., 2019г., 2020г. и 2021г., както се твърди и в жалбата.

Жалбоподателят е сключил договор за сертификация на 11.04.2017г. с лицензирана фирма за сертифициране по екологични стандарти. Дружеството е представило сертификат № 83849-1 от 24.07.2020г. и анекс към него, в който е вписано, че е произвело от реколта 2020г.: от парцел 70398-1500-1-1 с площ от 3.5 ха 15 кг орехи – биологична продукция и от парцел 70398-1500-2-1 с площ от 1.79 ха – 7 кг орехи – биологична продукция. Представен е и сертификат № 100192 от 27.09.2021г. и анекс към него, в който е отразено, че дружеството е произвело от реколта 2021г.: от парцел 70398-1500-2-1 с площ от 3.5 ха – 22 кг орехи – биологична продукция и от парцел 70398-1500-1-1 с площ от 1.79 ха – 9 кг орехи – биологична продукция.

И двете горни разсъждения, както и документите в административната преписка (спирането и възобновяването на административното производство) оборват констатацията на административния орган, че кампания 2019г. е петата от поетия ангажимент от жалбоподателя. В тази връзка е бил достатъчен факта, че в административната преписка са налични: сертификат № 83529 и сертификат №83529-1 и два анекса към тях в изпълнение на Регламент (ЕС) 834/07 и Регламент (ЕС) 889/08 в уверение на това, че „Борнели“ ЕООД е отглеждало орехови дървета по биологичен начин към дата на инспекцията 08.04.2019г. без значение, че за продукта „орехи“ е посочено, че количеството е нула.

Фактът, че жалбоподателят действително е засадил орехи в заявените парцели е доказан безспорно по делото, както с представените фактури №10..107/11.04.2016г., № 0..81/24.02.2016г., №0..70/03.02.2015г., придружени с преводни нареждания към доставчиците и приемо-предавателен протокол от 24.02.2016г., фирмен документ № 92/24.02.2016г. във връзка със закупен посадъчен материал за орехови насаждения, дневник за агро-технически мероприятия на „Борнели“ ЕООД с технологически план за периодите: 30.10.2014г.-30.10.2015г., 30.10.2016г.-30.10.2017г., 30.10.2017г.-30.10.2018г., от който е видно, че наторяването е било извършвано с оборска тор.

В хода на съдебното производство беше приета съдебно-агротехническа експертиза с.д. № 6580/08.05.2024г., изготвена от арго-инженер М. Н. И., която и двете страни не оспориха. Вещото лице е извършило оглед на място и е установило, че действително заявените парцели са засадени с орехови дървета и са оградени с обща ограда, защото са съседни. Проведените аграрни мероприятия са от позволените за био производство. Овощната градина се намира в землището на с. Сушина, община Върбица, област Шумен с надморска височина 250-300 м, с планински климат – хладно лято и студена зима. Почвата в този район е бедна, песъчливо-глинеста и терена е с наклон 5-8%. Инж. И. е обобщила, че засадените в поземлен [имот номер] с площ от 3.5 ха орехови фиданки са от сорта Juglas Regia, в поземлен [имот номер] с площ от 1.79 ха ореховите фиданки са от сорта Извор 10 и Шейново и към 30 октомври 2019г. са били в младенчески период, в който не са били развити до степен да произвеждат продукция при отчитане на обстоятелствата, че са били отглеждани при условията на мярка 11 „Биологично земеделие“ без да са били използвани пестициди и без да е била изградена поливна система. Уточнено е, че през октомври 2019г. засадените в [имот номер] орехи са били в четвъртата година от младенческия си период. През същия период, тези в [имот номер] са били в третата година от младенческия си период. Продължителността на периода до встъпване в плододаване е 10 години, т.е. засадените през 2015г. орехи биха плододавали през 2025г., а тези засадени през 2016г. биха започнали да дават плодове през 2026г. При изслушване на заключението, стана ясно, че под плододаване се има предвид реколта, а не два-три или шепа орехи. Поясни, че ореховите дървета изграждат бавно кореновата си система и затова встъпват в зряла възраст по-късно от другите плододаващи дървета. Вещото лице подчерта, че от огледа на място е установила добро обгрижване на овощната градина.

С оглед на изложеното, безспорно по делото бяха установени следните факта от значение за преценката за приложението на материалния закон: 1. Първата година от петгодишния ангажимент на земеделския производител-жалбоподател е била кампания 2015г.; 2. Административното производство по подпомагане на жалбоподателя по мярка 11 „Биологично земеделие“ е било спряно от 27.10.2016г. до 04.07.2018г. Тоест, кампания 2017г. е била спряна и до нейното спиране са били изтекли две години от ангажимента на жалбоподателя: кампания 2015г. и кампания 2016г. Третата година е започнала да тече при възобновяване на административното производство, т.е. след четвърти юли 2018г. и кампания 2018г. се явява третата година от ангажимент на дружеството, тъй като кампания 2017г. не влиза в срока на ангажимента, поради спирането на производството по финансиране. Следователно, кампания 2019г. е четвъртата година от ангажимента и петата година от ангажимента е кампания 2020г.; 3. Жалбоподателят е представил сертификат № 83849-1 от 24.07.2020г. и анекс към него, в който е вписано, че е произвел от реколта 2020г. (кампания 2020г.): 15 кг орехи – биологична продукция от парцел 70398-1500-1-1 с площ от 3.5 ха и 7 кг орехи – биологична продукция от парцел 70398-1500-2-1 с площ от 1.79 ха. 4. През 2019г. ореховите дръвчета в парцелите на жалбоподателя са били в младенчески период и не са могли да плододават.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни заключения:

През 2019г. Наредба №4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. е била изменена два пъти: редакция обнародвана в Държавен вестник бр.76/27.09.2019г. и редакция, обнародвана в Държавен вестник бр.97 от 10.12.2019г.

Според чл.33 ал.1 т.2 от изменението от ДВ бр.76/27.09.2019г.: „Подпомаганите лица, изпълняващи дейности по направленията по чл.3 вкл. биологично растениевъдство, са длъжни до 30 октомври от петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното направление, най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствието на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство; сертификатът или писменото доказателство удостоверяват произведена биологична продукция.“. В чл.33 ал.1 т.1 от цитираната наредба в редакцията от ДВ бр.76/27.09.2019г., подпомаганите лица трябва да спазват изискванията на Регламент (ЕО) №834/2007 и Регламент (ЕО) №889/2008 на Комисията.

В последвалото изменение на същия член 33 ал.1 т.2 от цитираната наредба (обнародвано в ДВ бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) е казано, че подпомаганите земеделски производители са длъжни: “до 30 октомври на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното направление, най-малко веднъж да са получили сертификат за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство; сертификатът удостоверява произведена биологична продукция;”. Със същата редакция от ДВ бр.32/2022г. е променена и разпоредбата на чл.33 ал.1 т.1 от процесната наредба, където е записано, че подпомаганите лица трябва да спазват изискванията на Регламент (ЕС) 2018/848.

Предвид обстоятелството, че спорният административен акт се позовава на неспазване на изискванията по чл.36 от Регламент (ЕО) на Съвета №889/2008 от 5 септември 2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола и чл.29 пар.1 от Регламент (ЕО) 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 година относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91, съдът намира за необходимо да ги обсъди.

В т.33 от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 година относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91 е казано: "Биологичните продукти, внасяни в Европейската общност, следва да могат да бъдат пускани на пазара на Общността като биологични, когато са произведени в съответствие с разпоредбите за производство и при мерки за контрол, които съответстват или са равностойни на заложените в законодателството на Общността. Освен това продуктите, внасяни в рамките на равностойна система, следва да имат сертификат, издаден от компетентния орган, или от официален надзорен или контролен орган на съответната трета страна.". В чл.33 §1 б."г", озаглавен: "Внос на продукти с равностойни гаранции" е посочено, че продукт, произведен в трета страна, също може да бъде пускан на пазара на Общността като биологичен, при условие че "продуктът е придружен от сертификат за инспекция, издаден от компетентен, надзорен или контролен орган на третата страна, признат в съответствие с параграф 2, или от надзорен или контролен орган, признат в съответствие с параграф 3, който удостоверява, че продуктът отговаря на условията по настоящия параграф". Оригиналът на сертификата, посочен в настоящия параграф, придружава стоките до помещенията на първия получател; след това вносителят трябва да съхранява сертификата на разположение на надзорния орган или контролен орган за срок не по-малък от две години. В §3 на същия член 33 от Регламент (ЕО) №834/2007 е казано, че "За продукти, които не са внесени съгласно член 32 и не са внесени от трета страна, призната по параграф 2 от настоящия член, Комисията може, в съответствие с процедурата, посочена в член 37, параграф 2, да признае надзорните и контролните органи, включително надзорните и контролните органи, посочени в член 27, компетентни да извършват контрол и да издават сертификати в трети страни за целите на параграф 1, и съставя списък на тези надзорни и контролни органи. Оценката на равностойност отчита насоките CAC/GL 32 на Codex Alimentarius.". В чл.38 "Правила за прилагане" от същия регламент е отбелязано: "Подробни правила по отношение на правилата за внос от трети страни, определени в дял VI, в частност що се отнася до критериите и процедурите, които ще се спазват по отношение на признаването съгласно членове 32 и 33 на трети страни и контролни органи, включително публикуването на списъци на признати трети страни и контролни органи, и по отношение на сертификата, посочен в член 33, параграф 1, буква г), отчитайки предимствата на електронното сертифициране.".

Следователно, изискването за сертификат важи за внос на биологични продукти от трети страни, които не са членове на Европейския съюз. В чл.1 от същия регламент е отбелязано, че неговата цел и приложно поле са: "Настоящият регламент осигурява основата за устойчивото развитие на биологичното производство, като същевременно осигурява ефективното функциониране на вътрешния пазар, гарантира справедлива конкуренция, осигурява потребителското доверие и защитава интересите на потребителите.".

Съгласно чл.34 от Регламент №889/2008, озаглавен "Специални разпоредби за получаване на продукти от трета държава", "Биологичните продукти се внасят от трета държава в подходяща опаковка или в контейнери, които да са затворени по такъв начин, че да възпрепятстват замяната на съдържанието, и да са снабдени с идентификация на износителя, както и с всички други маркировки и номера, които служат за идентифициране на партидата и със сертификата за контрол на вноса от трети държави, в зависимост от случая. При получаване на биологичен продукт, внесен от трета държава, първият получател проверява дали опаковката или контейнерът са добре затворени и, при продукти, внесени съобразно с член 33 от Регламент (ЕО) № 834/2007, проверява дали сертификатът, упоменат в посочения член, важи за вида продукт, съдържащ се в пратката. Резултатът от тези проверки се упоменава изрично в документалните отчети по член 66 от настоящия регламент. Съгласно чл.84 "Информация за внесените пратки" от Регламент №889/2008, б."ii", при продукти, внасяни съгласно член 33 от Регламент (ЕО) №834/2007, копие от сертификати за инспекция, посочен в този член.

В обобщение, и двата регламента касаят контрола върху производството на биологични продукти с цел защита на потребителите и справедливата конкуренция. Това от своя страна означава, че изискването за сертификат освен, че касае вноса на биологични продукти от трети страни, но и се отнася за търговията с такива продукти. В тази връзка, е неотносим въпроса дали ореховите дървета са можели да плододават някакъв продукт (орех) без значение от количеството, защото сертифицирането е свързано с търговията с биологични продукти с цел осигуряване на потребителското доверие и защита интересите на потребителите.

Към датата на издаване на обжалвания акт – 09.10.2023г. е съществувал Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета, който видно от отбелязването в него е влязъл в сила на 21.02.2023г. Въпреки, че е бил действащ, административният орган не се е позовал на него, вместо това е изтъкнал несъответствие с отменения Регламент (ЕО) №834/2007.

В чл.34 пар.1 от Регламент (ЕС) 2018/848 е посочено, че: “Преди пускането на пазара на продукти като „биологични" или като продукти, „произведени при преход към биологично производство", или преди периода на преход към биологично производство операторите и групите от оператори, посочени в член 36, които произвеждат, обработват, разпространяват или складират биологични продукти или продукти, произведени при преход към биологично производство, които внасят такива продукти от трета държава или изнасят такива продукти за трета държава или които пускат на пазара такива продукти, уведомяват за своята дейност компетентните органи на държавата членка, в която се осъществява дейността им и в която стопанството им е обект на системата за контрол.

В случай че компетентните органи са възложили отговорностите си или са делегирали определени задачи за официален контрол или определени задачи, свързани с други официални дейности на повече от един контролен или надзорен орган, операторите или групите от оператори посочват в уведомлението по първа алинея контролния или надзорния орган, който проверява съответствието на дейността им с настоящия регламент и издава сертификата, посочен в член 35, параграф 1.”.

В чл.35 пар. 2 от Регламент (ЕС) 2018/848 е отбелязано: “Без да се засяга параграф 8 от настоящия член и член 34, параграф 2, операторите и групите от оператори трябва да притежават сертификат, съгласно посоченото в параграф 1, преди пускането на пазара на продуктите, посочени в член 2, параграф 1 от настоящия член, като биологични продукти или продукти, произведени при преход към биологично производство.”. Самият пар.8 на чл.35 от Регламент (ЕС) 2018/848 гласи: “Държавите членки могат да освободят от задължението за притежание на сертификат, предвидено в параграф 2, операторите, които продават директно на крайния потребител непакетирани биологични продукти, различни от фуражи, при условие че тези оператори не произвеждат, обработват, складират, освен във връзка с мястото на продажба, или внасят такива продукти от трета държава или възлагат тези дейности на трета страна, и при условие че: а) такива продажба не надвишават до 5 000 кг годишно; б) такива продажба, които представляват годишен оборот по отношение на непакетирани биологични продукти, не надхвърлят 20 000 евро; или в) потенциалните разходи за сертифициране на оператора, превишават 2% от общия оборот на непакетирани биологични продукти, продадени от оператора.”.

Следователно, както Регламент (ЕС) 2018/848, така и отменения с него Регламент (ЕО) №834/2007 е отбелязано, че сертификат удостоверяващ биологичния произход на продукцията е необходим преди пускането й на пазара като „биологична“. В административния акт не са изложени констатации, че продукцията на жалбоподателя е готова за пускане на пазара, т.е. че с нея той е искал да осъществява търговия. Само по себе си, изискването „преди пускане на пазар“ означава земеделският производител да разполага с такова количество, което да му позволява търговска дейност, е не както се изрази представителя на ответника: „шепа орехи“. В административната преписка не са събрани доказателства през 2019г. „Борнели“ ЕООД да е било в готовност да пусне на пазара в продажба орехи – биологична продукция от заявените за подпомагане земеделски парцели.

Изискването по чл.33 ал.1 т.2 от Наредба №4/2015г., подпомаганото лице да представи сертификат за съответствие на произведените от него растителни, животински или пчелни продукти (в случая, орехи) с правилата на биологичното производство до 30 октомври на петата година от ангажимента би било в съответствие с изискванията на чл.34 и чл.35 от Регламент (ЕС) № 2018/848, ако до петата година от ангажимента земеделския производител е произвел продукция, която е готов да пусне на пазар или поне ако характера и особеностите на тази биологична продукция позволяват да бъде произведена на петата година от ангажимента в количество, което да позволява търговия с нея. Настоящият случай не е такъв, тъй като засадените орехови дървета не са били в период на плододаване през кампания 2019г. Отделно от това, както вече беше установено по делото, кампания 2019г. не се явява петата година от поетия ангажимент (заради спирането на административното производство по администриране/обработка на заявлението за подпомагане на жалбоподателя за кампания 2017г.), поради което за “Борнели” ЕООД не е съществувало задължение до 30 октомври 2019г. да представи сертификат за съответствие с правилата на биологичното производство по отношение на ореховите дървета, засадени с финансиране по мярка 11 “Биологично земеделие”.

Не на последно място, видно от Приложение VІ на Регламент (ЕС) 2018/848 озаглавено “образец на сертификат” в образеца на сертификата съгласно член 35, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/848 относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти не се съдържа изискване за посочване на количество, поради което липсата на посочено количество орехи – биологично производство в сертификатите с №№ 83849/08.07.2020г. и 83529/08.04.2019г. и анексите към тях, не обосновава приложението на чл.15 ал.3 т.3 от Наредба №4/24.02.2015г. и на чл.63 т.1 във връзка с чл.77 т.4 б.“в“ от Регламент (ЕС) 1306/2013. Още повече, че в сертификат 83849-1 от 08.07.2020г. и сертификат 100192/07.04.2021г. и анексите към тях има записани количества на орехи – биологична продукция, съответно 22 кг за реколта 2020г. (която се явява петата година) и 31 кг за реколта 2021г. (която при другото пресмятане, посочено по-горе в решението също би могла да се яви пета година).

Необходимо е да се подчертае, че образецът на сертификата по чл.35 пар.1 от Регламент (ЕС) 2018/848 е въведен за първи път именно с него. От нормата на чл.29 пар.3 от Регламент (ЕО) 834/2007 става ясно, че няма утвърден образец на писмения документ, за да се прецени, че в него задължително се вписва количество на произведена биологична продукция в периода на подпомагане на земеделския производител. Минималното и задължително съдържание на писмения документ по чл.29 пар.1 от Регламент 834/2007 (цитиран в обжалвания акт) е: „Писмените доказателства позволяват поне идентификацията на оператора и вида или гамата от продукти, както и периода на валидност.“.

Незнайно защо в административния акт е цитиран чл.36 от Регламент (ЕО) 889/2008. В случая е приложим неговия чл. 68, който препраща към приложение ХІІ от същия регламент, озаглавен: „Модел за писмено доказателство за оператора в съответствие с член 29, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 834/2007, посочен в член 68 от настоящия регламент“. Видно от съдържанието му, отново не се изисква вписване на количество произведена биологична продукция.

От всичко изложено до този момент, се налага извода, че през кампания 2019г. дружеството е отговаряло на критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, поради което не е било налице основание за прилагане на чл.63 т.1 от Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013г. и спрямо него незаконосъобразно е наложена санкцията по чл.15 ал.3 т.3 от Наредба №4 от 24.02.2015г. във връзка с чл.77 т.4 б.“В“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013 – прекратяване на поетия ангажимент и изключване от правото на участие в съответната схема за помощ или мярка за подпомагане, което да е свързано и с възстановяване на получената финансова помощ от бенефициента.

Жалбоподателят е отговарял на изискванията за финансиране и през кампания 2020г. и 2021г. с оглед на изложените по-горе съображения и представените и цитирани от съда сертификати за реколти 2020г. и 2021г. с произведена биологична продукция – орехи от заявените за подпомагане парцели.

Преди понастоящем обжалвания акт за прекратяване на биологичен ангажимент, поет от “Борнели” ЕООД е бил издаден предходен такъв акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 “Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020г. също за кампания 2019г. с изх.№ 01-2600/426 от 31.01.2022г. на зам.изп.директор на ДФЗ, поради това, че представения от дружеството документ не е отговарял на чл.29 пар.1 от Регламент (ЕО) 834/2007 и на Регламент (ЕО) 889/2008, тъй като не е съдържал количество на произведена биологична продукция. След обжалването му, Върховният административен съд със свое решение № 5287/18.05.2023г. по адм.дело № 9524/2022г. е отменил решение № 1022/22.07.2022г. по адм.дело №638/2022г. по описа на Варненския административен съд и вместо това е постановил отмяна на акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 “Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020г. също за кампания 2019г. с изх.№ 01-2600/426 от 31.01.2022г. на зам.изп.директор на ДФЗ. Основният касационен мотив за незаконосъобразност на административния акт е неспазване на условието по чл.59 ал.2 т.4 от АПК – липса на фактически основания за издаване на акта. Касационната инстанция е отбелязала, че “Нито в акта, нито в придружителното писмо са посочени или обсъдени представените от земеделския производител сертификати от 2019г. и 2020г., не е обсъдено съдържанието им, нито е посочено защо въпреки представянето им в административното производство е прекратен ангажимента на основание чл.33 ал.1 т.2 от Наредба №4/24.02.2015г., задължаващо го да представи сертификати, удостоверяващи наличие на биологична продукция. Не на последно място, доколкото сертификатите удостоверяват биологична продукция за няколко вида култури, не става ясно от съдържанието на акта коя е културата, заради която е прекратен ангажимента. В писмото липсва позоваване на други, съдържащи се в преписката документи, поради което не биха могли да се търсят фактическите основания в други документи от преписката.”.

Въпреки постановеното съдебно решение на ВАС (което се ползва със сила на присъдено нещо), административният орган отново е допуснал същото съществено процесуално нарушение, което е довело до материална незаконосъобразност на акта му, а именно: не са посочени и не са обсъдени този път сертификатите на земеделския производител с № 83849-1 от 08.07.2020г. (стр.199 от делото) и анекса към него и сертификат №100192 от 07.04.2021г. и анекса към него, не е обсъдено съдържанието им, макар че са били налични към датата на издаване на обжалвания акт. Както и не е взет предвид срока – кампания 2017г., в който производството пред административния орган е било спряно от него самия, което представлява съществено процесуално нарушение по чл.35 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), довело до неправилно приложение на материалния закон. Допускането на това съществено процесуално нарушение е довело и до нарушение на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК и обосновава материалната незаконосъобразност на обжалвания понастоящем административен акт.

Съдът намира за неотносимо към правния спор, решение №5612/09.05.2024г. на ВАС по адм. дело № 6648/2023г., което е с коренно различна фактическа обстановка. Позоваването на ответника на решение на Съда на Европейския съюз по дело С-273/15 също е извадено от контекста на този съдебен акт и липсва съвпадения между фактите, установено по главното дело (по което е направено преюдициалното запитване) и тези, установени по това дело.

Посочените основание по чл.146 т.3 и т.4 от АПК обуславят необходимостта от отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен. Предвид диспозитива на обжалвания акт, с който не само се прекратява поетия от „Борнели“ ЕООД ангажимент по направление „Биологично растениевъдство“, но и му се отказва финансова помощ, следва в тази част относно отказаната финансова помощ, преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне в съответствие със задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. По делото има категорични доказателства единствено за изплащане на субсидия за 2015г., извършено на 12.03.2016г. За останалите години от поетия ангажимент не са представени доказателства за изплащане към жалбоподателя на финансовата помощ по ПРСР 2014-2020г. При новото произнасяне за изплащане на финансовата помощ, следва да се има предвид и решение на Съда на Европейския съюз от 28 април 2022 по съединени дела C160/21 и C217/21.

На основание чл.174 от АПК, съдът намира за нужно да определи и срок от влизане в сила на съдебното решение, в който административния орган да се произнесе.

Основателността на жалбата дава право на нейния подател за присъждане на съдебни разноски, съгласно списъка по чл.80 от ГПК включващ: 500 лева депозит за вещо лице, 50 лева държавна такса и 1000 лева адвокатско възнаграждение, платено съгласно чл.3 ал.1 от договора за правна помощ и консултантско съдействие, сключен с адвокат П. Т.. До приключване на устните състезания, процесуалният представител на ответника не е възразил срещу размера на претендираното за възстановяване адвокатско възнаграждение.

Воден от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК във връзка с чл.173 ал.2 от АПК, и чл.174 от АПК, както и чл.143 ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ по Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 и за кампания 2019г. с изх.№ 01-2600/426#4 от 09.10.2023г. на заместник изпълнителния директора на Държавен фонд „Земеделие“, с който е отказана финансова помощ и е прекратен поетия от „Борнели“ ЕООД ангажимент по направление „Биологично растениевъдство“.

ВРЪЩА преписката на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне в 14-дневен срок от влизане в сила на настоящото решение относно изплащане на финансовата помощ по мярка 11 „Биологично земеделие“ по Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 във връзка със заявления с УИН 03/090715/67814 и с УИН 03/170516/68791, подадени от „Борнели“ ЕООД с ЕИК ***** при съобразяване със задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към настоящото решение.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „Борнели“ ЕООД с ЕИК *****, представлявано от управителя Б. Х. Б. съдебни разноски в общ размер от 1550 (хиляда петстотин и петдесет) лева.

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.