№ 5669
гр. С., 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Людм. Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20231100505145 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано е след изпълнение от СРС на указанията в определение №
3950 от 03.05.2022 г. по чл.248 ГПК.
С решение № 72410 от 14.04.2020 г. по гр.д.№ 10759 по описа за 2016 г.
СРС, Първо ГО, 49-ти състав се: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р. С. П. и Г. В.
К., иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено на
правото им на собственост и за предаване на владението на следния имот:
апартамент № 83, вх.Е, бл.807, кв.Люлин, състоящ се от стая, дневна, кухня и
обслужващи помещения със застроена площ от 60, 47 кв.метра, заедно с
избено помещение №, с площ от 3.29 кв. метра и с 2, 061% от вх. В и Г ид.
части от общите части на сградата и 2.061 % за вх.В и Г идеални части от
правото на строеж, при съседи:за жилището- на изток-зелена площ, на запад –
ап.държавен и стълбище, на юг- зелена площ, на север- междублоково
пространство, отгоре- ап., отдолу-ап.;за избеното помещение-изток-мазе №
запад – мазе №, север-коридор, юг-улица.
1
В тежест на ищците/в полза на ответниците са присъдени разноски.
Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби от :
1. Р. С. П. и Г. В. К., ищци пред СРС. Решението се обжалва изцяло.
Излагат се доводи за неправилност. Иска се решението да бъде отменено
и да бъде уважена претенцията им по чл.108 ЗС.
Въззивната жалба, вх.№ 5076267 е подадена на 18.06.2020 г. От
представения по делото акт за смърт се установява, че въззивника Р. С.
П. е починал на 04.10.2020 г., т.е. след подаване на въззивната жалба.
С разпореждане от 02.12.2020 г. СРС на основание чл.227 ГПК е
конституирал наследници по закон на въззивника, а именно: Г. В. К.
/съпруга/ и С. Р. П. /син/.
Видно от данните по делото Г. В. К. се е отказала от наследството на Р. С. П.
и отказът е вписан в особената книга на съда под № 1544 от 03.11.2020 г.
С нарочна молба от 01.02.2021 г. С. Р. П. е заявил, че не поддържа
въззивната жалба вх.№ 5076267 от 18.06.2020 г. А с молба от 26.03.2021 г. е
направил отказ от иска на основание чл.233 ГПК.
2. Г. В. К.. Решението се обжалва в частта в която искът по чл.108 ЗС
по отношение на нея е отхвърлен. Излагат се доводи, че не е
подписвала представените по делото договор за правна защита и
съдействие и пълномощно от 03.06.2019 г. на името на адв. К.. Твърди,
че не е упълномощавала нито адвокат, нито съпруга си да я
представляват по делото, нито да предявяват иск от нейна страна. За
заведеното дело разбрала след смъртта на съпруга й, който починал на
04.10.2020 г.
Направено е доказателствено искане за допускане на
съдебно-графологична експертиза, която да установи, че положения подпис в
договора за правна защита, както и подписът във въззивната жалба, подадена
от нейно име и от името на съпруга й, не е положен от нея.
Иска се да бъде заличена като страна-ищец в настоящето производство във
връзка с липса на дадено от нея съгласие за участието й като необходим
другар по иска по чл.108 ЗС.
Иска се така постановеното решение да бъде обезсилено и
производството по отношение на нея да бъде прекратено.
2
Иска се така постановеното решение да бъде отменено или изменено в
частта на разноските присъдени в нейна тежест, тъй като ответницата била
представлявана от двама адвокати, които били упълномощени с едно
пълномощно и един договор за правна защита за 1900 лв. Съгласно чл.78 ГПК
разноски на страната се присъждали за един адвокат. В случая сумата била
платена на двама адвокати, а била присъдена сума за двама адвокати, което
било нарушение на чл.78 ГПК.
По въззивната жалба е постъпил отговор от В. Е. А., ответник пред СРС.
Излага се становище за недопустимост на въззивната жалба. Твърди се, че
К. била подала две въззивни жалби, както и не бил спазен срока по чл.259,
ал.1 ГПК. Счита, че въззивницата е била редовно уведомена за указанията на
съда чрез адв. К.. Освен това К. била направила отказ от наследството на
покойния й съпруг Р. П. и затова не била участник в процеса като негова
наследница, а като самостоятелна страна – ищец по делото. Неправилно СРС
бил съобщил на въззивницата за постановеното решение и й дал възможност
да подаде втора въззивна жалба. Счита, че с подаването на въззивната жалба
се цели избягване заплащането на съдебни разноски. Счита, че разноските с
обжалваното решение са правилно разпределени.
Иска се въззивната жалба да бъде оставена без разглеждане и въззивната
инстанция да приеме, че обжалваното решение е влязло в сила. Сочи, че
наследникът на ищеца Р. С. П. е направил изявление за отказ от иска.
Третото лице помагач на страната на ответницата – С. С. Н. не изразява
становище по въззивните жалби.
С определение № 3950 от 03.05.2022 г. въззивната инстанция конста-
тира, че въззивната жалба на Г. В. К. съдържа искане по чл.248 ГПК за
изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Затова и
производството по в.гр.д.№ 1289 по описа за 2022 г. беше прекратено и
делото върнато на СРС за произнасяне по искането по чл.248 ГПК.
С определение от 31.10.2022 г. СРС е оставил без уважение искането по
чл.248 ГПК.
Постъпила е частна жалба срещу определението от 31.10.2022 г.,
подадена от Г. К.. Излагат се доводи за неправилност на така постановеното
определение във връзка с реалното извършване на разноските. Сочи, че е
3
направила отказ от наследството на Р. С. П., а другия му наследник - С. Р. П.
бил направил отказ от иска на основание чл.233 ГПК и СРС с разпореждане
от 06.12.2022 г. прекратил производството по отношение на него.
По частната жалба е постъпил отговор от В. Е. А., ответник пред СРС.
Излагат се доводи за неоснователност на частната жалба и правилност на така
постановеното определение. Същевременно се иска от настоящата инстанция
да провери допустимостта на същото.
Настоящата инстанция като взе предвид доводите на страните и
спорните в производството обстоятелства, както и, че за допустимостта на
производството съдът следи служебно до приключването му, вкл. и за
установяване предмета на въззивното обжалване, намери че следва да бъде
допусната поисканата от въззивницата Г. К. съдебно-графична експертиза,
която да установи дали положения подпис в договора за правна защита /л.136
по делото пред СРС/, както и подписът във въззивната жалба, подадена от
нейно име и от името на съпруга й, е положен от нея.
От заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото/пред
въззивната инстанция/ съдебно-графична експертиза по безспорен начин се
установи, че подписа под № 2 /този на Г. К./ във въззивната жалба, вх.
№5076267 от 18.06.2020 г., подадена от името и на Г. К., както и на мястото за
клиент в пълномощното и договора за правна защита и съдействие от
03.06.2019 г. в което е посочено, че Г. К. упълномощава адв.К., не е изпълнен
от Г. В. К..
Видно от данните по делото /пред СРС, л.161/ препис от обжалваното
първоинстанционно решение е бил връчен на адв.К. като пълномощник на Г.
К..
При това положение съдът намира, че не е налице надлежно връчване
на обжалваното решение, тъй като се установи, че К. не е упълномощавала
адв.К. да я представлява в производството пред СРС.
Независимо от подадената на 01.02.2021 г. молба от надлежния
процесуален представител на Г. К., л.163 по делото, към този момент липсват
данни да й е било надлежно връчено първоинстанционното решение.
Върху подадената от адв.Т. на 26.03.2021 г./л.165 от делото пред СРС/
молба, на 15.04.2021 г. СРС е разпоредил препис от решението да бъде връчен
4
на Г. К.. Това е сторено на 10.05.2021 г., видно от намиращата се на л.167 от
делото /пред СРС/ призовка.
Следователно, срокът по чл.259, ал.1 ГПК изтича на 25.05.2021 г./24.05.
е официален празник/.
Налага се извод, че въззивната жалба е подадена в срок.
Доводът, направен от процесуалния представител на въззиваемата
/ответник пред СРС/, в хода на устните състезания, че експертизата била
установила, че молбата от 03.11.2020 г. /л.23 от първото въззивно
производство/ е подписана от К., освен че е преклудиран е и неоснователен,
както и не променя изхода, защото: видно от данните по делото тази молба е
подадена в изпълнение указанията на съда относно молбата на Р. П. от
10.09.2020 г. за освобождаване от държавна такса за въззивното обжалване
/л.16 от същото производство/. Към датата на съобщаване на тези указания Р.
П. е бил починал, т.е. К. е получила съобщението на съда като негов
наследник /като такава е била конституирана от СРС с определение от
02.12.2020 г., виж л.26 от същото производство/. Впоследствие с молба от
01.02.2021 г. /л.30/ процесуалния представител на К. – адв.Т. е представил
вписания в специалната книга на СРС, отказ на К. от наследството на Р. П.
/л.31/.
Ето защо настоящата инстанция приема, че въззивната жалба, подадена
от Г. В. К. е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване, както и постановеното от СРС
решение подлежи на инстанционен контрол.
Следователно въззивната жалба, вх.№ 25089729, подадена на
25.05.2021 г. е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при
които делото може да се реши по същество. Недопустимо е решението, което
е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му
упражняване, както и ако съдът е бил десезиран. Липсата на положителна или
наличието на отрицателна процесуална предпоставка прави решението
недопустимо. Когато се касае до относителна процесуална предпоставка,
решението е недопустимо, само ако заинтересуваната страна се позовала на
5
липсата на процесуалната предпоставка, но въпреки това то е било
постановено.
В случая исковата молба е била предявена от Р. П..
Искане за конституиране на Г. К., съпруга на първоначалния ищец, е
било направено от процесуалния представител на ищеца Р. П., в публичното
съдебно заседание, състояло се на 17.04.2019 г., виж л.126 по делото пред
СРС.
На 03.06.2019 г. /л.134 по делото пред СРС/ от името на Г. К., адв.Г. К. е
подал молба като е представил договор за правна защита и съдействие, както
и адв.пълномощно. Посочено е, че К. потвърждава и се присъединява към
всички извършени до този момент процесуални действия и доказателствени
искания.
С определение от 03.06.2019 г. СРС е конституирал Г. К. като ищец по
делото, виж л.137. Прието е, че съдът е сезиран с иск по чл.108 ЗС.
Не се спори по делото, а и от представеното /пред СРС/ удостоверение
за сключване на граждански брак /л.144/ се установява, че Р. П. и Г. К. са
били в брак от 1980 г. до прекратяването му със смъртта на съпруга, т.е.
отношенията между съпрузите се уреждат съобразно СК-1968 г.
В случая съдът е сезиран с иск по чл.108 ЗС. Същият е бил предявен от
ищеца Р. Попадийн.
В съдебната практика няма противоречие по въпроса, че по предявени
от или срещу съпрузи искове за собственост върху вещи и имоти, придобити
в режим на съпружеска имуществена общност, другарството на съпрузите е
необходимо по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК, тъй като естеството на спорното
правоотношение налага решението на съда да бъде еднакво по отношение на
двамата. Противоречие в съдебната практика съществуваше в това дали
другарството е задължително или факултативно. То беше отстранено по
тълкувателен път, а именно с ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 ОТ 29.06.2017 Г. ПО
ТЪЛК. Д. № 3/2016 Г., ОСГК НА ВКС, съгласно което: По предявен от или срещу
съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на
съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са
задължителни другари.
С ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 183 ОТ 16.03.2021 Г. ПО ГР. Д. № 3978/2020 Г., Г. К., ІV Г. О.
6
НА ВКС е даден отговор на въпроса: разпоредителна сделка със СИО изисква
ли волеизявление и на двамата съпрузи, за да е налице валидно разпореждане
с правото на собственост. В същото определение е застъпено разбирнето, че
при действието на СК от 1968 г. разпореждането с имот, съпружеска
имуществена общност се извършва общо от двамата съпрузи, или от единия
със съгласието на другия, дадено в писмена форма с нотариално заверен
подпис - чл. 13, ал. 3 и, ал. 7, при което законът създава презумпция за
представителство на единия съпруг от другия и дава възможност на
неучаствалия в разпореждането съпруг да оспори сделката. Наред с това,
приема се, че и при действието на СК от 1985 г. и 2009 г. неоспорването на
сделката е равнозначно на потвърждаването й, че при разпореждането с вещ
под режим на СИО, извършено от един от съпрузите без участието на другия,
е налице относителна и висяща недействителност, като оспорването на
сделката може да бъде извършено само от неучаствалия съпруг / в този
смисъл решение № 162 от 08.07.2016 г. по гр. д. № 1299/2016 г. на І г. о.,
решение № 33 от 21.02.2013 г. по гр. д. № 791/2012 г. на ІІг. о.и решение №
287 от 13.06.2011 г. по гр. д. № 272/2010 г. на IV г.о./.
С оглед установеното от съдебно-графическата експертиза
конституираната от СРС като ищца Г. К., нито е упражнила воля да бъде
конституирана като ищец наред с първоначалния такъв, нито е упълномощила
адв.К..
Не се твърди, а и не се установява К. да е упълномощила съпруга си да
предяви иска по чл.108 ЗС и от нейно име, респ. да упълномощава адв.К..
Въззивницата К. не поддържа така предявения от първоначалния ищец
иск; същата е представила надлежно вписан отказ от наследството на Р. П.
/л.31 от първото въззивно производство/.
При това положение така постановеното срещу Г. К. решение се
явява недопустимо, липсва надлежно сезиране на съда с иск по чл.108 ЗС от
страна на Г. К..
По въззивната жалба, вх.№ 5076267 от 16.06.2020 г.:
Същата е подадена от името на Р. С. П. и Г. К.. По отношение на
последната с оглед горецитираната съдебно-графическа експертиза по
безспорен начин се установи, че не е упълномощавала адв.Г. К. да я
процесуално представлява. Установи се от същата експертиза и, че подписа
7
под тази въззивна жалба не е положен от въззивницата К..
По отношение на починалия на 04.10.2020 г. въззивник Р. С. П. /акт за
смърт на л.24 от първото въззивно производство/ е налице отказ от
наследство от страна на съпругата му Г. К.. Видно от разпореждането на съда
от 02.12.2020 г./л.26 от първото въззивно производство/ СРС като е взел
предвид отказа от наследство, направен от Г. К., е дал указания само на С. Р.
П. да заяви дали поддържа въззивната жалба, подадена от наследодателя му
Р. П..
Наследникът по закон – сина – С. Р. П. е направил отказ от иска с молба
от 05.12.2022 г. /л.173 по делото пред СРС/.
При това положение тази въззивна жалба ще следва да бъде оставена
без разглеждане.
Като краен извод с оглед гореизложеното се налага, че
първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, а
производството по делото – прекратено.
За пълнота на изложението ще посочим, че СРС действително е
прекратил производството пред себе си относно С. Р. П., но
първоинстанционното решение в тази му част не е обезсилено.
Доколкото волеизявлението за отказ от иска е направено по времето,
когато вече са били подадени въззивните жалби, то по арг. от чл.233, предл.3
от ГПК, решението следва да бъде обезсилено от въззивната инстанция.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
С обжалваното решение СРС е отхвърлил претенциите по чл.108 ЗС
поради което е приел, че въпроса за разноските се урежда от нормата на
чл.78, ал.3 ГПК. Присъдено е адв.възнаграждение в размер на 1900 лв. като
СРС се е позовал на правната и фактическа сложност на спора, както и броя
проведени публични съдебни заседания. Ищците са осъдени солидарно да
заплатят на ответницата сумата в размер на 1900 лв.
С определение от 31.10.2022 г., постановено по реда на чл.248 ГПК
първоинстанционния съд е оставил без уважение молбата на Г. К. за
изменение на решение № 72410 от 14.04.2020 г. по гр.д.№ 10759 по описа за
2016 г. в частта за разноските, без уважение. За да стори това СРС е посочил,
8
че адв.възнаграждение в полза на ответницата е присъдено за един, а не за
двама адвокати, както се твърди от молителката. А възражението по чл.78,
ал.5 ГПК е приел за неоснователно.
По частната жалба:
По допустимостта:
За обжалваното определение жалбоподателката е била уведомена на
05.12.2022 г.
Частната жалба е подадена на 12.12.2022 г., т.е. в срока по чл.275, ал.1
ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно частната жалба е допустима.
По основателността на частната жалба:
С оглед гореприетото досежно въззивницата К. съдът намира, че същата
не следва да носи отговорност за сторените от ответницата разноски.
Обжалваното определение ще следва да бъде отменено и по арг. от
изхода на спора по въззивната жалба, вх.№ 25089729 от 25.05.2021 г.,
подадена лично от Г. К..
Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
Настоящата инстанция намира, че разноските следва да бъдат
определени в хипотезата на чл.78, ал.4 ГПК, съгласно която ответникът има
право на разноски и при прекратяване на делото.
Ответницата е представила списък по чл.80 ГПК/л.145 по делото пред
СРС/, в който е посочила като разноски за адв.възнаграждение сумата в
размер на 1 900 лв.
Настоящата инстанция констатира, че ответницата е направила
разноски за адв.възнаграждение в размер на 1900 лв./веднъж за 1600 лв. и
втори път за 300 лв./. Тези разноски, обаче, са за двама адвокати. Или при
спазване на правилото на чл.78, ал.1 ГПК на ответницата се следват разноски
в размер на 950 лв.
Разноските следва да бъдат възложени в тежест на С. Р. П. в хипотезата
на отказ от иска.
9
Пред въззивната инстанция:
С оглед изхода на спора на въззивницата се следват разноски. Такива
са сторени в размер на 172,10 лв.- за държавна такса за въззивното обжалване,
както и разноски за съдебно-графическа експертиза в размер на 200 лв. или
общо в размер на 372,10 лв.
В пълномощното на л.164 по делото /пред СРС/ в полза на адв.Т. е
посочено, че договореното адв.възнаграждение е в минимален размер по
НМРАВ, както и било внесено по банков път. Липсват данни, обаче, за
конкретния размер на така договореното адв.възнаграждение, респ. липсват
данни за реалното им извършване, тъй като банков документ не е представен.
По частната жалба разноски не се следват, тъй като съгласно трайната
съдебна практика в производство по разноски, разноски не се присъждат.
Разноските остават по начина по който са направени, вкл. и за
адв.възнаграждение, договорено в полза на адв.Т. в договора за правна
защита и съдействие от 05.12.2022 г.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА за неистински документ пълномощно и договор за правна
защита и съдействие от 03.06.2019 г. /л.136 от гр.д.№ 10759 по описа за 2016
г. на СРС, 49-ти състав/, сключен с адв. Г. К., ЕГН **********, в частта
относно подписа на Г. В. К..
ОБЕЗСИЛВА решение № 72410 от 14.04.2020 г. по гр.д.№ 10759 по
описа за 2016 г. СРС, Първо ГО, 49-ти състав.
10
ОТМЕНЯ определение от 31.10.2022 г., постановено по реда на чл.248
ГПК.
ОСЪЖДА С. Р. П., ЕГН **********, гр.С., бул.“*******, да заплати на
В. Е. А., ЕГН **********, гр.С., ж.к.“*******, съдебен адрес: гр.С.,
ул.“*******- адв.Р., сумата в размер на 950 лв., представляваща разноски
пред първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА В. Е. А., ЕГН **********, гр.С., ж.к.“*******, съдебен
адрес: гр.С., ул.“*******- адв.Р., да заплати на Г. В. К., ЕГН **********,
гр.С., бул.“*******, ет.1, съдебен адрес: гр.С., бул.“******* – адв.С. Т.,
сумата в размер на 372,10 лв., представляваща разноски пред въззивната
инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба, вх.№ 5076267 от
16.06.2020 г.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач
на страната на ответницата – С. С. Н..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се изпрати и на СРП.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11
12