Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.04.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение
, II “Б” състав , в публично заседание на деветнадесети две хиляди
двадесет
и първа година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия И. КИРИМОВ
при секретар С.Александрова
като разгледа
докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №13326 по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по
чл.258 – чл.273 ГПК
/въззивно обжалване/.
В. гр.д. №13326/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивни жалби на И.М.В. ЕГН ********** и Я.Ц.В. *** срещу решение от 24.09.2020 г постановено по гр.д.№37358/2019 г на СРС , 31 състав ; в частта , с която
въззивниците са осъдени на основание чл.149 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да заплатят на “Т.С.” ЕАД *** по половината от сумата от 1110,72 лева – цена
на незаплатена топлинна енергия за апартамент
№19 в гр.София ж.к.******за периода м.06.2016
г – м.04.2017 г ; и сумата от 185,89
лева лихви за забава върху посочената главница за периода 15.09.2017 г –
14.06.2019 г; ведно със законната лихва
върху посочената главница от 28.06.2019 г до окончателното й заплащане .
Въззивниците излагат доводи за неправилност на решението на СРС /в обжалваната част/ . Липсват договорни отношения
върху въззивниците и ищеца и исковете не са доказани по размер . СТЕ и ССЕ не
са пълни и обективни . Не е доказано от ищеца публикуване на общите фактури в
интернет и не се дължат лихви за забава
Въззиваемата страна е подала писмен
отговор , в който оспорва въззивната жалба .
Третото лице “Т.с.”
ЕООД *** не взема становише по въззивната жалба .
Въззивните жалби са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивниците
на 06.10.2020 г, поради което въззивните жалби от 13.10.2020 г са подадени в срок .
Налице е правен
интерес на въззивниците за обжалване на
решението на СРС в посочената част .
След преценка на доводите в жалбата
и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е
ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да
приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е правилно в
обжалваната част .
Правилно СРС е приел , че ответниците са потребители на топлинна
енергия съгласно императивната норма на чл.153 ЗЕ . Този факт е
доказан от документ за собственост на стр.162 от делото пред СРС . С Решение
№ 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г.,
Конституционният съд отхвърли искането на омбудсмана на Република
България за установяване на противоконституционност на чл.153 ал.1 и ал.6 от
ЗЕ. В мотивите на решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл.153 ал.1 и
6 от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания да защитават правата на
потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част
по смисъла на ЗЕ, Закона за собствеността и Закона за
управление на етажната собственост и всички собственици и носители на вещни
права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите,
свързани с употребата на общата вещ". Правото на част от собствениците да
не ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти не налага
на извода, че не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен собственици
и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те са съсобственици на
сградната инсталация и на общите части в сградата и следва да поемат
припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, свързани с тях и в
този смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да преустановят
подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на
топлинна енергия за общите части на сградата - етажна собственост и на
отдадената от сградната инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно
получават в имотите си част от топлинната енергия, отдадена от
хоризонталните и вертикални топлопроводи на сградната инсталация, поради което
не е налице пълна липса на потребление на топлинна енергия. С оглед на
изложеното се налага изводът , че отказ изцяло от потребление на топлинна
енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна
собственост е недопустим, тъй като всички съсобственици поемат съобразно
дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части и
сградната инсталация. Друго законодателно разрешение за общите части на
сграда - етажна собственост не може да се даде предвид характера на подобни
сгради.
При специалната уредба на ЗЕ не е необходимо подписване на писмен договор с ответниците . Общите условия на ищеца се одобряват и
публикуват по реда на чл.150 ЗЕ. Налице е специален закон , който
изключва приложимостта на чл.16 ЗЗД и на ЗЗП по отношение на необходимостта от
изрично приемане на договорни клаузи и ОУ . Възражение
срещу публикуването на ОУ не е заявено в отговора на исковата молба и се явява
преклудирано .
Както е посочено в Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018 г по тълк.дело № 2/2017 г на ОСГК
на ВКС предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са потребители на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153 ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
В случая доставената топлинна енергия е доказана със заключението на СТЕ . Според СТЕ измерването и отчитането на доставената
топлинна енергия и начисляването на сметки е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. СТЕ е взела предвид вида на сградната инсталация и отопляемия
обем на жилището и общите части . От отчетеното количество топлинна енергия са
приспаднати технологичните разходи за абонатната станция за сметка на ищеца .
Дяловото разпределение и изравнителните сметки са изготвени съобразно ЗЕ и
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването .
СТЕ е работила съгласно нормативната уредба за
отчитане и начисляване на стойността на топлинната енергия и не е неясна и
непълна СТЕ установява извършване на
дялово разпределение , което е фактурирано и заплатено от ищеца , но не е
заплатено от ответниците .
Възраженията на ответниците , че не им е доставена
топлинна енергия остават недоказани . Според нормативната уредба сградните
инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост -
чл.140 ал.З от ЗЕ и представляват съвкупността от топлопроводи и съоръжения за
разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите
на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии /§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно
§1, т.З от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването/. Етажните
собственици са длъжни сами да поддържат тези инсталации в подходящо за
експлоатация състояние.
СТЕ установява , че третото
лице помагач е извършвало дялово разпределение за етажната собственост на
ответника като не са били налице възражения от управителните органи на етажната
собственост . Подписване на писмен договор между етажната собственост и третото
лице не е необходимо , още по-малко следва да се подпише такъв между всеки
от етажните собственици поотделно /включително ответника/ и третото лице .
По отношение на лихвите за забава въззивниците неправилно се позовават на ОУ /2014 г/
, който действително изискваха ищецът да докаже публикуване на сметката по
общата фактура в интернет /или друга покана/ , за да започне начисляване на
лихви след издаване на изравнителните сметки . Правилно първоинстанционният съд
е съобразил , че в случая са приложими
ОУ /2016 г/ , според които падежът на вземането не е обвързан от
публикуване на общата фактура в интернет . Според чл.33 ал.2 ОУ /2016 г / клиентите
дължат обезщетение за забава ако не са заплатили сумите в 45-дневен срок след
изтичане на периода , за който се отнасят . При наличие на обща фактура от
31.07.2017 г СРС законосъобразно е определил дължимите лихви за забава за
периода след изтичане на 45 дни от издаването й.
Налага се изводът ,
че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено в
обжалваната част . С оглед изхода на делото в
тежест на въззивниците са разноски в размер на по 100 лева юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените
съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от
24.09.2020 г постановено
по гр.д.№37358/2019 г на СРС , 31 състав ; в частта ,
с
която И.М.В. ЕГН ********** и Я.Ц.В. ***
са осъдени на основание чл.149 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да заплатят на “Т.С.” ЕАД *** по
половината от сумата от 1110,72 лева – цена на незаплатена топлинна енергия за апартамент №19 в
гр.София ж.к.******за периода м.06.2016 г – м.04.2017 г ; и от сумата от 185,89 лева лихви за забава върху
посочената главница за периода 15.09.2017 г – 14.06.2019 г ; ведно със законната лихва върху посочената
главница от 28.06.2019 г до окончателното й заплащане .
ОСЪЖДА всеки от И.М.В. ЕГН ********** и Я.Ц.В. ЕГН **********
да заплати на “Т.С.” ЕАД *** суми от по 100
лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на “Т.с.” ЕООД *** като трето лице помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД *** .
Решението не подлежи на обжалване , поради
материален интерес под 5000 лева по всеки
от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.