№ 4480
гр. Варна, 17.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Елица Н. Желязкова
като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно
гражданско дело № 20243100502047 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл., вр. чл. 317 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 53892/03.07.2024 г. при ВРС,
подадена от „М....“ ЕООД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление:
гр. А..............., чрез пълномощника адв. Н. С., срещу Решение №
2000/31.05.2024 г., постановено по гр. д. № 14419/2023 г. по описа на ВРС,
поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 3178/30.08.2024 г., с което е
признато за незаконно и е отменено уволнението на В. Г. Г., ЕГН **********,
обективирано в Заповед №74/27.10.2023 г. и Заповед № 324/27.10.2023 г. на
Управителя на „М....“ ЕООД, с което е прекратено трудовото правоотношение
между страните по трудов договор № 894/23.02.2023г. за длъжност „служител,
коли под наем“, на осн. чл. 344, ал.1, т.1 КТ и В. Г. е възстановен на заеманата
преди уволнението длъжност „служител, коли под наем“, на осн. чл.344, ал.1,
т.2 КТ.
Въззивникът твърди, че обжалваното решение е неправилно,
постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, като счита
същото и за необосновано. Излага, че съдът не е мотивирал крайните си
изводи в съответствие със събраните по делото доказателства. Счита, че
основният спорен момент, който не е съобразен от първоинстанционния съд, е
дали е налице незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовия
договор поради налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“, когато
мотивите за налагане на наказанието са връчени на работника след заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение, но преди подаване на исковата
молба в съда. Жалбоподателят оспорва изводите на съда, че връчването на
втората заповед е без правно значение. Сочи, че заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е достатъчно мотивирана съобразно изискването на
1
чл. 195 КТ, доколкото с подаване на исковата молба ищецът се е защитавал по
фактите, описани в нея. Твърди, че формалното нарушение с връчване на
мотивите за налагане на наказанието три дни по-късно не е възпрепятствало
правото му на защита. Счита, че доколкото работодателят има право сам да
отмени уволнителната заповед на осн. чл. 344, ал. 2 КТ, то няма и пречка без
да я отменя, да издаде нова заповед, в която се съдържат мотиви за
наложеното наказание. Твърди, че тази възможност е предоставена от закона,
за да може работодателят да се поправи, в случай че е допуснал нередовност
при прекратяване на ТПО, до подаване на исковата молба. Поради горното
счита, че правата на работника са защитени, доколкото към момента на
подаване на иска същият е бил наясно с мотивите за уволнението му,
подробно посочени във връчената втора заповед. Отделно оспорва извода на
съда за липса на системност на нарушенията. Твърди, че подобно отменително
основание не е навеждано от ищеца, поради което и извън правомощията на
съда е да го разглежда и обсъжда в решението си. Счита, че използваният от
ищеца израз „липса на поредност“ не е еднозначен с израза „липса на
системност“. Твърди, че макар в заповедта да е посочена правна
квалификация по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, то тя не обвързва съда, който следва да
изхожда за наличието на съответните основания за прекратяване на договора
от изложените факти в заповедта. Жалбоподателят твърди, че основанието,
заради което е уволнен ищецът е проявена от негова страна агресия на
21.10.2023 г. срещу друг гражданин, а не системност на нарушенията на
трудовата дисциплина. Излага, че съдът не е обсъдил събраните
доказателства, от които се установява, че служителят е проявил физическа
агресия срещу трето лице, което според него води до неправилност на
постановеното решение. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на
предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Претендира разноски.
Становището на въззиваемата страна В. Г. Г., изразено чрез адв. К. К., е
за неоснователност на въззивната жалба. Счита постановеното решение за
правилно и законосъобразно, като моли същото да бъде потвърдено. Твърди,
че процедурата по едностранно прекратяване на ТПО е строго формална, като
всяка незаконосъобразност води до отмяна на уволнението. Счита, че
заповедта за прекратяване на ТПО няма минимално изискуемото от закона
съдържание. Сочи, че правоотношението е прекратено преди връчване на
втората заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, което
счита за нарушение на самата процедура по уволнение. Намира, че втората
заповед за налагане на дисциплинарно наказание също не съдържа
изискуемото по закон съдържание, не става ясно за какво нарушение му е
наложено наказание, не е посочено и правно основание. Моли за отхвърляне
на депозираната въззивна жалба и за потвърждаване на обжалваното решение.
Претендира разноски.
Съдът намира, че жалбата е редовна и допустима, депозирана е от лице,
легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на ВРС, поради което
2
следва да бъде приета за разглеждане.
Не са отправени доказателствени искания.
По направеното от въззивника оплакване, свързано с доклада в първата
инстанция, а именно, че съдът не му е разпределил доказателствена тежест за
установяване факта на системност на нарушенията по смисъла на чл. 190, ал.
1, т. 3 КТ, съдът намира следното:
С доклада по делото пред първата инстацния, съдът е указал на
ответника да докаже, че при спазване на трудовото законодателство е
упражнил правото на уволнение по трудов договор с ищеца, както и
възраженията си срещу основателността на оспорените искове. В случая
конкретно указание за установяване факта на системност на нарушенията не е
дадено, доколкото и ответника не се позовава на това основание, като причина
за налагане на дисциплинарното наказание, а излага други доводи, поради
което и настоящият състав приема, че не са налице основания за даване на
допълнителни указания на ответната страна.
Водим от горното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№ 53892/03.07.2024
г. при ВРС, подадена от „М....“ ЕООД, ЕИК ............., със седалище и адрес на
управление: гр. А..............., чрез пълномощника адв. Н. С., срещу Решение №
2000/31.05.2024 г., постановено по гр. д. № 14419/2023 г. по описа на ВРС,
поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 3178/30.08.2024 г., с което е
признато за незаконно и е отменено уволнението на В. Г. Г., ЕГН **********,
обективирано в Заповед №74/27.10.2023 г. и Заповед № 324/27.10.2023 г. на
Управителя на „М....“ ЕООД, с което е прекратено трудовото правоотношение
между страните по трудов договор № 894/23.02.2023 г. за длъжност
„служител, коли под наем“, на осн. чл. 344, ал.1, т.1 КТ и В. Г. е възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност „служител, коли под наем“, на осн.
чл.344, ал.1, т.2 КТ.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
06.11.2024 г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящето определение.
На въззивника да се връчи препис от отговора на въззивната жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4