Определение по дело №76/2021 на Апелативен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 № 260073

гр.Пловдив, 15.02.2021г.

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІІ - ти състав, в закрито заседание на………февруари……през…две хиляди  двадесет и първа година, в състав:

            

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева

                                                                                           Величка Белева

                                                                                       

като разгледа докладваното от  съдията……...Пенчева….въззивно ч. търговско дело №76 по описа за 2021 година,…за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 ал.1, т.1 от ГПК.

С протоколно определение от 05.11.2020г., постановено по т.д. №427/2019г. по описа на Окръжен съд Пловдив е отменено определение от 05.10.2020г. за даване ход на делото по същество и на основание чл.229 ал.1, т.5 от ГПК, е спряно производството по делото до приключване с окончателен съдебен акт на производството по ДП №354/2016 г. на РУ на МВР - Н., приложено към прокурорска преписка №717/2016г. на РП - Н..

В срок е постъпила частна жалба от М.С. Т. – ищца в първоинстанционното производство, чрез процесуалния представител – адв. Ст. Ч.. Изложени са подробни съображения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на обжалваното определение. Тези съображения се аргументират с липсата на предпоставките за спиране на производството, предвидени в чл.229 ал.1 т.5 от ГПК. Иска се отмяна на обжалваното определение.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна – „З.А.“ АД, както и от третото лице – помагач - Е.Р.А..

Пловдивският апелативен съд, след като провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя и прецени обстоятелствата по делото, намира частната жалба за допустима – като подадени в срок и от легитимирана страна, а по същество - основателна по следните съображения:

Производството по т.д. №427/2019г. по описа на Окръжен съд Пловдив е образувано по предявен иск от настоящата жалбоподателка против „З.А.“ АД по чл.226 от КЗ /отм./, във вр. с § 22 от КЗ - за обезщетение за неимуществените вреди, причинени на ищцата вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 06.05.2016г. в град Н., по вина на водач на МПС с марка „Ф.“, модел Г., с ДР № * **** **- Е.Р.А., която нарушила правилата за движение по пътищата, като при приближаване на пешеходна пътека не намалила скоростта, не спряла и не пропуснала пресичащата пешеходна пътека ищца, вследствие на което настъпил удар между лекия автомобил и пешеходката, а водачът избягал от местопроизшествието.

На основание чл.219 от ГПК, по искане на ответното дружество, по делото е конституирана като трето лице-помагач на ответника Е.Р.А. ***, спрямо която дружеството – ответник е предявило обратен иск.

За да спре производството по делото, първоинстанционният съд се е позовал на образувано по повод процесното ПТП ДП №354/2016г. на РУ на МВР - Н., приложено към прокурорска преписка №717/2016г. на РП - Н.. По него, с постановление от 04.07.2019г. Е.Р.А. е привлечена, в качеството й на обвиняем. Съдът се е позовал на  извършена служебна справка към 20.05.2020г., при която е констатирано, че  посоченото досъдебно производство не е приключено като е удължен срокът за извършване на допълнителни следствени действия.

Решаващите мотиви на първоинстанционния съд досежно наличие на предпоставките по чл.229 ал.1, т.5 от ГПК се свеждат основно до извод за преюдициалност на досъдебното производство не по отношение на главния иск, а по отношение на предявения обратен иск. Прието е, че обстоятелството – дали ответницата по обратния иск е напуснала мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, е въпрос, който следва да се реши безпротиворечиво и този въпрос е основен за решаване на предявения обратен иск доколкото съдът следва да установи дали причинителят на ПТП действително е напуснал произшествието - предпоставка за предявяване на регресния иск.

Изводите на първоинстанционния съд в тази насока са неправилни.

Исковото производство се спира, когато твърдените престъпни обстоятелства имат значение за решаването му и те са предмет на установяване в наказателно производство в съдебна фаза - чл.229 ал.1 т.4 от ГПК или когато исковият съд е събрал доказателства за съществуването на престъпни обстоятелства - чл.229 ал.1 т.5 от ГПК. Смисълът на разпоредбата на чл.229 ал.1, т.5 от ГПК е ясен и по недвусмислен начин сочи и кумулативното изискване – установяването на престъпни обстоятелства да е от значение за изхода на гражданския спор. Спирането на делото по чл.229 ал.1 т.5 от ГПК има за цел, когато в производството по гражданския спор се разкрият факти за престъпление, да се изчака наказателната присъда относно тия факти, която да бъде съобразена по гражданския спор - чл.300 от ГПК. Спирането е допустимо и само, ако фактът на престъплението е относим към спора, не може да бъде установен по реда на гражданския процес, но спорното право е обусловено от този факт. В този смисъл, преценката за преюдициалност на дадени престъпни обстоятелства, от които зависи правилното решаване на правния спор, по смисъла на чл.229 ал.1 т.5 от ГПК, ще зависи изцяло от връзката между фактите, въз основа на които се прави извод за съставомерност на деянието на обвиненото лице и значението на тези факти за постановяване на решение по съществото на гражданския спор.

В случая съставомерността на деянието – престъпление по транспорта по смисъла на чл.342 и сл. от НК – действително би създало за гражданския съд обвързващите последици по чл.300 от ГПК. Но предмет на установяване в исковото производство по чл.226 от КЗ /отм./ е наличието на претърпени неимуществени /имуществени/ вреди, фактите, свързани с деликта, като следва да се прави разграничението между деликт в гражданскоправен аспект и престъпно деяние. По отношение упражненото право на застрахователя за ангажиране регресната отговорност на водача на МПС, чрез предявяване на обратния иск, следва да се посочи, че предпоставките по чл.274 от КЗ /отм./  могат и следва да бъдат установени в гражданското производство. Т.е. – не е налице обективна невъзможност фактът, който съдът е преценил за относим към обратния иск, да бъде установен в гражданското производство. Освен това, правно и житейски неоправдано е исковото производство, предмет на което по предявения главен иск, е претенция за неимуществени вреди, да бъде спряно и да изчаква приключване на наказателно производство, което е в досъдебна фаза и с оглед конкретното развитие на тази досъдебна фаза /неприключило досъдебно производство с удължен срок за извършване на допълнителни следствени действия/ да се изчаква установяване на наказателна отговорност, която да е относима към регресната отговорност по предявен обратен иск.

По изложените съображения частната жалба се явява основателна, а обжалваното определение, като неправилно, следва да бъде отменено и делото - върнато на окръжен съд Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, Пловдивският апелативен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТМЕНЯ определение от 05.11.2020г., постановено по т.д. №427/2019г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което, на основание чл.229 ал.1, т.5 от ГПК, е спряно производството по делото до приключване с окончателен съдебен акт на производството по ДП №354/2016 г. на РУ на МВР - Н., приложено към прокурорска преписка №717/2016г. на РП - Н..

Връща делото на окръжен съд Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: