№ 702
гр. София, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20231110209636 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-4332-008504 от
17.05.2023 г., издадено от Г.Б. – началник група в отдел „Пътна Полиция“ към
СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на Б. Г. Т., с ЕГН **********, за
нарушение - на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП , е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, както и наказание „лишаване от
правоуправление на МПС“ за срок от 24 месеца.
Недоволен от НП е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок. В
жалбата излага съображения против обжалвания акт. Твърди, че при
издаването на НО е допуснато нарушение на процесуалния и на материалния
закон. Сочи се, че издателят му е некомпетентен. Твърди се, че не му е дадена
възможност да бъде тестван. Оспорва се установената от АНО фактическа
обстановка. Иска се отмяната на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, а за него се явява
процесуален представител в лицето на адвокат Б.. последният пледира за
отмяна на наказателното постановление, като поддържа аргументите в
жалбата. Изрично сочи, че на доверителя му не била дадена възможност да
бъде тестван, след като той е поискал това. Претендира разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
1
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 28.04.2023 г., около 14:00 ч., жалбоподателят Б. Т. управлявал лек
автомобил „Пежо” с рег. № СА **** РС, движейки се в гр. София, по ул.
„Емилиян Станев“, с посока на движение от бул. „Черни връх“ към
околовръстния път. В близост до № 122 на посочената улица, на същия бил
подаден сигнал със стоп палка от служители на ОПП СДВР да спре за
проверка.
Водачът Т. се подчинил на подадения сигнал и спрял. При осъществената
проверка полицейските служители В. С. и А. А. се усъмнили, че лицето е
употребило наркотични вещества, тъй като в поведението му се откроявали
такива признаци. Ето защо, те решили да проверят водача дали не е употребил
наркотични вещества, като му обяснили, че за тази цел следва да се направи
тест с устройство „drug test 5000”. При приканването на Т. да бъде тестван,
същият се зачудил дали иска да бъде подложен на тест, като полицейските
служители му предоставили няколко минути за да реши дали да бъде тестван
или не, както и ако иска да се съветва с някого по телефона. След няколко
минути Т. заявил, че отказва да бъде тестван, защото слушал информация по
медиите, че уредите, с които се тествали водачите, давали грешни резултати.
След ясно манифестирания отказ за тестване, свидетелят А. съставил на Т.
АУАН с № 770703/28.04.2023 г. за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП, регистрирал го в електронната система на ОПП СДВР, принтирал го и
приканил водача да му го връчи срещу подпис. При опита за връчване на
АУАН Т. размислил и заявил, че би се подложил на тест. Полицейските
служители му отговорили, че времето за това решение е изтекло, защото вече
е съставен АУАН, който бил регистриран в системата на ОПП, но на водача
ще бъде издаден талон за медицинско изследване, като при даването на
кръвна проба за изследване в определения срок, лицето няма да бъде наказано
за отказ за тестване.
Така, на Б. Т. бил връчен посочения АУАН срещу подпис и на същия бил
издаден талон за медицинско изследване с № 0176853/28.04.2023 г., връчен
му в 14:50 часа на посочената дата, съгласно който лицето е следвало до 45
2
минути да се яви във ВМА (Военно медицинска академия), за да даде проби
за изследване на наличието на наркотични вещества в кръвта и урината му
(т.е. най-късно в 15:35 часа).
Жалбоподателят Т. тръгнал към ВМА, където стигнал в 15:43 часа – осем
минути след крайния час, определен от служителите на ОПП СДВР, като
часът на пристигането му бил отразен в книгата за регистрация на лицата за
медицински преглед по реда на Наредба 1/2017 г. на МЗ, МВР и МП (виж л.
70 и сл. от делото).
Освен това, Т. категорично отказал да даде проби за изследване, отказал
да подпише каквито и да било документи и самоволно напуснал
медицинското заведение.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 23-4332-008504 от
17.05.2023 г., издадено от Г.Б. – началник група в отдел „Пътна Полиция“ към
СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на Б. Г. Т., с ЕГН **********, за
нарушение - на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, както и наказание „лишаване от
правоуправление на МПС“ за срок от 24 месеца.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели А. А. и В. С., както и въз
основа на писмените доказателства, приети и приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът намира, че следва да кредитира с доверие показанията на
свидетелите полицейски служители – А. и С.. Тези двама свидетели са
възприели изцяло поведението на водача. Безспорно е установено по делото,
че те са го спрели за проверка. Освен това, те са възприели и отказа на лицето
да бъде тествано за наркотични вещества на мястото, където е осъществена
проверката. В този смисъл, съдът намира, че тези свидетели имат пълен
поглед над случилите се събития в процесния ден. Ето защо, съдът им дава
вяра изцяло.
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, доколкото
същите намират опора в останалия доказателствен материал и не са налице
никакви противоречия.
3
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен
административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които
съдържат всички необходими реквизити. В този ред на мисли, съдът намира
възраженията на жалбоподателя, че АУАН и НП не отговарят на
изискванията на ЗАНН за неоснователни. Колкото до описанието на
нарушението, съдът намира, че изложеното в НП и АУАН е напълно
достатъчно, за безспорното му установяване.
Тук е мястото да се посочи, че нарушението е описано по пълен и
достатъчен начин, за да може наказаният субект да разбере в извършването на
какви действия е обвинен и защо е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Налице са и писмени
доказателства за компетентността на актосъставителя и издателя на
наказателното постановление, поради което съдът намира, че възраженията в
жалбата в този аспект са изцяло голословни и ненамиращи опора в
доказателствения материал.
Най-напред, съдът намира, че е абсолютно доказано по делото, че именно
жалбоподателят е бил лицето, което е управлявало процесния автомобил
„Пежо“. Изясняването на този въпрос има ключово значение за правилното
решаване на делото, но така или иначе – той не е спорен.
Съдебният състав намира, че фактическата обстановка в НП е установена
по безспорен начин и след правилно анализиране на фактическите
обстоятелства от АНО, като възраженията в жалбата за неправилно
установени факти, са неоснователни и неподкрепени от доказателствата по
делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП: „Водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
4
средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000
лв.“. Съдът намира, че АНО правилно е приложил материалния закон като е
наказал жалбоподателя с наказанията, предвидени в чл. 174, ал. 3, пр. 2 от
ЗДвП. Безспорно е установено, че е налице отказ от жалбоподателя да бъде
тестван с техническо средство за установяване както на употреба на
наркотични вещества. Обстоятелството, че е издаден талон за медицинско
изследване и че в последствие не е дадена кръвна проба, в случая е
ирелевантно, тъй като нормата на чл. 174, ал. 3 предвижда няколко
фактически състава на нарушения, при условията на алтернативност – отказ
за установяване с техническо средство тип Дрегер за наличие на алкохол,
алтернативно – на упойващи вещества, както и отказ за даване на кръвна
проба за излседване на концентрация на алкохол в кръвта.
Нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е задължаваща, доколкото изисква
определено поведение на визираните в нея лица, изразяващо се в
предприемане на активни действия. Структурата й съдържа и трите елемента
на правната норма - хипотеза, диспозиция и санкция. В нормата са уредени
няколко отделни хипотези на отказ от посочените в нея лица, притежаващи
качеството „водач“, някои от които свързани със задължението им да бъдат
проверени за наличието и концентрацията на алкохол в кръвта, а други във
връзка с установяване наличието на наркотични вещества/аналози. Нормата
предвижда две форми на изпълнителното деяние – отказ за извършване на
проверка и неизпълнение на предписание на контролния орган. Тези забрани
могат да бъдат съотнесени както спрямо проверката за употреба и
концентрация на алкохол в кръвта, така и спрямо тази за употреба на
наркотични вещества или техни аналози.
Нарушението е на просто, формално извършване, като законът не
изисква настъпването на вредоносен резултат. Нарушението е довършено с
настъпване на самия факт на обективиране на отказа и възпрепятстване на
проверката.
Тук е моментът да се отговори на основното възражение на
жалбоподателя и неговия защитник, че той всъщност не бил отказал тестване.
Съдът го намира за изцяло неоснователно, защото на лицето е дадена
възможност да реши дали иска да бъде подложено на тестване, дадени са му
няколко минути, за да се посъветва с когото намери за добре и да си помисли,
5
след което да обяви решението си. С това полицейските служители са
сторили всичко необходимо, за да може лицето свободно и по своя воля да
реши дали желае да бъде подложено на тест или не. Освен това, налице е ясно
манифестиран отказ за тестване след дадената му възможност, която
полицейските служители са предоставили от човешка гледна точка, защото те
нямат задължение да чакат когото и да било да взема решения. Достатъчно е
да приканят лицето и то да не се отзове, за да се приеме, че е налице отказ за
тестване. В случая обаче, те са проявили човешко отношение към пълнолетен,
психически здрав водач на МПС, който при липсата на ментални увреждания
би следвало да може да реши този въпрос еднопосочно и с окончателно
решение, при положение, че изрично са му разяснени предварително
последиците на двата варианта – при тестване и при отказ за това.
Ето защо, съдът намира, че при ясно манифестиран отказ и съставен
поради това АУАН, последващата воля на лицето правилно не е зачетена.
Промяната на решението и настроението на лицето са обстоятелства, които
нямат значение за приключването на проверката, защото той е обективирал
ясен отказ за тест, поради което е задействана съответната законова
процедура за съставянето на АУАН, а тогава вече лицето няма законово
основание да променя решението си, защото релевантният момент, в който то
следва да бъде прието за окончателно, е моментът, в който е съставен АУАН.
Поради това правилно АНО е приел, че в случая е налице отказ по смисъла на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Нещо повече, на лицето е издаден талон за медицинско изследване, но
той е закъснял с явяването си във ВМА, а освен това е и отказал напълно да
бъде тестван, както и да подпише книжата, които е необходимо, след което
самоволно е напуснал лечебното заведение.
От субективна страна това нарушение е извършено при форма на вината
пряк умисъл, доколкото жалбоподателят, отказвайки да бъде тестван за
употреба на наркотични вещества, е съзнавал, че извършва нарушение на
ЗДВП, съгласил се е с последиците на противоправното си поведение и пряко
ги е целял.
Наказанията, предвидени от закона за това нарушение, са в точно
установен размер, поради което за съда не съществува възможност да
ревизира същите като ги намали.
6
При изложените мотиви, СРС достигна до извод, че издаденото
наказателно постановление следва да бъде изцяло потвърдено, защото е
правилно и законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-4332-008504 от 17.05.2023 г.,
издадено от Г.Б. – началник група в отдел „Пътна Полиция“ към СДВР, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН, на Б. Г. Т., с ЕГН **********, за
нарушение - на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП , е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, както и наказание „лишаване от
правоуправление на МПС“ за срок от 24 месеца, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7