Р Е Ш Е Н
И Е
№ 221 04.10.2021г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Ирена
Симеонова
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 194 по описа за 2021г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Адв.Р.А.
*** като пълномощник на „Г.Г.“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление *** със законен представител управителя З. П. обжалва решението по
а.н.д.№1212/2020г. на РС – Кюстендил. Релевира касационното основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му
прилагане свързва с неправилна квалификация на деянието според съдържанието на
обвинението, за което е приложим състава на чл.75а, ал.5 от ЗТМТМ. Намира
мотивите на съдебния акт за крайно лаконични спрямо формирания правен извод. Моли
за отмяна на решението и отмяна на НП.
В
с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата.
В
с.з. пълномощникът на ответната Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ – Кюстендил
оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, като намира, че
въззивният съд е постановил правилно решение, доколкото правилно е приложил
материалния закон и не е допуснал
съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №10-0001067/23.09.2020г. на директора на ДИТ –
Кюстендил, с което на „Г.Г.“ ЕООД в качеството на местен работодател на
основание чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ е наложена имуществена санкция в размер на
2 000лв.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че при извършена проверка по документи на санкционираното дружество на
03.04.2020г. и 16.04.2020г. служители на ДИТ – Кюстендил са констатирали, че
дружеството като местен работодател е сключило трудов договор от 02.10.2019г. с
О. С., граждани на Р.С.М.за изпълнение на конкретна длъжност в гр.Кюстендил. За
работника е установено, че няма разрешен статут за пребиваване на територията
на страната, както и разрешен достъп до пазара на труда. След оправена покана
за съставяне на АУАН, същият е съставен при отсъствие на представител на
нарушителя, а поради невъзможност за неговото връчване лично и чрез препоръчано
писмо с обратна разписка е процедирано връчване по чл.79, ал.2, изр.2 от ЗТМТМ
на таблото за обявления и на официалната интернет страница на органа. Въпреки
това, АУАН е връчен на управителя на дружеството на 08.09.2020г.
Като
правни изводи съдът е установил липса на допуснато съществено нарушение в
процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП и доказано на противоправното
деяние по приложимата санкционна норма, като е отрекъл наличие на хипотезата по чл.8, ал.1 от ЗТМТМ. Съдът е
посочил, че случаят не е маловажен. По посочените правни доводи съдът е
потвърдил НП и предвид изхода от спора на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН
във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ е осъдил дружеството да заплати на ИА „Г“ 80лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за
съответствие с материалния закон решението
е правилно.
Касационният
съд споделя становището на районния съд за отсъствие на съществени нарушения на
правилата на ЗАНН и ЗТМТМ в процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП.
Неоснователно
касаторът счита мотивите на съда за крайно лаконични с оглед изхода от
разрешения правен спор. Мотивите отговарят на изискванията по чл.339, ал.1 и
ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН и чл.79, ал.5 от ЗТМТМ. Имат изложение на
съдържанието на оспореното НП, доводите на страните, приетата за установена
фактическа обстановка, правните изводи на съда и ясен безпротиворечив
диспозитив. Налице е пълна корелация между формираната воля на съда и нейното
външно проявление. Няма неясни и необосновани правни изводи.
Правилно
е становището на съда за доказано противоправно деяние.
Приобщените
пред районния съд писмени доказателствени средства във вид на трудов договор №013/02.10.2019г.,
разчетно-платежни ведомости на дружеството за периода м.10.2019г. – м.02.2020г.
и уведомление по чл.62, ал.4 от КТ от 02.10.2019г. установяват факта на
престирана работна сила по трудово правоотношение между дружеството и лицето О.
С.на датата на нарушението 02.10.2019г. Съгласно писмото на началник група
„Миграция“ при ОДМВР – Кюстендил от 16.04.2020г., лицето няма статут в
страната, а съгласно писмото на АЗ от 30.03.2020г. не му е предоставян достъп
до пазара на труда за осъществяване на трудова заетост като наето по трудово
правоотношение лице и няма разрешение за работа като командирован специалист,
включително за краткосрочна сезонна заетост. Данните се потвърждават и от
събраните пред районния съд гласни доказателствени средства. Изложеното
обосновава извод, че на 02.10.2019г. чужденецът О. С. е предоставял работна
сила на санкционираното дружество, което има качеството на местен работодател –
юридическо лице по см. на §1, т.11 от ДР на ЗТМТМ, без съответно разрешение,
което покрива състава на санкционната норма по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ.
Обвинението в АУАН и НП съдържа обективните елементи на приложимия състав, като
допълнението, че лицето няма разрешен достъп до пазара на труда не води
автоматично до приложение на санкцията по чл.75а, ал.5 от ЗТМТМ, т.к. липсва
обвинение, свързано с предоставяне на работната сила при условията на чл.8,
ал.1 от ЗТМТМ. Не такива са и доказателствата по делото, включително посочените
в АУАН и НП фактически обстоятелства относно статута на лицето.
Касационният
съд споделя мотивите на районния съд за липса на маловажен случай поради
отсъствие на предпоставките по чл.93, т.9 от НК. Поведението на дружеството не
разкрива белезите на деяние с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.
Наложената
имуществена санкция е законосъобразна по критериите на чл.27, ал.1-3 във вр. с
чл.83, ал.2 от ЗАНН в минималния законов размер, с което се постигат целите на
наказанието по чл.12 от ЗАНН.
Осъждането
на дружеството за деловодни разноски съответства на правилата по чл.63, ал.3 и
ал.5 от ЗАНН във вр. с чл.79, ал.5 от ЗТМТМ и като такова е правилно.
На
основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в
сила.
На основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ жалбоподателят дължи
на ИА „Главна инспекция по труда“ юрисконсултско възнаграждение за касационната
инстанция в размер на 80лв.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260146/25.05.2021г.
по а.н.д. №1212/2020г. на РС – Кюстендил.
ОСЪЖДА „Г.Г.“ ЕООД да заплати на ИЗПЪЛНИТЕЛНА
АГЕНЦИЯ „ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80лв. /осемдесет лева/.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.