Решение по дело №1883/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1609
Дата: 29 октомври 2021 г. (в сила от 29 октомври 2021 г.)
Съдия: Ралица Цанкова Райкова
Дело: 20213100501883
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1609
гр. Варна, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501883 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 240 вр. чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпилa молба с вх. No 271 118 / 12.02.2021г., подадена от „Делта
Инвестмънт Груп“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Г.С. Раковски“ No 4, ет.2, офис 2, представлявано от Д.К.Д.в - управител, с която се иска
отмяна на неприсъствено решение No 261 099 / 09.11.2020г., постановено по гр.д. 4015 /
2020г. по описа на ВРС, 31 състав, с което „Делта Инвестмънт Груп“ ЕООД, ЕИК *********
е осъдено да заплати на „Боростил“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Русе, ул. „Липник“ 30, представлявано от П.Т.П. – управител, сумите от
3276лв.- главница, представляваща незаплатено задължение по фактура
№**********/14.03.2018г., ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда –
13.04.2020г. до окончателното плащане на сумата, 689.84 лв. мораторната лихва за забава
върху същата, считано от 14.03.2018г. до 12.04.2020г. на осн. чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД и
2 521.04лв. сторени по делото разноски на осн. чл.78 от ГПК.
В молбата се излага, че ответникът е бил лишен от възможност да участва в делото
поради ненадлежно връчване на исковата молба и призовките за съдебните заседания.
Молителят сочи, че на 01.02.2021г. получил покана за доброволно изпълнение по
1
изпълнително дeло 20217110400011, към която бил приложен изпълнителен лист. На тази
дата за първи път узнал, че е налице постановено решение по гр.д. №4015/2020г., 31 с/в по
описа на ВРС. След това посетил деловодството на ВРС и му били направени копия от
книжата по делото - едва тогава разбрали, че се е водил съдебен процес и било постановено
неприсъствено решение. Молителят твърди, че от повече от две години съгласно Договор за
наем на недвижим имот от 01.12.2018г. дружеството ползва част от недвижим имот,
находящ се в гр.Варна ул."Г.С. Раковски" №4 ет.2 офис 2, който адрес надлежно бил посочен
и в Търговския регистър. На същия този адрес се помещавали още няколко търговски
дружества, все управлявани от Д.К.Д.в, като търговско дружество „Делта Холидейз" ЕООД
управлявало недвижимия имот по силата на Договор за управление на недвижим имот от
08.10.2018г. На този адрес на управление в работното време, съгласно КТ непрестанно
присъствал назначен по Трудов договор от 18.02.2019г. технически сътрудник - пет дни в
седмицата по 8 часа на ден. Отделно от това във връзка с дейността на дружествата,
помещаващи се на адреса имало постоянен поток от хора, включително собствениците и
управляващият дружеството. Молителят твърди, че никога не било осъществявано
залепване на книжа и на каквито и да било уведомления на адреса на управление на
дружеството, нито някой служител на ВРС бил посещавал канцеларията им на датите
22.05.2020г. и 13.08.2020г. /л.38 и л.63 от делото/ нито на други дати до получаване на ПДИ
по изпълнителното дело по отношение на гр.д. №4015/2020г. 31 с. по описа на ВРС.Твърди,
че отделно от това, в Търговския регистър бил публикуван и телефона, като липсвало и
уведомяване по телефон за целия период на процеса. Сочи, че е налице нарушение на чл.50
и чл.47 и чл.42 от ГПК, както и несъобразяване с извънредното положение и Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от
13.03.2020г. и преодоляване на последиците във вр. с чл. 240 ал.1 от ГПК. Моли за отмяна
на постановеното неприсъствено решение по гр.д. №4015/2020г. 31 с. по описа на ВРС,
както и за присъждане на направените по делото разноски. Моли и да бъде спряно
изпълнението по образуваното изпълнително дело, съгласно издаден изпълнителен лист по
постановеното неприсъствено решение - изп.д.№20217 I 1040001.
В срок е постъпил отговор на молбата от „Боростил“ ЕООД, което счита, че молбата
е неоснователна. Въззиваемата страна твърди, че в хода на производството пред ВРС
адресът на ответника „Делта Инвестмънт Груп“ ЕООД бил посещаван многократно от
призовкар на ОС - Варна. Поради липсата на представител на дружеството на посочения в
призовката адрес, а именно гр.Варна, р-н Одесос, ул. ..Г. Сава Раковски" №4. ет.2, ап.2.
книжата по делото - искова молба, ведно с приложенията към нея и определение за
насрочване на делото, били приложени по делото съгласно разпоредбите на чл.50, ал.2 от
ГПК. Видно било от приложените съобщения на призовкаря, лицето било посещавало
адреса, вписан в ТРРЮЛНЦ към АВ, а именно гр.Варна, р-н Одесос. ул. „Г. Сава Раковски'"
№4, ет.2, ап.2, на 22.05.2020г. и на 13.08.2020г., като на този адрес не бил открит
представител на „Делта Инвестмънт Груп“ ЕООД. Оспорва твърденията на „Делта
Инвестмънт Груп“ ЕООД, че едва с получаване на ПДИ от ЧСИ Д.П.Я. дружеството било
2
узнало, че срещу него се води съдебен процес. В хода на съдебното производство по
гр.д.4015 от 2020г. на PC - Варна, 31 с-в, по молба на „Боростил" ЕООД била издадена
Обезпечителна заповед за размера на претендирания дълг. Твърди, че на 13.07.2020г. било
връчено съобщение за наложен запор съгласно обезпечителната заповед лично на
управителя Д.Д.. Дружеството било уведомено за образуваното гражданско дело и за
издадената обезпечителна заповед. Оспорва, че представения като доказателство договор за
наем е с изтекъл срок, както и че адресът, посочен по партидата на дружеството в TP към
АВ като седалище и адрес на управление не бил актуален. Твърди, че адресът на
дружеството се ползвал от друго дружество, като информацията в ТРРЮЛНЦ не била
актуална, като правилно приложение в случая намерила разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК.
Моли съда да остави без уважение подадената молба за отмяна на неприсъственото
решение.
В открито съдебно заседание, за въззивника се явява лично управителят на
дружеството и процесуален представител - адвокат, които заявяват, че поддържат
подадената жалба, развиват подробно доводите си по същество, претендират разноски и
депозират писмена защита в предоставения срок.
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна се представлява от назначен от
процесуален представител - адвокат, който оспорва подадената жалба, излага становище по
съществото на спора, моли съда да остави без уважение искането на жалбоподателя, не
претендира разноски и депозира писмена защита в предоставения срок.
За да се произнесе по подадената жалба, настоящият състав съобрази следното:
Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по предявени от
„Боростил“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Липник“
30, представлявано от П.Т.П. – управител, срещу „Делта Инвестмънт Груп“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Г.С. Раковски“ No 4, ет.2, офис
2, представлявано от Д.К.Д.в - управител, искове с правно основание чл.327 от ТЗ и чл.86 от
ЗЗД, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца следните суми: 3276лв.- главница,
представляваща незаплатено задължение по фактура №**********/14.03.2018г., ведно със
законната лихва от датата на сезиране на съда – 13.04.2020г. до окончателното плащане на
сумата; 689.84 лв. мораторната лихва за забава върху същата, считано от 14.03.2018г. до
12.04.2020г.
Препис от исковата молба е изпратен на ответника с определение No 6412 /
19.05.2020г. на посочения в исковата молба адрес на управление. Съобщението с изпратения
препис се е върнало в цялост с отбелязване „На посочения адрес няма обозначение и
канцелария на посоченото дружество“ с посочена дата: 22.05.2020г. и подпис и печат на
призовкар при ВОС- Т.М.. Със свое разпореждане от 27.05.2020г. ВРС е приел, че
съобщението е редовно и делото следва да се докладва след 23.06.2020г.
3
Към молба на ищеца от 29.06.2020г., с която се иска допускане на обезпечение на
висящите искове, са приложени справки за актуалното състояние на дружеството ответник,
от които се установява, че адресът на управление е същият, който е посочен в исковата
молба и в регистъра е отбелязан и мобилен телефон на ответното дружество. Приложена е и
справка от НОИ, от която се установява, че за месец април 2020г. към дружество се водят
социално и здравно осигурени две лица. В справката е посочен и телефон на ответното
дружество.
С определение No 9534 / 29.07.2020г., производството по делото е насрочено за о.с.з,
като е изготвен и проект за доклад по делото. Съобщението с препис от определението е
изпратено на ответното дружество по адреса на управление, като същото отново се е
върнало в цялост с отбелязване, направено на 13.08.2020г. от призовкар при ВОС – Т.М. – „
На посочения адрес няма обозначение и канцелария на посоченото дружество /ап.2 е
домашен адрес/. Моля за указания.“
С разпореждане от 14.08.2020г. на съдията –докладчик е разпоредено да се изпрати
съобщението на адреса на л.39 от делото, а след като се установило, че адресът на л.39 е
идентичен, то с разпореждане от 18.08.2020г. съдът е разпоредил, съдебните книжа, ведно с
призовката да се приложат към дело, на основание чл. 50 ал.2 от ГПК и да се считат за
редовно връчени на 18.08.2020г.
На 20.20.2020г. е проведено открито съдебно заседание по делото, на което ответното
дружество не се явява и не се представлява, а съдът е приел, че дружеството е редовно
уведомено на основание чл. 50 ал.2 от ГПК. Ответникът не е депозирал писмено становище
и ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
На 09.11.2020г. ВРС е постановил неприсъствено решение срещу ответника, като го е
осъдил да заплати на ищеца претендираните суми.
Препис от решението е изпратен до ответника отново на същия адрес по делото, като
съобщението се е върнало в цялост с отбелязване на призовкар при ВОС – Т.М. от
12.11.2020г., че „ На посочения адрес няма обозначение на посоченото дружество“. С
разпореждане от 16.11.2020г., ВРС е приел връчването за редовно.
Срещу постановеното неприсъствено решение ответникът подава докладваната жалба
по реда на чл. 240 от ГПК с твърдения за ненадлежно връчване на преписа от исковата
молба и призовката за съдебното заседание.
Ищецът възразява по допустимостта на подадената молба, като съдът е приел същата
за допустима със следните доводи:
С оглед на твърдението на молителя, че решението не му е връчено, както и че е
узнал за него с връчване на пди от ЧСИ Я., предвид липсата на данни по делото за
извършено връчване на неприсъственото решение на ответника или за предоставяне на
4
делото за запознаване, съдът приема, че молбата е депозирана в срока по чл. 240, ал. 1 от
ГПК от легитимирано лице и е процесуално допустима. Същата отговаря на изискванията на
чл. 306, ал. 1 във вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК. За пълнота, приложените от въззиваемата
страна доказателства не установяват по-ранен момент на узнаване на постановеното
решение.
В този смисъл и молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 240 ал.1 от ГПК, от
активно легитимирано лице, срещу постановено неприсъствено решени, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.240 вр. чл.260 и чл.
261 ГПК ГПК и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият състав на съда намира молбата за отмяна за основателна, при прието за
установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
Видно от представените договор за наем и договор за управление на недвижим имот се
установява, че посоченият в исковата молба и в ТРРЮЛНЦ адрес на управление на
ответника е за обект част от недвижим имот, който му е бил отдаден под наем. Установява
се от представените справки за актуално състояние на три търговски дружества от АВ –
ТРРЮЛНЦ, че на същия адрес на управление са регистрирани освен ответникът и „Делта
Холидейз“ ЕООД, ЕИК *********, и „Делта Инвестмънт Билд“ ЕООД, ЕИК *********,
като управител и на трите дружества е Д.Д.. Установява се от приложения трудов договор,
че в „Делта Холидейз“ ЕООД е назначен като служител на осемчасов работен ден Г. Д.В.,
като мястото му на работа е посочен: адресът на управление на дружеството, което е адрес
на управление и на ответника.
В съдебно заседание са разпитани свидетелите Г. Д.В. и М.Н.Б. /по искане на
ответника/ и Т. Д. Т. / по искане на ищеца/.
Свидетелят Г. Д.В. сочи, че е в трудови правоотношения с „Делта Холидейз“ ЕООД,
като в същия офис, където работи на адрес: ул. Г. Сава Раковски“ No 4, ет.2, ап.2, се
помещава и офисът на другото дружество „Делта Инвестмънт Груп“ ЕООД, като управител
и на двете дружества е едно и също лице – Д.Д.. На същия адрес се помещава и трето
дружество – „Делта инвестмънт билд“.Свидетелят твърди, че в периода май – август 2020г.
е бил на работа и не е отсъствал, като работното му време е било от 9 до 18ч. Сочи, че
табели на дружеството ответник, както и на другите две дружества няма, тъй като се е
наложило да ги премахнат още през 2018г. по искане на наемодателя. Сочи, обаче, че на
пощенската кутия, както и на звънеца на ап.2 има надпис: „Делта Инвестмънт Груп“.
Твърди, че надписът на звънеца е на листче подпъхнато под плексиглас. Твърди, че
пощенската кутия е в общите части долу, но за да стигне до там човек, трябва да му се
осигури достъп. Сочи, че офисът не е бил посещаван от служител на съда, като нямало и
залепено уведомление или оставено съобщение в периода май- август 2020г.
5
На допълнително зададени въпроси, свидетелят сочи, че звънците, ако сме с лице към
входа на блока, се падат отляво. А за пощенските кутии трябва да се влезе във входа, като
пояснява, че отвън има една пощенска кутия, а отдясно близо до входната врата има табло.
Свидетелят пояснява, че се влиза в коридор към входната врата и има нещо като заден двор.
Свидетелката М.Н.Б. е съпруга на управителя на ответното дружество – Д.Д. и също
така едноличен собственик на капитала на третото дружество с офис на същия адрес -
„Делта инвестмънт билд“. Свидетелката потвърждава, че на адреса се помещават трите
посочени фирми и няма табели за нито една от тях, доколкото са премахнати по искане на
наемодателя. Твърди, че извън сградата има звънец, както и на самия офис, на които на
подпъхнато листче пише само „Делта Инвестмънт Билд“. Надписът съществува от момента,
в който са взели офиса под наем до настоящия момент. Пояснява, че като се влезе в
сградата има желязна врата, която трябва да се премине,а после има една с бяла дограма и от
дясната страна има звънци. Твърди, че пощенска кутия има като се влезе – като се премине
вратата, в дясната страна. Твърди, че има свободен достъп в работно време, тъй като има
още офиси в сградата, а след това е затворено, защото има и живущи, но сочи, че долните
врати в работно време са отворени. Потвърждава, че в периода 2020г. в офиса е имало
служител Г. В. на „Делта холидейз“ с работно време от 9ч. до 18ч., както и че самата
свидетелка е била офиса всеки ден за периода май – август 2020г. Сочи, че не е виждала
служител на съда, нито залепени бележки. Управителят на дружеството не е получавал и
позвъняване от съда в този период на посочения в ТР телефон.
Свидетелката Т.Т. е призовкаря на съда, който е оформил изпратените съобщения до
ответното дружество. Търди, че щом като е отбелязала, значи е ходила на датите, посочени
в призовките. Сочи, че на адреса се намира жилищен блок на пет етажа, чиито звънци и
пощенски кутии се намират от дясната страна на външната входна врата. По звънците и
кутиите нямало обозначение за етаж и апартамент, съответно за конкретното дружество.
Посещавала е адреса повече от 2-3 пъти в работно време и след като е позвънявала на
звънците и никой не отварял, престоявала около 10-15 мин. пред входната врата, като била
изчаквала някой да влезе или излезе, за да може да осигури достъп до самия апартамент,
евентуално да събере сведения, но не е успявала. Пояснява, че ситуацията е такава и към
настоящия момент, тъй като за конкретното дружество имало и друго дело, по което
връчвала съобщения. Твърди, че оставяла съобщения, на които към момента никой не се
явявал, за да си ги получи. Пояснява, че пощенските кутии на адреса се намират до самите
звънци отвън на входната врата. Не се налагало да се отваря входната врата, за да се
достъпят пощенските кутии, като сочи, че няма обозначение за апартаменти по звънците.
Частично някои звънци били обозначени с имена на физически лица, но за не повече от три,
като за ответното дружество няма обозначение на звънците, както нямало и за другите три
фирми, сочени да са на адреса. Твърди, че не е успявала да влезе в сградата и съответно не
се била качвала. Залепяла е съобщенията върху входната врата на блока и от лявата страна
на едно ел.табло встрани, но то било в непосредствена близост до самата входна врата и
6
било видимо. Върху пощенските кутии не била поставяла нищо, защото били в нарушена
цялост и ръждясали, като нямало никакво обозначение по тях. Пояснява, че не е залепвала
уведомления, а само обикновени съобщения – известия за явяване в бюро Призовки /
стандартните бележки с които работят/.
От запорното съобщение, представено от въззиваемата страна, изпратено до
въззивника „Делта Инвестмънт Груп“ ЕООД от ЧСИ Д.П. – Я. чрез куриери „М и БМ
Експрес“ се установява, че на посочения адрес – процесният е получено съобщението лично
от управителя на дружеството.
Правни изводи, въз основа на възприетата фактическа обстановка:
Възраженията на ответника са, че съобщенията са изпращани по адреса му на
управление, но длъжностното лице по призоваването не е отразило правилно
обстоятелството, че на адреса липсвало обозначение и канцелария на дружеството. Твърди,
че на адреса се помещават офисите на общо три свързани търговски дружества, като към
едното от тях има и назначен служител, който стои постоянно в офиса. Отделно в
търговския регистър имало вписан телефон, на който никой не е търсил ответника.
Тези твърдения на въззивника се установяват от събраните доказателства. От
представените писмени доказателства се установи, че един и същи адрес /този, на който е
изпращано съобщението в първоинстанционното производство/ е адрес на управление на
три различни дружества, сред които и молителят, и които са свързани лица по смисъла на
ТЗ, и чиито управител или едноличен собственик на капитала е едно и също лице. От
приложения трудов договор, както и изготвените служебни справки от ВРС /от ТД на НАП/,
а се потвърждава и от свидетелските показания на двамата свидетели, разпитани по почин
на въззивника, е видно, че търговското дружество се помещава реално на регистрирания си
адрес на управление, като има постоянно служител в офиса. Показанията на двамата
свидетели – В. и Бушиева са еднопосочни и кореспондират с останалия събран
доказателствен материал, като съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани, след
като се извърши и преценка за евентуална заинтересованост по чл. 172 от ГПК.
Допълнителен аргумент за изводите, че молителят не е напуснал регистрирания си в ТР
адрес на управление, се явява и обстоятелството, че с куриери е лично връчено на
управителя на дружеството Димитров, изпратеното от ЧСИ съобщение за наложен запор,
именно на този адрес.
Показанията на свидетелката Т., от друга страна, сочат, че същата не е имала достъп
до сградата, като въпреки че е изчакала около 10 – 15 мин. живущ в сградата да й отвори, тя
не е могла да влезе. Въпреки това същата в съобщенията, които е оформила е записала
констатация, че „На посочения адрес няма обозначение и канцелария на посоченото
дружество“ /съобщението от 22.05.2020г./. А, в последваща констатация на 13.08.2020г. „ На
посочения адрес няма обозначение и канцелария на посоченото дружество /ап.2 е домашен
адрес/. Моля за указания.“ С оглед твърденията на св. Т. в съдебно заседание, че не е влязла
7
в сградата, съответно не се е качила на етажа, същата няма как да удостовери, че няма
канцелария на дружество, а във второ съобщение, че ап.2 е домашен адрес.
Съдът намира, че констатациите в съобщенията, връчвани на ответното дружество в
рамките на производството, развило се пред Районен съд – Варна са оборени – както от
представените от молителя доказателства, така и от показанията на самото длъжностно лице
по призоваването, оформило съобщенията.
Разпоредбата на чл. 50 от ГПК урежда връчването на търговците и юридическите
лица, каквото качество има и въззивникът/молителят. Мястото и начинът на връчване на
съобщенията е изрично посочен в ал.3 и ал.4 - в канцеларията на търговеца, на всеки
служител или работник, който е съгласен да приеме, като се упоменават имената и
длъжността на получателя, а в случай, че не се намери такова лице или няма достъп до
канцеларията на дружеството, длъжностното лице залепва уведомление при условията
на чл.47, ал.1 ГПК - еднократно. В ал.2 на чл. 50 от ГПК се сочи, че в случай, че лицето е
напуснало адреса си и в регистъра не е вписан нов, то всички съобщения се прилагат по
делото и се смятат за редовно връчени. Именно тази санкция е приложил неправилно
Районният съд.
Следва да се има предвид, че за да се приложи санкцията по чл. 2 на чл. 50, е
необходимо да се положат максимално усилия да се установи, че действително лицето е
напуснало адреса, като длъжностното лице следва да е описало действията си във връзка с
връчването, включително да е посочило как е събрало сведенията, че фирмата не се намира
на адреса. В процесния случай, това не е сторено от длъжностното лице по
призоваването.Ето защо, с действията на първоинстанционния съд е налице нарушение на
правилата на призоваване, което нарушение е ограничило правата на ответника в
производството да депозира отговор в срок и да участва в процеса.
С оглед на гореизложеното, молбата с правно основание чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК е
основателна, поради което тя следва да се уважи, като постановеното неприсъствено
решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане по същество на
първоинстанционния съд от фазата на връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея.
Направено е искане за присъждане на разноски, по което първоинстанционният съд
трябва да се произнесе при новото разглеждане на делото с решението по съществото на
спора / по аргумент от т. 4 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС/.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ неприсъствено решение № 261 099/ 09.11.2020г., постановено по гр.д. №
4015 / 2020г. на Районен съд - Варна, 31 -ви съдебен състав , на основание чл. 240 ал.1 т.2
от ГПК.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от фазата на
връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9