Решение по дело №375/2022 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 186
Дата: 5 май 2022 г. (в сила от 6 юли 2022 г.)
Съдия: Емилиян Кирилов Ангелов
Дело: 20223630200375
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 186
гр. Шумен, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емилиян К. Ангелов
при участието на секретаря В. С. С.
като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно
наказателно дело № 20223630200375 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия К № 4939914, за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“, издаден от ОД на МВР -
Шумен, с който на ПЛ. Г. В. е наложено административно наказание “глоба” в размер на
50/петдесет/ лева, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, като
собственик на когото е регистрирано МПС „Ауди А3“ с рег. № Н0917ВН
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени издадения
електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен, като в жалбата излага конкретни
доводи, като за датата на съдебното заседание,редовно призован се явява лично и по
същество поддържа депозираната жалба.
Процесуалният представител на ОД на МВР - Шумен - административно-наказващ
орган, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва
жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна.
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от
ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
1
Обжалван е електронен фиш К № 4939914, с който е констатирано административно
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на 25.05.2021г., в 10,36 часа, в гр. Шумен,
ул.“Софийско шосе“ до Хиподрум , посока на движение изхода на гр. Шумен и отчетен
толеранс 3 км., при управление на МПС - л.а „Ауди А3“ с рег. № Н0917ВН е установена
скорост на движение от 67км/ч. .
На основание чл.189, ал.4, във вр.с чл.182, ал. 1, т.2 от ЗДвП, на ПЛ. Г. В. е
наложена глоба в размер на 50 лева, в качеството му на собственик на когото е
регистрирано МПС . Превишението на скоростта е било установено и фиксирано с
позиционирано автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“ - типово одобрено и
годно.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в
населени места е 50 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. От приобщените по делото писмени доказателства, а и от
свидетелските показания на С.Х. се установява, че нарушението е установено в гр.Шумен ,
като скоростта на - л.а „Ауди А3“ с рег. № Н0917ВН е била засечена именно в рамките на
Шумен в близост до хиподрума.. При максимално допустима скорост за движение в
населено място - до 50 км/ч, автоматизираното техническо средство фиксирало скорост на
движение 70км/ч. на л.а „Ауди А3“ с рег. № Н0917ВН Приложена е снимка №
11743С3/0282358.
За заснетото с автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“, от ОДМВР
гр.Шумен бил издаден процесният електронен фиш, в който, при текстовото описание на
нарушението, е посочена установена скорост на движение от 67 км/ч, при отчитане на
допустимата грешка при измерването, съответно превишение от 17 км/ч, както и
разрешената скорост за движение.
Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото
гласни доказателства и приложените по делото писмени такива. .
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Събраните доказателствата по делото безспорно установяват противоправно
управление на МПС на посочените в ЕФ дата, час и място. Доказан е фактът на извършване
на нарушението, санкционирано с процесния електронен фиш. В ел.фиш правилно, при
текстовото описание на нарушението, е посочена установена скорост на движение,
превишението, като е била отчетена допустимата грешка при измерването. Посочена е също
така максимално допустима скорост – 50км/ч.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
2
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш
съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Съгласно §6, т. 65 от ДР на ЗДвП „ автоматизирани технически средства и
системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б)
мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес.
Използването на заснемащи технически средства е позволено /по арг. на чл. 165, ал.
2, т. 7 от ЗДвП/, доколкото касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението
по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на
достоверност.
Съгласно мотивите на ТР №1 от 26.02.2014г. на ОСК на ВАС, използването на
мобилни технически средства трябва да става при ясни правила, които да дадат на
гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните
органи имат право да ги използват. Именно с посоченото тълкувателно решение е приета
нова ал. 3 на чл. 165 от ЗДвП, обн. ДВ бр.19 от 2015г., с която на Министъра на вътрешните
работи е вменено задължение да приеме наредба за реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Съобразно закона е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР /обн. ДВ, бр.36
от 19.05.2015г./, с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани
технически средства и системи /АТСС/ за контрол на правилата за движение по пътищата. В
чл. 2 от Наредбата е направено разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като
чл. 3 от същата регламентира, че за установените от АТСС нарушения на правилата за
движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система.
Анализът на съдържанието на посочените норми налага извод, че към момента на
извършване на нарушението на правилата за движение по пътищата, деянията от този вид
могат да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш не само чрез
използване на стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по
законово определения начин, а и чрез мобилни автоматизирани технически средства и
системи за контрол. Мобилните АТСС могат да бъдат прикрепени към превозно средство
или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
3
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В този смисъл е и
нормата на чл. 9, ал. 1 от Наредбата, съгласно която при осъществен контрол с АТСС,
служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага
АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока.
Т.е., електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за
движението по пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и
заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система, но при условие, че са
изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. В конкретния случай,
съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, установяващ вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства
на утвърдения със Заповед № Iз – 305 от 04.02.2011г. на Министъра на вътрешните работи
образец.
Настоящата инстанция намира, че в процеса по установяване и заснемане на
нарушението са изпълнени изискванията на цитираната по – горе наредба, съдържаща
правила, гарантиращи законосъобразното протичане на този процес.
Приложен по административно - наказателната преписка и приет по делото като
писмено доказателство, е задължителният в случаите на ползване на мобилна АТСС,
протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР, който е
доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, на това с какво
АТСС е заснето, посоката на движение, ограниченията на скоростта, автомобила, на който е
поставено мобилното АТСС и др. изисквания по наредбата.
Протоколът е попълнен и е налице яснота относно способа за въвеждане на
ограничението на скоростта от 50 км/ч. Чл. 10, ал. 3 от Наредбата регламентира, че
съставеният на основание ал. 1 от нормативния документ протокол се съпровожда със
снимка на разположението на уреда, тоест на мобилното АТСС, която има за цел да даде
визуална представа къде е било поставено мобилното АТСС, за да се прецени дали това
място отговаря на посоченото в протокола. Подобна снимка е налична сред
доказателствения материал, доколкото е налице работа с временно разположено на участък
от пътя автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта. Налице са
доказателства за техническата изправност на използваното средство. Номерът му е надлежно
посочен в електронния фиш.
Лекият автомобил, чийто собственик е санкционираният, е отчетливо заснет на
снимка, налична по делото. По несъмнен начин е установена скоростта на движение, видно
от коментираната по-горе снимка /70 км/ч/, като в ЕФ е отчетена допустимата грешка при
измерването й и тя е определена на 67 км/ч, съобразно изискванията на Протокол за
проверка № 81-С-ИСИС/29.10.2020г.. на Института по метрология. При това положение, а и
с оглед въведеното ограничение на скоростта за движение в населено място, се налага извод,
че превишението на максимално допустимата скорост, допуснато от жалбоподателя, е 17
км/ч., от което следва, че отговорността на жалбоподателя правилно е била ангажирана по
4
реда на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, съгласно която за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба
от 50 лв.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че доказателствата по делото безспорно
установяват противоправно управление на МПС в границите на населеното място, както и
дата на извършване на извършване на нарушението, санкционирано с процесния електронен
фиш.
Съдът намира, че правилно е определен и субектът на нарушението. Процесният
автомобил е собственост на ПЛ. Г. В. . Нормата на чл. 188, ал1 от ЗДВП регламентира че
собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
Предвид чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, жалбоподателят, в качеството му на собственик, се явява
наказателноотговорното лице, чиято отговорност следва да бъде ангажирана. Същият не е
посочил пред административно-наказващия орган лице, на което е предоставено
управлението на МПС. В случая настоящият съдебен състав намира, че законовите
разпоредби са спазени. В Електронния фиш са посочени трите имена на лицето, както и
ЕГН.


В конкретния казус не са допуснати процесуални нарушения при издаването на
електронния фиш. Фактическите констатации, отразени в електронния фиш, се
потвърждават от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Непосочването в
електронния фиш на данни, които не са въведени от закона като елемент от задължителното
му съдържание /в т.ч. и датата на неговото издаване/, не могат да обусловят неговата
незаконосъобразност, а при наличието на изрична нормативна регламентация е недопустимо
правоприлагането по аналогия на чл. 57, ал.1 от ЗАНН.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази, че в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление
страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК,
когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се
възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на
чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани
от юрисконсулт /както е в случая за ОД на МВР - гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в
определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Доколкото в
съпроводителното писмо не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско
възнаграждение, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта,
представляващ административнонаказващия орган - ОД на МВР – гр. Шумен по
5
делото, в размер на 80 /осемдесет/ лв, тъй като делото не е с фактическа или правна
сложност. Сумата следва да се присъди в тежест на жалбоподателя и да се заплати от
последния по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен.

По гореизложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло електронен фиш серия К № 4939914, за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“, издаден
от ОД на МВР - Шумен, с който на ПЛ. Г. В. с ЕГН********** е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 50/петдесет/ лева


ОСЪЖДА ПЛ. Г. В. с ЕГН********** , да заплати по сметка на ОД на МВР – гр.
Шумен сумата в размер на 80/осемдесет/ лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Шумен в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6

Съдържание на мотивите

за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия К № 4939914, за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“, издаден от ОД на МВР -
Шумен, с който на П. Г. В. е наложено административно наказание “глоба” в размер на
50/петдесет/ лева, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, като
собственик на когото е регистрирано МПС „Ауди А3“ с рег. № Н0917ВН
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени издадения
електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен, като в жалбата излага конкретни
доводи, като за датата на съдебното заседание,редовно призован се явява лично и по
същество поддържа депозираната жалба.
Процесуалният представител на ОД на МВР - Шумен - административно-наказващ
орган, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва
жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна.
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от
ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Обжалван е електронен фиш К № 4939914, с който е констатирано административно
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на 25.05.2021г., в 10,36 часа, в гр. Шумен,
ул.“Софийско шосе“ до Хиподрум , посока на движение изхода на гр. Шумен и отчетен
толеранс 3 км., при управление на МПС - л.а „Ауди А3“ с рег. № Н0917ВН е установена
скорост на движение от 67км/ч. .
На основание чл.189, ал.4, във вр.с чл.182, ал. 1, т.2 от ЗДвП, на П. Г. В. е наложена
глоба в размер на 50 лева, в качеството му на собственик на когото е регистрирано МПС .
Превишението на скоростта е било установено и фиксирано с позиционирано
автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“ - типово одобрено и годно.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в
населени места е 50 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. От приобщените по делото писмени доказателства, а и от
свидетелските показания на С.Х. се установява, че нарушението е установено в гр.Шумен ,
като скоростта на - л.а „Ауди А3“ с рег. № Н0917ВН е била засечена именно в рамките на
Шумен в близост до хиподрума.. При максимално допустима скорост за движение в
населено място - до 50 км/ч, автоматизираното техническо средство фиксирало скорост на
движение 70км/ч. на л.а „Ауди А3“ с рег. № Н0917ВН Приложена е снимка №
11743С3/0282358.
За заснетото с автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“, от ОДМВР
гр.Шумен бил издаден процесният електронен фиш, в който, при текстовото описание на
нарушението, е посочена установена скорост на движение от 67 км/ч, при отчитане на
допустимата грешка при измерването, съответно превишение от 17 км/ч, както и
разрешената скорост за движение.
Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото
гласни доказателства и приложените по делото писмени такива. .
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
1
следното:
Събраните доказателствата по делото безспорно установяват противоправно
управление на МПС на посочените в ЕФ дата, час и място. Доказан е фактът на извършване
на нарушението, санкционирано с процесния електронен фиш. В ел.фиш правилно, при
текстовото описание на нарушението, е посочена установена скорост на движение,
превишението, като е била отчетена допустимата грешка при измерването. Посочена е също
така максимално допустима скорост – 50км/ч.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш
съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Съгласно §6, т. 65 от ДР на ЗДвП „ автоматизирани технически средства и
системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б)
мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес.
Използването на заснемащи технически средства е позволено /по арг. на чл. 165, ал.
2, т. 7 от ЗДвП/, доколкото касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението
по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на
достоверност.
Съгласно мотивите на ТР №1 от 26.02.2014г. на ОСК на ВАС, използването на
мобилни технически средства трябва да става при ясни правила, които да дадат на
гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните
органи имат право да ги използват. Именно с посоченото тълкувателно решение е приета
нова ал. 3 на чл. 165 от ЗДвП, обн. ДВ бр.19 от 2015г., с която на Министъра на вътрешните
работи е вменено задължение да приеме наредба за реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Съобразно закона е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР /обн. ДВ, бр.36
от 19.05.2015г./, с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани
технически средства и системи /АТСС/ за контрол на правилата за движение по пътищата. В
чл. 2 от Наредбата е направено разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като
чл. 3 от същата регламентира, че за установените от АТСС нарушения на правилата за
движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система.
Анализът на съдържанието на посочените норми налага извод, че към момента на
извършване на нарушението на правилата за движение по пътищата, деянията от този вид
могат да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш не само чрез
използване на стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по
законово определения начин, а и чрез мобилни автоматизирани технически средства и
системи за контрол. Мобилните АТСС могат да бъдат прикрепени към превозно средство
2
или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В този смисъл е и
нормата на чл. 9, ал. 1 от Наредбата, съгласно която при осъществен контрол с АТСС,
служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага
АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока.
Т.е., електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за
движението по пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и
заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система, но при условие, че са
изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. В конкретния случай,
съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, установяващ вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства
на утвърдения със Заповед № Iз – 305 от 04.02.2011г. на Министъра на вътрешните работи
образец.
Настоящата инстанция намира, че в процеса по установяване и заснемане на
нарушението са изпълнени изискванията на цитираната по – горе наредба, съдържаща
правила, гарантиращи законосъобразното протичане на този процес.
Приложен по административно - наказателната преписка и приет по делото като
писмено доказателство, е задължителният в случаите на ползване на мобилна АТСС,
протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР, който е
доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, на това с какво
АТСС е заснето, посоката на движение, ограниченията на скоростта, автомобила, на който е
поставено мобилното АТСС и др. изисквания по наредбата.
Протоколът е попълнен и е налице яснота относно способа за въвеждане на
ограничението на скоростта от 50 км/ч. Чл. 10, ал. 3 от Наредбата регламентира, че
съставеният на основание ал. 1 от нормативния документ протокол се съпровожда със
снимка на разположението на уреда, тоест на мобилното АТСС, която има за цел да даде
визуална представа къде е било поставено мобилното АТСС, за да се прецени дали това
място отговаря на посоченото в протокола. Подобна снимка е налична сред
доказателствения материал, доколкото е налице работа с временно разположено на участък
от пътя автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта. Налице са
доказателства за техническата изправност на използваното средство. Номерът му е надлежно
посочен в електронния фиш.
Лекият автомобил, чийто собственик е санкционираният, е отчетливо заснет на
снимка, налична по делото. По несъмнен начин е установена скоростта на движение, видно
от коментираната по-горе снимка /70 км/ч/, като в ЕФ е отчетена допустимата грешка при
измерването й и тя е определена на 67 км/ч, съобразно изискванията на Протокол за
проверка № 81-С-ИСИС/29.10.2020г.. на Института по метрология. При това положение, а и
с оглед въведеното ограничение на скоростта за движение в населено място, се налага извод,
че превишението на максимално допустимата скорост, допуснато от жалбоподателя, е 17
км/ч., от което следва, че отговорността на жалбоподателя правилно е била ангажирана по
реда на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, съгласно която за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба
от 50 лв.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че доказателствата по делото безспорно
установяват противоправно управление на МПС в границите на населеното място, както и
дата на извършване на извършване на нарушението, санкционирано с процесния електронен
фиш.
Съдът намира, че правилно е определен и субектът на нарушението. Процесният
автомобил е собственост на П. Г. В. . Нормата на чл. 188, ал1 от ЗДВП регламентира че
собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
3
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
Предвид чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, жалбоподателят, в качеството му на собственик, се явява
наказателноотговорното лице, чиято отговорност следва да бъде ангажирана. Същият не е
посочил пред административно-наказващия орган лице, на което е предоставено
управлението на МПС. В случая настоящият съдебен състав намира, че законовите
разпоредби са спазени. В Електронния фиш са посочени трите имена на лицето, както и
ЕГН.


В конкретния казус не са допуснати процесуални нарушения при издаването на
електронния фиш. Фактическите констатации, отразени в електронния фиш, се
потвърждават от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Непосочването в
електронния фиш на данни, които не са въведени от закона като елемент от задължителното
му съдържание /в т.ч. и датата на неговото издаване/, не могат да обусловят неговата
незаконосъобразност, а при наличието на изрична нормативна регламентация е недопустимо
правоприлагането по аналогия на чл. 57, ал.1 от ЗАНН.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази, че в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление
страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК,
когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се
възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на
чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани
от юрисконсулт /както е в случая за ОД на МВР - гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в
определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Доколкото в
съпроводителното писмо не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско
възнаграждение, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта,
представляващ административнонаказващия орган - ОД на МВР – гр. Шумен по
делото, в размер на 80 /осемдесет/ лв, тъй като делото не е с фактическа или правна
сложност. Сумата следва да се присъди в тежест на жалбоподателя и да се заплати от
последния по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен.

По гореизложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
4