Решение по дело №4928/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 418
Дата: 6 март 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Георги Росенов Гетов
Дело: 20195330204928
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 август 2019 г.

Съдържание на акта

                                  Р Е Ш Е Н И Е №418

                                                        06.03.2020 г., гр. Пловдив

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:                   

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ

 

при секретаря Христина Близнакова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 4928/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Брилянт Трейдинг“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. „България“ № 198, представлявано от *** И.Г.П. против Наказателно постановление № 2213/2019 г., издадено от И. Л.П. – *** в ***, с което:

1) на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 вр. чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 469,37 (четиристотин шестдесет и девет лева и тридесет и седем стотинки) лева за административно нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ и

2) на основание чл. 234, ал. 4 вр. чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ са отнети в полза на държавата стоките – колани от естествена кожа – 59 броя; дамски трикотажен потник (95 % памук и 5 % еластан) – 420 броя и дамски трикотажни бикини (95 % памук и 5 % еластан) – 420 броя, предмет на нарушението.

В жалбата се навеждат бланкетни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП) и се моли за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно уведомен, жалбоподателят се представлява от ***. К.Т., който поддържа жалбата, пледира при издаването на наказателното постановление да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да влекат неговата незаконосъобразност и да съставляват основание за неговата отмяна. Оспорва и приетата за установена от административнонаказващия орган (АНО) фактическа обстановка.

Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 52286/09.08.2019 г., с което препраща жалбата и административната преписка, изразява становище производството по издаване на наказателното постановление да е протекло законосъобразно и моли то да бъде потвърдено. В съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от *** Б.А., която взема становище възраженията на жалбоподателя да се неоснователни. Пледира да извършването на нарушението от страна на жалбоподателя да е категорично доказано от събраните доказателства, както и да не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от „Брилянт Трейдинг“ ЕООД, спрямо което юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 02.08.2019 г., установено от известие за доставяне на препис от НП, а жалбата е подадена на 05.08.2019 г. (пред Районен съд – Пловдив и препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган), поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е  частично основателна по следните съображения.

 

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 22.04.2019 г. в Териториална дирекция Тракийска с декларации с МРН № 19BG003009014990R9 и 19BG003009014973R7 били подадени документи за допускане за свободно обръщение и специален режим-употреба за специфични цели-декларация за специфична употреба с вносител жалбоподателят „Брилянт Трейдинг“ ЕООД. Стоките били въведени и превозвани на територията на Република България с товарен автомобил с регистрационен номер ***/*** с ***, същите са за декларация № 19BG003009014990R9 - 26 стоки, 530 броя колета стока, с общо бруто тегло 16 638 кг и за декларация № 19BG003009014973R7 - 1 стока, 140 броя колета стока, с общо бруто тегло 1 470 кг. За представените стоки били приложени следните документи:

-Фактура № 13973/20.04.2019 г. на стойност 12 745.57 EUR;

-Фактура № 123840/20.04.2019 г. на стойност 770 EUR;

-Опаковъчен лист от 20.04.2019 г;

-Опаковъчен лист от 16.04.2019 г.;

-A.TR № Y0681637/20.04.2019 г.;

-A.TR № Y0683618/19.04.2019 г.;

На 22.04.2019 г. *** от *** в състав свид. Д.М.И., М.А.Ш. и Т. Д. И. извършили проверка на стоките, декларирани с декларации с МРН 19BG003009014990R9 от 22.04.2019 г. и с МРН 19BG003009014973R7 от 22.04.2019 г. В хода на извършената проверка били свалени два броя чужди пломби от превозно средство с рег.№ ***/** с номера ist-6240854 и ist-6240855 с ненарушена цялост и в присъствието на ***г-н Г. Г. и представителя г-н Е.С.. Разтоварени били общо 500 броя колета стока в склад на фирмата получател, находящ се с. Брестник, общ. Родопи, обл. Пловдив, ул. „Тракия“ № 8. Поради приключване на работния ден складовото помещение било обезпечено с два броя пломби с номера 0067227 и 0067257 на един брой врата и четири броя слепки, поставени на два броя врати. Поставени били и два броя пломби с номера 0067245 и 0067248 на превозното средство с рег. № ***/***. За извършените контролни действия бил съставен Протокол за извършена митническа проверка № 388/19BG9920M017155/22.04.2019 г. предстояло проверката да продължи на следващия работен ден.

На 23.04.2019 г. *** от отдел *** в състав свид. Д.М.И., Т. Д. И., М.А.Ш., С. Г. Г. и свид. А.В.И. продължили контролните действия от 22.04.2019 г. Свалени били четири броя слепки от два броя врати с ненарушена цялост и общо четири броя пломби-с номера 0067227 и 0067257 от един брой врата и с номера 0067245 и 0067248 от превозното средство с рег. № ***/*** с ненарушена цялост в присъствието на водача на товарния автомобил и на представител на дружеството-жалбоподател. Разтоварени били още 170 броя колета стока, същата била изброена и проверена, общо 670 колета стока.

По декларация с МРН 19BG003009014973R7 стоката представлявала пластмасови крака за мебели и същата съответствала по вид и брой колети на описаното в декларацията.

По декларация с МРН 19BG003009014990R9 било установено, че стоки от позиции с № 1 -плат/полиестер 70% и памук 30%/, № 3 - дамски чанти, № 4 - килими, № 6 - вратовръзки, № 8 -добавки за масло, № 10 - машина за изстискване на килими, № 11 - подплънки за сутиени, № 12 -гумени галоши, № 14 - капачки за джанти, № 15 - ПВЦ копчета, № 16 - чанти за през рамо, № 17 -копчета, № 18 - хартиени каталози, № 19 - орнаменти за мебели, № 20 - ПВЦ токи за чанти, № 21 -плат за перде, № 22 - метални тави, № 23 - плат/дамска/, № 24 - дамски пижами, № 25 - гумени маншони за автомобили и № 26 - мрежа за воал, съответствали по вид и брой колети на описаното в декларацията.

За стока № 5, представляваща колани от изкуствена кожа без търговска марка, били установени 18 броя колана в повече, като 12 от тях били с логото на търговската марка „Етропо Armani“ (ЕА7), а на 59 броя колани бил отбелязан надпис естествена кожа (Real Leather).

За стока № 7, описана като дамски потник било установено, че същата представлява дамски комплект, състоящ се от потник и бикини, общо 420 броя.

За стока № 9 – дамски бикини, били установени общо 144 броя в повече (недекларирани).

За стока № 13 – топки за скоростен лост били установени общо 10 броя в повече (недекларирани).

При проверката също така било констатирано наличие на общо 457 броя недекларирани дамски сутиени и общо 100 броя ПВЦ капачки за клаксони.

Тези стоки – 77 броя колани, 420 броя комплекта дамски бикини и потник, 144 броя дамски бикини, 10 броя топки за скоростен лост, 457 дамски сутиени и 100 броя ПВЦ капачки за клаксони били иззети с Разписка № 0093453/23.04.2019 г.

Стока № 2 – плат, била оставена за проверка на следващия работен ден, като била запечатана в склада на фирмата получател. Поставени били четири броя слепки на два броя врати.

На 24.04.2019 г. митническите служители свид. Д.М.И., С. Г. Г., и свид. А.В.И. продължили контролните действия от 23.04.2019 г. Свалени били четири броя слепки с ненарушена цялост в присъствието на представител на жалбоподателя. Извършена била проверка на стока № 2 от декларация с МРН 19BG003009014990R9, като контролните действия били обективирани в Протокол за извършена митническа проверка № 397 от 22.04.2019 г.

Иззетите при проверката и с Разписка № 0093453/23.04.2019 г. стоки, представляващи колани и комплекти /потник и бикини/ били предадени с Приемо-предавателен протокол № 243/07.05.2019 г. и заприходени в склад на Териториална Дирекция Тракийска със складова разписка № **********/07.05.2019 г.

С писмо с рег. индекс 32-126734/30.04.2019 г. до Териториална дирекция Тракийска било поискано определяне на тарифен код, митническа стойност и възникналите публични държавни вземания за процесните стоки - колани и комплекти /дамски потник и бикини/.

С писмо с рег. индекс 32-130277/03.05.2019 г. бил получен отговор от Териториална дирекция Тракийска, както следва:

- колани естествена кожа – 59 броя по 4,63 лв./брой, общо 273,13 лв., ТАРИК код **********, мито - 13,66 лв., ДДС - 57,36 лв.;

- дамски трикотажен потник (95 % памук и 5 % еластан) – 420 броя по 2,01 лв./брой, общо 844,20 лв., ТАРИК код **********, мито - 101,30 лв., ДДС - 189,10 лв.;

- дамски трикотажни бикини (95 % памук и 5 % еластан) – 420 броя по 0,99лв./брой, общо 415,80 лв., ТАРИК код **********, мито - 49,90 лв., ДДС - 93,14 лв.

При тези факто свид. И. установила, че жалбоподателят „БРИЛЯНТ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД избегнал заплащането на публични държавни вземания, както следва:

- от декларираните 100 броя колани от изкуствена кожа с код по КН 42033000, 59 броя били от естествена кожа с ТАРИК код **********, с което било избегнато заплащането на публични държавни вземания в общ размер 63,83 лева, от тях пълното заплащане на мито от 13,66 лева и частичното на ДДС от 50,20 лева и

- от декларираните 420 броя дамски потник от синтетични влакна, с код по КН 62089200, вместо 420 броя дамски трикотажен потник (95 % памук и 5 % еластан) с ТАРИК код ********** и 420 броя дамски трикотажни бикини (95 % памук и 5 % еластан) с ТАРИК код **********, с което било избегнато заплащане на публичните държавни вземания в общ размер 405,51 лева, от тях пълното заплащане на мито за дамски потник от 101,30 лева, частичното заплащане на ДДС за дамски потник от 161,17 лева, пълното заплащане на мито за дамски бикини от 49,90 лева и пълното заплащане на ДДС за дамски бикини от 93,14 лева.

С писмо рег. индекс 32-139213/14.05.2019 г. и писмо рег. индекс 32-139209/14.05.2019 г. жалбоподателят „БРИЛЯНТ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД бил поканен чрез своя управител И.Г.П. да се яви на 27.05.2019 г. в Териториална дирекция Тракийска за даване на обяснения по случая. Писмото с рег. индекс 32-139213/14.05.2019 г. било получено лично.

С писмо с вх. № 32-168130/06.06.2019 г. на ТД Тракийска били получени писмени обяснения от И.Г.П., в които заявил, че не е присъствал на извършените проверки и не може да се яви за даване на обяснения по случая, тъй като е в болничен. От г-н Е. С. - представител на декларатора, били представени писмени обяснения от И.П.И. – *** на „Брилянт Трейдинг“ ЕООД, в които същият заявявал, че не желае да дава обяснения по случая.

На 27.06.2019 г. свид. Д.М.И. съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 1594 против жалбоподателя „Брилянт Трейдинг“ ЕООД в присъствието на негов представител (упълномощеното лице И.П.И.) и на двама свидетели. Препис от акта бил връчен срещу разписка на представителя на жалбоподателя.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото производство НП.

 

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелките Д.М.И. и А.В.И.. Анализирани поотделно, показанията на двете свидетелки са подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви, същевременно същите са и взаимно кореспондиращи си. В показанията си всяка от свидетелките възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприела като очевидец в хода на извършената проверка. Твърденията им изцяло се подкрепят и от писмените доказателства по делото, които служат за тяхната проверка. От показанията на свид. И. се установяват времето и мястото на извършената проверка, присъствалите при нея лица, както и че получател на стоката е бил жалбоподателят. Свидетелката изяснява, че за стоката под № 7, която била описана като дамски потник, всъщност представлявала комплект от дамски бикини и потник, а друга стока, представляваща колани, за 59 от тях било отбелязано, че са от естествена кожа, а в декларацията било описано, че са от изкуствена кожа. Посочва още, че стоките са били иззети, а от тях били взети мостри. Изяснява се и че в края на всеки работен ден складът бил обезпечаван с пломби, за които не е установено да са били с нарушена цялост. От показанията на свид. И. се установява още, че *** И. П. е присъствал само на първия ден от проверката и то за кратко време, като е видял мястото, на което били разтоварвани стоките, но без да участва в преброяването им или в други действия по проверката. Това твърдения на свид. И. изцяло кореспондира с показанията на свид. И., която изяснява, че е участвала в проверката от нейния втори ден, но тогава *** П. не е присъствал и въобще не е идвал през този ден. В показанията си свид. И. посочва още кои други лица са присъствали на проверката, когато тя е участвала, както и какви обстоятелства са били установени. В тази им част показанията на И. отново изцяло кореспондират както с тези на свид. И., така и с установените обстоятелства от писмените доказателства, поради което съдът даде вяра изцяло на показанията и на двете посочени свидетелки.

От показанията на свид. И.П.И. се установява, че той е упълномощен да представлява жалбоподателя „Брилянт Трейдинг“ ЕООД пред Агенция Митници, както и че е присъствал при извършването на проверката. Не се дава вяра обаче на показанията му в частта им, в която твърди, че *** на *** И. П. е присъствал по време на проверката, като е режел и цепил чувалите и горял плата със запалка. Тези му твърдения са от една страна изолирани в процеса, но по-важното са категорично оборени от останалите събрани по делото доказателства – показанията на свидетелите И. и И., както и протоколите за митническа проверка.

Фактическите си изводи съдът изгради и въз основа на писмените доказателства – пълномощно с рег. № 291/04.02.2019 г.; писмо с рег. индекс 32-174371/14.06.2019 г., ведно с известие за доставянето му; писмени обяснения от И.П.И. от 13.06.2019 г.; писмени обяснения от И.Г.П., ведно с болничен лист; писмо с рег. индекс 32-139209/14.05.2019 г.; писмо с рег. индекс 32-139213/14.05.2019 г., ведно с известие за доставянето му; писмо с рег. индекс 32-130277/03.05.2019 г.; писмо с рег. индекс 32-126734/30.04.2019 г.; приемо-предавателен протокол № 234/07.05.2019 г.; складова разписка № **********/07.05.2019 г.; договор за възлагане на представителство от 30.10.2017 г.; писмени обяснения от Е. В.С. от 25.04.2019 г.; протокол за извършена митническа проверка № 397/24.04.2019 г.; протокол за извършена митническа проверка № 393/23.04.2019 г.; разписка № 0093453/23.04.2019 г.; протокол за извършена митническа проверка № 388/22.04.2019 г.; декларация с МРН № 19BG003009014990R9; декларация МРН № 19BG003009014973R7; фактура № **********/21.04.2019 г. Същите са еднопосочни и безпротиворечиви, като от тях по несъмнен начин се установява описаната фактическа обстановка.

Съдът изключи единствено документите на чужд език, които не са представени в превод на български език, заверен по надлежния ред, находящи се по преписката.

От Заповед № ЗАМ-42/32-8714 от 07.01.2019 г. (лист 15 от делото) се установява, че НП е издадено от надлежно оправомощено лице, действало в рамките на своята материална и териториална компетентност.

 

При така установените факти съдът приема следното от правна страна: 

При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на представител нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице припокрИ.е на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.

В тази връзка неоснователни са възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на целия административнонаказателен процес. На първо място не се споделя твърдението на жалбоподателя да не са посочени дата и място на извършване на нарушението. Противно на това му становище, още в първия абзац от обстоятелствената част на АУАН и на НП ясно са посочени твърденията, респ. фактическите изводи на актосъставителя и на наказващия орган относно тези обстоятелства, а именно нарушението е било извършено на 22.04.2019 г. в Териториална дирекция „Тракийска“ при Агенция Митници. Същите обстоятелства са записани и в диспозитива на НП, а и на АУАН. Следователно възражението е неоснователно. При преценката си за редовност на описанието на нарушението и спазване на изискванията по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН достатъчно е да се съдържат твърдения за всички обстоятелства, включени в състава на административното нарушение. При наличие на твърдения за всички съставомерни обстоятелства, то е налице годно административно обвинение, по което наказаният може да се защитава. Съответствието на тези твърдения с действително случилото се е въпрос по същество, който е неотносим към редовността на описанието на нарушението, а има значение при преценката за обосноваността на НП. В случая настоящият състав приема, че не само е надлежно изпълнено изискването за ясно посочване на дата и място на извършване на нарушението, но и разгледани по същество, изводите на административнонаказващия орган са правилни.

Изброяването на датите 22, 23 и 24 април 2019 г. в обстоятелствената част на АУАН и НП се дължи на обстоятелството, че проверката е продължила през тези три последователни дни. Датата на извършване на нарушението обаче ясно е отнесена към момента на подаването на декларация с МРН № 19BG003009014990R9, който е конкретно установен – 22.04.2019 г., и по никакъв начин не е била обвързана нито от началото, нито от края на проверката. Няма неяснота и относно установяването на нарушението, като в обстоятелствената част и на АУАН и на НП изключително подробно е описано за всяка от трите дати какви действия са били извършени и какви обстоятелства са били констатирани. В противовес на твърденията на жалбоподателя всъщност е направено подробно, хронологически и логически последователно описание на случилите се събития, с което в пълнота е обезпечено правото на жалбоподателя на първо място да разбере за какво конкретно деяние му е наложена имуществена санкция и на второ – да може да се защитава адекватно и своевременно срещу това административно обвинение.

Не се споделя и възражението за допуснато съществено процесуално нарушение поради твърдяната липса на изброяване в НП на доказателствата, от които е установена приетата фактическа обстановка. Обстоятелството, че доказателствата, на които се е позовал АНО, не са обособени в нарочен абзац чрез последователното им изброяване, не означава, че същите са останали скрити за жалбоподателя. Напротив, доказателствата са посочени в НП, но избраният подход на структуриране е такъв, че при всеки нов факт, който АНО е приел за установен, е посочвано и от кое доказателство се изяснява той. Така в обстоятелствената част на АУАН и на НП е описана на първо място декларацията МРН № 19BG003009014990R9, колко и какви по позиции са стоките по тази декларация, на следващо място изрично са посочени приемо-предавателният протокол № 243/07.05.2019 г. и складовата разписка № **********/07.05.2019 г., с които процесните стоки са били предадени и заприходени в склад на териториалната дирекция. Описани и индивидуализирани са писмото (с рег. индекс № 32-126734/30.04.2019 г.), с което е поискано определянето на тарифен код, митническа стойност и възникнали публични държавни вземания досежно процесните стоки, както и писмото с рег. индекс № 32-130277/03.05.2019 г., с което е получен отговор. Посочени са и писмата, с които жалбоподателят е бил поканен чрез свой представител да даде писмени обяснения по случая и е бил поканен за явяване за съставяне на АУАН. По тези съображения възражението беше намерено за неоснователно. Следва да се има предвид и че само по себе си неизброяването на доказателства не се равнява автоматично на процесуално нарушение от категорията на съществените (така Решение № 907 от 23.04.2018 г. по к.а.н.д. № 471/2018 г. на Административен съд – Пловдив). За да е налице такова, трябва да е допуснат пропуск, който пряко и решително да се е отразил върху адекватното упражняване правото на защита на наказаното лице, което включва възможността нарушителят да разбере кое именно негово поведение бива санкционирано и въз основа на кой закон. Тези обстоятелства обаче в случая са пределно ясно предявени на жалбоподателя. От възражението неясно остана и кои непосочени доказателства се поставят в основата му и с какво е било нарушено правото на защита.

Не се споделя и възражението да липсвала надлежна индивидуализация на стоките поради непосочване на марка и модел. В случая предмет на нарушението се явяват 59 броя колани от естествена кожа, 420 броя дамски трикотажен потник (95 % памук и 5 % еластан) и 420 броя дамски трикотажни бикини (95 % памук и 5 % еластан). Същите са индивидуализирани в достатъчна степен чрез посочване на техния вид, брой, материал от който са изработени, както и изричното отбелязване на номера на разписката, с която са иззети (№ 0093453/23.04.2019 г.) и на приемно-предавателния протокол и складовата разписка, с които са заприходени. Този начин на индивидуализация на стоките от една страна позволява извършването на преценка за съставомерност на деянието, а от друга е напълно достатъчен за обособяване на стоките, които са предмет на нарушението, от тези, които не са. Посочването на марка, модел на стоките или дори на други индивидуализиращи белези като цвят или размер нито е необходимо с оглед постигане на гореописаните цели, нито се явява практично с оглед огромния брой стоки, предмет на нарушението. Отделно от това следва да се има предвид и че индивидуализирането на стоките чрез посочване на марка би било и практически невъзможно, като в самата декларация МРН № 19BG003009014990R9 за стоките от позиция № 5, където са били описаните процесните 59 броя колани, е посочено „колани от изкуствена кожа без търговска марка“, а за стоките от позиция № 7, където са описани установените при проверката комплекти от дамски потник и бикини, в декларацията е посочено „дамски потник от синтетични влакна без търговска марка“. При извършената проверка също липсва констатация да са били установени марка или модел за интересуващите делото стоки, с изключение на 12 броя колани, които са били с логото на търговска марка „Emporio Armani“. Това обстоятелство обаче не означава, че е налице изначална и непреодолима невъзможност за индивидуализация на стоките. В настоящия случай съдът намира, че чрез изброените по-горе характеристики и съобразяване на посочените обстоятелства по изземването и складирането на стоките е постигната надлежно индивидуализация, а възражението на жалбоподателя се явява неоснователно.

По възражението, че неясно оставало как митническите служители установили вида на стоките и тарифния им код, след като не била взета проба, съдът намира, че същото противоречи на установените факти по делото. На първо място от събраните доказателства се установи, че самите стоки – предмет на нарушението, са имали поставени етикети, като за комплектите от дамски потник и бикини (420 на брой) в самия етикет е бил указан съставът от 95 % памук и 5 % еластан, а върху 59-те броя колани е бил щампован надпис истинска кожа. На следващо място доказано е и че при определянето на тарифния код и митническа стойност всъщност са били използвани мостри. В писмото с рег. индекс 32-126734/30.04.2019 г., с което се отправя искане за определяне на код, стойност и публични държавни вземания изрично е посочено сред приложенията и 2 броя мостри, като е отправено и искане те да бъдат върнати. В писмо с рег. индекс 32-130277/03.05.2019 г. е удостоверено, че използваните мостри се връщат като приложение. Следователно при определяне на посочените обстоятелства – тарифен код, митническа стойност и публични държавни вземания, са били използвани надлежни проби, взети от стоките. Тук следва да се съобрази и че за самите стоки, интересуващи настоящото производство, е доказано, че са били иззети още на 23.04.2019 г., като това е удостоверено в протокол за извършена митническа проверка № 393 от същата дата и с разписка № 0093453/23.04.2019 г., в която стоките са описани. По тези съображения и това възражение беше прието за неоснователно.

Категорично несподелимо е и възражението за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в наказателното постановление не бил обсъден въпросът за вината на жалбоподателя. С обжалваното наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на търговско дружество, което е юридическо лице. Имуществената санкция е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Разликата между наказанието „глоба“ за физическите лица и „имуществената санкция“ за юридическите лица и едноличните търговци се свежда до субекта на отговорността. Именно от тази разлика в субекта и поради това, че българското законодателство изключва наказателна и административнонаказателна отговорност за юридическите лица, то отговорността по чл. 83 от ЗАНН се определя като обективна, безвиновна отговорност (така Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. по тълкувателно дело № 5/2013 г., ОСК на ВАС). Следователно въпросът за вината не подлежи на изследване в процеса, а възражението за нейната недоказаност е неоснователно, а и неотносимо, тъй като това не е обстоятелство, което може да изключи съставомерността на деянието.

Неоснователно е и възражението административнонаказващият орган да е извършвал действия и да е участвал при установяването на нарушението. Изясни се от показанията на свид. И., че *** И. Л.П. е присъствал само на първия ден от проверката, т.е. на 22.04.2019 г., като се е появил за кратко време и единствено е погледнал къде се разтоварва стоката. Именно поради това, че той не е участвал пряко в извършването на действия, част от проверката, нито е възприел непосредствено обстоятелствата, които проверяващите са установили на място, той не е бил вписан и в съставения протокол за митническа проверка. Все в тази връзка следва да се съобрази, че интересуващите делото стоки, които са били описани като стока № 5 и № 7 в декларация МРН № 19BG003009014990R9, са били проверени на втория ден от проверката, който е 23.04.2019 г. За тази дата по категоричен начин е доказано, че *** П. не е присъствал. Този извод следва както от показанията на свид. И., която заяви, че П. се е появил единствено на първия ден от проверката, така и от показанията на свид. И., която изясни, че е участвала именно на втория ден – 23.04.2019 г., но на тази дата началникът на отдела не бил присъствал при извършването на проверката. Следователно възражението, че издалият наказателното постановление лично е участвал в извършването на проверката е неоснователно и противоречи на действително случилите се факти. За И. Л.П. се установява да не е извършвал никакви действия, които са част от съдържанието на проверката, нито да е присъствал при извършването на тези действия от служителите на отдел „МРРТ“ при Агенция Митници, след краткото си посещение на първата дата, когато стоките още са били в процес на разтоварване.  

В тази връзка неоснователно е и възражението да е допуснато съществено процесуално нарушение при описанието на нарушението поради непосочването кои лица били присъствали при проверката. Съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН част от задължителното съдържание на НП са имената на актосъставителя, а при АУАН и на свидетелите. В случая тези лица са конкретно и ясно посочени. Както за това конкретно възражение, така и за всички останали отправени критики към описанието на нарушението следва да се има предвид и че с Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС е изяснено, че в обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да се съдържат фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, като към тях се отнасят времето и мястото на извършване на престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия. В административнонаказателния процес аналогична функция на обвинителния акт изпълнява АУАН, който очертава предмета на доказване в процеса. Несподелими са възраженията на жалбоподателя, поставящи по високи изисквания към описанието на нарушението дори спрямо обвинителния акт, с който се повдига обвинение в извършено престъпление – деяние с многократно по-висока степен на обществена опасност спрямо административното нарушение. В случая при описанието на нарушението както в АУАН, така и в НП се съдържат твърдения на актосъставителя и фактически изводи на АНО, които очертават необходимия набор от фактически твърдения с оглед на правната квалификация на нарушението и обуславят съставомерността на деянието и участието на наказаното лице в осъществяването му, а следователно обуславят и редовността на описанието на нарушението. Отново съгласно т. 4.2 от ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС всякакви други обстоятелства, които не са част от състава на престъплението (в случая на нарушението) могат да се установяват и в хода на съдебното следствие. Несъмнено такова друго обстоятелство е присъствалите служители на отдел „МРР Тракийска“ през всеки от трите дни на проверката и по-конкретно кой служител в кой ден се е явявал, встрани от актосъставителя, за когото изрично е отбелязано, че е присъствал в хода на цялата проверка – от 22.04.2019 г. до 24.04.2019 г. Така по делото беше изяснено, че свид. И. е участвала в проверката от 23.04.2019 г., като това обстоятелство е отбелязано и в съставения протокол за митническа проверка от тази дата. В заключение съдът намира, че описанието на нарушението както в АУАН, така и в НП е изключително подробно, процесуално нарушение не е допуснато, а правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено. 

При правилно установена фактическа обстановка съдът намира за правилни и обосновани изводите на административнонаказващия орган относно приложението и на материалния закон. На първо място следва да се посочи, че коректно е определена правната квалификация на деянието, което осъществява състава на митническата измама - нарушение по чл. 234 ал. 1, т. 1 от ЗМ. Досежно интересуващите настоящото производство стоки, а именно колани от естествена кожа и комплекти от дамски потник и бикини със състав 95 % памук и 5 % еластан, не е налице хипотеза на тяхното пренасяне през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи, тъй като тези стоки са били декларирани в подадената декларация МРН № 19BG003009014990R9 – стока № 5 и стока № 7. Съгласно разпоредбата на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ митническата измама е избягването или опитът да бъде избегнато пълно или частично заплащане или обезпечаване на митните сборове или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи. Именно такава е процесната хипотеза. Жалбоподателят с декларация МРН № 19BG003009014990R9 и за стоки на позиция под № 5 и № 7 е декларирал пред митническите органи стоки с определено описание и код по ТАРИК, различни от действително приложимите, с което е приложена и несъответстваща ставка за мито. Жалбоподателят е декларирал процесните  59 броя колани като колани от изкуствена кожа с код по КН 42033000, а не колани естествена кожа с ТАРИК код ********** – както е трябвало, и е декларирал 420 броя дамски потник от синтетични влакна, с код по КН 62089200, а не общо 420 броя дамски трикотажен потник (95 % памук и 5 % еластан) с ТАРИК код ********** и общо 420 броя дамски трикотажни бикини (95 % памук и 5 % еластан) с ТАРИК код ********** – както е трябвало да направи. В резултат и като последица от това деяние в обективната действителност е настъпил съставомерен резултат, като е било избегнато заплащането на дължими публични държавни вземания в общ размер на 469,37 лева, от които вземания в размер на 63,86 лева досежно 59 броя колани от естествена кожа, включващ пълното заплащане на мито - 13,66 лева и частичното на ДДС - 50,20 лева, и вземания в размер на 405,51 лева, включващ пълното заплащане на мито за дамски потник - 101,30 лева, частичното заплащане на ДДС за дамски потник - 161,17 лева и пълното заплащане на мито за дамски бикини - 49,90 лева и пълното заплащане на ДДС за дамски бикини - 93,14 лева. Правилно са определени датата и мястото на извършване на нарушението – на 22.04.2019 г. в Териториална дирекция „Тракийска“, когато е била подадена декларация МРН № 19BG003009014990R9. По категоричен начин е доказано и авторството на деянието от страна на жалбоподателя. Същият е годен субект на административното нарушение, за което е санкциониран. Беше вече изяснено, че въпросът за вината не подлежи на изследване в настоящата хипотеза. Настъпилият съставомерен резултат е пряка и непосредствена последица от извършеното от жалбоподателя деяние. По тези съображения настоящият съдебен състав приема за доказано жалбоподателят „Брилянт Трейдинг“ ЕООД да е извършил административното нарушение, за което му е наложена имуществена санкция с обжалваното НП. Сходна хипотеза е разгледана в Решение № 1025 от 17.2.2020 г. по к.а.н.д. № 11107/2019 г. на Административен съд – София.

При доказано извършване на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, съдът намира, че АНО правилно е приел, че извършеното деяние не представлява маловажен случай на административно нарушение. За да бъде деянието маловажен случай, то трябва да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или незначителността на вредни последици или на други смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни факти от обективната действителност и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на обществена опасност. В настоящия случай съдът намира, че по делото не се установяват такива смекчаващи отговорността обстоятелства, от които да се приеме, че обществената опасност на деянието и на дееца са по-ниски от типичните хипотези на този вид нарушение. В тази връзка фактът, че нарушението е първо по ред сам по себе си не обосновава маловажност на случая, тъй като ако при всяка констатация за нарушение, което е първо по ред, то автоматично се приравнява на маловажен случай, това би означавало винаги да отпада административнонаказателната отговорност за виновно извършено нарушение, щом се установи то да е първо по ред за нарушителя, което не намира законова подкрепа и противоречи на принципа, че административното нарушение е наказуемо деяние съгласно чл. 6 от ЗАНН. Обстоятелството, че в различни казуси съдилища са приемали първо по ред нарушение за маловажен случай, не означава, че оттук и всяко друго първо по време нарушение винаги ще е самостоятелно основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Маловажността на случая е винаги конкретен въпрос, който зависи от фактите по всяко отделно дело, от установените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. В процесната хипотеза съдът намира, че констатираните смекчаващи обстоятелства правилно са послужили като основание за индивидуализация на имуществената санкция в минималния предвиден размер, но те не са достатъчни да обосноват маловажност на случая, нито значението им следва да бъде повторно съобразявано, след като се посочи, че веднъж вече е било отчетено. Настоящият състав счита, че процесното деяние разкрива типичната за този вид нарушения степен на обществена опасност. Посочената от процесуалния представител на жалбоподателя съдебна практика (включително част от която е на настоящия съдебен състав) е неотносима, като в нея са разглеждани хипотези на нарушението по чл. 233 от ЗМ - „митническа контрабанда“, както и несътавомерността на деянието, когато наказан за него е водачът на транспортното средство.

За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя – юридическо лице, съгласно разпоредбата на чл. 234, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 1 от ЗМ е предвидена имуществена санкция в размер от 100 до 200 на сто от размера на избегнатите публични държавни вземания. Последното обстоятелство е изследвано в процеса, а резултатът е обективиран в писмо с рег. индекс 32-130277/03.05.2019 г. Установено е, че по отношение на процесните 59 броя колани от естествена кожа публичните държавни вземания са както следва: мито 13,66 лева и ДДС 57,36 лева; по отношение на дамските трикотажни потници (420 броя) са мито 101,30 лева и ДДС 189,10 лева и по отношение на 420 броя дамски трикотажни бикини – мито 49,90 лева и ДДС 93,14 лева. Обоснован се явява изводът на наказващия орган, че избягването на заплащането на мито и други публични държавни вземания за процесните 420 броя дамски бикини е пълно, т.е. мито в размер на 49,90 лева и ДДС в размер на 93,14 лева, тъй като за тези стоки, които са част от установените комплекти дамски потник и бикини и описани като стока № 7 в декларация МРН № 19BG003009014990R9, не е изчислен никакъв размер на публичните държавни вземания – за мито и ДДС. За процесните 420 броя дамски потник, които също са описани като стока № 7 в посочената по-горе декларация, се установява, че в самата декларация е изчислен за дължим размер на ДДС 27,93 лева, както и че не е дължимо мито (0,00 лева). Беше изяснено, че досежно тези стоки пълният дължим размер на публичните държавни вземания е 101,30 лева мито и 189,10 лева ДДС. Следователно обоснован се явява и изводът, че е избегнато пълното заплащане на мито (в размер на 101,30 лева), но само частично заплащането на ДДС и в размер на 161,17 лева. Той се установява, като от пълния дължим размер за ДДС от 189,10 лева се извади стойността на начисленото ДДС от 27,93 лева. По отношение на процесните 59 броя колани от естествена кожа отново правилен е изводът на АНО, че е избегнато пълното заплащане на вземането за мито в размер на 13,66 лева и частично заплащането на ДДС в размер на 50,20 лева. В тази връзка за стоката под № 5 в декларацията е отразено, че изчисленият дължим размер на вземането за ДДС е 12,13 лева, както и че не е дължимо мито (0,00 лева). Установено беше, че пълният дължим размер на публичните държавни вземания за тези стоки е 13,66 лева мито и 57,36 лева ДДС. Тук следва да се има предвид обаче, че изчисленият размер в декларацията от 12,13 лева е за декларираните 100 броя колани, докато предмет на настоящото нарушение са само 59 броя от тези колани, за които се установи да са били от естествена кожа. Следователно от пълния дължим размер за ДДС от 57,36 лева не трябва да се приспада цялата сума от изчисления в декларацията размер на данъка от 12,13 лева, а само съответно припадащата се от нея част за 59 броя. Тази част съставлява сумата от 7,16 лева (59 стотни части от 12,13 лева). Предвид изложеното избегната за заплащане част от пълния дължим размер на ДДС за процесните 59 броя колани е сумата от 50,20 лева, както правилно е определена в НП. Сборът на така установените публични държавни вземания, чието заплащане е било избегнато от жалбоподателя, е 469,37 лева, който отново се явява правилно определен в НП. Този сбор е определящ за размера на имуществената санкция, която се индивидуализира от 100 до 200 на сто от размера на избегнатите публични държавни вземания. В случая АНО е определил санкцията в размер от 100 на сто от избегнатите публични държавни вземания, следователно в минималния предвиден размер. По тези съображения съдът намира, че имуществената санкция в размер на 469,37 лева за нарушението по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ е правилно определена, а наказателното постановление трябва да бъде потвърдено в тази си част.

Наказателното постановление обаче е незаконосъобразно в частта си, с която е постановено да бъдат отнети в полза на държавата стоките, които са предмет на нарушението, а именно: колани от естествена кожа – 59 броя; дамски трикотажен потник (95 % памук и 5 % еластан) – 420 броя и дамски трикотажни бикини (95 % памук и 5 % еластан) – 420 броя, предадени на съхранение в склад на отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска“, заприходени със складова разписка № **********/07.05.2019 г. Отнемането на стоките се явява последица от факта на извършеното административно нарушение, която следва от правилото на чл. 234, ал. 4 от ЗМ. Съгласно посочената разпоредба стоките – предмет на нарушението, се отнемат освен ако стойността на избегнатите мита и/или другите публични държавни вземания не надхвърля 35 на сто от митническата стойност на стоките. Митническата стойност на стоките е определена в писмо с рег. индекс 32-130277/03.05.2019 г. и е както следва: за 59 броя колани от естествена кожа – 273,13 лева (4,63 лева/брой); за 420 броя дамски потник (95 % памук и 5 % еластан) – 844,20 лева (2,01 лева/брой) и за 420 броя дамски бикини (95 % памук и 5 % еластан) – 415,80 лева (0,99 лева/брой). Следователно общата митническа стойност на стоките е 1 533,13 лева. Същевременно по делото беше доказано, че стойността на избегнатите мита и други публични държавни вземания е 469,37 лева. Тази стойност не надхвърля 35 на сто от установената по делото митническа стойност на стоките. Следователно не са налице в цялост предпоставките по чл. 234, ал. 4 от ЗМ, т.е. не са осъществени всички факти от хипотезата на разпоредбата, поради което правилото за поведение е приложено без основание. В случая процесните стоки, макар да са предмет на нарушението, не е трябвало да бъдат отнемани в полза на държавата. Като е постановил тяхното отнемане АНО неправилно е приложил материалния закон, поради което наказателното постановление трябва да бъде отменено в тази си част (досежно отнемането на стоките в полза на държавата) и да бъде потвърдено в останалата си част.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо и предл. трето от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 2213/2019 г., издадено от И.Л.П. – *** В ЧАСТТА, с която на „БРИЛЯНТ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. „България“ № 198, представлявано от *** И. Г.П., ЕГН: ********** на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 вр. чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците е наложена „имуществена санкция“ в размер на 469,37 (четиристотин шестдесет и девет лева и тридесет и седем стотинки) лева за административно нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците.

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2213/2019 г., издадено от И. Л.П. – *** В ЧАСТТА, с която на основание чл. 234, ал. 4 вр. чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците са отнети в полза на държавата стоките – колани от естествена кожа – 59 броя; дамски трикотажен потник (95 % памук и 5 % еластан) – 420 броя и дамски трикотажни бикини (95 % памук и 5 % еластан) – 420 броя, предмет на нарушението.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала!

ХБ