№ 14
гр. Свиленград, 10.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Наказателно
дело от общ характер № 20215620200975 по описа за 2021 година
Делото е образувано по внесен Обвинителен акт от Районна
прокуратура – Велико Търново пред Районен съд – Велико Търново срещу
ЛЮБ. Б. Д. за престъпление по чл. 209, ал. 1, вр.чл. 26, ал. 1 от НК.
Състав на Районен съд – Велико Търново е приел, че делото е
подсъдно на Районен съд - Свиленград, тъй като в Свиленград е извършен
акта на имуществено разпореждане.
С последното настоящия състав на Съда не е съгласен, тъй като
мястото на извършване на престъплението е там, където парите са изтеглени,
т.е. Велико Търново, което означава, че делото следва да се гледа от Районен
съд – Велико Търново.
На следващо място в случая е налице хипотезата на чл. 36, ал. 3 от
НПК, тъй като не е определено мястото на извършване на престъплението – в
диспозитива на Обвинителния акт е посочено като място град Свиленград и
град Велико Търново, но от данните от Досъдебното производство (ДП) става
ясно, че част от парите са теглени в град Горна Оряховица. Следва да се
отбележи и факта, в подкрепа на промяната на местната компетентност, че
цялото разследване по ДП е извършено в град Велико Търново от Разследващ
полицай от при ОДМВР – Велико Търново и ДП е наблюдавано от Районна
прокуратура – Велико Търново, което пък в известен смисъл също е аргумент
по чл. 36, ал. 3 от НПК.
Ако горните аргументи не се споделят, то все пак предвид и факта,
че единият от свидетелите, защитникът на подсъдимия и вещото лице живеят
1
в град Велико Търново, то и на основание чл. 43, т. 1 от НПК би било по-
удачно делото да се разгледа в Районен съд – Велико Търново. От друга
страна следва да се посочи и че за свидетеля от Горна Оряховица
разстоянието до град Велико Търново (8 км.) е значително по – малко от това
до град Свиленград (160 км.) и в случай че делото се разглежда в Районен съд
– Велико Търново, би се улеснило явяването му за разпит. Същото се отнася
и до подсъдимия, който е в Затвора – Ловеч като разстоянието до Велико
Търново е 70 км, а до Свиленград - 200 км. При тези обстоятелства
настоящият състав на Съда намира, че разглеждането на делото в Районен съд
– Свиленград би създало големи трудности, свързани с едновременното
осигуряване на всички лица, което от своя страна би довело до ненужно
проточване и оскъпяване на делото свързано със заплащане на полагаемите се
съгласно чл. 122, ал. 1 и чл. 150, ал. 1 от НПК пътни и други разноски.
Предвид възникналата колизия се налага съдебното производство по
делото пред настоящия състав да бъде прекратено, а то да се изпрати на ВКС
за решаване на спора за подсъдност с искане делото да се върне за
разглеждане на Районен съд – Велико Търново.
Поради което и на основание чл. 247б, ал. 3, вр.чл. 44, ал. 1, чл. 43, т.
1 и чл. 36, ал. 3 от НПК
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 975/2021
година по описа на Районен съд - Свиленград.
ПОВДИГА спор за подсъдност.
Делото да се изпрати на ВКС за произнасяне.
Разпореждането е окончателно.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
2