О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ / год.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти състав, в закрито заседание, проведено на 28.09.2018 година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АТАНАС
СЛАВОВ
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1715 по описа за 2018 год. на ВОС,
съобрази следното:
Производството е с правно основание
чл.140 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано
по предявена искова молба от К.А.Д. с ЕГН:**********, съдебен адрес ***, чрез
процесуалния и представител адвокат К. Стефанова Б.-Пеева, Адвокатско дружество
„Б.. Моллова и съдружници'' и съдебен адрес:*** офис 8, ПРОТИВ КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА
КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО, представлявана от
Пламен Георгиев Димитров адрес: гр.София, 1000, ул."Раковски"' № 112
с правно основание: чл.2а от ЗОДОВ и цена на иска сумата 80 000 лв. представлява
обезщетение за неимуществени вреди, сумата 29902.27 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва - 2088.29 лв., сумата от 2870 лв. обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва - 472.65 лв.
В исковата си молба ищцата твръди, че
с Решение №20 от 06,02.2008г. Комисията за установяване на имущество, придобито
от престъпна дейност /КУИППД/ на основание чл.13, ал.1, т.1 във вр. чл.15. ал.З
от ЗОПДИППД е взела решение да образува производство за установяване на имущество,
придобито от престъпна дейност срещу лицето Александър Димитров Луканов, ЕГН:**********
и К.А. Луканова, ЕГН:**********, като бивша съпруга на Александър Луканов.
С Решение № 168 от 30.07.2008г.
Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност е взела
решение на основание чл.13, ал.1, т.2 и чл.22, ал.1 от ЗОПДИППД да внесе във
Варненски окръжен съд мотивирано искане за допускане на обезпечение на бъдещ
иск на Комисията.
С определение №2348 от 05.08.2008г. по
гр.д. №1746 но описа за 2008г. на ВОС, потвърдено с Определение №415 от
31.10.2008s. по в.гр.д. №484 по описа за 2008г. на ВАС, оставено в сила с
Определение № 429 от 22.07.2009г. по гр.д. № 103 по описа на ВКС за 2009г. е
допуснато исканото от КУИППД обезпечение яа бъдещ иск с правно основание чл.28
от ЗОПДИППД.
На 12.08.2008г. с протокол е връчена
на Александър Луканов декларация по чл.17 от ЗОПДИППД. която в
законноустановения срок е попълнена и със съответните приложения е представена
в ТД на КУИППД гр. Варна.
С Решение № 256 от 12.02.2008г.
Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност е взела
решение иа основание чл.13. ал.1. т.З и чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД да внесе във
Варненски окръжен съд срещу Александър Димитров Луканов и срещу ищцата - К.А.Д.
мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на имушес гво на обща
стойност 379 161.10 лв.
На 12.11.2008г. КУИППД е внесла във
Варненския окръжен съд мотивирано искане срещу Александър Димитров Луканов и К.А.Д.
на основание чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД, с което се иска отнемане в полза на
държавата на имущество на обща стойност 379 161. 10лв.
По внесеното мотивирано искане във
Варненски окръжен съде образувано гр.д. №281 по описа за 2009 год. Делото бе разгледано и е приключило с Решение
№1611 от 23.08.2012г., с което Съдът отхвърлил предявения oт КУИППД,
представлявана към датата на предявяване на иска от проф.Стоян Кушлев иск за
отнемане в полза на държавата на имущество предмет на иска
Съдът е присъдил в тежест на КУИППД да
заплати направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 10234 лв.,
КУИППД, на основание чл.28 и
следващите от ГПК, обжалва решението на ВОС с въззивна жалба, въз основа на
която е образувано в.гр.д. № 546 по описа на Варненски апелативен съд за 2012г.
Делото приключило с Решение № 2 от 04.01.2013г., с което е потвърдено Решение
№1611 от 23.08.2012г. по гр.д. №281/2009г. на ОС Варна и КУИППД бе осъдена да
заплати направените деловодни разноски в размер на 8035 лв..
КУИППД подала касационна жалба и въз
основа на която е образувано гр.д.№2616 по описа за 2013год на ВКС, по което с
Определение № 640/22.05.2013г. бе допуснато до касационно обжалване решението
на въззивния съд и с Решение № 257 от 13.11.2014год, ВКС е потвърдил Решение №
2 от 04.01.201 Зг. по гр.д. №456/2012г. на ВАС, а КУИППД е осъдена да заплати
направените деловодни разноски в размер на 8035 лв.
В исковата молба се твръди, че
извършената проверка от органите и длъжностните лица от КУИППД беила тенденциозна,
несъобразена с представените многобройни доказателства - докуметация и справки
от страна на Луканови в декларацията оо чд.17 oт ЗОПДИППД, изготвеният
експертен икономически анализ от страна на КУИППД бил неправилен. Всичко това
довело до внасяне на мотивирано искане в ОС без да са налице предпоставките на
чл.4 от ЗОПДИППД и по специално на наличие на имущество придобито по престъпен
начин, което да е на значителна стойност и причинна връзка между
престъплението, за което Луканов е осъден и придобитото имущество.
По време на проверката от органите на
КУИППД са поискани и наложени запори на имущества, банкови сметки и дялове в
търговски дружества с определение № 2348 от 05.08.2008г. по гр.д. №1746/2008г.
на Варненски окръжен съд
Вследствие на тези актове по повод
действия на КУИППД, ищцата К.Д. била поставена в безизходица за шестгодишен
период от време - от налагането на обезпечителните мерки до отмяната им - с
определения от 16.01.2015г. и от 15.06.2015г., в невъзможност да изпълнява задълженията
си по банковия кредит , който заедно с Александър Луканов е сключила на
05.03.2007 год. с Райфайзенбанк България ЕАД .
Възникналата невъзможност да погасява
задълженията си по ипотечния кредит в уговорените срокове, е дала повод на
банката и тя е предприела действия по начисляване на наказателни лихви и е
пристъпила към принудително събиране на вземанията си.
С наложените обезпечителни мерки било
блокирано цялото йи имущество и това продължило шест години докато съдът не
oтменил мерките, независимо, че искането за тази отмяна се счита за задължение
на КУИППД. а правоприемникът КОНПИ не го е направил в продължение на осем-девет
месеца след приключване на делото пред ВКС.
В хода на производството за отнемане
на имущество, във в."Банкеръ", брой от 24 ноември 2008 г. е
публикувана статия „Комисията Кушлев отнема имоти от 31-годишен жител ***, във
в."Дневник" от същата дата ..Комисията „Кушлев" поиска имоти на
изнудвач от Варна, във в."Труд"'- притурка ..Варна Морски труд"
брой 227 от 25.11.2008г. -„Вземат имоти на стар ортак на Веско Жеков", а в
електронния сайт dnes.bg - „Комисията
„Кушлев" захвана варненец", в които са упоменати имена на Александър
Луканов, като са посочени данни не само лично за него, но и за семейството му.
Това причинило на ищцата съществени неудобства и притеснения пред близки,
познати и в обществото. Заради образуваното дело и наложените запори и тъп tea
го гова станало известно, се наложило ищцата да напусне работата си на
счетоводител « банка.
Ищцата станала нервна и напрегната.
Изпитвала постоянно напрежение и психически тормоз от случващото се, ограничила
се т; социалните си контакти, изпитвала неудобство и срам пред колегите си и
близките си. Всички тези притеснения довели до онкологично заболяване на
ищцата. След проведените изследвания на Д. е поставена диагноза: Инвазивен
дуктален комедокарцином на млечна жлеза, III стенен на злокачественост,
големина до 3 см. наличие на туморни емболии по периферията на тумора. На
26.03.2015г. е проведено оперативно лечение мастектомия радикалис а модо Пейти
Пирогов, за което представяме Епикриза oт СБАЛОЗ .Д-р Марков" гр.Варна.
След което са назначени лъчелечение, химиотерапия и хормонотерапия. видно от
протокол № 68/07.04.2015г. на Онкологичната комисия при СБАЛОЗ ,.Д-р
Марков" гр.Варна. Впоследствие - на 29.11.2016г. ищцата претърпяла и
вагинална хистеректомия. Операцията е извършена в МБАЛ „Света Марина"
гр.Варна.
Неимуществените вреди се изразяват и в
претърпените притеснения, срам и унижение от публичното оповестяване на
производството, от дълго продължилия процес; както и болките и страданията
вследствие на заболяването, двукратна оперативна намеса, лъче- и
химиотерапиите.
Към момента на извършване на
проверката ищцата и Александър Луканов са имали договор за банков кредит от
05.03.2007год. с Райфайзенбанк България ЕАД за сумата 83 230 евро.
Тъй като ищцата не е имала никаква
възможност свободно да оперира с притежаваните от нея имоти и парични средства,
което е довело до невъзможност да осигурява и средства за погасяване на
вноските по ипотечниге кредити в договорените срокове, поради което банката е
начислила и наказателна лихва, предприела е действия за принудително събиране
на вземането.
Имуществените вреди в случая се
изразяват не само в сумата, с която се е увеличил размера на кредита, поради
невъзможността погасителните вноски да бъдат заплащани в уговорените срокове.
Имуществените вреди стойностно представлявали и начислените наказателна лихва,
законната лихва и разноските по образуваните от банката гражданско и
изпълнително дела за събиране на вземането, както и сумата по главницата, тъй
като банката са образували изпълнителни дела и имотите са обявени на публична
продан. Така Райфайзенбанк България ЕАД се е сдобила с изпълнителен лист по
гр.д.№8782/2009г. на Районен съд гр.Варна. 31 с-в и е образувано изп. дело
№20097170400494 при ЧСИ рег.№717 Румяна Тодорова с общо задължение към
08.11.2012г. в размер на 231 343,11 лв. Към. 25.04.2016г. на ищцата са удържани
по горепосоченото изп. дело общо 7 631.26 лв. След заболяването и и
невъзможността да работи, ищцата е преустановила плащанията на кредита. С
договор за цесия договорът за кредит на 06.12.2017 г. е цедиран на „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД, което дружество е встъпило в правата на взискателя и е
продължило образуваното изп. дело №20097170400494 при ЧСИ per. №717 Румяна
Тодорова. Към 22.05.2018 г. задължението по кредита е било в размер на 263
158.83 лв. На същата дата е сключено споразумение за изплащане на дял от
парично задължение между „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ищцата и Александър Луканов,
по силата на което - чл.2, ал.1 ищцата като солидарен длъжник се задължава да
заплати по сметка на кредитора сумата 20 000 лв.. след което кредиторът ще
счита задължението й погасено изцяло и няма да има претенции към нея.
С вносна бележка от 23.05.2018г.,
12.49 ч. ищцата е превела на ,,ЕОС МАТРИКС' ЕООД сумата от 20 000 лв. За
извършения превод същата е заплатила комисионни в размер на 40 лв. - вносна
бележка от 23.05.2018г., 12.51 ч.
С нареждане за касов паричен превод
ищцата е превела и сумата 2 193.53 лв. по сметка на ЧСИ рег.№717 Румяна
Тодорова за такси по изпълнителното дело. Със съобщение от 28.05.2018 г. ищцата
е уведомена, че изпълнителното дело е прекратено и следва да внесе 30 лв. по
сметка на Търговския регистър - за заличаване на запор върху дружествени
дялове, което Луканова е направила с преводно нареждане към бюджета на
01.06.2018 год.
За извършване на операцията в МБАЛ
..Света Марина" гр.Плевен ищцата е заплатила на 01.12.2016 г. сумата от 2
820 лв. За консултативен преглед след операциите, извършен на 02.10.2017 г.
Ищцата е заплатила 50 лева.
С оглед горепосочените конкретни
актове и действия на КУИППД, при които не са спазени нормативните изисквания за
оеъщестьяване на проверката по установяване на незаконно придобито имущество;
внасяне на искания за обезпечителни мерки и внасяне на искане за отнемане на
имуществото но отношение на К.Д. е нарушено конституционното и право на
собственост.
Нанесени са и неимуществени вреди,
изразяващи се в изпитаното нервно напрежение и психическия тормоз от това, че е
лишена от възможността да разполага с имуществото си, че е следвало да търпи
различни ограничения в личния си живот, в социалните си контакти и при
осигуряване на ежедневните битови нужди. Неимуществените вреди се изразяват и в
притеснението и неудобството пред колеги и близки от разгласяване чрез
централните и местните медии на данни за заведеното от Комисията дело.
Неимуществените вреди се изразяват и в болките и страданията вследствие на
причинените и заболявания, оперативните намеси, лъче- и химиотерапиите
Иищцата твръди, че от проведеното
производство са й причинени имуществени вреди, загуба на имоти и начислените
наказателна лихва, законната лихва и разноските по образуваните от банката
гражданско и изпълнително дела за събиране на вземането по договора за банков
кредит от 05.03.2007г. с Райфайзенбанк България ЕАД, цедирано на ,.ЕОС
МЛТРИКС" ЕООД, за сумата общо 29094.79 лв.
Причинени са имуществени вреди, за
увреденото здраве вследствие на проведеното производство представляващо
претърпените операции и извършен консултативен преглед в размер на 2870 лв.
Ответника КПКОНПИ е юридическо лице с
Булстат ********* и със седалище в гр.София, ул. „Раковски" №112и се представлява от председателя й Пламен
Георгиев Димитров.
Ответника КПКОНПИ е правоприемник на
КОННИ, по силата на § 6. (1) от ЗПКОНПИ (Комисията за отнемане на незаконно
придобито имущество се преименува на Комисия за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобитото имущество), а КОНПИ е правоприемник по
силата на §3, ал.З от ЗОПДНПИ (отм.) на КУИППД.
С постановеното решение на съда, с което
мотивираното искане е отхвърлено със сила на пресъдено нещо се явява установено
отсъствието на предпоставките по чл.4. ал.1 във вр. с чл.З, ал.1 и чл.9
ЗОПДИППД/отм./, за ангажиране отговорността на ответниците по делото за
отнемане на придобито от престъпната дейност имущество.
Съгласно с чл.2а от ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на
длъжностните лица по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество, извършени при или по повод изпълнение ка
правомощията или службата им.
С исковата молба е заявен петитум, с
който ищцата моли съда да постанови решение с което:
ОСЪДИ
ответника КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА
НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО, представлявана от Пламен Георгиев Димитров
адрес: гр.София, 1000, ул."Раковски"' № 112 с правно основание: чл.2а
от ЗОДОВ за заплати на ищцата К.А.Д. сумата 80 000 (осемдесет хиляди ) лв.,
представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди от воденото
против нея производство за отнемане в полза на държавата на имущество придобито
от престъпна дейност, ведно със законната лихва вържу тази сума , на основание
чл. 86 от ЗЗД считано от 13.11.2014 год.( датата на влизане на решението с
което е отхвърлен иска на КУИППД/ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪДИ
ответника КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА
НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО, представлявана от Пламен Георгиев Димитров
адрес: гр.София, 1000, ул."Раковски"' № 112 с правно основание: чл.2а
от ЗОДОВ за заплати на ищцата К.А.Д. сумата 29 902.27 (двадесет и девет хиляди
деветстотин и два лева и двадесет и седем стотинки/лева, представляващи
обезщетение за причинени имуществени вреди от воденото нея производство за
отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност,
ведно със сумата 2088.29 (две хиляди осемдесет и осем лева и двадесет и девет
стотинки) лв., представляваща сумата 1722,59 лева, представляваща законната
лихва върху сумата от 7631,26 лева, считано от 01.05.2016 год. до датата на
предявяване на иска 20.07.2018 год., сумата от 328148 лева, представляваща
законната лихва върху сумата от 20 000 лева, считано от 23.05.2018 год. до
датата на предявяване на иска 20.07.2018 год., сумата от 0.66 лева, представляваща
законата лихва върху сумата от 40 лева считано от 23.05.2018 год. до датата на
предявяне на иска 20.07.2018 год., сумата 36,14 лева законната лихва върху
сумата от 2201,01 лева считано от 23.05.2018 год. до датата на предявяване на
иска 20.07.2018 год. и сумата от 0.42 лева, законната лихва върху сумата от 30
лева, считано от 01.06.2018 год. до датата на предявяване на иска 20.07.2018
год., ведна със законната лихва върху главницата 29 902,27 лева, считано
от датата на предевяване на иска 21.07.2018 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪДИ
ответника КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА
НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО, представлявана от Пламен Георгиев Димитров
адрес: гр.София, 1000, ул."Раковски"' № 112 с правно основание: чл.2а
от ЗОДОВ за заплати на ищцата К.А.Д. да заплати на К.А.Д. сумата 2870 (две
хиляди осемстотин и седемдесет лева) лв., представлява обезщетение за причинени
имуществени вреди от воденето против нея производство за отнемане в полза на
държавата на имущество придобито от престъпна дейност, ведно със сумата 472.65
(четиристотин седемдесет и два лева и шестдесет и пет стотинки) лв.,
представляваща сумата 468,59 лева, представляваща законната лихва върху сумата
от 2 820 лева, считано от 01.12.2016 год. до датата на предявяване на иска
20.07.2018 год., сумата 4,06 лева, представляваща законната лихва върху сумата
от 50 лева, считано от 02.10.2017 год. до датата на предявяване на иска
20.07.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата 2 870 лева,
считано от датата на предявяване на иск 21.07.2018 год. до окончателното й
изплащане.
Претендира направените по делото
разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от
ЗА.
С исковата молба са представени
писмени доказателства и са направени доказателстевни искания.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника Комисия за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, ЕИК 129010997представлявана
от процесуален представител по реда на чл.32 от ГПК, юрисконсулт Кирил Габеров
- началник на отдел „Правен" със служебен адрес: гр. София 1000, пл. „Св.
Неделя" № 6
С исковата молба не се спори факта, че
Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество /КПКОНПИ/ е правоприемник на Комисията за отнемане на незаконно
придобито имущество /КОНПИ/ , която е правоприемник на Комисията за
установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /КУИППД/.
Заявява, че иска за процесуално
недопустим, неоснователен, необоснован и недоказан поради което го оспорва
както по основание, така и по размер.
По допустимостта на иска
Твърди, че предявения иск от К.А.Д.
иск с правно основание чл. 2а от ЗОДОВ е процесуално недопустим .
Твръди, че в случая липсва
незаконосъобразен акт, действие или бездействие, на ответника като елемент от
фактическия състав на отговорността, което е абсолютна процесуална предпоставка
за допустимост на иска. Липсва и законово изискуемата пряка причинно-
следствена връзка между незаконосъобразното деяние на Комисията и твърдените
причинени вреди препятстват обосноваване на активната процесуална легитимация
на ищеца.
По основателността на иска
С отговора ответника оспорва предявения
иск като неоснователен, необоснован и недоказан, както по основание, така и по
размер.
Ответникът тнвръди, че предявеният иск
е квалифициран в исковата молба, като такъв по чл. 2а от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, но за да бъде уважен
иск, следва да се установи при условията на пълно и главно доказване от ищцата
наличието на елементите от ФС на отговорността на държавата по чл. 2а от ЗОДОВ.
Тези елементи се свеждат до 1.) незаконосъобразен акт, действие или бездействие
на орган или длъжностно лице по ЗОПДИППД (отм.) при или по повод изпълнение на
правомощията или службата; 2.) отмяната им по съответния ред; 3.) причинена
вреда (имуществена и/или неимуществена); 4.) пряка причинно-следствена връзка
между акта, действието/бездействието и причинената вреда.
За да се докажат вреди в производство
по ЗОДОВ, то следва да се установи незаконосъобразността на акта, действието
или бездействието на държания орган /в случая комисията/ - т.е. ако те изобщо
не са регламентирани в закона, или ако противоречат на материалноправни или
процесуалноправни норми, което в случая не е налице. Следва да се има предвид,
че Комисията е изпълнявала задължения, вменени й със закон. В нито един момент
нито Комисията, нито нейни органи са действали извън неговите рамки.
Незаконно може да бъде само това
действие или бездействие, което нарушава забраняваща норма или разпоредба,
задължаваща да бъде предприето определено поведение, като последица от
сбъдването на някакъв фактически състав. В случая няма норма, която да е
нарушена. Комисията и органите й през цялото време са изпълнявали законови
разпоредби.
В конкретния случай след приключване
на проверката по чл.15, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ с Решение №20 от 06.02.2008г. на
КУИППД на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗОПДИППД /отм./ е образувано
производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност,
срещу Александър Луканов, а след Решение №168 от 30.07.2008г. на основание чл.
13, ал. 1, т. 2 от с.з. е внесено мотивирано искане във Варненски окръжен съд
за налагане на обезпечителни мерки върху установеното имущество, собственост на
проверяваното лице и свързаните с него лица.
Валидността и допустимостта на
горепосочените решения на комисията са проверени от съда, който е допуснал
обезпечителните мерки. След като те са приети за законосъобразни, то не е
налице материалноправното основание за предявения иск, свързано с
незаконосъобразни актове, действие и/или бездействие от страна на комисията. Не
е налице незаконосъобразен акт или действие на комисията, които да
представляват материално правната предпоставка от фактическия състав на
отговорността по закона.
По твърденията за нематериални вреди
Оспорва твърденията в т. 2.1. на стр.
3 от ИМ, а именно че: „ Извършената проверка от органите и длъжностните лица от
КУИППД беше тенденциозна, несъобразена с представените многобройни
доказателства - документи и справки от страна на Луканови в декларацията по чл.
17 от ЗОПДИППД, изготвеният експертен икономически анализ от страна на КУИППД
бе неправилен. Всичко това доведе до внасяне на мотивирано искане в ОС без да
са налице предпоставките на чл.4 от ЗОПДИППД- наличие на имущество придобито по
престъпен начин, което да е на значителна стойност и причинна връзка между
престъплението за което Луканов е осъден и придобитото имущество." Твърд,
че в нито един момент нито комисията, нито нейни органи са действали
„тенденциозно " и извън рамките на закона.
Оспорва твърдението, че е внесено
мотивирано искане без да са налице предпоставките на чл. 4 от ЗОПДИППД /отм./.
Твръди, че през 2008 г., преди внасянето на мотивираното искането за отнемане с
правно основание чл. 28, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./, комисията е преценила и
обсъдила всички правнорелевантни факти и относими доказателства по казуса и е
направила обосновано предположение, че имуществото е придобито от престъпна
дейност, доколкото не е установен достатъчен по размер законен източник за
придобиване на процесно имущество. Няма норма, която да е нарушена от комисията
към момента на внасянето на искането за отнемане.
Оспорва твърдението в същата точка на
стр. 5 от ИМ, че :„ Вследствие на всички тези актове и действия на КУИППД,
ищцата К.Д. беше поставена в безизходица за шестгодишен период от време от
налагане на обезпечителните мерки до отмяната им, в невъзможност да изпълнява
задълженията си по банков кредит, който заедно с Луканов е сключила на
05.07.2007 г. с Райфайзенбанк България ЕАД". Трябва да се има предвид, че
при допускане и налагане на обезпечителни мерки комисията е изпълнявала
задължения, вменени й със ЗОПДИППД /отм./. В нито един момент от началото на
производството по закона до неговото приключване ищцата Д. не е била лишена от
правната и фактическа възможност да ползва имуществото си. Тук следва ясно и
категорично да се посочи, кое е било реално обезпеченото имущество, собственост
на Д.. Това са 2 банкови сметки в Банка „ДСК" ЕАД, по които няма налични
парични средства и 3 МПС. Некоректно в ИМ се посочва, че единственият възбранен
поземлен имот, находящ се в с. Звездица, обл. Варна е собственост на К.Д..
Съгласно Решение за развод № 32 от 24.01.2008 г./ влязло в законна сила преди
образуваното производство по ЗОПДИППД /отм./ имотът става изключителна
собственост на Александър Луканов. Следователно след като ищцата няма възбранен
имот, запорираните й банковите сметки са без наличности по тях, а МПС не са
спрени от движение и същата не е била лишена от възможността да ги ползва, то
твърденията й, че е била поставена в безизходица от налагане на обезпечителните
мерки до отмяната им и в невъзможност да изпълнява задълженията си по банков
кредит остават голословни и неподкрепени от доказателства.
Оспорва твърдението в исковата молба,
че: „ Заради образуваното дело и наложените запори и тъй като това станало
известно, се наложило ищцата да напусне работата си на счетоводител в банка
". Видно от събраните доказателства във връзка с проверката, последният
регистриран трудов договор на Д. е от 28.11.2006 г. със „САЛС" АД. Няма
данни, а и не се представят доказателства към ИМ, същата да е работила в банка
и да е прекратила подобно трудово правоотношение след образуване на
производството по специалния закон. Отделно от това, още година преди
образуване на самото производство срещу Луканов, К.Д. е прекъснала работа, но
причината е бременност, раждане и отглеждане на дете и това е видно от
справките на НАП и НОИ, описани и приложени към мотивираното искане за
отнемане. От друга страна няма как делото за отнемане да е причина ищцата да
напусне работа, тъй като същото е образувано през 2009 г., а до 2008 г. вкл. тя
е получавала обезщетение за отглеждане на дете.
Оспорва твърдението в исковата молба,
че публикациите в различни печатни издания са причинили на ищцата „съществени
неудобства и притеснения пред близки, познати и обществото". Комисията не
следва и няма как да носи отговорност за тези публикации още повече, че от
страна на същата не са правени официални изявления пред медиите за внесения
иск. От исковата молба не става ясно в какво точно се изразяват „съществените
неудобства и притеснения", но след подобно твърдение възниква логичният
въпрос: А нима воденото наказателно производство срещу Луканов за извършеното
от него особено тежко общественоопосно деяние - изнудване с цел принуда за
поемане на парично задължение, съпроводено със заплаха и причиняване на средна
телесна повреда, обусловила опасност за живота на пострадалия...нима това
негово поведение не е довело до „съществени неудобства и притеснения пред
близки, познати и обществото"? Следва да се има предвид и обстоятелството,
че образуваното от комисията гражданско дело за отнемане, макар и специфично по
своята същност и от обществено значение, не може да се сравни с образуваното и
водено срещу едно лице наказателно дело и произтичащите от последното
последици. Този факт обаче дали умишлено или може би съвсем съзнателно се
игнорира от ищцата по делото.
Оспорва и следващите твърдения в
исковата молба, а именно, че: „ Всички тези притеснения довели до онкологично
заболяване на ищцата. След проведени изследвания на Д. е поставена диагноза „
Инвазивен дукталенкомедокарцином на млечната жлеза III степен на
злокачественост ". От исковата молба и приложените към нея 2 бр. епикризи
обаче не става ясно кога точно е открито заболяването, как се е развило и е ли
то в пряка причинна връзка с производството на комисията.
Оспорвам твърдението в т.3.1. на ИМ,
че: „С актовете и действията на КУИППД не са спазени нормативните изисквания за
осъществяване на проверката по установяване на незаконно придобитото имущество,
внасяне на обезпечителни мерки и внасяне на искане за отнемане на имущество
". Същото се явява действително голословно и твърде общо, поради липса на
твърдение за нарушени конкретни законови разпоредби от страна на комисията.
В процесния случай процедурата, довела
до налагане на обезпечителните мерки е спазена, при стриктно съблюдаване на
законовите разпоредби. Налице са изискванията на специалния закон и ГПК, а именно:
чл. 4, ал. 1, във вр. чл.23 от ЗОПДИППД/отм./ и чл.З 91 от ГПК. Съгласно чл.
22, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ Комисията прави мотивирано искане до съответния
окръжен съд, който преценява дали да допусне налагането на исканите
обезпечителни мерки (чл. 23 от ЗОПДИППД), като искането на комисията, в никакъв
случай не е обвързващо за съда. Определението на окръжния съд, с което са
наложени обезпечителните мерки, съгласно чл. 23, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.),
подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд. Следователно не могат да
се приемат твърденията в ИМ, че са настъпили неимуществените и имуществени
вреди за ищеца от незаконни действия на органите на комисията, след като
наложените и потвърдени обезпечителните мерки, поискани от комисията са минали
съдебен контрол.
Отделно от горното, съгласно чл. 24,
ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) ако в производството по цитирания закон с акт на
комисията бъде установено, че дадено имущество, върху което е наложена
обезпечителна мярка има законен произход, по искане на засегнатото лице или по
инициатива на органа, съдът отменя обезпечителните мерки. В конкретния случай
Луканов и Д. не са се възползвали от тази възможност на закона и не са правени
подобни искания на основание чл. 24 от ЗОПДИППД (отм.).
По твърденията за материални вреди
Оспорва твърдението в т. 2.2. на ИМ,
че: „ тъй като Луканова не е имала никаква възможност свободно да оперира с
притежаваните от нея имоти и парични средства, което е довело до невъзможност
за осигуряване на средства за погасяване на банковия кредит, сключен на
05.03.2007 г. с „Райфайзенбанк България" ЕАД".
Това твърдение категорично не отговаря
на истината, още повече, че както стана ясно по-горе, а и видно от искането за
налагане на обезпечителни мерки, единствената възбрана, която е наложена е
върху поземлен имот, който съгласно Решение за развод № 32 от 24.01.2008 г.
/преди образуваното производство по ЗОПДИППД /отм./ е изключителна собственост
на Александър Луканов, а наличността по запорираните банкови сметки е
незначителна - в размер на 660 лв. и това отново са сметки с титуляр Луканов, а
не Д..
Предвид гореизложеното Д. не притежава
имоти и парични средства, които да са били обезпечени по искане на комисията.
Този факт не е без значение за правилната преценка относно обстоятелството,
доколко точно и единствено производството по специалния закон е допринесло за
твърдените претърпени неимуществени и имуществени вреди от ищцата. Следователно
не е налице и причинна връзка между наложените обезпечителни мерки и
невъзможността за плащане на вноските по кредита.
Не без значение е и още един факт, а
именно, че производството за установяване на имущество, придобито от престъпна
дейност срещу Александър Луканов е образувано на 06.02.2008 г., а гражданският
брак между Луканов и Д. е разтрогнат с Решение № 32 от 24.01.2008 г. по гр.д.№
68/2008 г. по описа на Районен съд - Търговище, т.е. още преди образуване на
производството по специалния закон и много преди образуване и внасяне на
гражданското дело по отнемане във Варненски окръжен съд. Няма как разтрогването
на един граждански брак да не се отрази на поети преди това общи финансови
ангажименти към банкови и кредитни институции. В този смисъл житейски логично е
причините за необслужване на банковия кредит да са на друго основание, от
различно естество и без връзка с гражданското производство по отнемане.
В заключение ответника твръди, че с
оглед на изложените аргументи смята, че предявеният от К.Д. иск за присъждане
на обезщетение за причинени неимуществени вреди и имуществени вреди, с
последиците от това са неоснователени и необосновани, а при условията на
евентуалност твърди, че не претендирания размер неотговаря на принципа за
„справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
Твърденията в исковата молба за
претърпени имуществени и неимуществени вреди са общи и не са подкрепени с
категорични и безспорни доказателства. Твърдението, че в резултат точно на
преживения от производството по ЗОПДИППД /отм./ стрес е причинено онкологичното
заболяване и оперативните намеси не се удостоверява в исковата претенция по
никакъв начин.
Твърди, че ведно с горното следва да е
налице причинна връзка между воденото от комисията производство, стреса и
здравословното състояние на ищцата, а такава връзка не е налице, още повече от
приложените доказателства се установява, че Д. е имала и минали заболявания -
вродени и придобити такива много преди производството на комисията. Възможно е
здравословните проблеми на ищцата да са се развили вследствие на начина й на
живот, на фактори, съвсем различни от твърдените в исковата молба.
Твърди, че производството по ЗОПДИППД
/отм./ е предхождано от наказателно такова, което е оказало негативно отражение
върху личността и върху емоционалното психично състояние на ищцата.
Възразява на искането да бъде изискано
и приложено по настоящото дело гр. д. № 8782/2009г. на Районен съд Варна,
ч.гр.д. №5983/2011 на Районен съд- Варна, изп.д.№ 20097170400494 при ЧСИ, рег.№
717 Румяна Тодорова, както и Договор за Банков кредит от 05.03.2007 г.,
Споразумение за изплащане на дял от парично задължение от 22.05.2018 г., Вносна
бележка от 22.05.2018 г. в полза на „ЕОС Матрикс" ЕООД, Запорно съобщение
от 08.12.2012 г. издадено от ЧСИ Румяна Тодорова по изп. дело № 20097170400494,
Удостоверение издадено от „Салс" АД за удържани суми по запорно съобщение,
тъй като са несъотносими към настоящия правен спор.
Възразява по направеното общо искане
за допускане до разпит на петима свидетели, като твръди, че фактите, които ще
се доказват с тези свидетели, могат да бъдат доказани само с писмени, а не с
гласни доказателства. Отделно от това искането за допускане на свидетели
противоречи на разпоредбата на чл. 156, ал.2 от ГПК, тъй като не са посочени
трите имена на свидетелите, нито за кои факти ще бъде разпитван всеки един от
тях., което прави невъзможна преценката, доколко тези гласни доказателства са
допустими и относими към предмета на спора.
Възразява да бъдат приети като
доказателство по делото копия от публикации в различни печатни издания, тъй
като същите не представляват годно събрани по смисъла на ГПК доказателства.
Възразява да бъдат приети като
доказателства по делото приложената медицинска документация за заболявания и
лечение на К.Д.. Констатациите. Счита, че представеното експертно решение на
ТЕЛК 00479/13.02.2017 г., епикриза от 07.12.2016 г., епикриза без дата,
издадена от СБАЛОЗ - Варна, хистологични изследвания с № 3469-3470 и 3293-3304,
Служебна бележка и Фактура за заплатена хоспитализация, издадени от МБАЛ „Св.
Марина"- Плевен са неотносими и не следва да бъдат преценявани в
настоящият съдебен спор.
Ответника моли на основание чл. 190,
ал. 1 от ГПК, съдът да задължи ищцата К.Д. да представи в цялост Личната си
амбулаторна карта, както и цялата медицинска документация, касаеща същата,
които в изпълнение разпоредбите на Закона за здравето и Закона за лечебните
заведения се съхраняват при общопрактикуващия лекар от извънболничната помощ и
в информационните масивите на здравната каса по постоянен адрес на лицето, с
оглед възможноста да се проследи възникването и развитието на заболяваниято й.
Ответника моли съда, да прекрати
производството по делото като приееме, че предявени иск е недопустим, в случая
че не приеме това становище да отхвърли
изцяло като неоснователна и недоказана, исковата претенция. Претендира
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
За да се произнесе, съдът съобразни
следното:
Предявеният иск е по чл. 2 а от ЗОДОВ.
По допустимостта на иска.
Съдът намира, така предявения иск за
допустим.
Настоящия съдебен състав не приема, за
неоснователно направеното възражение за недопустимост на иска.
При действието на отменения
ЗОПДИППД(отм.) част от дейността на Комисията както по ЗОПДИППД (отм има
белезите на правозащитна дейност - юрисдикционното производство протича между
равнопоставени страни и решаващият орган стои извън тях и материалноправното
отношение, от което произтича спорът /ППВС № 4/76 г./. Такива са действията по
обезпечаване, предявяване и разглеждане на иска, и за вреди от неправомерното
им извършване Комисията отговаря по реда на специалния закон - ЗОДОВ, като
компетентен да разгледа иска е гражданският съд/Определение № 1 от 8.01.2014 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 39/13 г. на ВКС, петчленен състав/.
За отговорността по чл. 1 ЗОДОВ
определяща е не правната същност на акта, а основният характер на дейността на
органа, който го издава. Тъй като обезщетението за вреди по ЗОДОВ не може да се
претендира по друг закон - чл. 8, ал. 1 ЗОДОВ поради факта, че се касае за специален
закон, общият ред на ЗЗД в случая е неприложим.
В случая се претендира обезщетение за
вреди от незаконна правозащитна дейност на ответника предявено мотивирано
искане по чл. 28 от
ЗОПДИППД (отм.); за отнемане в полза на държавата на имущество,
придобито от престъпна дейност, което е внесено в съда, разгледано на три
инстанции и отхвърлено. Отговорността за крайната правозащитна дейност включва
и тази за подготвящата я административна дейност на същия орган. Затова искът
за обезщетение подлежи на разглеждане на общо основание - срещу органа, от
чиито незаконни действия са причинени вредите.
С изменението на ЗОДОВ от 19.11.12 г.,
отговорността на ответника като субституент на Държавата, е изведена в изрична
разпоредба - чл. 2аот ЗОДОВ.
От горното се налага извод, че
предявеният иск за репарация на неимуществени и имуществени вреди, поради
водено незаконно производство за отнемане на имущество на ищцата, в полза на
държавата, е допустим.
В този смисъл, изложеното, възражение
за недопустимост на иска е неоснователно.
Съгласно правилата на чл.154 от ГПК
при разпределяне на доказателствената тежест съдът, следва да укаже на ищцата,
че в нейна тежест при условията на пълнои главно доказване, да докаже с всички
допустими от закона доказателствени средства, че е претърпяла твърдените вреди,
наличие на причинна връзка между вредите и незаконното обвинение.
Да докаже, че установеното заболяване
е вследствие на воденото производство по ЗОПДИППД от ответниците т.е. наличието
на причинно следствена връзка мегжу воденото производство и заболяването.
Ищ;ата при условията на пълно иглавно
доказване следва да докаже, че причининените й имуществени вреди, са мследствие
т.е.е е наличие причинно следствена връзка между воденото производство и
причинените вреди.
Представените от ищцата писмени
доказателства са необходими, съотносими и допустими и следва да се допуснат
като такива.
Съдът следва да допусне на основание
чл.159 ал.2 само три от исканети общко петтима свидетели при режим на
довеждане, с показанията на които ще установи, претърпените нея притеснения,
безспокойство, тревоги, неудобство, терзания и физически и психически страдания
по време на съдебното производство и за периода на заболяванията и лечението.
Направените възражения са неоснователни по отношение на допустимостна на
свидетелските показания.
Поисканите гр.д. №281/2009г. на
Варненски окръжен съд, с приложеното към него в.гр.д. № 546/2012г. по описа па
Варненски апелативен съд и гр.д.№2616/2013 год по описа на ВКС с оглед
предявения иск са съотносими и необходими и следва да се иззискат и приложат.
Съдът следва да иззиска и приложи по делото и ч. гр.д. № 1746 по описа за
2008г. на ВОС
С оглед на доказване на причинените
имуществени вреди съдът следва да иззиска и приложи по делото гр.д.№8782/2009г.
на Районен съд гр.Варнд. ч.гр.д. №5983/2011г. на Районен съд гр.Варна, и препис от
изп.дело №20097170400494 на ЧСИ
Румяна Тодорова с рег.№717.
Производството по делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. На страните по
делото следва да бъде дадена възможност, в едноседмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение, да изразят писмено становище по доклада на
иска, като на ищеца се връчи препис от писмения отговор на ответниците.
С оглед на горното и на осн. чл. 140,
ал.3 ГПК, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
КОНСТИТУИРА като контролираща страна в
процеса ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ГР.ВАРНА на основание чл.10 ал.1 от ЗОДОВ.
ПРЕПИС от исковата молба и отговора да
се връчата на контролиращата страна ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ГР.ВАРА за становище в
месечен срок от връчване на съобщението.
ПРИЕМА и ОБЯВЯВА на страните следния
проект за доклад:
Предявеният иск е по чл. 2а ЗОДОВ.
Предвид изразеното от страните
становище, съдът намира, че не са налице права и обстоятелства, които се
признават съобразно разпоредбата на чл. 146, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изразеното от страните
становище, съдът намира, че не са налице обстоятелства, които не се нуждаят от
доказване съобразно разпоредбата на чл. 146, ал.1 т.4 ГПК:
На осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, УКАЗВА
на ищеца, че в нейна тежест да докаже причинените вреди, техния характер,
количество, интензитет и наличие на причинна връзка между вредите и незаконното
обвинение.
На осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, УКАЗВА
на ответника, че в негова тежест е да установи всички наведени от него право-
изключващи и право- погасяващи възражения по иска, от които черпи благоприятни
за себе си последици.
УКАЗВА на ищцата, че не сочи
доказателства за наличието нва причинно –следствена връзка между воденото
производство по ЗОПДИППД/отм./ и откритото заболяване, зо което проведено
твърдяното лечение, съотвотно болките страданията и направените разходи,
претендирани като имущестевни вреди.
УКАЗВА на ищцата, че не сочи
доказателства за причинно следствена връзка между твърдените причинени имуществени
вреди и воденото производство по ЗОПДИППД/отм./
ДОПУСКА като писмени доказателства по
делото приложените към исковата молба.
На осн. чл. 186 ГПК да се изиска и
приложи по делото гр.д. №281/2009г. на Варненски окръжен съд, с приложеното към
него в.гр.д. № 546/2012г. по описа па Варненски апелативен съд и гр.д.№2616/2013
год по описа на ВКС.
На осн. чл. 186 ГПК да се изиска и
приложи по делото ч. гр.д. № 1746 по описа за 2008 г. на ВОС
На осн. чл. 186 ГПК да се изиска и
приложи по делото гр.д.№8782/2009г. на Районен съд гр.Варнд.
На осн. чл. 186 ГПК да се изиска и
приложи по делото ч.гр.д. №5983/2011г. на Районен съд гр.Варна
На осн. чл. 186 ГПК да се изиска и
приложи по делото препис от изп.дело
№20097170400494 на ЧСИ Румяна Тодорова с
рег.№717
ДОПУСКА В ПОЛЗА НА ИЩЕЦА до разпит
трима свидетели, редуцирани по реда на чл.159 ал.2 от ГПК от поисканите петима,
при режим на довеждане, за установяване на претърпените от неимуществени вреди.
Отлага произнасянето си по направеното
от ответника искане справно основание чл. 190, ал. 1 от ГПК, след становище от
ищцата в дадения от съда срок.
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 14.11.2018 год. от 14.00 часа, за
която дата и час да се призоват страните. На същите да се връчи препис от
настоящото определение, което съдържа проекто доклад, като на ищцата се връчи и
преписи от писмения отговор на ответника.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, да изразят
писмено становище по доклада на иска.
ПРИКАНВА страните към постигане на
споразумение, като разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за
уреждането на спора, който има преимущество пред спорното производство, като
при постигане на спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в
половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като
алтернативен способ за разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11
ал.2 Закона за медиацията
РАЗЯСНЯВА, че медиатора може да
съдейства на страните за доброволното разрешаване на спора им, който да
приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез
медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в
ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел
Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без
заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат
да се обърнат към координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел.
052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
За предприемане действия по започване
на процедура по медиация следва да уведомят съда.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: