Решение по дело №17/2024 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Производството е образувано по касационна жалба от Д.Б.В. с ЕГН – ********** ***, подадена чрез адв. Н. Н. ***, против Решение № 210/20.12.2023 г. постановено по АНД № 429 по описа на Районен съд - Силистра за 2023 година, в частта, в която е потвърдено Наказателно постановление № 23-1099-000697/31.05.2023 г. на началник група МПСВАНД в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Силистра.

В жалбата се твърди, че съдебното решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в нарушение на закона- касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Сочи се, че анализът на събраните по делото доказателства не навежда на извода, че касаторът е извършител на посочените деяния. По изложените съображения се моли за отмяна на съдебния акт и потвърденото с него НП, а в условията на евентуалност - за намаляване на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ до минималния установен в закона срок от един месец предвид влошеното здравословно състояние на касатора.

Ответната страна – началник група МПСВАНД в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Силистра, действащ чрез гл. юриск. В. А., с писмено становище оспорва изложените доводи в жалбата; моли за потвърждаване на оспореното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата, обсъди направените в нея оплаквания и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 23-1099-000697 от 31.05.2023 г., издадено от началник - група "ПП" към ОД на МВР гр. Силистра, в частта, в която касаторът е бил санкциониран на основание чл. 185 от ЗДвП с глоба в размер на 20. 00 лева за извършено нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП, както и с глоба в размер на 200. 00 лева и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП.

За да постанови това решение, въззивният съд е установил, че на 15.05.2023 г., след 18.00 часа в с. А. касаторът управлявал лек автомобил „Рено“ с рег. № СС7053РВ по ул. „Константин Трендафилов“. В същото време по тревната площ край пътя, насрещно на движението на касатора, се придвижвал пеша Д.И. И.. Поради неприязненото отношение на водача на автомобила към пешеходеца, водачът насочил колата към пешеходеца, блъснал го към телената оградна мрежа на имота, намиращ се покрай пътя откъм страната на пострадалия и спрял, след което слязъл, взел от багажника си дървена сопа и започнал да нанася удари по падналия пешеходец. Очевидец на случилото се е разпитаната пред съда свидетелка Б., която в същото време обработвала градината на собствения си имот. Очевидец на побоя станал свидетелят Г., който притежавал имот в близост и след като чул звука от спирачките на автомобила и виковете на другата свидетелка, отишъл на мястото на инцидента. След намесата на този свидетел Д.В. се качил в автомобила си и се прибрал в дома си. След подаден сигнал на тел. 112 се отзовали екип на ЦСМП и полицейски екип, в чийто състав били свидетелите Т. и К.. Полицейските служители установили самоличността на пострадалия, както и обстоятелствата, че е употребил алкохол и е изцапан с кръв. Установили, че на мястото на произшествието тревата пред оградната мрежа е смачкана, а след като отишли пред дома на В. констатирали, че двигателя на автомобила му е топъл, а по предния капак има кръв. След като В. излязъл от дома си, му бил съставен акт за установяване на административно нарушение, че е блъснал пешеходец и е напуснал мястото на ПТП без да изчака контролните органи. Повдигнатите административни обвинения относно така описаните обстоятелства са за нарушения на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП.

За да потвърди оспореното решение съдът е приел, че производството е протекло при спазване на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и от страна на АНО не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са накърнили правото на защита на санкционираното лице. Анализирал е подробно и в съвкупност показанията на разпитаните по делото свидетели и събраните по делото доказателства, като е приел, че отразените в акта и наказателното постановление административни простъпки съответстват на действителната фактическа обстановка, поради което отговорността на В. е ангажирана законосъобразно. Изтъкнал е, че прекият умисъл за причиняване на ПТП и за увреждане на пострадалия, както и последвалото арогантно поведение към контролните органи и незачитането на установените правила от ЗДвП при наличието на дългогодишен стаж като водач на МПС, сочат по-висока степен на обществена опасност на извършените деяния, което обосновава определяне на наказания за тях в максимален размер. По тези съображения съдът е потвърдил изцяло наказателното постановление.

Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е формирал изводите си въз основа на цялостно изяснената от него фактическа обстановка, след като е обсъдил всички обстоятелства по делото, както и наведените от страните доводи и възражения. Не са били нарушени процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. При постановяване на обжалваното решение правилно е приложен материалния закон. Изложените съображения в касационната жалба преповтарят до голяма степен оплакванията в жалбата пред районния съд досежно участието на Д.В. в ПТП и напускането на произшествието, като развитите по тях мотиви от първата инстанция се споделят и от настоящия съдебен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК настоящата инстанция препраща към тях.

Изцяло неоснователен е доводът на касатора, че в производството не е било установено участието му в произшествието. В тази връзка съдът е изложил подробни, аргументирани и убедителни мотиви, анализирайки фактите и обстоятелствата, установени от АНО, съответствието им с непосредствено възприетите свидетелски показания (в това число и на очевидеца на произшествието – св. Б.) и фактите, изложени в АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. Обстоятелството, че изводите на съда не съответстват на желания от касатора резултат, сам по себе си не сочи на допуснати процесуални нарушения. Такива нарушения, поставящи под съмнение верността на възприетата фактическа обстановка, биха били налице, ако съдът волно или неволно е оставил извън вниманието си определени доказателства и доказателствени средства, ако превратно и не според действителното им съдържане е ценил доказателствата. В случая обаче всички събрани доказателства еднопосочно навеждат към извода, че именно касаторът умишлено е блъснал с автомобила си пешеходеца Д.И. и след това е напуснал произшествието. Ясно е видим процеса на формиране на вътрешното убеждение на състава, за да възприеме, че отговорността на Д.В. е правилно ангажирана, като настоящата инстанция не може да се намесва или да замества оценката на доказателствата, направена от съдията.

Неоснователен е и довода за прекомерност на наложените наказания. С оглед демонстрираното незачитане на установените правила от страна на касатора - от умишленото причиняване на ПТП с пешеходец, с цел накърняване на телесната му неприкосновеност, до самоволното напускане на произшествието без да изчака контролните органи - може да се съди за завишен интензитет на опасност на деянията. В този смисъл определените наказания съответстват на обществената опасност на административните простъпки и при липса на смекчаващи отговорността обстоятелства, размерът им е съобразен с изискванията по чл. 27, ал. 2 ЗАНН. Що се касае до изтъкнатия довод за влошено здравословно състояние на касатора, същият е неотносим към изпълнението на наказанията глоба и лишаване от право на управление на МПС. В тази връзка правилна е забележката на представителя на Окръжна прокуратура, че необходимостта от свободно придвижване до съседни населени места за закупуване на лекарства може да се обезпечи и чрез ползването на обществен транспорт.

В заключение на изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното решение на СРС е валидно и допустимо. Същото е постановено в съответствие с установените факти по делото и със закона, поради което следва да се остави в сила.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 – 5 ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП на ответната страна се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение, чийто размер следва да съответства на посочените в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ - в диапазона от 80.00 до 150 лева. Принципно фактическата и правната сложност на спора не обуславят присъждане на възнаграждение над установения минимум, поради което касаторът следва да заплати на ОДМВР – Силистра разноски в размер на 80,00 лв.

Водим от горното, Силистренският административен съд на основание чл. 221, ал. 2 от АПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 210 от 20.12.2023 г., постановено по АНД № 429 по описа на Районен съд - Силистра за 2023 година.

ОСЪЖДА Д.Б.В. с ЕГН – ********** ***, да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра сумата 80,00 (осемдесет) лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: