Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 419 10.12.2020 г.
гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На втори декември две хиляди и
двадесета година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
Секретар Снежина Радева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
Гр.д. №991/2020 г.
Производството
е с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.430 от Търговския закон и чл. 79, ал.1 и чл.86, ал.1от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от „Първа инвестиционна банка“АД със седалище
гр.София, с която са предявени обективно и субективно съединени искове срещу А.Д.М.
за установяване, че ответникът
дължи на ищеца сумите 6 755,45 евро просрочена главница
по договор за кредит, дължима за периода 30.10.2016 г. – 30.10.2019 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението, сумата 1 370,28 евро
просрочена договорна лихва за периода 30.10.2016 г. – 30.10.2019 г., сумата 1 730,09
евро наказателна лихва за периода
13.11.2016 г. – 12.11.2019 г. Претендира и за разноските в настоящото, както и
по заповедното производство. Твърди, че за тези суми е издадена заповед за
незабавно изпълнение в полза на „Първа инвестиционна банка“АД от 14.11.2019 г.
по ч.гр.д.№2006/2019 г. по описа на РС Разград, която е връчена на ответника
при условията на чл.417 от ГПК. Сочи, че на 26.10.2009 г. между А.Д.М. и ищеца
е сключен договор за поръчителство, който е бил неразделна част от договор за банков кредит от същата дата,
сключен с Й. Д. М.за сумата 9 600 евро, че крайният срок за погасяване на този
кредит е 30.10.2019 г., че ответникът се
е задължил да отговаря солидарно за всички последици от неизпълнението на
главното задължение, включващо лихвите и разноските, че кредитополучателят не е погасявал
задълженията си по договора, че заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение е депозирано след изтичане на срока на договора и в срока по чл.147
от ЗЗД. Твърди, че неизпълнението на договора за кредит се установява от
извлечението от счетоводните книги, както и че в хода на образуваното
изпълнително производство не са постъпили суми за удовлетворяване на вземането. Исковата молба и доказателствата към
нея са връчени на ответника при условията на чл.47 от ГПК. Назначеният му
особен представител счита исковете за допустими, но неоснователни. Счита, че от
представените по делото доказателства не може да се направи извод, че договорът
за поръчителство е неразделна част от договора за банков кредит. Сочи, че
липсват доказателства, че ответникът е бил запознат с договора за банков
кредит, вкл. със съществените елементи на същия, както и че му е било известно,
че общата кредитна експозиция към банката
е в размер на 32 775,97 евро. Твърди, че при сключването на договора за
поръчителство ищецът умишлено е въвел в заблуждение ответника, което е
основание за унищожаване на договора.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното:
На
26.10.2009 г. /л.13/ между ищеца „Първа инвестиционна банка“АД и Й. Д. М.е
сключен договор №076LD-R-000459/26/10/2009 г. за банков кредит /л.13/ за сумата 9 600
евро с краен срок за погасяване 30.10.2019 г.
В т.4 от договора е посочен годишния лихвен процент по кредита, а именно
– базовия лихвен процент на банката за евро, увеличен с надбавка от 8,61 пункта,
като към датата на сключване на договора този базов лихвен процент е 7,89%.
Така към тази дата годишният процент на разходите е 18,88%. Съответно в т.10 от
договора страните са договорили, че дължимите плащания, които не са извършени в
срок се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения лихвен процент по
кредита с наказателна надбавка в размер
на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната
вноска. В т.11 от договора кредитополучателят се е задължил да не увеличава общата
кредитна експозиция над 32 775,97 лв. до окончателното изплащане на
кредита, освен с изричното съгласие на банката. В т.13 от договора кредитополучателят
е декларирал, че са представени и се е запознал с общите условия на банката за
кредити на физически лица и приема прилагането им при уреждане на отношенията между него и
банката във връзка със сключването и
изпълнението на този договор. В т.1 от договора е посочено, че сумата се
предоставя по разплащателна семтка за
погасяване на задължения по кредитни карти без депозит. Към договора е приложен
и погасителен план /л.22/, подписан от двете страни, в който са посочени датите
на падежите, лихвения процент, размерът на месечната вноска, размерът на
главницата и лихвата като част от всяка от вноските.
С
договор от 26.10.2009 г. /л.15/ ответникът А.Д.М. е сключил договор за
поръчителство с ищеца, с който се е задължил да отговаря за изпълнението на
задълженията на Й. Д. М.за главница, лихви, такси, комисиони и разноски,
произтичащ от отпуснат на
кредитополучателя банков кредит в размер на 9600 евро, съгласно горепосочения
договор №076LD-R-000459/26/10/2009 г. В т.2 на договора за поръчителство
изрично е посочено, че поръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя.
Със
заявление, депозирано на 13.11.2019 г., „Първа инвестиционна банка“АД е
поискала издаване на заповед за незабавно изпълнение и по ч.гр.д.№2290/2019 г.
РС Разград е допуснал незабавно изпълнение и е издал заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е
разпоредил ответникът да заплати на „Първа инвестиционна банка“АД сумата 8241,68 евро главница, сумата 5390,14 евро
лихва за периода 30.03.2013 г. – 30.10.2019 г. ведно със законната лихва от
13.11.2019 г. до окончателното изплащане на главницата, 6199,87 евро
наказателна лихва за периода 30.10.2012 г. – 12.11.2019 г., 775,75 лв.
заплатена държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. В заповедта е
посочено, че сумите се дължат солидарно от Й. Д. М., Г. Й. П.и ответника. Тази
заповед е връчена на ответника при
условията на чл.47 от ГПК.
В срока
по чл.415 от ГПК ищецът е предявил обективно съединените искове по настоящото
дело, които са само за част от сумите, присъдени със заповедта.
Видно от
извлечението от счетоводните книги на банката /л.35/ кредитът е просрочван от
30.10.2012 г., като до 28.02.2013 г. е погасявана лихвата /респ.просрочвана
само главницата/ а след тази дата е просрочена и договорната лихва
Анализът
на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявените
установителни искове са за задължението за заплащане на главница, договорна
лихва и просрочена наказателна лихва по потребителски кредит. Същите са
допустими, тъй като за тези вземания има издадена заповед за незабавно
изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК и в срока
по чл.415 от ГПК са предявени установителните искове.
Договорът за кредит, въз основа който се претенидрат
вземанията, е сключен между страните в изискуемата от чл.430, ал.3 от Търговския
закон писмена форма. Непосредствено след сключването на договора „Първа
инвестиционна банка“АД е изпълнила своето задължение по чл.430, ал.1 от ТЗ да отпусне паричната
сума. По силата на договора за кредитополучателя е възникнало задължението да
върне тази парична сума след изтичане на срока на договора, ведно с лихвата по
кредита, уговорена с банката /чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ/. Съответно за
ответника като поръчител въз основа на договора за поръчителство е възникнало
задължението да отговаря за изпълнението на договора от страна на
кредитополучателя, както и за всички последици от неизпълнението.
Към датата на предявяване на
иска - 23.07.2020 г., както и към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение – 13.11.2019 г. този срок е изтекъл и по отношение на
последната вноска – тази от 30.10.2019
г. Следователно за кредитополучателя е
възникнало правото да търси изпълнение на целия договор, както от
кредитополучателя, така и от ответника като поръчител. И от двамата при условията на солидарна
отговорност има право да търси и отговорност за неизпълнението, респ. за
заплащане на обезщетение за забава в размера, уговорен в договора.
Неоснователно е твърдението на
процесуалния представител на ответника, че липсват доказателства за това, че
договора за поръчителство се отнася за обезпечаване на задължението по договор
№076LD-R-000459/26/10/2009 г. В договора за
поръчителство изрично е посочен този номер на договора за кредит, както
и размера на главното задължение.
Неоснователно
е и твърдението, че договорът за поръчителство е унищожаем, тъй като на
поръчителя не е било известно, че кредитополучателят има обща кредитна
експозиция към банката в размер на
32 775,97 евро. По делото няма доказателства за размера на тази кредитна
ексозиция, а в договора за кредит е поето задължение да не бъде увеличавана кредитната експозиция над този размер.
Ето защо
съдът намира, че трите предявени иска са основателни и доказани, като
съответните суми са дължими солидарно с главния длъжник и с другия поръчителя,
срещу когото също е искано издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК –
Г. Й. П..На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът дължи заплащане на направените от ищеца разноски по настоящото дело.
Тези разноски са в размер на 983,53 лв.
Съответно ответникът следва да заплати и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
отговаря и за част от разноските по ч.гр.д.№2290/2019 г. по описа на РС
Разград, съответно на предявената, респ. уважена част от иска по чл.422 от ГПК,
а именно 384,38 лв. и присъденото юрисконсултско възнаграждение от 100 лв.
Отговорността за тези разноски е в условията на солидарност с останалите
длъжници по ч.гр.д.№2290/2019 г.
По
гореизложените съображения, Съдът:
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Д.М., ЕГН **********,***,
че същият дължи на „Първа инвестиционна
банка“АД, ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на управление бул.“Драган
Цанков“, №37 сумата 6 755,45 евро /шест хиляди
седемстотин петдесет и пет евро и четиридесет и пет евроцента/ главница по
договор №076LD-R-000459/26/10/2009 г. за банков кредит, въз основа на договор за
поръчителство от 26.10.2009 г. , ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 13.11.2019 г. до окончателното й
изплащане сумата 1370,28 евро /хиляда
триста и седемдесет евро и двадесет и осем евроцента / лихва за периода
30.10.2016 г. – 30.10.2019 г. и сумата 1 730,09 евро /хиляда седемстотин и
тридесет евро и девет евроцента/ наказателни лихи за периода 13.11.2016 г. –
12.11.2019 г., които са част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ №4619/14.11.2019 г. по ч.гр.д.№2290/2019 г.
по описа на РС Разград, като тези суми А.Д.М. дължи солидарно с Й. Д. М.и Г. Й.
П..ОСЪЖДА А.Д.М., **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Първа инвестиционна банка“АД,
ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на управление бул.“Драган Цанков“,
№37 сумата 983,53 лв. /деветстотин осемдесет и три лева и петдесет и три
стотинки/ за направените разноски, както и сумата 300 лв. /триста лева/
юрисконсултско възнаграждение/ по настоящото дело.
ОСЪЖДА А.Д.М., **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Първа
инвестиционна банка“АД, ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на
управление бул.“Драган Цанков“, №37 солидарно
с Й. Д. М.и Г. Й. П.сумата 384,38 лв. /
триста осемдесет и четири лева и тридесет и осем стотинки/ разноски и 100 лв.
/сто лева/ юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№2290/2019 г. по описа на РС
Разград.
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.
След влизане в сила на
решението, същото да бъде докладвано на съдията-докладчик по ч.гр.д.№ 2290/2019 г. по описа на РС
Разград.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: