Решение по дело №319/2024 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 410
Дата: 25 юни 2024 г.
Съдия: Васил Василев
Дело: 20241001000319
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 22 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 410
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка

Васил Василев
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело №
20241001000319 по описа за 2024 година
Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от "АЙСБЕРГ ГРУП" ЕООД,ЕИК
*********,седалище и адрес на управление: гр. София,ул. „Проф. Иван Георгов“ № 4
против решение № 109 от 19.01.2024г. по т.д. № 56/2022г. на СГС,с което жалбоподателя е
осъден да заплати на ищеца „СММ Комерс“ ООД, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД
сума в размер на 146 248,20 лева, представляваща платена от ищеца на ответника сума на
отпаднало основание — договор за изработка № 912-ДМ/06/20 от 29.06.2020г., с предмет
„Доставка и монтаж на един брой сушилня за 18 броя колички и 1 бр. отцедвачно, всяко в
комплект е топлообменник за използване на отпадна топлина, нужни за обект „предприятие
за производство на месни продукти“, находящ се в гр. Нови Искър, и съобразени със
спецификация на материали и оборудване, съгласно приложение 1 към договора. Доставка и
монтаж на въздуховоди, изработени от неръждаема стомана за сушилната инсталация и
отцедвачното. Пуск и настройка на инсталациите. Гаранционен сервиз.“.Подържа се,че
обжалваното решение незаконосъобразно като са развити подробни съображения в тази
насока.Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено
решение,с което предявения иск бъде отхвърлен.Претендират се направените по делото
разноски.
Постъпил е отговор на жалбата от въззиваемото дружество "СММ КОМЕРС" ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Нови Искър, п.к. 1280, ул. Бял крем № 4,с
1
който се иска обжалваното решение да бъде потвърдено.В отговора са развити подробни
съображения относно законосъобразността на решението.Претендират се направените по
делото разноски.

Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба,
съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства
намира следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от „СММ
Комерс“ ООД против „Айсберг груп” ООД.Подържа се в исковата молба,че на 29.06.2020 г.
ищеца сключил с ответника договор, с който последният се задължил да достави и монтира
сушилня за 18 броя колички и отцедвачно за 24 броя колички, които са индивидуализирани
съгласно техническите им параметри в т. 1 и т. 2 от Приложение № 1 към договора. В
изпълнение на сключения договор заплатил авансово част от уговорената цена в размер на
146 248, 20 лв. чрез две плащания, извършени на следните дати: на 29.06.2020 г. е платена
сума в размер на 81 249 лв. и на 18.09.2020 г. е платена сума в размер на 64 999, 20 лв.
Ответникът от своя страна доставил сушилня, отцедвачно, както и 24 броя конуси за
впускване на въздуха и 24 броя клапани за всмукване на въздуха. Така доставените вещи
обаче не отговаряли на тези, които са описани в сключения договор.Подържа се,че
извършеният от ответника монтаж на тези съоръжения е погрешен, тъй като пространството
на помещенията, където те са монтирани, е по-голямо от възможностите на доставените
машини, които са с различни параметри от поръчаните, в резултат на което не може да се
постигне достатъчна скорост на циркулация на въздуха в помещенията и месото не се суши,
а мухлясва. С оглед на тези недостатъци на доставените съоръжения и извършения монтаж
72-часовите проби, които ответникът бил длъжен да извърши, се провалили и месото,
поставено в тях, мухлясало. Ответникът не отстранил констатираните недостатъци на
доставените машини, поради което се подържа,че същите са негодни за ищеца да ги
употребява за целите, за които ги е закупил. Предвид неизпълнението на договора от страна
на ответника, за ищеца възникнало правото да го развали, което той упражнил с изявление,
обективирано в нотариална покана, получена от ответника на 15.03.2021 г. Подържа се,че в
резултат на осъщественото разваляне на договора сумата от 146 248, 20 лв., която е платена
от ищеца на ответника като част от уговорената покупна цена на продадените съоръжения,
се явява получена от последния на отпаднало основание за това и той дължи да я върне на
ищеца. Поради това се иска да бъде постановенот решение,с което ответникът да бъде
осъден да заплати сумата от 146 248, 20 лв., представляваща платена цена по договор от
29.06.2020 г.
Ответникът –настоящ жалбоподател оспорил предявения иск като подържа,че е
доставил поръчаните машини,а доставените въздуховоди били изработени изцяло според
изискванията на ищеца, като в договора не е уговорено, че конуси за впускване на въздуха и
клапани за всмукване на въздуха следвало да бъдат произведени от неръждаема стомана.
Подържа се,че доставката и монтажът на поръчаните съоръжения били извършени в срок
2
до края на месец октомври 2020 г., към който момент всички инсталации били свързани с
електрическата мрежа и преведени в готовност за експлоатация,но уговорените 72-часови
проби не били извършени, поради това,че ищеца не осигурил достъп за това, въпреки
отправените от ответника искания в тази насока. Подържа се,че ищецът е неизправна по
договора страна, поради това,че не е заплатил дължимата последна вноска от покупната
цен,поради което за него не е възникнало правото да развали сключения договор. Прави се
възражение за погасяване по давност на предявеното от ищеца вземане.
Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното
решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на събраните по
делото доказателства, поради което относно правилно установената фактическа обстановка
по правния спор между страните настоящият въззивен състав препраща към мотивите на
първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК.

Софийският апелативен съд счита,че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено. Атакуваното решение е валидно
и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателя оплаквания в
жалбата.
Подържа се в жалбата,че в следствие на нарушаване на процесуалните правила дружеството
жалбоподател било лишено от възможност да участва в делото и да бъде надлежно
представляван в съдебно заседание, проведено на 20.12.2023г.С молба, депозирана
Софийски Градски съд на 20.12.2023г. в 09.00 часа съдът бил уведомен за невъзможността
на пълномощниците да се явят в съдебно заседание, поради причини от здравословен
характер, с приложени болнични листове, която представлява препятствие, което страната
не може да отстрани, респ. основание по чл. 142, ал. 2 ГПК за отлагане на делото.В
нарушение на чл. 142, ал.2 ГПК съдът дал ход на делото и лишил страната от възможността
да участва в процесуалното действие по изслушване и вземане на становище по назначена
от съда техническа експертиза, както и да поиска допускане на допълнителна такава за
отстраняване на неизяснените от експертизата въпроси и непълноти. Жалбоподателят бил
лишен и от възможността да извърши каквито и да било други процесуални действия, вкл.
да изложи становище в хода по същество.
Съдът счита,че становището на жалбоподателя е неоснователно. Съгласно чл.142,ал.2 от
ГПК в редакцията й с ДВ, бр. 11 от 2023 г. / в сила от 2.02.2023 г. / съдът отлага делото, ако
страната и пълномощникът й или само пълномощникът не могат да се явят поради
препятствие, което страната не може да отстрани.Съгласно § 24 от ПЗР към Закона за
изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила
от 1.07.2024 г.) по дела, образувани до влизането в сила на закона, се прилагат досегашните
правила.Производството по настоящето дело е образувано на 11.01.22г.-т.е. преди влизане в
сила на посоченото изменение на чл.142,ал.2 от ГПК,поради което при разглеждането на
делото следва да намери приложение разпоредбата на чл.142,ал.2 от ГПК в следната й
редакция-съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради
3
препятствие, което страната не може да отстрани. В настоящия случай с молба от 20.12.23г.
процесуалните представители на жалбоподателя-адв.Х. и С., са поискали отлагане на
съдебното заседание поради техни здравословни причини като са приложили съответните
болнични листове. В молбата няма каквото и да било твърдение за невъзможност в
съдебното заседание да се яви управителя на дружеството-жалбоподател, поради което и с
оглед цитираната по-горе разпоредба,законосъобразно съдът е дал ход на делото в
отсъствието на представител на същото.

По делото не е спорно, че между страните на 29.06.2020 г.е сключен договор,съгласно
който „Айсберг груп” ООД е поело задължения да достави един брой сушилня за 18 броя
колички и един брой отцедвачно, всяко в комплект с топлообменник за използване на
отпадна топлина, до обект, представляващ предприятие за производство на месни продукти
в гр. Нови Искър, да извърши специализиран монтаж на доставените съоръжения, да
извърши настройка на инсталациите и да ги пусне, както и да извършва гаранционен сервиз
на монтираното оборудване,а насрещната страна „СММ Комерс“ ООД е поела задължение
да заплати цена за доставката и монтажа на съоръженията в общ размер от 162 498 лв. с
ДДС .Не е спорен и фактът, че в изпълнение на задълженията си за заплащане на цена за
доставените съоръжения и възнаграждение за извършване на действия по техния монтаж по
договора от 29.06.2020 г. ищецът „СММ Комерс“ ООД е престирал на ответника сумата от
общо 146 248, 20 лв., като това е станало на две плащания, извършени на 29.06.2020 г. и на
18.09.2020 г.
Спорен е въпросът дали за ищеца е възникнало правото да развали сключения договор
поради неизпълнението му от страна на ответника и дали това право е надлежно упражнено.
Подържа се в жалбата,че при постановяване на решението направения от съда извод за
неизпълнение не е съобразен с нормите на чл. 87, ал. 4 ЗЗД и чл. 195, вр. чл. 193, ал. 1 ЗЗД и
263, ал. 2, ЗЗД и установената практика на ВКС по въпроса за интереса на
кредитора,изискващ в конкретния случай, при установено от съда частично неизпълнение,
извършване на реална съпоставка между изпълнената и неизпълнената част на поетите
задължения и годността на доставеното оборудване за обикновеното или за предвиденото в
договора употребление.В жалбата са посочени конкретни несъответствия,според
жалбоподателя,на уговореното за доставка и фактически доставеното и монтирано
оборудване,които следва да бъдат загледани за да се прецени налице ли е неизпълнение на
сключения договор.
За да отговори на оплакванията в жалбата съдът разглежда отделните компоненти на
поръчката и изпълнението на същата:

За СУШИЛНЯТА

4
По сключения договор диапазона на подържаната температура следва да е 10 -25 градуса
по Целзий, а в доставеното оборудване диапазона е 12-22 градуса.При тази разлика в
диапазоните може да се направи извод,че в процеса на работа не би могло да се достигне до
договорената и желана температура на въздуха , нито в долната граница, нито в горната
част.Съгласно заключението на вещото лице, долната граница е от съществено
технологично значение, защото при някои месни продукти в крайната фаза на сушене и
зреене се поддържа обичайна температура на въздуха от 10 градуса по Целзий.
По сключения договор диапазона на относителната влажност на въздуха - е 60 - 80 %, а в
доставеното оборудване диапазона е 65 - 90 % -т.е. не е доставено оборудване,което
отговаря на зададените в договора параметри.

За ОТЦЕДВАЧНОТО

По сключения договор диапазона на температурата на въздуха е 10-25 градуса по Целзий, а
в доставеното е 15-30 градуса по Целзий т.е. не би могло отново да се достигне желаната и
договорена температура на въздуха от в долната граница.
По сключения договор диапазона на относителната влажност на въздуха - е 60 — 80 %, а в
доставеното е 65 — 80 % т.е. т.е. не е доставено оборудване,което отговаря на зададените в
договора параметри в долната граница.

Относно консумираната мощност .По сключения договор консумираната мощност следва
да е 5,7 KW,а в доставената инсталация консумираната мощност е 7,3 KW.Съгласно
установеното от вещото лице това означава, че предварително изградената електрическа
инсталация няма да може да поеме натоварването от машината, освен ако не се преработи и
подсили, а ако това се извърши, то неминуемо ще увеличи значително разхода на
електричество, като парична стойност.

Същото се отнася и до охладителна мощност.По договора същата е 13,0 KW,а в
доставената инсталация е 14,4 KW.Съгласно установеното от вещото лице това означава,че
предварително изградената електрическа инсталация няма да може да поеме натоварването
от машината, освен ако не се преработи и подсили, а ако това се извърши, то ще увеличи
значително разхода на електричество, като парична стойност.

По отношение на доставката за двете съоръжения на въздуховодите и аксесоарите към тях
Видно от страница втора на приложение №1 между страните е договорено,че въздуховодите
и аксесоарите към тях и за двете помещения следва да бъдат изработени изцяло от
неръждаема стомана. Това изискване е залегнало в договора,поради това,че видно от
показанията на свидетеля П. Х. от бактериална гледна точка не е правилно тези елементи да
5
са изработени от пластмаса, защото тя е набразден продукт и там се съдържат
бактерии,които ако се задържат в една сушилня за месо се заразява и продукта в
сушилнята. По делото е установено,че по договор е предвидена доставката и монтирането
на 32 броя конусни дифузори за подаване на въздух и 36 клапани за засмукване на въздух
следва да са израоотени от неръждаема стомана AISI 304, но са изработени и доставени
такива от пластмаса.Налице е несъответствие между договореното и доставено оборудване
като разликата е съществена с оглед установеното от свидетеля значение на материала,от
който са изготвени тези компоненти.Съдът счита,че при положение,че по договор тези
компоненти следва да бъдат изработени и монтирани от посочения вид стомана,то
несъотносимо по делото е обстоятелството,че оборудването е окомплектовано от
италианския производител с този вид детайли,но изработени от пластмаса.

Относно мястото на монтиране на съоръженията по делото е установено,че страните са се
договорили,в които точно помещения ще бъдат монтирани същите.Установено е от
заключението на вещото лице,че доставения и монтиран климаблок е разчетен /предвиден/
за помещение с обем 79 кубични метра, но е монтиран в помещение за 140 кубични
метра.Съгласно заключението монтажа по този начин е неправилен поради това,че с така
доставената и монтирана инсталация не може да обезпечи необходимата топлинна и
охладителна мощност, както и дебит, и циркулация на въздуха в новото и по-голямо като
кубатура помещение. Използването на това по-голямо помещение като отцедващо с по-
малък капацитет на мощност на съоръжението е рисково, поради невъзможност да се
осигурят необходимите параметри на въздуха: температура, относителна влажност и
скорост.
От заключението на вещото лице е установен и неправилен монтаж на отцедвачното и
сушилнята,които монтаж е в разрез с указанията на производителя на тези съоръжения.В
заключението на вещото лице и в дадените от него в съдебно заседание обяснения в датаили
са разяснени техническите подробности около монтажа на съоръженията и значението им за
правилната /неправилна работа на същите.

По отношение на начина на монтаж на конусните дифузори за подаване на въздух и
клапаните за засмукване на въздух, на въздуховодите и на двете съоръжения от
заключението на вещото лице е установено,че същия е извършен в разрез на договорените
технически спецификации и/или в разрез на указаното от фирмата производител.Установено
е ,че конусните дифузори на нагнетателните въздуховоди в основата са с диаметър 80
милиметра за присъединяването им към въздуховода. Отворите в ламарината на
нагнетателните въздуховоди са с от 5 до 8 милиметра, по-малък диаметър от диаметъра на
основата на конусните дифузори.При тази разлика,макар и минимална,това е несъответствие
между диаметъра на отворите на нагнетателните въздуховоди, през които изтича въздуха, и
диаметъра на конусните дифузори създават допълнително съпротивление, което влияе на
6
разчетените параметри на циркулацията на въздуха.

С оглед посочените по-горе несъответствия съдът счита,че следва да се ива предвид и
следното: В сключеният договор и приложението към него няма клаузи, с които да са
уговорени конкретни детайли относно работата, която ответникът се е задължил да изпълни
по монтаж на съоръженията, представляващи сушилня и отцедвачно, както и въздуховоди и
аксесоари за тях. Съгласно чл. 261, ал. 1 ЗЗД, касаещ договора за изработка, изпълнителят е
длъжен да изпълни работата така, че тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото в
договора предназначение. В настоящия случай,така както е договорено в чл.2 от
договора,страните са уговорили жалбоподателя да извърши цялата дейност по доставка и
монтаж на инсталациите и приложенията към тях,пуск и настройка на инсталациите и
гаранционен сервиз-т.е. договорът е регламентирал задължението на изпълнителя не като
доставка на определени вещи /съоръжения/,а като задължение за изграждане,въввеждане в
експлоатация и гаранционно обслужване на двете инсталации като работещи такива. Целта
на страните с договора е била не просто да бъде доставено определено оборудване,а
изграждане и подържане на работещи инсталации.В настоящия случай, от страна на
ответника-настоящ жалбоподател,като страна,която носи разпределената доказателствена
тежест за доказването на надлежното изпълнение на договора, по делото не са ангажирани
доказателства за качественото изпълнение на възложената работа.Както беше посочено по-
горе,видно от заключението на вещото лице,в резултат на несъответствието в параметрите
на доставеното оборудване,предвид заданието и с оглед неправилния монтаж на
свързващите елементи не може да се постигне изпълнението на договореното задание.
Следва да се има предвид,че с договора е уговорено количеството продукция,което следва
да се обработва от двете инсталации- до 4 500кг. за сушилнята и до 2 500кг. за
отцедвачното.Така, както е уговорено, тези параметри са максималното натоварване на
инсталациите,което следва да бъде технически обезпечено от същите.Установи се по
делото,от заключението на вещото лице,че поради посочените по-горе
несъответствия,инсталациите не могат да осигурят нормалната работа дори на по-малко
количество продукция.
В резултат от заключението на вещото лице могат да се направят следните изводи:Част от
параметрите и техническите спецификации на доставеното от ответника оборудване
изначално не съответства на договореното.Монтажът е извършен в протИ.речие на
инструкциите и схемите на производителя и на договореното.Доставеното и монтирано
оборудване ес параметри несъответстващи на помещенията,в които е следвало да бъде
монтирано.Част от оборудването би могло да се преправи, като се монтират недоставените
подови закръглители и се коригират настройките ,но за да се достигне договорения от
страните капацитет следва да се преправят помещенията,в които е монтирано оборудването.
Установено е по делото,че представители на дружеството-жалбоподател,което е било
поканено, не са се явили на 72-часовите проби,които е следвало да бъдат проведени
съгласно чл.3.2.7 от договора. Съдът счита,че от обстоятелството,че посочените проби не са
7
извършени в присъствието на представители и на двете страни,при наличието на покана,не
може да се направи извод за недължимост на претендираната сума.
Както беше посочено по-горе,доказателствената тежест за надлежния,съобразен с
договора,доставка и монтаж на оборудването, тежи на страната,която твърди този
положителен факт.От заключението на вещото лице се установява значителна негодност на
доставеното и монтирано оборудване,съобразно предвиденото с договора,поради което
съдът счита,че дали пробите са извършени в присъствието на представител на
жалбоподателя /който е бил поканен/ или не,е без правно значение.
Подържа се в жалбата,че в случая се касае до договореност и доставка и монтиране на две
отделни и напълно самостоятелни доставки на оборудване - сушилна и отцедвачно, които са
напълно независими една от друга и макар и предмет на един и същи договор е следвало да
бъдат предмет на отделно изследване.Неправилен бил извода на съда, че интересът на
кредитора се състои в това „да получи изграждането на две цялостни инсталации за
обработка на въздуха за сушилня и отцедвачно, а не отделните поръчани вещи или
отделните възложени работи по монтаж, които нямат самостоятелно значение“.Подържа
се,че двете инсталации са напълно независими една от друга, имат различно предназначение
и функциите им обслужват различни самостоятелни части от технологичния процес.
Съдът счита,че становището на жалбоподателя е неоснователно.На първо място след като
страните са договорили доставката и монтирането на двете инсталации в един договор,то
същите очевидно са имали предвид цялостен процес по обработка на суровината до етап
сушене.Този цялостен процес изисква,не само двете машини да работят сами за себе си,но и
да обслужват зададения капацитет за максимално количество продукция /до 4 500кг. за
сушилнята и до 2 500кг. за отцедвачното/ в предвидените помощения,което се постига чрез
доставката и монтажа на съответните въздохуводи и аксесоари. След като посочените
въздуховоди не са доставени,съобразно уговореното и монтирани,така,че да обслужват
качествено технологичния процес,то доставката на сушилнята и отцедвачното ,сама по себе
си е лишена от смисъла предвиден в договора.Отделно от това,както беше посочено двете
съоръжения са с технически показатели,които са различни от договорените.Макар и
отклоненията в температурните диапазони и влажността на поръчаните и доставени
съоръжения да изглеждат минимални за неспециалиста,то с оглед естеството на
производството и установеното от вещото лице /за значението на отделните показатели-
температура и влажност/ се налага извода,че двете съоръжения не отговарят на
заданието.Дори и да се приеме,че сушилнята може да работи ,то липсва основание да се
приеме,че поръчката на същата е с намерение за ръчно разместване на количките със
суровината,която е предмет на обработка.
Предвид посоченото по-горе,настоящата инстанция счита,че законосъобразно ,предвид
представените по делото доказателства ,в обжалваното решение е прието,че жалбоподателя
като изпълнител не е изпълнил точно задължението си за доставка и монтаж,съобразно
предвиденото в договора.Съдът е изложил подробни мотиви,поради които приема,че
неизпълнението не е незначително,с оглед интереса на кредитора.
8
По делото е установено,че с нотариална покана с рег. № 3171 от 15.03.2021 г., адресирана
до ответника, ищецът е упражнил на правото си да развали процесния договор. Посочената
покана е връчена на представител на жалбоподателя на 15.03.2021 г.,което не се оспорва по
делото.Предвид на това , в съответствие със закона , ищецът е упражнил потестативното си
право по чл. 87 ЗЗД да счита договора за развален от получаване на писмото, т.е. считано от
23.03.2021 г.Развалянето на договора поражда и основателността на претенцията за
реституция на даденото,която законосъобразно е уважена от съда.
Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските
С оглед решението по спора и на основание чл.273 във връзка с чл.78,ал.3 от ГПК в полза
на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени направените по делото разноски.От
страна на процесуалния представител на въззиваемото дружество е представен договор за
правна помощ и преводно нареждане за адвокатско възнаграждение в размер на 10 499лв.От
страна на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател е направено
възражение за прекомерност на договорения и заплатен хонорар.Предвид обжалвания
материален интерес по делото -146 248,20 лева минималния адвокатски хонорар по
чл.7,ал.2,т.5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е 10 499,93лв.
Водим от горното Софийският апелативен съд

РЕШИ:
Потвърждава решение № 109 от 19.01.2024г. по т.д. № 56/2022г. на СГС.
ОСЪЖДА „Айсберг груп” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Проф. Иван Георгов” № 4, ДА ЗАПЛАТИ на „СММ Комерс“
ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Нови Искър, ул. „Бял
крем” № 4,направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 10 499
лв.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по
чл.280,ал.1 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9