Р Е Ш Е Н И Е
№....
гр. Пловдив, 08 май 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – гр. ПЛОВДИВ, І отд., IХ състав, в публично
съдебно заседание на шести март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при участието на секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев адм.
дело № 1724 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Образувано е по жалба от С.А.Р., ЕГН **********
в качеството на земеделски производител с ЕИК ** против Ревизионен акт /РА/ №
Р-16001616004578-091-001 от 17.02.2017 г., издаден от органи по приходите при
ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 237/03.05.2017 г., поправено с Решение
за поправка на явна фактическа грешка от 31.05.2017 г. на директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив, в частта, в която са
определени допълнителни годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ за 2010 г. -
6079,89 лв., за 2011 г. – 139 053,82 лв., за 2012 г. – 38 900 лв. и за
2013 г. – 16 140 лв., дължим данък върху доходите на физически лица -
свободни професии и др. за 2014 г. – 49 513 лв. и за 2015 г. – 34 681 лв.,
ведно с лихви за забава, както и допълнително установени ЗОВ, както следва: ДОО
за 2010 г. - 316,20 лв. и лихва - 347,79 лв.; ДОО за 2011 г. - 636,39 лв. и
лихва - 483,03 лв.; ДОО за 2012 г. – 1 409,05 лв. и лихва - 664,23 лв.; ДОО за 2013 г. – 1 187,32
лв. и лихва - 395,92 лв.; ДОО за 2014 г. - 606,36 лв. и лихва - 153,79 лв.; ДОО
за 2015 г. - 430,68 лв. и лихва -70,30
лв.; ЗО за 2010 г. - 172,80 лв. и лихва - 132,12 лв.; ЗО за 2011 г. -
350,49 лв. и лихва - 203,29 лв.; ЗО за 2012 г. - 799,28 лв. и лихва - 344,60
лв.; ЗО за 2013 г.- 665,95 лв. и лихва 218,95 лв.; ЗО за 2014 г. - 297,60 лв. и
лихва - 75,49 лв.; ЗО за 2015 г.- 124,80 лв. и лихва - 26,52 лв.; ДЗПО-УПФ за
2010 г. – 108,00 лв. и лихва - 119,15 лв.; ДЗПО-УПФ за 2011 г. - 219,06 лв. и
лихва - 161,43 лв.; ДЗПО-УПФ за 2012 г. - 499,55 лв. и лихва - 233,03 лв.;
ДЗПО-УПФ за 2013 г. - 428,22 лв. и лихва - 136,70 лв.; ДЗПО-УПФ за 2014 г. –
186,00 лв. и лихва - 47,17 лв. и ДЗПО-УПФ за 2015 г. – 78,00 лв. и лихва -
16,62 лв.
Тук е мястото да се посочи, че както с
жалбата по административен ред, така и по съдебен ред, жалбоподателят оспорва
РА в неговата цялост, с решението си обаче директорът на дирекция „ОДОП“ гр.
Пловдив е приел, че РА се обжалва частично, респ. го е потвърдил в посочената
по-горе част. При това положение, и с оглед разпоредбата на чл. 156, ал. 4 от ДОПК, съдът приема, че е сезиран с жалба срещу РА в неговата цялост, в т.ч. и
относно установените задължения за данък върху доходите на физическите лица за
2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г., съответно в размер на 4 137,78 лв., 375,34
лв., 2 510,00 лв. и 3 557,00 лв., ведно с прилежащите лихви.
В жалбата са изложени възражения във връзка
с непризнаването за данъчни цели на счетоводни разходи от брак на продукция. Жалбоподателят сочи, че бракуваната
продукция се дължи на непреодолима сила - паднало огромно количество валежи, от
които продукцията е навлажнена до степен за брак. Обяснява, че бракуваната продукция е вследствие на непреодолими сили -
изключително тежки метеорологични условия: засушаване и впоследствие, обилни
валежи, които са довели до погиването на стоките и продукцията, предмет на
брака. Твърди, че се касае за атмосферни условия, поради което не би могло да
се приеме, че е съществувала възможност да се предотврати настъпването на
валежите. Според лицето, налице е и пропадане на почвата в землището на селата,
където са засети културите на земеделския производител. Към жалбата са
приложени документи - протоколи от общинска служба „Земеделие“ гр. Пазарджик и
извадки от Национален институт по „Метеорология и Хидрология“, от които според
жалбоподателя са видни падналите валежи и техните високи стойности.
На следващо място, възражения са изложени
и досежно размера на начислените амортизации във
връзка с придобитите ДМА. Жалбоподателят твърди, че неправилно не са признати начислените амортизации
за ревизираните години с мотива, че през 2010 г. – 2013 г. не са получени
средства, представляващи държавна помощ с целево финансиране за покупка на ДМА,
върху които впоследствие се начисляват амортизации. Сочи, че: „…увеличаването
на счетоводния резултат, извършено на осн. чл. 26, т.
2 от ЗКПО е незаконосъобразно, поради което в тази част обжалваният ревизионен
акт също следва да бъде отменен“. Според лицето, при ревизията не е установено
кои суми действително са участвали при формиране на финансовия резултат за
съответните години, какъв е произходът на сумите, използвани за закупуването на
активите, съответно как е формиран този размер. Сочи се несъобразяване със СС
20 - Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ;
несъбрани надлежни доказателства към кой момент през годината са придобити ДМА,
по кои фактури, на каква стойност, съответно кога са въведени в експлоатация и
размера на начислените амортизации; не са изследвани стойностите, с които процесните активи са въведени в данъчно амортизационния
план и счетоводния амортизационен план; не е установено приложена ли е
разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗКПО по отношение на активите, заведени в ДАП,
както и спазени ли са изискванията на чл. 54 и чл. 68 от ЗКПО.
И най-сетне, възражения са изложени и досежно реда, по който са обложени доходите на
жалбоподателя, а именно по реда на чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, с оглед
неподаването на декларация по чл.29а, ал. 4 от ЗДДФЛ в съответния срок.
Жалбоподателят счита изводите в РА за неправилни с мотива, че лицата са
индивидуализирани в края на цитираната разпоредба чрез допълнението „регистрирани като земеделски производители“.
Сочи, че те имат право на данъчното облекчение, независимо от правноорганизационната форма, под която упражняват
дейността си. Този извод, според жалбоподателя се налага и от тълкуването на
разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗКПО, във връзка с разпоредбата на чл. 29а,
ал. 1 от ЗДДФЛ. Според лицето дори и липсата на подадена декларация е допустимо
и за физическите лица, регистрирани като земеделски производители, които на
основание чл. 29а, ал. 1 от ЗДДФЛ са избрали или не да определят облагаемия си
доход за тази дейност като еднолични търговци, т.е. формират по реда на ЗКПО
данъчна печалба и определят годишната си данъчна основа от тази си дейност
както еднолични търговци. Направено е позоваване на §10 от Решение № С (2011)
863 от 11.02.2011 г. относно държавна помощ за инвестиции в земеделски
стопанства чрез преотстъпване на корпоративен данък и че помощта ще бъде
предоставена чрез данъчно облекчение, изразяващо се в преотстъпване до 60%
корпоративен данък върху данъчната печалба на данъчнозадължени субекти,
регистрирани като земеделски производители.
Претендира се отмяна на акта в неговата цялост,
поради незаконосъобразност. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява
от адв. А. А., който поддържа жалбата. Претендират се разноски по делото.
Ответникът - директор на дирекция “ОДОП” -
гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна.
Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена при наличието на правен
интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по
административен ред, и в предвидения процесуален срок, при което положение се
явява допустима.
Началото на ревизионното производство е
сложено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
Р-16001616004578-091-001/05.07.2016 г., изменена със ЗВР №
Р-16001616004578-091-002/10.10.2016 г. и ЗВР №
Р-16001616004578-091-003/09.11.2016 г.
всички на началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, с обхват задължения
за данък върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански договори и др. за
периода 01.01.2010 г. – 31.12.2015 г., годишен и
авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2010 г.
- 31.12.2015 г., вноски за ДОО, ЗО за периода от 01.01.2010
г. до 31.12.2015 г. Заповедите са надлежно връчени на ревизираното лице.
В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е
съставен и ревизионен доклад от проверяващите органи по приходите №
Р-16001616004578-092-001/22.12.2016 г., срещу който е депозирано Възражение вх.
№ 94-00-1449/03.02.2017 г. Видно от Заповед № РД-09-01/03.01.2017 г. на
директора на ТД на НАП-Пловдив е налице компетентност на органа, издал ЗВР и
ревизионния доклад, както и обжалвания ревизионен акт. По делото е приет
компакт диск за доказване наличието на валиден сертификат за електронен подпис
на длъжностни лица, издали горепосочените актове.
Въз основа на РД в срока по чл.119, ал. 2
от ДОПК бил съставен процесния РА с №
Р-16001616004578-091-001/17.02.2017 г. В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК
ревизионният акт е обжалван пред директора на дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ
на НАП, който в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК постановил и решението си под №
237/03.05.2017 г., с което е потвърдил РА (изрично
и мълчаливо) в посочените по-горе негови части.
От фактическа страна съдът намира за
установено, следното:
Извършената ревизия по ЗДДФЛ е за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2015 г. С.А.Р. е вписана в регистър
Булстат на основание чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ с код по Булстат
**, като земеделски производител с КИД 2008 – 0111 - отглеждане на зърнени (без
ориз) и бобови растения и маслодайни семена. Адрес на местоизвършване
на дейността – с. **, общ. Пазарджик,
Стопански двор. Регистрирана по ЗДДС от 21.03.2006 г. За ревизирания период са
били подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
В ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2010 г. лицето е
декларирало доходи в Приложение № 2 – доходи от стопанска дейност като
едноличен търговец и Приложение № 3 – доходи на регистрирани земеделски
производители от продажба на произведени непреработени продукти от селско
стопанство, с изкл. на доходите от производство на декоративна растителност,
т.е. с подаването на приложение № 2 лицето е избрало облагаемият доход за 2010
г. да се определи по чл. 26 и да се обложи с данък по върху годишната данъчна
основа по чл. 28 от ЗДДФЛ. От задълженото лице са били подадени ГДД по чл. 50
от ЗДДФЛ за финансовите 2011 г., 2012 г. и 2013 г., с които са декларирани
данни в Приложение № 2 - доходи от стопанска дейност като едноличен търговец.
С обжалвания РА е извършена корекция на декларираното
намаление на счетоводния финансов резултат на ЗЛ за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО съответно със сумите в размер на 88 856,30 лв., 179 379,02 лв.,
179 379,02 лв. и 164 319,65 лв.
В хода на ревизията е било установено, че в
счетоводния амортизационен план (САП) и данъчния амортизационен план (ДАП) са
били включени активи, закупени с предоставена безвъзмездна финансова помощ от
ДФ „Земеделие“, от които на 06.10.2010 г. е получена сума от 463 574,80
лв. и на 13.05.2011 г. – 555 738,30 лв. Финансовата помощ е отпусната за
закупуване на комбайн Case, хедер,
колесен трактор Case,
пневматична сеялка за слети култури Vaderstad,
култиватор Vaderstad, дискова брана Kverneland и полунавесен реверсивен плуг Kverneland по
„мярка 121“, посочени в таблицата към договор 013/121/01928 от 19.10.2009 г.
Органите по приходите са приели, че финансовата помощ участва при формирането
на финансовия резултат в съответствие с правилата за признаване на даренията в
приход, определени в СС № 20 – Оповестяване на правителствени дарения и
оповестяване на правителствена помощ. Посочено е, че субсидиите по „мярка 121“
за закупуване на земеделска техника, съгласно СС № 20, т. 3.2 (като дарения,
свързани с амортизируеми активи) се признават за
приход в текущия период – „пропорционално на начислените за съответния период
амортизации на активи, придобити в резултат на дарението“. Според мотивите в
РД, в случая дълготрайните активи са финансирани със средства на земеделския
производител – 548 916,56 лв. и със средства по правителствена
програма - 1 009 563,10 лв.
Установено е, че в ДАП активите са заведени неправилно, като е игнорирана
нормата на чл. 53, ал. 1 от ЗКПО - придобитите ДМА се завеждат на стойност, с
която земеделският производител участва със собствени средства, като сумата на
субсидията за придобиване на актив не следва да участва в ДАП, тъй като тя е
дарение. Установено е, че общата стойност на начислената амортизация за 2010
г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. в САП и ДАП за посочените активи е съответно
137 762,00 лв., 277 558,42 лв., 277 558,42 лв. и 252 800,46
лв. В ГДД за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. е посочено увеличение на
счетоводния финансов резултат с начислените счетоводни амортизации в размер
съответно на 200 722,78 лв., 338 551,84 лв., 323 672,95 лв. и 280
251,90 лв., и в намаление с начислените данъчни амортизации в същите размери,
съгласно чл. 54 от ЗКПО. В тази връзка
по повод изследваните активи е прието, че на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКПО за
2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. със счетоводно начислените разходи за амортизации
съответно 137 762,00 лв., 277 558,42 лв., 277 558,42 лв. и
252 800,46 лв. правилно задълженото лице е извършило увеличения на
счетоводния финансов резултат. Направен е извод, че на основание чл. 54, ал. 1
от ЗКПО в намалението на счетоводния финансов резултат с данъчно признатите
разходи за амортизации за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. не е следвало да
се включва амортизацията за процесните активи
съответно в размер на 88 856,30 лв., 179 379,02 лв., 179 379,02 лв. и
164 319,65 лв. (начислена върху стойността, финансирана със
средства по програмата) и е извършена корекция на същия без
участието на тези суми.
Относно увеличението на счетоводния финансов резултат
на лицето за 2011 г. и 2013 г. по реда на чл. 28, ал. 2 от ЗКПО съответно със
сумите в размер на 680 061,00 лв. и 17 216,22 лв.
Ревизиращите са приели, че сумата 680 061,00 лв. за 2011 г. представлява бракувана продукция,
като са отчетени разходи по дебита на сметка 609 – Други разходи и кредита на
сметка 303/1 (пшеница), 303/2 (слънчоглед), 303/3 (слама) и 303/5 (тритикале). При приключване на сметка 609 в края на
отчетния период, сумата на бракуваната продукция е била отнесена по сметка 123
- Печалби и загуби от текущата година. Според оборотната ведомост за 2011 г.,
разликата между началното и крайното салдо по сметка 303 е отрицателна в размер
на 2 129,68 лв., като тази отрицателна разлика е и в резултат на
отразената бракувана продукция. Представени са на ревизиращите три протокола за
бракуване на продукция от 12.11.2011 г., в които е посочено: материален запас –
балирана слама, стойност 291 200 лв. и причина за бракуване – сламата е с
компрометирано качество, в следствие дъждовете, влагата е над нормата -
продукцията се бракува, поради висока влага; материален запас – 98 000 кг.
слънчоглед, стойност 88 690 лв. и 295 170 кг. тритикале,
стойност 88 586 лв. и причина за бракуване – висока влага. В трите протокола е
посочено, че стоката се е намирала в Склад № 1. Според ревизиращите органи
представени са два протокола с № 003 от 12.11.2011 г., в които е посочена
различна продукция, в единия - слънчоглед, а в другия тритикале,
посочени са и различни стойности на продукцията, без данни за единична цена. В
тази връзка в РД е посочено, че по счетоводни данни е била бракувана продукция
на обща стойност 680 061,00 лв., а са представени протоколи за брак на
продукция на много по-ниска стойност – 468 476,00 лв. За причина за брака е
записано „висока влага“, без да е посочено на какво се дължи. Протоколите не
съдържат данни за начина на унищожаване, ликвидиране на продукцията, т.е. какво
се е случило с бракуваната продукция, която е в големи размери. Така
ревизиращите приели, че протоколите за брак не са изготвени по надлежния ред,
удостоверяващ основанието за брак – висока влага. Направено е позоваване на чл.
28, ал. 2 и 3 от ЗКПО, свързани с непризнаване за данъчни цели на счетоводни
разходи за брак и съответните изключения. Прието е, че съхранявайки продукцията
в склад при висока влага, за лицето е било налице знание, че може да се повреди
или унищожи продукцията. Не са били представени документи, доказващи предприети
мерки от земеделския производител за отстраняване на причините, водещи до
високата влажност и бракуване на продукцията.
По отношение
на отчетения разход за брак през 2013 г. с ИПДПОЗЛ от С.Р. е изискано да
представи документи, въз основа на които е бракувана продукция на стойност 17
216,22 лв. От земеделския производител не са били представени нито протоколи за
бракуване на продукция, нито други документи, от които да се установи видът на
бракуваната продукция. Счетено е, че разходите за брак не са документално
обосновани.
На основание
чл. 28, ал. 2 от ЗКПО не са признати за данъчни цели счетоводните разходи от
брак на продукция за 2011 г. и 2013 г., съответно в общ размер на 680 061,00
лв. и 17 216,22 лв.
Относно
установения данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ 2014 г. и 2015 г. и лихви, както и
свързания с него надвнесен данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и лихви за тези
периоди.
При
ревизията е констатирано, че за 2014 г. и 2015 г. С.Р. е подала ГДД по чл. 50
от ЗДДФЛ, в които са декларирани доходи в Приложение № 2 – доходи от стопанска
дейност като едноличен търговец. Посочено е, че от 01.01.2014
г. е извършена промяна в чл. 29а от ЗДДФЛ.
От настоящия
жалбоподател не е била подадена декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ в срока
до 31.01.2014 г., т.е. същата
не е упражнила правото си на избор доходите от стопанската дейност през 2014 г.
да се облагат с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ. Това
не е направено и за отчетната 2015 г. Поради, което ревизиращите са приели, че
облагането следва да бъде по общия ред – чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ.
Посочено е,
че за 2014 г. и 2015 г. С.Р. е следвало да декларира доходи, като попълни
Приложение № 3 – Доходи от друга стопанска дейност към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ,
а не Приложение № 2, касаещо доходи от дейност като
едноличен търговец, както е декларирано.
Установени
са доходите от дейността на земеделския стопанин за 2014 г. - 1 359 020,10 лв., формирани от продажба на продукция и
получени субсидии и помощи. Определени са били разходи за дейността /60%/ -
815 412,06 лв. и съответно облагаем доход – 543 608,04 лв. След приспадане
на дължимите задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) е определена годишната
данъчна основа за доходите от дейността за производство на непреработени
продукти от селското стопанство по чл. 30 от ЗДДФЛ за 2014 г. - 541 674,24 лв.
/ 543 608,04 лв. – 1 933,80 лв./, както и установен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ – 54 167,41 лв. След вземане предвид на установения надвнесен данък по чл.
48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2014г. е определена дължима сума за данък върху дохода от
49 513,00 лв. На основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ
за невнесените в срок суми е била изчислена съответна лихва – 9 072,52 лв.
По
аналогичен начин за 2015 г. от С.Р. е подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, която са
декларирани доходи в Приложение № 2, Приложение № 4 - доходи от наем на
недвижимо имущество и Приложение № 6 – Доходи от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ – лихви в размер на 8 400,00 лв. Предвид факта, че през 2015 г. за
дейността си земеделският производител е водил счетоводство и е формирал
финансов резултат по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ, т.е. като едноличен
търговец, но не е подадена декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ, с която да се
направи избор за облагане като едноличен търговец, то за 2015 г. са приложени
разпоредбите за облагане доходите на физическите лица. Общата годишна данъчна
основа е получена като сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34
и 36 ЗДДФЛ е намалена с предвидените в закона данъчни облекчения /чл. 17 от ЗДДФЛ/. Определена е била годишна данъчна основа за доходи от дейността на
физическото лице, регистрирано като земеделски производител, за производство на
непреработени продукти от селско стопанство – 517 686,17 лв.; годишна
данъчна основа за доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване
на права или имущество – 43 090,20 лв. /декларирана от лицето – 42 245,93
лв. и установена при ревизията – 844,27 лв./; годишна данъчна основа за доходи
от друга стопанска дейност – 5 625,00 лв.; годишна данъчна основа за
доходите по чл. 35 от ЗДДФЛ – 8 400,00 лв. С оглед на това, общата годишна
данъчна основа за облагане по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015 г. е 574 801,37
лв., установеният данък - 57 480,10
лв. Предвид установения надвнесен данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2015 г. е
определена дължима сума за данък върху дохода от 34 681,00 лв. На
основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок
суми е била изчислена съответна лихва – 2 794,58 лв.
Ревизията за
установяване задълженията на жалбоподателката за осигурителни вноски за ДОО,
ДЗПО-УПФ и за здравно осигуряване, в качеството й на самоосигуряващо се
лице, обхваща периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2015
г. С обжалвания ревизионен акт допълнително са установени задължения за
задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващото
се лице, както следва: ДОО-4586лв. и лихва 2115лв, ЗО-2410,92лв. и лихва-
1000,54лв. и ДЗПО-УПФ-1518,83лв. и лихва- 714,10лв.
По делото са
приети заключения по ССчЕ/основно и допълнително/ и
по СТЕ. Вещото лице по ССчЕ е отговорило на въпросите
кои суми действително са участвали при формиране на финансовия резултат за
съответните години /2010, 2011, 2012, 2013/ относно корекция на декларираното
намаление на финансов резултат по реда на чл. 54 ал. 1 от ЗКПО. Изследван е
произходът на сумите, използвани при закупуването на активите / комбайн Case, полунавесен реверсивен плуг Kvernrland, колесен трактор Case, дискова
брана, култиватор, Хедер Case,
Пневматична сеялка за слети култури Vaderstad/,
съответно как е формиран този размер. Отговорено е
дали правилно са заведени активите, описани в ДАП. Към кой момент са придобити
ДМА, по кои фактури, кога са въведени в експлоатация и какъв е размерът на начислените
амортизации. Какви са стойностите, с които процесните
активи са въведени в ДАП и САП и следвало ли е да се включва амортизацията на процесните активи. С допълнителното заключение по ССчЕ са преизчислени процесните
активи в ДАП, при съобразяване с получените финансирания от ДФ “Земеделие“ и са
дадени увеличенията и намаленията на финансовия резултат за съответните години.
Проследено е с какви складове е разполагало дружеството, заведени ли са като
ДМА за съответните години и ако има данни за това, каква продукция е
съхранявана в тях и съответства ли на бракуваната продукция. По счетоводни
данни за периода 2011-2013г дружеството-жалбоподател не е разполагало със
складове за съхранение на продукцията, респ. няма заведени такива като ДМА.
Продукцията по предоставени обяснения на жалбоподателката се е съхранявала на
открито.
Вещото
лице по СТЕ въз основа на представените по делото официални данни –
метеорологични справки за района на с. ** и с. ** за сумата на количеството валежи и дните с
обилни валежи за 2011 г. и 2013 г. са за периода февруари – юни. По счетоводни
документи през месец ноември 2011 г. и 2012 г. са съставени протоколи за
бракуване на материални запаси/земеделска продукция (причина – вследствие на
дъждове, продукцията се бракува поради висока влага). В годишния отчет са
отразени в стойност бракуваните материални запаси/продукция – пшеница, тритикале, слънчоглед, слама. През 2013 г. в годишния отчет
са отчетени загуби само в стойност за 17216,22 лв. Не са посочени вида и
количеството на бракуваната земеделска продукция.
В
отговора на първи въпрос, експертизата е описала част от агротехническите
изисквания при отглеждането на земеделските култури (периода на
сеитба/засяването и период на жътвата (прибирането)) – пшеница, тритикале и слънчоглед.
През
2011 г., 2012 г. и 2013 г. през м. септември до м. декември, по делото няма
представени метеорологични справки за района на с. ** и с. **, от които евентуално биха се направили
изводи, че количествата на валежите са били в такива стойности и биха
компрометирали продукцията – пшеница, тритикале,
слънчоглед и слама в това количество и овлажняването му до пълна негодност на
продукцията от пшеница, тритикале, слънчоглед, слама.
През 2012 г. няма представени метеорологични справки за района на с. ** и с. ** и експертизата не би се ангажирала със
становище, че причина за бракуването на земеделската продукция – пшеница и
слама е „високата влажност“. През 2013 г. няма представени документи за вид и
количество на бракуваната земеделска продукция. Представените метеорологични
справки са за периода февруари – юни 2013 г. Представените метеорологични
справки за района на с. ** и с. **, обл. Пазарджик
за минималните температури за месец януари 2011 г. и 2013 г. са несъотносими към бракуваната земеделска продукция –
пшеница, тритикале, слънчоглед и слама – отразени в
годишните отчети като загуби в стойност.
Въз основа на изложените до тук фактически
констатации, следва да се приеме, че оспореният административен акт, в
обжалваната му част, е издаден от материално и функционално компетентния за
това административен орган. Властническото волеизявление е облечено в
изискваната от закона форма. Както се посочи, преди всичко, жалбоподателят
подлага на съмнение действителността на оспорения административен акт, в
жалената част, като основното възражение в тази насока е, че органите на
приходната администрация не са приложили правилно материалния закон. Или иначе
казано, спор по установените факти, не се формира между страните.
При описаната и възприета от съда като доказана
фактическа обстановка се направиха следните правни изводи:
Относно реда за облагане доходите на
жалбоподателката.
През ревизирания данъчен период 01.01.2010 г. – 31.12.2015 г. С.Р. е извършвала дейност като
земеделски производител и продажба на непреработени продукти от селското
стопанство – пшеница, слънчоглед, ечемик, слама, тритикале
и люцерна и е регистрирано по ЗДДС лице от 21.03.2006 г. Получавани са субсидии
от ДФ „Земеделие“, реализирала е приходи като застрахователен агент, от
отдаване под наем на селскостопанска техника, от предоставени услуги. Освен
това е представляващ и едноличен собственик на капитала на „Мега Билдс“ ЕООД, „Ариес-С“ ЕООД и „С.Р.
Агрокомпания“ ЕООД. При това положение, доходите й се
делят на такива, формирани от стопанската дейност на физическо лице,
регистрирано като земеделски производител и такива, формирани от физическото
лице С.Р..
За 2010 г., както вече се посочи, в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ лицето е декларирало приходи в Приложение № 2 – доходи от стопанска
дейност като ЕТ и Приложение № 3 – доходи на регистрирани земеделски
производители от продажба на произведени непреработени продукти от селско
стопанство, с изкл. на доходите от производство на декоративна растителност.
Т.е., декларирало е правото си на избор облагаемият доход за 2010 г. да бъде
определен по чл. 26 и да се обложи с данък върху годишната данъчна основа по
чл. 28 от ЗДДФЛ.
За 2011 г., 2012 г. и 2013 г. от жалбоподателката са
подадени ГДД, с които са декларирани данни в Приложение № 2 – доходи от
стопанска дейност като ЕТ в съответствие с новосъздадената разпоредба на
чл.29а, ал. 1 от ЗДДФЛ, съгласно която облагаемият доход от стопанска дейност
на регистрирани по ЗДДС физически лица, които са регистрирани като земеделски
производители, се определя по реда на чл. 26 и се облага с данък върху
годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ и лицата по ал. 1 и ал. 3, които
определят облагаемия си доход по реда на чл. 26, прилагат ЗСч, като в този
случай се приравняват на ЕТ.
Това е и редът, по който са определени задълженията
на жалбоподателката за процесните 2010 г., 2011 г.,
2012 г. и 2013 г.
Спорен в случая е редът, по който следва да бъдат
определени задълженията й за следващите ревизиращи години, а именно 2014 г. и
2015 г.
Установено е, че ревизираното
лице не е подало декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ в срока, определен за
упражняване на правото съгласно § 11 от ПЗР на ЗИД на ЗДДФЛ - до 31.01.2014 г.
за 2014 г. и до 31.12.2014 г. за 2015 г., предвид което правото на избор за
облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 на ЗДДФЛ за 2014 г. и
2015 г. е прието за погасено след изтичане на тези срокове.
С изменението на чл.29а от ЗДДФЛ
/в сила от 01.01.2014 г./ действително е отпаднало задължителното
облагане на регистрираните земеделски производители по ЗДДС по реда за облагане
на ЕТ и е дадена възможност на всички физически лица, регистрирани като
земеделски производители /независимо дали са регистрирани или не по ЗДДС/ да
изберат доходите от тази стопанска дейност да се облагат с данък върху
годишната данъчна основа по чл.28, т.е. по реда за едноличните търговци. Според
параграф 11 от ПЗР към ЗИД на ЗДДФЛ изрично е предвидено, че регистрираните по
ЗДДС лица също следва да упражнят избор чрез подаване на декларация в определен
срок. С оглед изложеното, органите по приходите са приели, че след като
ревизираното лице не е избрало реда за облагане при условията и по реда на
чл.29а от ЗДДФЛ по аргумент
на противното се приема, че е избрало да се облага по реда на чл. 29, ал. 1,
т. 1 от ЗДДФЛ, съгласно която разпоредба, облагаемият доход от дейността на
физическите лица, регистрирани като земеделски производители /земеделски
стопани за 2015 г./, се определя, като придобитият доход от производство на
непреработени продукти от селско стопанство, се намалява с 60 на сто разходи за
дейността. В придобития доход са включени и получените през съответния период
държавни помощи, субсидии и други подпомагания, които са предоставени за тази
дейност и не са освободени от облагане по закон.
Съдът намира тези изводи на
ревизиращите за неправилни и незаконосъобразни.
На първо място, следва да бъде
посочено, че декларацията
по чл. 50 от ЗДДФЛ е от категорията на тези, посочени в чл.105 от ДОПК - с нея данъчните субекти сами определят
облагаемата основа и изчисляват дължимия данък. В този документ под страх от
наказателна отговорност /чл. 255, ал.1 от Наказателния кодекс/, лицето е длъжно
да декларира за всеки данъчен период определена информация, свързана с неговата
дейност, която е основание за възникване
на права и задължения. Тази декларация от своя страна е изпълнително
основание, съобразно разпоредбата на чл. 209 от ДОПК. Така, за 2014
г. лицето подава ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ на 29.04.2015 г., а за 2015 г. – на
27.04.2016 г. И двете декларации са в законоустановения срок. И с двете
декларации, лицето декларира приходи в Приложение № 2 – доходи от дейност като
ЕТ, без да е подадена нарочна декларация по смисъла на чл.29а, ал. 4 от ЗДДФЛ. В тази връзка следва да се отбележи,
че чл. 103, ал. 1 от ДОПК предвижда, при установяване на несъответствия между
съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването и или
несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по
приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и
осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън
случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4, подателят да се покани да отстрани
несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението. Това
несъответствие обаче – че лицето декларира доходи от дейност като ЕТ, без за
целта да е подадена съответната декларация, не е констатирано от органите по
приходите и съответно жалбоподателят не е бил поканен да го отстрани. Разбира се, няма пречка данъчните
права и правни задължения по декларацията, определени в нарушение на
нормативните изисквания, да бъдат коригирани и на по-късен етап в съответствие
с разпоредбата на чл. 106, ал. 1 от ДОПК, която предвижда, че когато в декларация
по чл. 105 се установят несъответствия, които засягат основата за данъчното
облагане или за изчисляването на задължителните осигурителни вноски или
размера на задължението, които не са отстранени по реда на чл. 103,
органът по приходите издава акт за установяване на задължението, с който се
коригира декларацията. Актът се съобщава на задълженото лице в срока по чл.
109. Такъв акт също не се констатира да е издаден. И най-сетне, отстраняването
на констатираните несъответствия е възможно да бъде сторено чрез последващо издаване на ревизионен акт, в случая -
постановен в производство по реда на Глава Петнадесета от ДОПК. Както вече се
посочи, в
чл. 110, ал.2 от ДОПК е посочено, че “Ревизията е съвкупност от действия на
органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и
задължителни осигурителни вноски.”. От наличните по делото доказателства се
установява по безспорен начин, че за всяка една от процесните
години ревизираното лице декларира доходи в приложение № 2, т.е. и без регистрация
като ЕТ, избира доходите му да бъдат облагани като ЕТ, като следва да се има
предвид и че данъчна основа за облагане на дейностите като ЕТ формират не само
физическите лица - регистрирани еднолични търговци, но и тези, които са
търговци по смисъла на Търговския закон без регистрация като ЕТ – вж. чл. 26,
ал. 7 от ЗДДФЛ във вр. с чл. 1, ал. 3 от ТЗ.
Съдържанието на презумпцията по чл. 1, ал. 3 ТЗ е за придобиване на търговско
качество и от лице, чиято дейност не е измежду изброените в чл. 1, ал. 1 ТЗ, но
образува предприятие, което по предмет и обем изисква делата му да се водят по
търговски начин. Търговецът по чл. 1, ал. 3 ТЗ представлява предприятие по
смисъла на чл. 2, т. 1 от Закона за счетоводството и за него са приложими
изискванията за счетоводно отчитане по този закон /вж. чл. 1, т. 1 ЗСч/. Спор
по отношение на факта, че жалбоподателката е търговец по смисъла на чл. 1, ал.
3 от ТЗ, не се формира между страните. Ето защо, в конкретния случай, при
осъществяване на материалните предпоставки за облагане доходите на
жалбоподателката с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ,
опущението на данъчно задълженото лице да подаде декларация по чл.29а, ал. 4 от ЗДДФЛ може да се изправи при данъчния контрол, какъвто несъмнено е осъществен в
настоящия случай /арг. чл. 106 от ДОПК/, доколкото
несъответствието не е било констатирано при подаването на декларацията от
органите по приходите и съответно лицето не е било поканено да го отстрани /чл.
103 от ДОПК/, не е извършена и служебна корекция /чл. 106 от ДОПК/.
Водим от всичко, изложено по-горе, съдът
намира, че доходите на жалбоподателката за 2014 г. и 2015 г. подлежат на
облагане по реда на чл. 26, ал. 1-6 от ЗДДФЛ по препращане от ал. 7 върху
годишна данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ, а не по реда на чл. 29, ал. 1 от ЗДДФЛ, поради
което и позоваването на тази разпоредба от страна на органите по приходите и
съответно формиране на данъчна основа и определяне на дължимите данъци по реда
на чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, а оттам и задължения за ЗОВ, съдът намира за
неоснователно и незаконосъобразно, поради което и РА в тази му част следва да
бъде отменен.
Относно спора във връзка с получена финансова помощ
от ДФ „Земеделие“ за закупуване на селскостопанска техника, в частност нейното
счетоводно отразяване, довело до коригиране на декларираното намаление на
счетоводния финансов резултат за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. по реда на
чл. 54, ал. 1 от ЗКПО съответно с 88 856,30 лв., 179 379,02 лв.,
179 379,02 лв. и 164 319,65 лв.
Установено е в хода на ревизията, че
жалбоподателката е закупила селскостопанска техника /ДМА/ на стойност
1 558 479,66 лв., от които собствени средства – 548 916,56 лв. и
средства от предоставена безвъзмездна финансова помощ от ДФ „Земеделие“ –
1 009 563,10 лв., получени от Р. на два транша – на 06.10.2010 г. -
463 574,80 лв. и на 13.05.2011 г. - 555 738,30 лв. Тези активи е
включила в счетоводния амортизационен план /САП/ и данъчния амортизационен план
/ДАП/, но е прието от ревизиращите, че в ДАП са заведени неправилно, като е
игнорирана нормата на чл. 53, ал. 1 от ЗКПО, съгласно която придобитите ДМА се
завеждат на стойност, с която земеделският производител участва със собствени
средства, като сумата на субсидията за придобиване на актив, не следва да
участва в ДАП, тъй като тя е дарение. В тази връзка и е коригирано
декларираното намаление на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 54, ал.
1 от ЗКПО за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г., съответно с 88 856,30
лв., 179 379,02 лв., 179 379,02 лв. и 164 319,65 лв.
Тези изводи съдът намира за правилни, но неправилни
са определените размери на данъчно признатите разходи за амортизации. Това е
така, тъй като в случаите на придобиване на амортизируеми
активи с финансиране, каквито безспорно са придобитите такива от жалбоподателката,
разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗКПО определя, че данъчната амортизируема стойност, с която активът следва да се заведе
в ДАП, е неговата историческа цена /цена на
придобиване/, намалена със стойността на дарението /финансирането/. Или иначе
казано, следва в ДАП активите да бъдат заведени със стойност, намалена със
стойността на финансирането, извършено от ДФ „Земеделие“. С оглед на това, че
първоначално ДМА са закупени със средства на жалбоподателката, правилно са
заведени в ДАП и САП с еднакви стойности. След получаване на финансирането на
06.10.2010 г., респ. 13.05.2011 г., обаче е следвало ДМА да бъдат презаведени, като се заведат със стойност, съответстваща на
частта, съфинансирана от собствени средства, след
приспадане на начислените до момента счетоводни/данъчни амортизации, което не е
било сторено. Когато ДМА по смисъла на СС № 16 отговаря на изискванията на чл.
50 от ЗКПО, той се определя като данъчен ДМА, подлежащ на амортизиране с
данъчни амортизации. Отчитането на счетоводните амортизации е съгласно
изискванията на ЗСч и СС № 4 Отчитане на амортизациите.
Спрямо начислените данъчни амортизации, определени
съгласно разпоредбата на чл. 55 от ЗКПО, приложение следва да намери нормата на
чл. 54, ал. 1 от ЗКПО, а именно да се извърши увеличение на счетоводния
финансов резултат. При определяне на данъчния финансов резултат спрямо
начислените в разходите счетоводни амортизации пък, приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗКПО, а именно, като се извърши увеличение на
счетоводния финансов резултат. И най-сетне, съгласно разпоредбите на счетоводен
стандарт № 20 Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на
правителствена помощ /СС 20/, правителствените дарения се отчитат като
финансиране, а тези, свързани с амортизируеми активи,
се признават като приход, пропорционално на начислените за съответния период
амортизации на активите, придобити в резултат на дарението.
Или иначе казано, земеделският производител следва
да приложи разпоредбите на СС 20, да отчете финансиране и признае приход от
финансиране в размер на начислените счетоводни разходи за амортизации на
активите, придобити със средствата от финансирането.
В тази връзка и по искане на жалбоподателя бе
допуснато изготвянето на съдебно-счетоводни експертизи – основна и допълнителна
такава, в които вещото лице С. е преизчислило процесните активи в ДАП, съобразявайки получените
финансирания /на 06.10.2010 г. и 13.05.2011 г./ и е установила счетоводната и
данъчната амортизация за всяка една от годините, съответно размера на
непризнатите амортизации за данъчни цели, както следва:
За 2010 г. – счетоводна амортизация -
132 012,01 лв.; данъчна амортизация - 96 147,02 лв.; непризнати
амортизации за данъчни цели – 35 864,99 лв.
За 2011 г. – счетоводна амортизация –
277 558,78 лв.; данъчна амортизация – 94 816,29 лв.; непризнати
амортизации за данъчни цели – 182 742,49 лв.
За 2012 г. – счетоводна амортизация –
277 558,78 лв.; данъчна амортизация – 75 175,04 лв.; непризнати
амортизации за данъчни цели – 202 383,74 лв.
За 2013 г. – счетоводна амортизация –
252 800,81 лв.; данъчна амортизация – 75 175,04 лв.; непризнати
амортизации за данъчни цели – 177 625,77 лв.
Това не е било съобразено от ревизиращите органи,
поради което установените от вещото лице размери на непризнати амортизации за
данъчни цели за 2010 г. ще следва да бъдат взети предвид при преизчисляването
на финансовия резултат. Доколкото установените от вещото лице размери на
непризнати амортизации за данъчни цели за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. /182
742,49 лв., 202 383,74 лв. и 177 625,77 лв./ са по-големи от
установените такива от ревизиращите /179 379,02 лв., 179 379,02 лв. и
164 319,65 лв./, съдът, с оглед разпоредбата на чл. 160, ал. 5 от ДОПК, ще
следва да вземе предвид при преизчисляването на финансовия резултат за 2011 г.,
2012 г. и 2013 г. в случай, че такова се наложи, непризнати амортизации за
данъчни цели в размери съответно на 179 379,02 лв., 179 379,02 лв. и
164 319,65 лв.
Или иначе
казано, ще следва да бъде извършена корекция на декларираното от
жалбоподателката намаление на счетоводния финансов резултат за 2010 г., 2011
г., 2012 г. и 2013 г. по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО, съответно със сумите
35 864,99 лв., 179 379,02 лв., 179 379,02 лв. и 164 319,65
лв.
Относно
непризнатите за данъчни цели разходи за брак на продукция за 2011 г. в размер
на 680 061,00 лв., за 2012 г. в размер на 120 132,50 лв. и за 2013 г.
в размер на 17 216,22 лв.
На първо място, съдът намира за необходимо да
посочи, че според чл.
110, ал. 2 от ДОПК – “Ревизията е съвкупност от действия на органите по
приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни
осигурителни вноски.” Принципът на “Законност”, установен в чл. 2, ал. 1 от ДОПК изисква при осъществяване на това производство, органите по приходите да
действат в рамките на правомощията си, установени от закона, като прилагат
законите точно и еднакво спрямо всички лица. На следващо място, принципът за
“Обективност”, възведен в чл. 3 от ДОПК, безусловно налага задължението,
органите по приходите в производствата по ДОПК, да установяват безпристрастно
фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността
на задължените лица, като административните актове по същия този кодекс, следва
да се основават на действителните факти от значение за случая, а истината за
фактите да се установява по реда и със средствата, предвидени в кодекса.
Най-сетне, принципът на служебното начало, възведен в чл. 5 от ДОПК според
който – “Органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно,
когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и
обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания,
включително за прилагането на определените в закона облекчения”, без съмнение
възлага доказателствената тежест в административното ревизионно производство на
данъчните органи. Те са органи на изпълнителната власт, които са снабдени с
всички необходими правомощия, упражняването на които позволява събирането на
необходимата пълнота от данни /доказателства/ за установяването на законосъобразното,
респективно на незаконосъобразното възникване, развитие и осъществяване на
данъчните правоотношения. С такива правомощия отделният данъчен субект не
разполага. Напротив, той е длъжен да изпълнява властническите волеизявления на
органите и да представя поисканите му документи и писмени обяснения.
Когато крайният резултат от административното
ревизионно производство е неблагоприятен за данъчния субект, поражда се правото
той да бъде обжалван пред контролния административен орган. При положение, че
резултатът е отново неблагоприятен, за данъчния субект е налице вече право на
съдебно обжалване. От гледна точка на съдебния административен процес,
упражняването на това право е равнозначно на предявено пред съда искане да бъде
разгледан и разрешен конкретен административен спор. В спорното съдебно
производство, двете страни – данъчният субект и административният орган са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването
на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените
средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Относно
разпределението на доказателствената тежест при това положение между данъчния
субект – жалбоподател и административния орган решаващо е обстоятелството каква
правна последица страната претендира като настъпила. Относно факта, обуславящ
тази последица, страната носи доказателствената тежест.
Във връзка с тук обсъждания въпрос е необходимо да се
направи уточнението, че доказателствената тежест не е равнозначна на задължение
да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното
начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите
си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение, дали те са
представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт,
от противната страна по административния спор или пък са издирени служебно от
съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до
последиците от недоказването. Доказателствената
тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за не настъпила тази
правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Това разбиране произтича
от законоустановеното задължение за съда да реши
делото по същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт, като го
измени в обжалваната част или отхвърли жалбата – чл. 160, ал. 1 от ДОПК,
независимо от това, дали в съдебното производство страните са ангажирали
някакви доказателства или не. Изпълнението на това задължение от страна на съда,
означава при не доказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А
щом юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които
съответната материалноправна норма свързва с неговото
проявление.
От страна на жалбоподателя се твърди наличие на
бракувана продукция за 2011 г., 2012 г. и 2013 г., вследствие непреодолима
сила, който факт е отречен от органите по приходите, които са приели, че липсва
документална обоснованост за част от претендираните
разходи за 2011 г., а именно в размер на 211 585 лв., както и за тези за
2013 г., а по отношение на всички, не са представени доказателства за наличие
на непреодолима сила.
Тези изводи на ревизиращите органи, съдът намира за
правилни и законосъобразни, с оглед на това, че жалбоподателят не успя да
установи по безспорен и категоричен начин посредством допустимите
доказателствени средства наличието на основанията за прилагане разпоредбата на
чл. 28, ал. 3, т. 1 от ЗКПО.
На първо място, съдът констатира, че от жалбоподателя
се претендира бракуване на селскостопанска продукция за 2011 г. за сумите в
размер, както следва - пшеница в размер на 211 585,00 лв., слънчоглед в
размер на 88 690,00 лв., слама в размер на 291 200,00 лв. и тритикале в размер на 88 586,00 лв., но са представени
протоколи само за последните три продукции.
За 2012 г. се претендира бракуване на селскостопанска
продукция за сумите в размер на 99 680 лв. – слама и 20 452,50 лв. –
20 500,50 кг. пшеница, представят се и протоколи със същите стойности.
За 2013 г. се претендира бракуване на селскостопанска
продукция в размер на 17 216,22 лв., но протоколи не са представени.
С други думи казано, протоколи за брак са налични за
2011 г. за слънчоглед в размер на 88 690,00 лв., слама в размер на
291 200,00 лв. и тритикале в размер на
88 586,00 лв., както и за 2012 г. в размер на 99 680 лв. за бракувана
слама и 20 452,50 лв. за бракувани 20 500,50 кг. пшеница.
По отношение на информацията, съдържаща се в така
представените протоколи, следва да бъде посочено, че освен няколкото
задължителни реквизита за вътрешен документ, регламентирани в чл. 7, ал. 2 от
ЗСч, би следвало да съдържат и допълнителна информация и факти за
обстоятелствата, които недвусмислено да доказват, че става въпрос за бракуване
на материални запаси – наименованията, количеството и основната характеристика
на бракуваните материални запаси, номер на заповедта, въз основа на която се
осъществява бракуването, имената на членовете на комисията, обектът, в който се
извършва бракуването, получените при бракуването отпадъци и заключението на
комисията относно основанието за бракуването и начинът, по който се предлага
предприятието да се разпореди с бракуваните материални запаси, т.е. следва да
се отговори на четири въпроса – защо се бракува /основанието за брак/, от кого
се бракува /съставът на комисията за брак/, къде се бракува /съответният обект,
в който се извършва бракуването и конкретните бракувани партиди/ и как е
осъществено бракуването /унищожаване, продажба като отпадък и др. под./.
От наличните по делото протоколи за брак се
установява, че като основание за брака е посочено „висока влага“, комисията е в
състав С.Р. и Ц., продукцията е бракувана в склад № 1, но няма данни какво е разпоредено да се случи с бракуваната продукция, която е в
големи количества. В тази връзка от жалбоподателката е изискано да представи
допълнително доказателства, но са представени единствено протоколи от ОД
„Земеделие“ гр. Пазарджик /л. 246, 247/, от които се установява, че е било
налице засушаване през есента на 2011 г. и пролетта на 2012 г., което е
наложило бракуване и разораване на площи, засети с рапица, но не и такива с
пшеница, слънчоглед и тритикале. Представени са с
жалбата по административен ред и справки от НИМХ, филиал Пловдив /л. 64 и сл./,
от които пък се установява количеството на валежи през 2013 г. и минималните
температури за месец януари 2013 г., за която година се установи, че няма
представен протокол за брак. А от представените справки за 2011 г. са видни
данни за валежите през м.02, 04 и 06.2011 г., както и минималните температури
за месец януари 2011 г. Каквито и да било документи за 2012 г. не са
представени. Т.е. протоколи за брак и някакви доказателства за наличие на
непреодолима сила са налични единствено и само за бракувана продукция през 2011
г. - слънчоглед в размер на 88 690,00 лв., слама в размер на
291 200,00 лв. и тритикале в размер на
88 586,00 лв.,
От назначената по делото съдебно-агротехническа
експертиза по искане на самия жалбоподател се установи обаче, че представените
справки за минималните температури за месец януари 2011 г. са несъотносими към бракуваната земеделска продукция, а за
същата година по делото няма представени справки, от които да се направи извод,
че количествата на валежите са били в такива стойности, че биха компрометирали продукцията.
Или иначе казано, не успя да се установи наличие на непреодолима сила,
вследствие на която продукцията се е овлажнила до степен да бъде бракувана.
Действително, както и жалбоподателят сочи,
непреодолимата сила по смисъла на дефиницията, съдържаща се в чл. 306 от
Търговския закон (ТЗ) е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден
характер, възникнало след сключването на договора. Наличието на природни
бедствия, които не могат да се контролират от човека винаги се свързва с
понятието непреодолима сила, тъй като тя не е вследствие на човешка дейност. В
същото време обаче ЗКПО държи сметка при доказване на непреодолима сила, да се
установи по безспорен начин и че субектът е направил всичко възможно, но
въпреки това не е могъл да предотврати последствията от съответната
непреодолима сила. Тук както вече се посочи, не се установи по безспорен начин
наличието на непреодолима сила, но не бяха ангажирани и конкретни доказателства
– къде е съхранявана продукцията, в склад № 1 или на полето, противоречиви са и
дадените в тази връзка обяснения, като в хода на ревизионното производство
такива въобще липсват в коментираната тук насока, а в хода на съдебното
производство от процесуалния представител на жалбоподателя се твърди, че
продукцията е била на полето и е била компрометирана още в момента на нейното
събиране /л. 2919/, същевременно в протоколите за брак е посочен склад № 1,
който въпреки, че не е заведен като ДМА в активите на земеделския производител,
е деклариран в Справка № 1 /л. 1987/,
представен е и НА /л.288/, фигурира и в декларацията за стопанисвани обекти
/л.2003/, в т.ч. е декларирано и че не се ползва за лични нужди.
В случая жалбоподателят, комуто бе
доказателствената тежест, да установи
изпълнението на визираните условия на чл. 28, ал. 3, т.1 от ЗКПО, като
позитивно проявени юридичеки факти, от които черпи за
себе си благоприятни правни последици – намаляване на счетоводния финансов
резултат, не е ангажирал необходимата пълнота от доказателства относно
изпълнение на визираните предпоставки
за такова намаление. При това положение, след като не е установено
осъществяването на въпросните юридически факти, не е възможно да се приеме, че
за жалбоподателя са налице визираните предпоставки преобразуване на счетоводния
финансов резултат за спорния отчетен период за данъчни цели в посока на
неговото намаляване.
Доказателства в обратния смисъл, които да
подложат на съмнение така направените констатации и основаните на тях правни
изводи, не са ангажирани, нито в хода на административното, нито в хода на
съдебното производство от страна на жалбоподателя, който носи доказателствената
тежест, с оглед общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. с §2 от ДР ДОПК, като лице, претендиращо настъпване на
благоприятни правни последици – намаляване на счетоводния финансов резултат за процесния отчетен период.
С оглед на това извършената от приходните органи
корекция на загубата на ревизираното лице за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. е
законосъобразна, поради което жалбата в тази й част ще следва да бъде отхвърлена.
При това положение, е наложително преизчисляване на
финансовия резултат единствено за 2010 г., респ. на дължимите данъци, както
следва:
За 2010 г.
Деклариран от ЗП данъчен финансов резултат –
печалба 43 135,71 лв.
Увеличение на основание чл. 54, ал. 2 ЗКПО – сч. амортизации
200 722,78 лв.
Намаление на основание чл. 54, ал. 1 ЗКПО
164 857,79 лв.
Данъчна постоянна разлика чл. 23, ал. 2,
т. 2 ЗКПО /намаление с приходите, непризнати за данъчни цели в годината на
счетоводното им отчитане/ 47 729,67 лв.
Данъчен финансов резултат 31 271,03
лв. ЗОВ
1386,00 лв. Данъчна основа 29 885,03 лв. Дължим данък 15 % 4482,75
лв.Внесен данък 6351,56 лв. Данък за довнасяне
0 лв.
Това от своя страна налага отмяна на РА в
частта, с която на жалбоподателката са определени задължения по чл. 48, ал. 2
от ЗДДФЛ, ведно с начислените лихви.
По отношение на останалите констатации в
ревизионния акт не са поддържани възражения и не са ангажирани доказателства.
Направените въз основа на тях изводи се споделят от съда, поради което е
излишно да се повтарят отново.
При очерталия се изход на делото страните имат право на разноски,
съразмерно на уважената, респ. отхвърлена част на жалбата. На жалбоподателя
следва да се присъдят разноски в размер на 243,52 лв. съразмерно на уважената
част от жалбата, а на ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 3918,43 лв., съразмерно на отхвърлената част от жалбата.
Жалбоподателят следва да се осъди да заплати по сметка на съда
сумата от 80 лева за възнаграждение на експерта по СТЕ.
Мотивиран от гореизложеното, Административен съд-Пловдив на
основание чл.160, ал.1 от ДОПК,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.А.Р., ЕГН ********** в качеството на
земеделски производител с ЕИК ** Ревизионен акт № Р-16001616004578-091-001 от
17.02.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден
с Решение № 237/03.05.2017 г., поправено с Решение за поправка на явна
фактическа грешка от 31.05.2017 г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив, в частта, в която са определени:
допълнителни годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ за 2010 г. - 6079,89 лв.,
ведно с начислените лихви за забава; дължим данък върху доходите на физически
лица - свободни професии и др. за 2014 г. – 49 513 лв. и за 2015 г. –
34 681 лв., ведно с начислените лихви за забава, както и допълнително
установени ЗОВ, както следва: ДОО за 2014 г. - 606,36 лв. и лихва - 153,79 лв.;
ДОО за 2015 г. - 430,68 лв. и лихва -70,30
лв.; ЗО за 2014 г. - 297,60 лв. и лихва - 75,49 лв.; ЗО за 2015 г.- 124,80
лв. и лихва - 26,52 лв.; ДЗПО-УПФ за 2014 г. – 186,00 лв. и лихва - 47,17 лв. и
ДЗПО-УПФ за 2015 г. – 78,00 лв. и лихва - 16,62 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част, като неоснователна.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ –
Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на С.А.Р., ЕГН ********** в качеството на
земеделски производител с ЕИК ** сумата
в размер на 243,52 /двеста четиридесет и три лева и петдесет и две стотинки/
лв. разноски, съразмерно на уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА С.А.Р.,
ЕГН ********** в качеството на земеделски производител с ЕИК ** да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП сумата от 3918,43 /три хиляди деветстотин и
осемнадесет лева и четиридесет и три стотинки/лв. представляващи юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от жалбата.
ОСЪЖДА С.А.Р.,
ЕГН ********** в качеството на земеделски производител с ЕИК ** да заплати на Административен съд-Пловдив сумата от
80/осемдесет/ лева за възнаграждение на вещото лице по съдено-техническата
експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му с препис за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: