Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………………………..2022 г.,
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, Шести касационен състав, в открито
заседание, проведено на осми декември 2022г.,
в следния състав:
Председател: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
Членове: ВЕСЕЛИНА
ЧОЛАКОВА
МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
при участието на секретаря Галина
Владимирова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от Варненска окръжна
прокуратура, като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно административно-наказателно дело № 2515 по описа за 2022 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на
чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63а ал.3 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано въз основа на
касационна жалба на началника на Първо Районно управление при ОД на МВР
гр.Варна срещу решение 1235/19.09.2022 г. на Варненския районен съд (ВРС),
постановено по НАХД № 20223110202416/2022г.
/за краткост 2516 от 2022 г./, с което е отменено наказателното постановление (НП) № 433а-184
от 18.06.2021 г., издадено от началника на РУ при ОД на МВР гр.Варна, с което
на основание чл.264 ал.2 от Закона
за Министерството на вътрешните работи
/ЗМВР/ е наложено на Д.С.С. административно наказание „глоба“ в размер на 2000
лева, за нарушение на чл.264 ал.2 от ЗМВР.
Касаторът оспорва решението като
неправилно, постановено при погрешно
прилагане на материалния закон. Изтъква,
че в хода на производството по установяване на административното нарушение и в
производството по налагане на административното наказание не са били допуснати нарушения на
административно-производствените правила. Непосочването на конкретния служител
не съставлява съществено нарушение водещо до незаконосъобразност на
наказателното постановление. Иска отмяна на решението и потвърждаване на
наказателното постановление, както и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът – Д.С.С. в отговор по
касационната жалба я оспорва като неоснователна. Намира решението на Варненския
районен съд за правилно и иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на
съдебни разноски.
Представителят на контролиращата страна –
ВОП намира касационната жалба за основателна и решението на Варненския районен
съд за неправилно. Счита, че актът за установяване на административно нарушение
и наказателното постановление съдържат достатъчно описание на фактите, които са
в състава на нарушението по чл.264 от ЗМВР и по никакъв начин правото на защита
на наказаното лице не е било нарушено. Иска отмяна на съдебното решение и
потвърждаване на наказателното постановление.
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес от страна
в административно-наказателното производство, за които решението е
неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което е допустима и се дължи нейното
разглеждане по същество.
Обжалваното решение е валидно, като
постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор
е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд-Варна, като първа
съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав,
съгласно правилата на ЗАНН. Проверявания съдебен акт е и допустим, тъй като
съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на
обжалване акт на правораздаване.
Административен съд-Варна, като разгледа
делото по реда на чл.217 и сл. от АПК, прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните както и след извършената на основание
чл.218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на
атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвиди посочените в
касационната жалба пороци на решението, намира същата за ОСНОВАТЕЛНА.
На Д.С.С. е било наложено административно
наказание за това, че на 17.04.2021г. в гр.Варна е попречила на униформени
служители на МВР да поставят белезници
на друго лице като противозаконно е нарушила физическата им непрекосновеност по
време на изпълнение на служебните им задължения, с което виновно е нарушила
чл.264 ал.2 от ЗМВР.
Въззивният съд е отменил оспореното пред
него наказателно постановление като е приел, че административно-наказващият
орган не е изпълнил задължението си по чл.52 ал.4 от ЗАНН като не е
посочил имената на полицейските
служители, чиято физическа неприкосновеност е била нарушена, което е попречило на наказаното лице да разбере за
какво е било наказано, и по този начин е било ограничено организирането на защитата му.
Решението на Варненският районен съд е
неправилно, поради противоречие с материалния закон, като съображенията на
касационната инстанция са следните:
Думата „неприкосновеност“ означава
„непосегателство“ в съчетание с прилагателното „физическа“ ясно и категорично
очертава смисъла вложен от законодателя за едно от основните човешки права – правото
да бъдем защитени от вмешателство върху нашата телесна сигурност и
запазване на физическата ни цялост. Понятието „неприкосновеност“ е използвано в
много международни актове като Европейската конвенция за правата на човека
/чл.8/, Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година
относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на
личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на
неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации), Хартата на
основните права на Европейския съюз /чл.3/ и никъде не е дадено определение,
което сочи, че според българското, европейското и международното право се смята
за достатъчно разбираемо и недвусмислено.
Следователно, касационния съд намира за неправилна тезата на
предходната съдебна инстанция за липса на изложени фактически основания
в наказателното постановление. С вписването в него, че нарушителката Д.С. е
попречила на полицейски служители да
изпълнят задълженията си по служба – да
поставят белезници на друго лице, съпроводено с нарушаване на физическата им неприкосновеност,
се удовлетворява изискването за посочване на фактически основания за издаването
му.
Наказуемото деяние по чл.264 ал.2 от ЗМВР
е противозаконно нарушаване на физическата неприкосновеност на служител на
МВР при изпълнение на служебните му задължения, което сочи, че извършеното
деяние от Д.С. е съставомерно и доказано по несъмнен начин от всички доказателства по делото. За
това, че деянието ѝ не представлява
престъпление има издадено постановление №7095 от 11.06.2021г. от прокурор в
Районна прокуратура – Варна.
Непосочването на имената полицейските
служители, чиято физическа неприкосновеност е била нарушена от Д.С. при
изпълнение на служебните им задължения на 17.04.2021г. не представлява
съществено нарушение, което да обоснове незаконосъобразност на наказателното
постановление, тъй като извършването
на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина са установени
по безспорен начин, както изисква нормата на чл.53 ал.2 от ЗАНН.
Липсват данни за налични смекчаващи обстоятелства, които да
обосноват преценката на нарушението като маловажно. За извършеното нарушение
правилно и законосъобразно на нарушителката
е била наложена глоба в размер от 2000 лева, чийто размер е точно
определен в приложената санкционна норма.
Предвид изложеното, наказателно
постановление е законосъобразно и трябва да бъде потвърдено. Постановеният в
обратния смисъл съдебен акт трябва да бъде отменен.
При този изход на делото, касаторът има право да му бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение , което следва да се определи по реда на чл.63д, ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ в размер на 80 лева.
По изложените съображения, на основание
чл.221 ал.2 от АПК, във връзка с чл.63а
ал.4 от ЗАНН, Шести касационен състав на Административен съд-Варна,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение
1235/19.09.2022 г. на Варненския районен съд, постановено по НАХД №
20223110202416/2022г. и вместо това
постановява:
ПОТВЪРЖДАВА наказателното
постановление № 433а-184 от 18.06.2021 г.,
издадено от началника на РУ при ОД на МВР гр.Варна, с което на основание
чл.264 ал.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи на Д.С.С.
с ЕГН ********** е наложена глоба в
размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА Д.С.С. с ЕГН ********** да заплати на Първо Районно
управление при ОД на МВР гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
/осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.