№ 18797
гр. София, 26.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20221110138459 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в в закрито заседание
на двадесет и шести юли 2022 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 38459/2022 год. , за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на „....“ ООД, гр. София срещу Т. К. СТ. от
град София. Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване
дължимостта на сумата от 789,02 лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който искът е
оспорен като неоснователен.
В изпълнение на процедурата по чл. 140 от ГПК, съдът приема следното:
- Представените с исковата молба писмени доказателства са допустими и относими, поради
1
което следва да се допуснат и приложат към делото. Искането за прилагане на ч.гр.д. №
7605/2022 г. на СРС, 78 с-в следва да се уважи.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, делото следва да се насрочи в
открито съдебно заседание, за което да бъдат уведомени страните по съответния ред, на
които следва да се изпрати препис от това определение, препис от проекто-доклада по чл.
146 от ГПК, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА и прилага по делото, представените с исковата молба, по опис, писмени
доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА и приложи по делото ч.гр.д. № 7605/2022 г. на СРС, 78 с-в.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 18.10.2022 г. от 9:45 ч. , за която дата да се
уведомят страните, на които да се изпрати препис от това определение, от проекто –
доклада, а на ищеца и от отговора.
Определението подлежи на обжалване от ищеца, в частта по връщането на исковата молба,
в едноседмичен срок от връчването му пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
ПРОЕКТО – ДОКЛАД ПО ЧЛ. 146, АЛ. 1 ОТ ГПК
1. Ищецът твърди, че е джиратар по съответния запис на заповед с издател ответника.
Твърди, че заплащането на съответната сума по записа на заповед е поискано по реда на чл.
417 от ГПК, но ответника е подал възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК. Ето защо, и по реда
на чл. 415, ал. 1 от ГПК, моли да се признае за установено по отношение на ответника, че
съответната сума се дължи.
Ответникът оспорва иска по съображения, изложени в писмен отговор на исковата молба.
2. Правната квалификация на иска, съобразно посочените в т. 1 обстоятелства, е чл. 415, ал.
1 от ГПК.
3. Като взе предвид материалите по делото, както и подадения отговор на исковата молба,
съдът приема, че между страните не се спори, че претенцията – предмет на това дело е
2
поискана в заповедно производство на основание процесния запис на заповед, както и по
развитието на заповедното производство.
4. Въз основа на изложеното в т. 3, съдът приема, че отделените, като безспорни факти не се
нуждаят от доказване.
5. Съдът указва на страните, че в производството по чл. 415, ал. 1 от ГПК, съдът проверява
основателността на претенцията за вземането, отразено в документа, въз основа на който е
издадена заповедта за изпълнение, като изслушва и възраженията на длъжника. При тази
проверка могат да се обсъдят и възражения, които се основават на формата на документа
независимо дали е използвана процедурата по чл. 419, ал. 1 във вр. с чл. 418, ал. 2 от ГПК.
Когато документът по чл. 417 от ГПК е менителничен ефект и се правят каузални
възражения, такива основани на каузалното - валутно правоотношение /арг. от 465 от ТЗ/, за
обезпечаване на което е издаден процесния менителничен ефект, фактите на които се
основават тези възражения следва да се докажат от възразяващия. В тежест на страната,
правеща каузално възражение, по необходимост е и това, да докаже факта, че процесния
менителничен ефект е издаден именно за обезпечаване на каузалното правоотношение, от
което се извличат възраженията. От недоказването на този факт и при условие, че формата
на менителничния ефект е надлежна, неизменно следва уважаване на иска по чл. 415, ал. 1
от ГПК, доколкото редовният менителничният ефект, и поради характера си на абстрактно
задължаване за плащане на съответна сума, обосновава претенцията на легитимирания
приносител за сумата по ефекта. И доколкото, възраженията по чл. 414 от ГПК срещу
заповедта за изпълнение и съответно срещу вземането, удостоверено от менителничния
ефект, се правят от осъдения със заповедта за изпълнение длъжник, то в производството по
иска по чл. 415, ал. 1 от ГПК, ищецът не носи друга доказателствена тежест, освен тази за
доказване на факта на менителничния ефект, както и факти при провеждане на насрещно
доказване срещу възраженията на ответника, както и тази, да докаже, че е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение, по което е издадена процесната заповед за
изпълнение.
На основание гореизложеното и съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, съдът
разпределя доказателствената тежест по следния начин:
Ищецът следва да доказва само фактите на менителничния ефект, както и и фактите, на
които основава евентуално провеждано насрещно доказване срещу възраженията на
ответника.
Ответникът следва да докаже всички факти, на които основава възраженията си, изложени
в отговора на исковата молба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4