№ 20
гр. Велико Търново, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРА. ГЕОРГИЕВ
ХРИСТО ТОМОВ
при участието на секретаря Атанаска Ст. И.
в присъствието на прокурора Т. Н. И.
като разгледа докладваното от КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20224000600323 по описа за 2022 година
С Присъда № 24/14.09.2022 г. по НОХД № 569/2022 г. на Окръжен съд –
Плевен подсъдимият Ц. З. С. е признат за виновен в това, че на 05.02.2021 г. на ПП I-3
„Бяла - Ботевград“ в посока Плевен - София /от изток на запад/ при км. 105+000, след
изходен път в посока запад от гр. Долни Дъбник, област Плевен към с. Горни Дъбник
при управление на л.а. Фолксваген „Тигуан“ с рег. № СВ 06**** с превишена скорост
от 113 км/ч. извън населено място, след предприето изпреварване на друго попътно
движещо се МПС, при движение в лентата за насрещно движение на МПС и в
нарушение на правилата за движение по пътищата, регламентирани от ЗДвП:
Чл.21, ал.1, пр. 2 от ЗДвП - при избиране скоростта на движение на водача на
ППС е забранено да превишава следните стойности на скорости километра в час - 90
км/ч извън населено място;
Чл.42, ал.1 от ЗДвП - Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен: т.2.
след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние,
достатъчно за изпреварване и че може да заеме място в пътната лента пред
изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта
или да изменя посоката на движение;
Чл. 42 ал.2 от ЗДвП - Водач, който изпреварва, е длъжен:
1
т.2 когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за
насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства,
движещи се по нея, допуснал ПТП, причинил по непредпазливост на Л. А.ов С.
съчетана гръдна и коремна травма, травматичен шок с последващо усложнение -
възпаление на дихателните пътища и белите дробове, генерализирана инфекция -
сепсис, остър респираторен дистрес синдром, довели до прогресиращи дихателна и
сърдечносъдова недостатъчност и до смъртта на Л. С., настъпила на 25.02.2021 г.,
поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. 373
ал.2 НПК във вр. с чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 НК е осъден на две години и
осем месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 66, ал.1 НК е отложено изтърпяването на наложеното
наказание за срок от 4 години.
На основание чл. 343г НК подсъдимият Ц. З. С. е лишен от право да управлява
МПС за срок от две години и шест месеца.
Със същата присъда на основание чл. 304 НПК подсъдимият Ц. З. С. е признат
за невинен да е извършил деянието по чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. с чл. 342, ал. 1 от НК,
във вр. с чл. 43 от ЗДвП.
Подсъдимият Ц. З. С. е осъден да заплати направените по делото разноски.
Подадена въззивна жалба от адвокат П. Е., като защитник на подсъдимия Ц. З.
С., против присъдата. Наведени са оплаквания за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и
необоснованост на присъдата. Наведено е оплакване и за явна несправедливост на
наложеното наказание. На основание чл. 334, ал. 1, т. 3 НПК се иска изменение на
присъдата в наказателната й част, като са изложени съображения.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура-Велико
Търново счита, че жалбата е неоснователна, като моли да се отхвърли същата и да се
потвърди присъдата на Окръжния съд.
Адвокат Е. П., като повереник на частни обвинители П. С. и А. С. оспорва
жалбата. Моли да се потвърди присъдата на Окръжния съд.
Въззиваемите частни обвинители П. С. оспорва жалбата, като моли да се
потвърди присъдата на Окръжния съд.
Въззиваемите частни обвинители А. С. оспорва жалбата, като моли да се
потвърди присъдата на Окръжния съд.
Адвокат Р. Р., повереник на частния обвинител С. С. и В. С., счита жалбата за
неоснователна и моли да се потвърди присъдата.
Въззиваемият частен обвинител С. С. счита жалбата за неоснователна и моли да
2
се потвърди първоинстанционната присъда.
Въззиваемият частен обвинител В. С. не се явява в съдебно заседание и не
взема лично становище.
В съдебно заседание адвокат П. Е., упълномощен защитник на подсъдимия Ц.
С., поддържа жалбата. Прави уточнение, че обжалва присъдата в частта на наложените
наказания лишаване от свобода и лишаване от правоуправление, като се иска
намаляване на размера им. Защитникът счита, че наложеното наказание е завишено, с
оглед всички конкретни обстоятелства, както и че не може лишаването от свобода да
надвишава лишаването от права, както е определено с присъдата.
На следващо място от защитата се навежда довод, че при така определения
размер на наказанието лишаване от свобода не може да се разбере дали е приложен
чл.58 а ал.4 и чл.55 ал.1 т.1 НК или чл.58 а ал.1 НК, като няма мотиви в тази насока.
Моли да се измени присъдата в частта на наложените наказания.
В правото си на последна дума подсъдимият Ц. З. С. мли да се намали размера
на наложените му наказания лишаване от свобода и лишаване от правоуправление.
Апелативният съд като обсъди наведените оплаквания в подадената жалба,
становището на страните, събраните по делото доказателства и извърши цялостна
проверка на обжалваната присъда на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 НПК, намира за
установено следното:
Подадената въззивна жалба е основателна, но не по изложените в нея
съображения.
С постановената присъда подсъдимият С. е осъден за извършено престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. На основание чл. 58а, ал. 4 във вр. с
чл.55, ал.1, т.1 НК на същия е наложено наказание в размер на две години и осем
месеца лишаване от свобода.
В мотивите по отношение наложеното наказание лишаване от свобода е
посочено, че същото е определено в рамките на привилегията по чл.373 ал.2 НПК, като
съдът се съобразил с императивните критерии на чл.54 НК, със степента на обществена
опасност на деянието и дееца, както и са отчетени смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства.
Първостепенният съд приема като смекчаващи отговорността обстоятелства
чистото съдебно минало на подсъдимия, трудовата му ангажираност, добрите му
характеристични данни и съдействието му в хода на разследването, искреното му
разкаяние за стореното, както и конкретната форма на вината, която е небрежност.
Като отегчаващо вината обстоятелство са отчетени извършените от подсъдимия
предишни нарушения на ЗДвП.
3
Така отчетените обстоятелства са мотивирали първоинстанционния съд да
приеме, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, следва да се
определи наказание при превес на смекчаващите обстоятелства, което след редукцията
го определя в размер на две години и осем месеца лишаване от свобода и счита, че е
съобразено с разпоредбата на чл.58а от НК.
При така изложените съображения и отчетените по-горе обстоятелства, съдът е
приел, че наложеното на С. наказание от две години и осем месеца лишаване от
свобода, отложено за изпълнение с четиригодишен изпитателен срок, е адекватно по
вид и размер на извършеното престъпно деяние.
На основание чл.343г във вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК на подсъдимия е наложено
наказание „лишаване от право да управлява МПС" за срок от две години и шест месеца.
При така посочените обстоятелства е видно, че с постановената присъда на
подсъдимия С. е наложено на основание чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 НК
наказание в размер на две години и осем месеца лишаване от свобода. Докато в
мотивите наказанието е определено при условията на чл.54 НК при отчитане както на
обществената опасност на деянието и дееца, така и на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. След редукцията е намалено на две години и осем месеца лишаване от
свобода предвид характера на първоинстанционното производство, което е протекло
по реда на чл.371 т.2 НПК, като решаващият съд приема, че е съобразено с
разпоредбата на чл.58а от НК.
При извършената проверка на присъдата от въззивната инстанция се
констатира, че е налице съществено противоречие между нея и мотивите в частта на
наложеното наказание лишаване от свобода. В присъдата същото е наложено на
основание чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 НК. Докато според мотивите,
наказанието е определено при условията на чл.54 НК и 58 а ал.1 НК, тъй като
съдебното производство е протекло по реда на Глава ХХVІІ НПК в хипотезата на
чл.371 т.2 НПК.
Съгласно разпоредбата на чл.54 НК, решаващият съд определя наказанието в
пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от
разпоредбите на общата част на НК и като взема предвид степента на обществена
опасност на деянието, личната такава на дееца, подбудите за извършване на деянието,
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Първоинстанционният съд в мотивите си е посочил, че определя наказанието
лишаване от свобода при условията на чл.54 НК, като са отчетени обществената
опасност на деянието, личната такава на дееца, смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства без обаче да е посочен какъв е размера му, според санкцията за
извършеното престъпление. Без определянето му на основание чл.54 НК, е приложена
редукцията по чл.58 а ал.1 НК, след което е получен размер от две години и осем
4
месеца. Това наказание след редукцията по чл.58 а ал.1 НК, предполага определянето
му на основание чл.54 НК да е от четири години.
За извършеното престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК
е предвидено наказание лишаване от свобода от две до шест години. С присъдата е
наложено наказание на основание чл.58 а ал.4 вр. с чл.55 ал.1 т.1 НК.
В мотивите не се коментира въобще приложението на чл.58 а ал.4 вр. с чл.55
ал.1 т.1 НК. Обсъдени са обществената опасност на деянието и личната такава на
дееца, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Наказанието е определено
при условията на чл.54 НК при превес на смекчаващите обстоятелства, като след
редукцията е получен размер от две години и осем месеца лишаване от свобода. В
мотивите не се съдържат никакви съображения относно наличието на многобройни
или на изключително/ изключителни смекчаващи вината обстоятелства, поради които
и най - лекото предвидено в закона наказание да се оказва несъразмерно тежко за
извършеното престъпление, каквото е изискването за приложение на чл.55 ал.1 НК.
В случая на подсъдимия е ангажирана наказателната отговорност за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за което е предвидено
наказание от две години до шест години лишаване от свобода. Същият е осъден по
това обвинение. Следователно приложението на чл.55 ал.1 т.1 НК налага слизане под
минимума, който е от две години, т.е. наказанието следва да се определи под този
размер и съответно не може да бъде от две години и осем месеца.
С оглед изложеното, е налице противоречие между присъдата и мотивите към
нея относно приложимия закон при санкционирането на подсъдимия. Това нарушение
на процесуалните правила лишава подсъдимия от възможност да разбере кой е
приложения закон от решаващия съд при налагане на наказанието за извършеното от
него престъпление, което го лишава от възможност да организира адекватно защитата
си и това е довело до ограничаване на процесуалните му права.
От друга страна, посоченото нарушение на процесуалните правила не
позволява на въззивния съд да разбере каква е била действителната вола на решаващия
първоинстанционен съд при определяне размера на наказанието лишаване от свобода,
наложено на подсъдимия за извършеното престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с
чл. 342, ал. 1 от НК, за което е осъден С.. Посоченото нарушение не може да бъде
отстранено от въззивната инстанция, за която не съществува правната възможност да
тълкува волята на решаващия съд, т.е. дали същият е искал да определи наказанието на
основание чл.58 а ал.1 НК вр. с чл.54 НК или по чл.58 а ал.4 във вр. с чл. 55 от НК, тъй
като е недопустимо да има противоречие между присъдата и мотивите.
Ето защо, е налице основанието по чл. 348 ал. 3 т. 1 от НПК за отмяна на
присъдата и връщане на делото в първата инстанция за ново разглеждане от друг
състав на същия съд.
5
При този изход, съдът счита, че не следва да се произнася по направените
оплаквания с жалбата.
Водим от горните съображения и на основание чл. 335 ал.2 вр. с чл.334 т.1
НПК, Апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ПРИСЪДА № 24/14.09.2022 г. по НОХД № 569/2022 г. по описа на
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛЕВЕН.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на
съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6