П
Р О Т
О К О Л
Гр. София, 25 юни 2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 21 състав в открито съдебно заседание на двадесет
и пети юни две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
|
Председател: |
А. Н.
АТАНАСОВ |
|
|
|
|
|
|
Съдебни заседатели: |
Ц.П.О.П. |
|
|
|
|
|
|
Секретар |
Силва
Абаджиева |
|
|
Прокурор |
ЛЮДМИЛА
НИКОЛОВА |
|
сложи за разглеждане докладваното от съдия АТАНАСОВ
НОХД № 3690 по описа за 2019 г.
На
именното повикване в 10.30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ Я.А.Ф. редовно уведомен,
се явява лично и със своите защитници АДВ.М.П. и АДВ. АДВ.М.В..
За СГП се явява прокурор НИКОЛОВА.
СВИДЕТЕЛКАТА
В.А.К. редовно призована, се явява лично.
СТРАНИТЕ
(поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
след съвещание счете, че не е налице процесуална пречка, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА
постъпила по делото справка от ЧЕЗ „Р.Б.АД“, от която е видно, че апартамент находящ се в гр. София, кв. „Орландовци“, ул. *******, с
абонатен номер ******* за месец декември 2016 г. е бил присъединен към разпределителната
електрическа мрежа на ЧЕЗ „Р.Б.АД“ и електрозахранването на обекта
не е било преустановено.
ПРОКУРОРЪТ:
Да се приеме.
АДВ.П.:
Да се приеме.
АДВ.В.:
Да се приеме.
СЪДЪТ
се оттегля на съвещание.
СЪДЪТ
намира, че така постъпилата по делото справка се явява относимо
и допустимо доказателство по делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА
постъпилата от ЧЕЗ „Р.Б.АД“ писмена справка.
ПРИСТЪПИ
се към допълнителен разпит на свидетелката В.К..
Свидетелката
В.А.К. е със снета по делото самоличност и разяснена наказателна отговорност.
РАЗПИТ
НА СВИДЕТЕЛКАТА В.К.:
Живяхме
апартамент до апартамент с починалата А., бяхме в добри отношения.
В последно
време се виждах с А.всеки ден, аз й пазарувах. Последните три, четири месеца,
краката я боляха и аз й пазарувах, тя си готвеше.
В
последно време имаше ток, но после го спряха.
Декември
месец 2016 г., когато почина нямаше ток, сигурна съм. Бяха й го спрели, че не
беше платен.
Тя
се оплакваше от това, че я болят краката и не можеше да ходи. От три четири
месеца не можеше да ходи, лежеше, ставаше, последните седмици не много, но
ставаше, трудно й беше ставането.
Тя
пиеше разни билки, А. й купуваше, хапчета не е взимала.
Говорихме
си.
В
деня, когато беше извикан екип на Спешна медицинска помощ, в този ден аз отидох
към десет часа да ми даде пари да отида да й пазарувам и тя беше паднала. Това
беше десет часа преди обяд, беше паднала
до леглото.
Нейният
апартамент е с южно изложение. От входната врата, като се влезе вляво е стаята,
спалнята, направо е кухнята.
От
входната врата се влиза в коридор, вляво е спалнята, направо е кухнята, надясно
е тоалетна баня. Тя беше в стаята, спалнята, тя беше паднала в стаята до
леглото, което е в средата на стаята.
Леглото
й се намира в средата на стаята, тя беше паднала до леглото.
Апартаментът
е гарсониера, няма хол.
Срещу
входната врата има коридорче за кухнята, срещу входната врата вляво е стаята и
направо е кухнята.
Когато
беше паднала и аз отидох пак, вече й бях купила неща. Тя ми беше поръчала месо,
вода газирана, хляб и други работи, не си спомням точно какво беше, но й бях
пазарувала, тя ми ги поръча. Тогава можеше да говори, но не можеше да стане. Тя
тогава ни каза „Вдигнете ме само“, аз и А. не можахме да я вдигнем. Каза, че ще
стане и нищо не ни се оплака.
Предните
дни не се е оплаквала от нещо, само каза
„Краката ме болят, моля ви пазарувайте ми.“.
Само
аз и А. ходихме при нея.
Когато
дойде екипът на Спешна медицинска помощ аз бях там, от самото начало бях. Аз
бях при нея вътре в апартамента, до вратата на стаята.
Тогава,
когато дойде екипът на Спешна медицинска помощ тя беше в стаята, беше паднала
малко по-напред от леглото.
Разстоянието
от леглото до вратата има метър и половина, леглото е в средата на стаята, стаите са малки.
Не
знам кой се обади на Спешна помощ, защото се събраха и не знам кой се е обадил.
Около
десет часа бях при нея, после не съм ходила да й пазарувам, към десет часа й
бях напазарувала.
След
като я видях първия път, отидох да пазарувам. Върнах се към десет и половина,
единадесет. Когато се върнах от пазар към десет и половина,
единадесет викнах съседката А. да я вдигнем. Тя дойде, не можахме да я вдигнем
и като не успяхме да я вдигнем напръскахме я с вода, тя вика „Добре съм, добре
съм, оставете ме.“.
Когато
се опитвахме да я вдигнем освен, че не може да стане друго не ни е направило
впечатление.
После
аз се прибрах вкъщи и след това отидох след час, два, някъде по обяд.
Екипът
на Спешна помощ дойде вечерта, час не мога да кажа, беше се притъмнило.
Докато
дойде екипът на Спешна помощ, аз си отивах до вкъщи, отивах при нея и така няколко
пъти.
Питахме
я да извикаме Бърза помощ, каза „Не, не, добре съм,
оставете ме.“.
Докато
дойде Спешна помощ, аз се прибирах в моя апартамент, при нея беше много мръсно и
не можеше да се стои, т.е. за малко съм ходила там и се прибирах в моя апартамент.
Екипът
на Спешна помощ някой го беше извикал, не зная кога е станало това извикване.
Когато
дойде екипът на Спешна помощ аз бях при нея.
Когато
медицинският екип дойде, аз бях там. Там бяха А., З., З.
е починала.
Екипът,
когато дойде, аз бях при нея.
Останах,
докато си тръгна екипът, през цялото време бях там, сигурна съм, че през цялото
време бях там.
А.
беше там и двете бяхме там. Аз и А. през цялото време бяхме там при нея. Бяхме
в стаята, после в коридора до вратата, т.е. местихме се.
Не е
имало момент, в който да сме излизали от стаята, тогава бях там заедно с А..
Екипът
на Спешна помощ остана малко време – десетина минути.
Когато
дойде докторът мисля, че имаше и сестра.
Стаята
беше малка, не много голяма. Вътре беше много мръсно, не можеше да се стои
вътре, стояхме вънка – до вратата, не бяхме вътре в
стаята, бяхме до вратата от външната страна в коридорчето.
В
стаята имаше много боклуци, тя събираше.
По
този начин тя живее от много време, от както дойдоха и купиха апартамента, с
години живееше така.
Ние
като съседи не сме подавали сигнал до социалните служби, тя си ходеше по Социални
грижи, по тези които й доставят храна.
Когато
бяхме в коридорчето, докторът, който беше дошъл, влезе до нея, медицинската
сестра не знам дали е влязла, не съм я видяла.
А.мисля,
че не е казала нещо на доктора, да му се е оплакала.
Ние й
казвахме да отиде в социален дом, тя казваше, че е добре тук, не е искала да
отиде.
Тя
не е имала психични проблеми, беше с акъла си.
През
този период от време от десетина минути не съм излиза от апартамента и А. беше
там.
Аз
не съм говорила с доктора.
Докторът
само каза, че трябва Социални грижи да се заемат с А..
Не е
задавал въпроси относно нейното състояние.
Ние
не сме казвали на доктора нещо относно състоянието й.
Аз мислех,
че като дойдат Социални грижи ще я заведат някъде, да я закарат. Аз мислех, че
това е добре за нея, исках Социални грижи да я настанят някъде да се грижат за
нея.
Докторът
каза, че трябва да е настанена някъде.
Аз мислех,
че Социални грижи ще се погрижат за нея.
Не
съм изразила недоволство от медицинския екип.
На А.й
купувах каквото ми кажеше – салам, наденица, руски салати, други неща, каквото
ми поръчаше.
Не
зная как екипът е стигнал до апартамента, дали по стълбите или с асансьора.
Докторът
първи влезе, така мисля.
Условията
бяха невъзможни вътре, не може да се седи, да се влиза, миришеше.
Когато
ходех при нея, оставах храната и си тръгвах, защото аз съм с инсулт и не можех
да седя много при нея.
Вечерта,
след посещението на медицинския екип, сложихме одеяла отдолу, възглавницата й и
я завихме, тогава не говорихме с нея. Тогава мисля, че проговаряше по някоя
дума, вика „Оставете ме, оставете ме.“.
Този
ден, когато беше паднала, опитваше се да стане, но й беше трудно, можеше да си
движи ръцете, даже тя се беше избутала до вратата.
Докторът
не прегледа А., само каза „Тук случаят е за социални грижи.“.
Не
зная какво е правил докторът десет минути в стаята, стоеше само.
Не я
е пипал по ръцете, по краката, пулса.
Мисля,
че съм сигурна, не видях да я е пипал. Мисля, че я попипна.
НА
ВЪПРОСИ НА ПРОКУРОРА СВИДЕТЕЛКАТА ОТГОВОРИ:
Не видях
доктора да е вадил апарат за кръвно, не видях апарат за електрокардиография.
В жилището
не беше много студено тогава, не зная колко градуса е било – 17, 18 градуса.
А.се
обличаше с дрехи кой какво й даде, тя събираше дрехи. Беше с пола и някаква
блуза, не беше облечена с много дебели дрехи, беше с една фанела и една пола.
За
първи път забелязах, че тя не говори когато влязох я попитах „А., какво стана, падна ли?“ и тя каза „Паднах“.
Извиках А. да я вдигнем, не можахме да я вдигнем, тя беше едра жена.
Тя говореше
като отидох при нея, стана, даде ми пари и ми каза какво да й напазарувам.
Опитваше
се, но не можеше съвсем да говори. Това го установих като отидох при нея. Аз много
пъти влизах, излизах, кой път…, беше преди да дойде Бърза помощ.
Когато
отидох да й занеса покупките, тогава си беше в съзнание.
НА
ВЪПРОСИ НА ЗАЩИТАТА СВИДЕТЕЛКАТА ОТГОВОРИ:
Домоуправителката
не съм я видяла, тя е била на работа, някой от съседите са се обадили за Бърза
помощ.
Не
съм се обаждала по телефона на домоуправителката, за да я информирам какво е
състоянието на А..
Домоуправителката
Б. беше втора смяна и не съм й казвала, че устата на А.е била изкривена.
Сигурна
съм, че А. беше с мен, когато докторът дойде.
Входната
врата не се заключваше, отваряше се без ключ.
Аз живея
на същия етаж, на който живее А., аз съм 29-ти апартамент, тя е 28-ми
апартамента.
Не
зная дали някой посрещна медицинският екип долу пред блока.
Аз
бях горе, когато се качиха, не зная кой е слизал да посрещне медицинския екип.
Бяхме
се събрали всички аз, З., А. иИ.. Аз бях горе на
етажа, при нея.
АДВ.В.:
Имам искане, тъй като свидетелката, разпитана пред съда, е казала „…В жилището имаше ток, мисля, че
беше пуснат…“, става въпрос за разпита й на 17.01.2020 г., моля да се прочетат
показанията й.
Става
въпрос за разпита пред съда на свидетелката В.К. на 17. 01.2020 г., стр.5.
НА
ВЪПРОСИ НА ЗАЩИТАТА СВИДЕТЕЛКАТА ОТГОВОРИ:
Когато
дойде екипът там бяхме аз, А., З. иИ., четирите. Не
бяхме вътре и четирите, имаше в коридора застанали и при нея.
Вътре
бяхме аз и А..
Аз й
пазарувах за храна, а А. й купуваше билки. А. ходеше по билковите магазини да й
търси билки, А.казваше „От билки ще се оправя аз, ще се оправя.“
Когато
й пазарувах, провизиите ги оставях вътре при нея, имаше една масичка на
масичката ги оставях.
Вечерта
в двадесет и два и тридесет, когато се върна домоуправителката, ние двете не сме
ходили да я видим.
Сметките
за ток тя си ги плащаше, докато можеше да ходи. Никой от нас не й е плащал
сметките.
СТРАНИТЕ
(поотделно): Нямаме други въпроси към свидетелката.
ПРОКУРОРЪТ:
Имам искане, моля да бъде прочетен протокол за разпит на свидетелката от 17.01.2020
г., тъй като има противоречия с депозираните показания в днешното съдебно
заседание относно следните обстоятелства: колко пъти е посещавала апартамента на А.на 23-ти
декември, кога е установила, че не може да говори - преди или след идването на Бърза помощ, каква е била температурата в
жилището и дали е имало ток.
Моля
показанията да се прочетат на основание чл.281, ал.1 НПК.
АДВ.В.:
Оттеглям си искането, тъй като тези показания са дадени пред същия състав на
съда, четат се показанията дадени на досъдебното производство или пред друг
състав на съда, в случая такава хипотеза не е налице.
АДВ.П.:
Подкрепям колегата.
СЪДЪТ
се оттегля на съвещание.
СЪДЪТ
след съвещание счете, че искането на прокуратурата за прочитане показания на свидетелката
В.К., дадени в съдебно заседание на 17.01.2020 г. пред настоящия съдебен състав
е неоснователно.
Съдът
счита, че тези показания на свидетелката К. биха могли да се ценят на общо основание
от съдебния състав, тъй като същите са събрани пряко и непосредствено от него,
още повече изискването на закона е същите да са депозирани пред друг състав на
съда, поради което СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на прокуратурата за прочитане показанията на свидетелката
В.К. в съдебно заседание от 17.01.2020 г..
СТРАНИТЕ
(поотделно): Нямаме други въпроси.
Да
се освободи свидетелката.
Съдът
освободи свидетелката.
ПРОКУРОРЪТ:
Нямам искания.
АДВ.В.:
Нямам
искания. Да се приключи съдебното следствие.
АДВ.П.:
Нямам искания.
ПОДСЪДИМИЯТ:
Желая да поясня нещо.
СЪДЪТ
предостави възможност на подсъдимия Я.Ф. да даде обясненията, които желае.
ОБЯСНЕНИЯ
НА ПОДСЪДИМИЯ Я.Ф.:
Тази
свидетелка не беше там, тя беше отвън.
Когато
влязох вътре с мен имаше още една жена, която излезе за известно време да търси
някакви лекарства да ми донесе и тя беше единствената, която беше в стаята.
Тази
жена не е била вътре. Не си я спомням като лице, но пред вратата имаше хора.
Аз
съм абсолютно сигурен, че преценката и решенията ми бяха правилни, защото
изключих категорично наличието на спешност. Аз отидох там за спешен случай и за
това е Бърза помощ, спешност нямаше.
Изстудяване
в клиничен смисъл – абсурд. Времето тогава беше през деня и беше всъщност
съвсем поносимо. Тя не беше в хипотермия, камо ли за
стадий на хипотермия, абсолютно невъзможно.
Не
можех да допусна, че нарежданията, които дадох да бъде нахранена, облечена, да
й се даде нещо топло и да се обадят на Социални грижи ще бъдат тотално пренебрегнати и неизпълнени.
Да се
отклонява екип на Бърза помощ е много удобно, защото докато си измисляме работа
и да се занимаване с нещо, което не е наше задължение някой ще умре, защото
няма да има кой да му обърне внимание.
СЪДЪТ
се оттегля на съвещание.
СЪДЪТ
след съвещание, с оглед липсата на искания от страна на страните счете делото
за изяснено от фактическа и правна страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА
и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства.
ПРИКЛЮЧВА
СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ:
Поддържам внесено обвинение с обвинителния акт срещу подсъдимия Я.А.Ф.
за извършено от него престъпление по чл.123, ал.1 НК за това, че за времето от
15.45 часа на 23.12.2016 г. до 10.30 часа на 24.12.2016 година в гр.София, на
домашния адрес е причинил смъртта на А.Й., поради немарливо изпълнение на
правно регламентирана дейност, а именно като екип на Спешна медицинска помощ не е оказал квалифицирана такава помощ, като
не е извършил никакви диагностични
изследвания и не е осигурил специализиран транспорт, с което е нарушил реда за
оказване на спешна медицинска помощ съгласно чл.9, т.1, т.,2 т.9
б."а" от Наредба № 25 от 04.11.1999 година на Министъра на
здравеопазването за оказване на спешна медицинска помощ и Раздел II, т.2 от
Наредба № 12 от 30.12.2015 година на Министъра на здравеопазването за
утвърждаване на медицински стандарт "Спешна медицина“, където е дадено
легално определение за понятието „спешен пациент“.
Считам,
че обвинението е доказано по несъмнен начин, като в подкрепа на горното ще изложа следните аргументи:
На
първо място, считам за безспорно установено обстоятелството, че подсъдимият заема професия „лекар“ в Център за спешна
медицинска помощ, което е дейност представляваща източник на повишена опасност,
горното се установява от приложените по делото писмени доказателства.
Същият
през 2010 г. е подписал и длъжностната си характеристика съгласно, която в т.7
от основни задачи е длъжен да прилага физикалните м. за
диагностика в медицината, измерване на кръвната захар, електрография
и други.
Съгласно
цитираната наредба от 1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ – чл.9,
като част от екип на Спешна медицинска помощ той е бил длъжен да окаже такава
помощ на местопроизшествието, да извърши
необходимите и спешни диагностични изследвания и да осигури специализиран
транспорт.
Приетите
в хода на съдебното следствие съдебно-медицински експертизи всички до една са
категорични абсолютно, че причина за смъртта на А.Й. е преохлаждане.
Също
така всичките съдебно-медицински експертизи са категорични, че подсъдимият не е
извършил медицински преглед, не е направил необходимите изследвания, от които би
могло да се констатира какво е към момента на прегледа състоянието на А.. Приел
е това състояние, че не е спешно и не е оказал необходимата медицинска грижи от
която всичките експерти разпитани в
съдебно заседание казаха, че тя беспорно към момента
на прегледа се е нуждаела.
Спешността
на състоянието й се извежда от обстоятелството, че тя е била паднала на земята,
не е могла да говори, не е могла да се движи, била е дезориентирана, което е
налагало да бъдат взети мерки от медицински характер, а не от характер на социални
грижи за нейното здравословно състояние.
Според
свидетелските показания на В.К., депозирани и в днешното съдебно заседание, и
на 17.01.2020 г., същата абсолютно безпротиворечиво
твърди, че е присъствала през цялото време на прегледа и подсъдимият Ф. не е
направил нищо, т.е. той е дошъл, влязъл е в стаята, погледнал е пострадалата и
е заявил, че тя е за Социални грижи, не е вадил медицинска апаратура, не е мерил
кръвно налягане, не е използвал ЕКГ.
Считам,
че тези показания следва да бъдат кредитирани като достоверни, дотолкова
доколкото те не противоречат, а са в пълен синхрон с отразения, попълнен и
подписан фиш от д-р Ф., където не са отразени никакви извършени от него
медицински изследвания, той е празен и в него е само написано, че лицето е за Социални
грижи.
Подкрепят
се от свидетелските показания на медицинската сестра Д., която също така разпитана
в съдебно заседание каза, че подсъдимият е извършил визуален преглед и след
като бяха прочетени показанията й от досъдебното производство, където ясно и
категорично е казала, че подсъдимият не е извършвал медицински преглед и е
казала, че под медицински преглед разбира преглед с медицински инструментариум.
Визуалният преглед считам, че не е медицински преглед, а така са казали и вещите
лица по съдебно-медицинската експертиза, че с един визуален преглед не би могло
да бъде определено актуалното към момента на прегледа здравословно състояние на
пострадалата. В това число с визуален преглед
не биха могли да бъдат изключени състояния като инсулт и инфаркт, данни за което
състояние се съдържат в свидетелските показания на съседките на пострадалата.
Очевидно
считам, че същите следва да бъдат кредитирани,
дотолкова доколкото данни за такова състояние се съдържат и в сигнала подаден на
телефон 112 и приет от М.Н.и С.В., приложен като писмено доказателство в досъдебното
производство, където е описана подадената информация към телефон 112, а именно
лежащо болна, сърдечно болна, паднала, не може да говори, не може да стане.
Тази
информация без съмнение е била подадена към подсъдимия Ф. още преди да пристигне
на адреса на пострадалата, но той не е извършил никакви действия, които да потвърдят
или да отхвърлят диагноза за инсулт или за инфаркт.
Считам
също така, че от свидетелските показания на В.К. следва да бъде установено, че и
освен самата тя на медицинския преглед, така наречен от подсъдимия, е присъствала
и А.П..
А.П.
в съдебно заседание е казала, че не е присъствала на медицинския преглед, след
което са прочетени показанията й от досъдебното производство, при което тя е
заявила, че ги поддържа и не е могла да даде смислено обяснение защо твърди в
съдебно заседание, че не е присъствала на прегледа, а в досъдебното производство
е казала точно обратното, че е присъствала на прегледа.
Считам,
че следва да бъдат кредитирани свидетелските показания на свидетелката П. от досъдебното
производство в тази им част, а именно за това, че е присъствала на медицинския
преглед, тъй като те са много по- близо до датата за събитието, а освен това за
същите обстоятелства изнася сведения и свидетелката В.К..
А.П.
беше сигурна, че докторът не е извършил медицински преглед.
При
тези обстоятелства считам, че се доказва пряката причинно следствена връзка
между настъпилата смърт от хипотермия на пострадалата
А.Й. и липсата на извършен спешен медицински преглед от подсъдимия Ф..
Тройната
съдебно-медицинска експертиза назначена в съдебното следствие и приета в предходното
съдебно заседание ясно и категорично е казала, че към момента на прегледа при
пострадалата е бил даден ход на измръзването и се е намирала в лека към средна
степен на хипотермия, което състояние представлява
спешен случай и за да се предотврати летален изход е необходимо възможно най-бързо
лицето да бъде закарано в болнично заведение.
Даването
на топли дрехи или топла храна, или затопляне на помещението са мерки, които в
много по-малка степен подсигуряват възможността за оцеляване на пострадалата.
В
този смисъл липсата на адекватни действия на подсъдимия при посещението му на
адреса, където е престоял осем минути, според отразения фиш, водят до прекия и
непосредствен резултат от на настъпилата смърт на пострадалата, която се е
намирала на пода на жилището, жилището е било неотоплено
и това е било декември месец, където външната температура съгласно изисканата справка
е била между нула и четири градуса. А съгласно съдебно-медицинската експертиза приета
в предходното съдебно заседание става ясно, че най-вероятно жилището е било с
температура близка до външната, при това положение охлаждането е било напълно възможно
и такова е настъпило, което се вижда от изготвената на съдебно-медицинска
експертиза на труп и всички последващи такива, които
дават една единствена причина за настъпването на смъртта.
Поради,
което считам, че следва да бъде признат за виновен подсъдимият Ф. по повдигнатото
му обвинение и поради липса на смекчаващи вината обстоятелства да му бъде
наложено наказание около средния размер на предвиденото в закона.
АДВ.П.:
Считам, че така повдигнатото обвинение от прокуратурата е недоказано.
Представителят
на СГП изложи доста подробно фактическите обстоятелства, но считам, че те биха могли да се тълкуват по
съвсем различен начин.
На
първо място, при пристигането си на адреса екипът на Спешна помощ с д-р Ф. и
сестрата, които са посетили пациентката, за която е била извикана при влизане в
апартамента са установили една обстановка, която е била доста неприятна, в жилището
е било пълно с боклуци, разхвърляно, имало е специфични миризми. Но въпреки
това, считам, че неговите обяснения по отношение на това какво е правил там и е
извършил преглед следва да бъдат ценени. Същият заявява, че е направил физикален преглед, който включва меренето на пулс, на кръвно
налягане, крайниците е преглеждал и безспорно е установил, че липсва каквато и
да е спешност на състоянието на пациентката.
Тези
неговите обяснения не следва да се тълкуват само като защитна версия, а следва
да бъдат съпоставени с останалите доказателства събрани по делото, а по-скоро
те не се опровергават в този смисъл.
С
оглед на това, че същият не е установил спешност на състоянието на пациентката
макар и да не е попълнил коректно фиша за извършения преглед, същият все пак е
посочил, че същата се нуждае от други грижи, но не и от спешна помощ. В този
смисъл това негово разпореждане не е изпълнено от хората, които са обявили, че
се грижат за пациентката, а напротив са пренебрегнали тези негови указания.
Считам,
че техните показания дадени на досъдебното производство коренно се различават от тези, които бяха
изложени в хода на съдебното следствие, като в този смисъл са именно противоречията
по отношение на това, че починалата е била с изкривена уста, не е могла да говори,
в изключително тежко състояние, макар да не се уточнява какво е било това
състояние.
На
следващо място, налице е противоречие по отношение на това дали свидетелката А.П.
е присъствала по време на прегледа на екипа на Спешна помощ или не. Считам, че
същата не е била там, тъй като тя категорично го заяви това нещо в съдебно
заседание.
От
изготвените по делото съдебно-медицински експертизи безспорно се установява, че
починалата Й. причината за смъртта й е преохлаждане,
т.е. тук дори експертизата не е могла и не може да посочи някакво заболяване,
което същата е имала или някакво спешно състояние, което да е довело до нейната
смърт. Безспорно се установи, че тя е починала от преохлаждане,
в този смисъл това подкрепя и обясненията дадени от подсъдимия, а именно, че е
липсвала каквато и да било спешност на състоянието.
В тази
връзка считам, че обвинението е недоказано по един безспорен начин, какъвто
изисква процесуалния закон.
В този
смисъл, моля да постановите присъда, с която да оправдаете подсъдимия Я.Ф. по
повдигнатото обвинение и го признаете за невиновен.
АДВ.В.:
Срещу нашия подзащитен е въведено едно обвинение за
непредпазливо престъпление, което е наказуемо с „лишаване от свобода“ от една до шест години.
Действително
от едната страна имаме една жена, която е починала на 60 години, която е окачествена като пострадала от
страна на прокуратурата, но от наша страна ние считаме, че нашият подзащитен не е извършил престъпно деяние, обвинението е за
немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник
на повишена опасност.
Съгласно
установената трайна практика на ВКС, включително и постановленията, цитирам и
едно Решение №125/04.06.2015 г. по наказателно дело №164/2015 г. на Трето
наказателно отделение при всички случай, когато се обсъждат данните свързани с обвинението,
следва да се преценява дали е налице пряка причинно следствена връзка между
осъществените от субекта на престъпните действия или бездействия и настъпилия съставомерен резултат.
Да,
имаме резултат, той е смъртта на А.Й., но въпросът за причинната връзка, както вие
ще видите, и както е очертан в рамката на обвинителния акт, въпросът за
причинната връзка е оставен на преценка на вещите лица.
И
когато видите задачите на първата експертиза, която е съдебно-медицинска
експертиза една от точките е да се произнесат вещите лица има ли причинна връзка
между поведението на нашия подзащитен, респ.
настъпилия резултат – смъртта на пострадалата и вещите лица са се произнесли.
Така
наречената „рамка“ на обвинението в обвинителен акт, доколкото четох внимателно съдържа бих казал
цитати само от показанията на свидетелите и съответно препис от заключението на съдебно-медицинска
експертиза, включително и по причинно следствената връзка, т.е. ние нямаме
правни аргументи още в обвинителния акт,
това е един порок на обвинителния акт, който аз моля да не пренасяте във вашата
присъда, защото той е съществен и е изключително важен при преценка на поведението
на нашия подзащитен, и доколко това поведение
ангажира неговата наказателна отговорност или респ. само някаква друга отговорност,
например дисциплинарна. Защото ние няма как да оспорим факта, че медицинският
картон, който се попълва в Спешна помощ не е попълнен коректно от нашия подзащитен, но това в никакъв случай не може да доведе до
ангажиране на неговата наказателна отговорност.
Нека
да се върнем на фактите, които са събрани по делото и от които вие можете да се
направите вашите правни изводи и то основно насочени към установяване причинно следствената връзка.
На
досъдебното производство забелязвам, бих казал, едно омаловажаване на фактите,
на детайлите, които са от съществено значение.
Аз благодаря
на съда, че по линията на чл.13, съдът положи максимум усилия за изясняване на
обективната истина, става въпрос дали жилището е снабдено с електричество,
става въпрос за противоречия в показанията на свидетелите, защото такива
безспорно са налице. Ако прочетете показанията примерно на П., разпитана пред
съда тя казва, че не е влизала в стаята, тя не е била там, нейният съпруг П. също
не е бил, той не е влизал, той не знае, той няма визуални възприятия на прегледа,
който е извършил д-р Ф..
Днес
разпитаната свидетелка, която също е дала противоречиви показания по отношение на
електричеството, тя на 17-ти януари е казала, че в апартамента е имало ток,
сега по каква причина починалата не е ползвала ток това вече е неин личен
въпрос, но въпросът е, че електричество е имало и в тази насока има документ,
който е представен от електроснабдяване,
жилището е е било електроснабдено.
Каква е била температурата вече това малко хвърля съмнения, имаме справка за
външната температура, но не и за температурата в самото жилище. Това не променя
извода, че смъртта е настъпила от хипотермия.
Забележете
първоначалната експертиза е наблегнала на въпроси, които имат фактически и
правен характер отколкото например да изясни развитието на самото заболяване хипотермия.
Например
по време на местопроизшествието е извършен един оглед, в който има пропуски,
бих казал повърхностен оглед. Но това, което вие видяхте е, че самата починала
е разсъблечена, така нареченото парадоксално разсъбличане, което се появява във
втората фаза на хипотермията и този факт е изключително
съществен, защото аз ще цитирам вещото лице д-р А. „..Дори съвсем
ориентировъчно само с палпация, в смисъл да се
докосне даден обект, може да се прецени дали е с температура по-голяма от нормалната
температура на изследващия или с по-ниска…“.
По-нататък
вещото лице д-р Н. в разпита на 17-ти януари, на с.14 от съдебния протокол „…Предвид последващите
развития ние вече ретроспективно виждаме, че състоянието е прогресирало,
изпадане в хипотермия. Хипотермията
не е болест, това е външно въздействие, намаляването на външната температура. С
течението на времето и часовете води до намаляване на телесната температура и
до тези патологични процеси, които наричаме „преохлаждане
на организма“, то е общо на целия организъм, започват развитие на много неща,
които са в зоната на тая находка.
Това
ни кара да смятаме, че ако имаме клиничен преглед, който казва, че няма нищо
остро към момента на прегледа, това вече наистина ще бъде един социален случай…“.
Точно
тези вещи лица от първата експертиза казват, че те приемат, че д-р Ф. не е извършил необходимия физикален преглед, но не е така, защото разпитан на 02.07.2019
г., аз говоря, когато той е привлечен като обвиняем, той е дал вече подробности
във връзка с неговото посещение на въпросния обект и там има данни, които след
това се потвърждават. Така, че негови обяснения не могат да бъдат приети само
като средство за защита, те са и доказателствено средство
и следва да го цените заедно с останалите доказателства в съвкупността.
В случая
на свидетелката днес разпитана аз мисля, че в нейните показания тя твърди, че е
била през цялото време, но е била в коридора до вратата, изглежда е била сама,
защото П. отрича да е била, З. не е разпитвана,И. също не е разпитвана, тя
твърди, че са били четирите, къде са били.
По-нататък
самата сестра Н.Д., която е разпитана като свидетел, включително вече и на съдебното
следствие тя не си противоречи нищо в своите показания. Казва „…Да, д-р Ф. си
сложи ръкавици, влезе е при пострадалата..“. Обстановката е била такава, аз мисля, че няма нормален
човек, който да се изпитва някаква погнуса от тези боклуци, от тези зловещи
миризми.
Нека
не забравяме, че по делото има факти, че тази пострадал доста дни е спала с
мъртвия си брат, докато е започнало разложението му, което за мен един човек с
нормална психика не би го допуснал. Не искам да говоря, както се казва за
умрелия не се говори лошо, говори се винаги хубаво, но в случая съм длъжен като
защитник да ги кажа тези неща, тъй като той е стигнал до една обективна находка
и то обективна находка. Той е направил палпация за
определяне на температурата, приел е, че температурата е нормална, проверил е
пулса, пулсът е нормален, подаден му е апарат за измерване на кръвно налягане.
Д.
казва „... Аз не съм го видяла да мери кръвно налягане, защото бях навън и се
разправях със съседите, но той ми го поискал и е възможно да е измерил кръвното налягане…“. Фактически това,
което се иска като действия при един физикален
преглед нашият подзащитен го е извършил.
Въз основа
именно на този физикален преглед той е направил извода,
че случаят по-скоро е социален, но за този извод имат значение и показанията на
самите свидетели, които са разпитали, те са му казали при посрещането, че тя от
дълго време е така.
Вярно
е, има един момент, че не е установил словесен контакт с починалата, но днес
разпитаната свидетелка заявява, че до
обяд е имала нормален словесен контакт с нея, дори тя й е поръчала да й пазарува, тя и е
пазарувала, оставила й е храната.
Словесен
контакт не е имало, но тя е реагирала на болка при ощипването, т.е. била е
изцяло в съзнание. Става въпрос защо не е осъществил този контакт, дали в
резултат на нежелание от нейна страна или невъзможност някаква, словесен
контакт не е осъществил, но това е дало основание и както твърдят вещите лица в
първоначалната експертиза, че много заболявания от вида на вътрешните болести
могат да дадат същите симптоми, които в случая е констатирал нашият подзащитен.
Тръгвайки
от извода на д-р А., че ако беше извършен физикален
преглед това щеше да бъде достатъчно и тръгвайки по-нататък аз считам, че нашият
подзащитен е извършил достатъчно по обем действия, за
да се убеди, че не се касае до спешния случай. От самото начало той е пратен на
спешен случай, забележете, инсулт или инфаркт, това е едно първоначално заблуждаващо
състояние, но в крайна сметка негово право, негово задължение е да прецени дали
състоянието е спешно и ако е спешно чак тогава той има задължения, които са
визирани в диспозитива на обвинителния акт, именно по
наредбите на министъра на здравеопазването.
В
крайна сметка самата хипотермия може да се развие в
часовете, но нека не забравяме, че в тази насока имаме изказване в
предпоследното съдебно заседание на доц.д-р Г. „…Самата хипотермия
може да се развие в часовете…“, а последна експертиза, която аз считам, че е
меродавна и която съвсем обективно изяснява фактите, това е експертизата извършена от д-р М., д-р Х. и д-р А., която беше
съответно изслушана и приета от съда, вещите лица са отговори на всички подадени
въпроси и в точка трета и четвърта на заключение се казва, че „…Ако съдът
приема, че на място е извършен преглед, то няма никакви писмени медицински
данни за поставена диагноза каква е тя, без което коректен отговор на така
формулирания въпрос е невъзможен. Част от отговора е даден към отговора на
въпрос четири…“, а отговорът на въпрос четири е следния „Дори при правилно
поставена диагноза и адекватно на нея спешно проведено лечение - сърдечно-белодробна и церебрална ресусцитация, затопляне и вливания на водно-солеви
и въглехидратни разтвори и др., смъртен изход е възможен…“.
Аз мисля,
че нашият подзащитен не е имал необходимата обективна
находка дори и при физикалния преглед да приемем, че
се касае до хипотермия. В жилището съответно е имало
ток, хладно е било, но каква е била температурата по този въпрос не може да се
съди само по свидетелски показания.
Освен
това, няма данни за внезапно развило се застрашаващо здравето състояние в
резултат на обострено хронично заболяване. Това е
генералната констатация направена от
нашия подзащитен, че няма данни за внезапно развило
се застрашаващо здравето състояние в резултат на обострено
хронично заболяване. Той като специалист е направил верен извод по това има ли обострено състояние по смисъла на ЗЗ, говорим за чл.99, ал.2
и там се дава легалното определение за спешно състояние, това е остро или
внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна
медицинска помощ. Такова състояние не е установено, става въпрос за хипотермия, която не е болест. Става въпрос за развитието на
хипотермията в определени фази и според вещите лица
това е било между най-леката първа фаза и втора фаза. Вярно е, че температура
не е мерена, защото тя е основният критерии за разграничаване на тези фази, но
по време на прегледа Ф. не е установил някакви симптоми на хипотермия,
например цианоза на устните, треперене, което е
типично за хипотермията в първата й фаза.
Всичко това ме кара да мисля, че нашият подзащитен е осъществил рутинен медицински преглед. Безспорно
е, упражнява лекарска професия, безспорно е, че има задължения, но ние нямаме обвинение
да е нарушил някакви задължения във връзка с длъжностната характеристика,
например в обвинителния акт такова обвинение няма.
Нашето
обвинение по обвинителния акт е, че подзащитният ни е
нарушил чл.9, т.1, т.2 т.9 б."а" от Наредба №25 от 04.11.1999 година
на Министъра на здравеопазването и Раздел II, т.2 от Наредба №12 от 30.12.2015
година на Министъра на здравеопазването за утвърждаване на медицински стандарт
"Спешна медицина".
Искам
да ви кажа, че двете наредби, които са цитирани трябва да се четат много внимателно,
тъй като в чл.9, т.1 се казва: Центровете за спешна медицинска помощ
организират и осигуряват оказване на квалифицирана спешна медицинска помощ на
местопроизшествието, точка първа – ние нямаме местопроизшествие.
Второ,
необходимият обем от спешни диагностични изследвания съобразно възможностите и
наличната апаратура – да, съобразно възможностите е извършен физикален преглед, съответно този преглед е в пълен обем
като физикален, но това, че не е изваден ЕКГ апарат
от чантата, която сестрата е носила, тя е била във входа, и че не е изследвана
кръвна захар, защото те други възможности не са имали по никакъв начин тези два
пропуска не биха имали отношение към хипотермията,
която аз не мога да кажа, вероятно е започнала или не е започнала, те биха
имали отношение към други заболявания, които биха довели до състояние на
спешност.
И
т.9 - осигуряване
на специализиран транспорт за пациенти, нуждаещи се от спешна медицинска помощ.
Точка девета е вменена в неизпълнено задължение, в крайна сметка първия въпрос
е има ли е спешен случай, всичко това са производни на местопроизшествие.
По отношение
на триажната дейност аз не зная защо
това обвинение е свързано именно с този текст на Наредба №12, той е раздел първи – медицински триаж,
т.2. Медицинският триаж се извършва, когато има много
пациенти на едно място, има местопроизшествие,
има бедствие, тогава се извършва медицински
триаж, това вменено нарушение абсолютно няма връзка с
поведението на нашия подзащитен.
Да
не говорим, че тази наредба е отменена по справката, която аз съм направил
наредбата е отменена от ВАС, издадена е след това нова наредба, ние не знаем
към 23-ти декември дали тази наредба въобще е действала когато са въведени нарушенията
на нашия подзащитен, говоря за Наредба № 12 от 30.12.2015 г. за утвърждаване медицинският
стандарт по спешна помощ - решение на ВАС от 11.07.2016 г., жалбата е уважена и
наредбата е отменена в частта, в която е
обжалвана, има подадена касационна жалба от Министерство на здравеопазването. Аз
не знам дали към 23-ти декември, от когато ние обвинението – 24-ти декември,
дали тази наредба въобще е действала е дали двете нарушения, които са въведени
срещу нашия подзащитен са били актуални. След това
има друга наредба, която е издадена 2017 г., с която тази наредба изцяло е
отменена официално, но явно това е станало след решението на ВАС.
В
заключение, действително има много факти, които трябва да се обсъдят, има
противоречия в показанията на свидетелите, особено на В. и съответно на Ц.Б.. В.
отрича да е ходила в 22.30 ч. с Ц.Б., Ц.Б. е казала, че е ходила с В..
Другото,
как може да се спи на едно легло, което е на два крака, което е под ъгъл,
нормално ли е някой да може да легне на това легло, това не е нормално. Вие ще
констатирате противоречията, действително са налице такива.
Моля,
когато решавате основния въпрос на това производство дали поведението на нашия подзащитен въведено от обвинението като немарливо изпълнение
на правно регламентирана дейност е в причинна връзка със смъртта на пострадалата.
Бих
казал, че то не е в причинна връзка със смъртта на пострадалата и може би
ситуацията ми като защитник на д-р Ф., щеше да бъде по-деликатна, ако той
действително не беше извършил физикален преглед, но
такъв е извършил, той е достатъчно рутиниран като лекар, който постоянно
посещава такива спешни случаи, за да направи преценката.
Бих
казал, че преценката му в случая по негово вътрешно убеждение е била правилна и
че той е отишъл да решава не е един медицински спешен случай, а явно да решава един социален случай
и може би изводът, че трябва все пак да има намесата на социалните
представители на Дирекция „Социално подпомагане“ да вземе мерки спрямо
пострадалата е бил правилен.
За
това, Ви моля да приемете, че поведението на нашия подзащитен
не е противоправно,
в случая не е извършено виновно, дори под формата на професионална непредпазливост
и не следва да бъде ангажирана неговата наказателна отговорност.
Поради
тази причина на основание чл.304 НПК, моля да постановите съдебен акт, с който
да го признаете за невиновен по обвинението, по което е обвинен със съответните
законни последици.
В
този смисъл, моля да произнесете вашия съдебен акт.
ПРОКУРОРЪТ
/реплика/: Искам да обърна внимание на съда, на твърденията на защитата за
извършен физикален преглед.
Според
обясненията на подсъдимия, дадени в съдебната фаза на процеса, той е измерил
пулс, кръвно налягане, дишането е преслушал със слушалки, проверил е състоянието на будност и
дали това пострадалата движи крайниците и е установил, че тя се намира
в деменция.
Ако
погледнем фишът, който той не е попълнил и приемем, че е извършил действията,
които твърди, че е извършил, то тогава би следвало да отрази дори този малък обем
от първоначалния преглед на съответните места, където има данни за неврологичен
статус и състояние на съзнанието, където той е казал, че състоянието на будност
не е нарушено. Има данни да се отрази състоянието на зениците, глазгоу скала относно реакция на очите, вербален отговор,
където той е казал, че тя е била в някакъв собствен свят и двигателните й
реакции, също така има честота на дишането, за което той твърди, че я е
преслушал със слушалки, които графи също стоят празни. При което аз считам, че
дори твърденията за извършен такъв физикален преглед
са единствено защитна теза и не могат да бъдат приети като доказателствено
средство обясненията му в тази връзка.
С
оглед получената информация за лицето, с която разполага, а именно, че тя е
паднала и не може да стане съдебно-медицинските експертизи категорично са
казали, че състоянието й е спешно и то е спешно, защото тя е на пода, не може да
стене, не може да говори и е неадекватна, а това, че подсъдимият не е извършил
нищо от това, което е трябвало да извърши фактически го е лишил от възможност
него да прецени какво е обективното и здравословно състояние към този момент,
дали се касае за инсулт или инфаркт или
има хипотермия. А в конкретния случай е установено,
че причината за смъртта е хипотермия, но той не е направил
това, което е длъжен да парвали, за да окаже необходимата й медицинска помощ и
грижа.
СЪДЪТ
предостави право на лична защита на подсъдимия Ф..
ПОДСЪДИМИЯТ:
Придържам се напълно към казаното от моите защитници.
Единствената
грешка, която си намирам аз, че не извиках полиция и в спокойна обстановка да
опиша това, което съм намерил, а не докато ни обиждат и заплашват, трябваше да
извикам полиция.
С
оглед създала се обстановка не съм попълнил цялостно фиша.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ Ф..
ПОДСЪДИМИЯТ:
Поддържам всичко, което съм казал и моля да бъда приет за невиновен.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание,
за да постанови своята присъда.
СЪДЪТ след съвещание обяви публично
присъдата си в присъствието на страните, заедно със срока за нейното обжалване,
като разясни реда за това.
Протоколът е изготвен в съдебно
заседание, което приключи в 12.30 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР:
СЪДЪТ служебно се занима с мярката
за неотклонение на подсъдимия Я.А.Ф.,
с оглед на постановената оправдателна присъда съдът намира, че така взетата
мярка за неотклонение на подсъдимия Ф., а
именно „парична гаранция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева, следва да бъде
отменена.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ мярката за неотклонение на
подсъдимия Я.А.Ф. с ЕГН **********, а
именно „парична гаранция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
на съда в тази част подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес
пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ:
1.
2.
СЕКРЕТАР: