№ 1272
гр. Бургас, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20242120100083 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба „АПС Бета България“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул.
“България” № 81 В, представлявано от управителите Х.М. и П.В., чрез пълномощника юрк.
Е.Л., против К. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, кв. Сарафово, ул. „Комсомолска“
28, ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на ищеца срещу ответника
СЪЩЕСТВУВАТ следните вземания по сключен между ответника и „Кредисимо“ ЕАД
договор за потребителски кредит № *** от 13.02.2018г., вземанията по който са погасени от
„Ай Тръст“ ЕООД в качеството му на поръчител по силата на договор за поръчителство от
13.02.2018 г. и прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 02.03.2021 г.: 655, 22 лева –
главница, 109, 78 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 13.02.2018 г до
20.03.2019 г., 299, 80 лева – обезщетение за забава за периода от 13.02.2018 г. до 02.11.2023
г., ведно със законната лихва за забава от постъпване на заявлението в съда на 03.11.2023 г.
до окончателното изплащане, за които суми е издадена по ч. гр. д. № 6687/2023 г. по описа
на Районен съд – Бургас заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
3346 от 07.11.2023 г. Претендират се и разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на сключен по реда на ЗПФУР
договор за потребителски кредит № *** от 13.02.2018 г. „Кредисимо“ ЕАД е предоставило
на ответника заем в размер на 817, 76 лв., срещу което ответникът се съгласил да върне 13
броя вноски по 76, 50 лева в срок до 20.03.2019 г., при фиксиран лихвен процент в размер
на 41, 24 % и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%. Посочва се, че във
връзка с договора за кредит между „Ай Тръст“ ЕООД и ответника бил сключен по реда на
ЗПФУР договор за предоставяне на поръчителство от 13.02.2018г., а между „Ай Тръст“
ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД бил сключен по реда на ЗПФУР договор за поръчителство от
13.02.2018г. Поддържа се, че на 18.02.2021 г. поръчителят уведомил ответника, че от страна
„Кредисимо“ ЕАД е направено искане до „Ай Тръст“ ЕООД да заплати всички просрочени
суми по договора за потребителски кредит, както и че сумите ще бъдат заплатени, но
1
въпреки това ответникът не изпълнил задълженията си по договора за кредит и на
23.02.2021 г. те били погасени от поръчителя. Сочи се, че по силата на договор за цесия от
02.03.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД прехвърлило на ищеца вземанията си срещу ответника,
произтичащи от договора за потребителски кредит, като го упълномощило да уведоми
длъжника за извършената цесия. Твърди се, че ответникът е бил уведомен за цесията на
посочената от него в договора електронна поща. Правният си интерес ищецът обосновава с
това, че за процесните суми е издадена по ч. гр. д. № 6687/2023 г. по описа на Районен съд –
Бургас заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3346 от 07.11.2023
г., срещу която е постъпило възражение от длъжника.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
пълномощника адвокат В. С., която оспорва предявените искове, моли за отхвърлянето им и
за присъждане на разноски. Поддържа се, че договорът за кредит е нищожен поради липса
на съгласие за сключването му, включително при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Сочи се
още, че договорът за кредит е сключен в противоречие с изискванията на Закона за
потребителския кредит и на ищеца е била предоставена преддоговорна информация.
Излагат се доводи, че кредитът е неоснователно оскъпен с договора за поръчителство и
възнаграждението на поръчителя. Счита основния лихвен процент по договора за
прекомерно завишен. Намира за нищожна клауза от Общите условия, тъй като е
недопустимо да се начисляват лихви върху лихви. Няма представени доказателства какви
плащания има извършени от длъжника по договора за потребителски кредит. Оспорват се
обстоятелствата относно наличието на Договор за предоставяне на поръчителство с „Ай
тръст“ ЕООД, относно поканата от „Кредисимо“ АД към „Ай тръст“ ЕООД да плати всички
изискуеми задължения на ответника, както и за извършено плащане от страна на
поръчителя.
В съдебно заседание ответникът признава, че е получил сумата по процесния договор
за кредит в размер на 817, 76 лева.
В изпълнение на дадените от съда указания, с молби от 30.04.2024 г. и 10.05.2024 г.,
ищецът прави уточнения с характер на признания, че в периода от 30.07.2019 г. до
25.01.2024 г. ответникът е извършил плащания по кредита в общ размер от 370 лева.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правна квалификация чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 99 вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 6687/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, за
претендираните с исковата молба суми е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 3346 от 07.11.2023 г., срещу която длъжникът е подал
възражение по чл. 414 ГПК в законовия едномесечен срок, а настоящите положителни
установителни искове са подадени от заявителя срещу длъжника в едномесечния срок по чл.
415, ал. 4 ГПК, поради което се явяват процесуално допустими.
За уважаване на предявените искове следва да се установи наличието на следните
материални предпоставки: 1. Действителен договор за кредит, по силата на който
ответникът дължи на кредитодателя претендираните вземания, чиято изискуемост е
настъпила, включително постигането на съгласие между страните по реда на ЗПФУР и
получаването на заемната сума от ответника; 2. Действителен договор за цесия, по силата на
който ищецът е придобил претендираните вземания по договора за потребителски кредит,
както и уведомяване на ответника за извършената цесия от цедента; 3. Неизпълнение на
задълженията на ответника за заплащане на процесните вземания.
2
Приложен е по делото сключен от разстояние между „Кредисимо“ АД и ответника
договор за потребителски кредит № *** от 13.02.2018г., по силата на който кредитодателят
„Кредисимо“ АД е отпуснал заем на ответника в размер на 817, 76 лв. срещу задължението
за заплащане на 13 броя вноски от по 76, 50 лева в срок до 20.03.2019 г., при фиксиран
лихвен процент в размер на 35, 05 % и годишен процент на разходите по кредита в размер
на 50%.
По делото ответникът признава обстоятелствата, че е получил от кредитодателя
„Кредисимо“ АД сумата 817, 76 лева по договор за потребителски кредит № *** от
13.02.2018 г.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, в случай че
кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, той
следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: (i) да предостави на
„Кредисимо“ ЕАД банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване
на заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от
„Кредисимо“ ЕАД юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на
заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по
предходното изречение е 24 часа от предоставяне на обезпечението. В случай че в
посочения срок кредитополучателят на предостави съответното обезпечение на кредита, ще
се счита, че заявлението не е одобрено от „Кредисимо“ ЕАД, съответно договорът не
поражда действие между страните (чл. 4, ал. 2). Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора в случай че
кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е
14 дни от подаването му. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не
поражда действие.
Представен е сключен от разстояние договор за поръчителство от 13.02.2018 г. между
кредитодателя „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД като поръчител, по силата на който
„Ай Тръст“ ЕООД се задължава да отговаря пред „Кредисимо“ АД солидарно с потребителя
за изпълнението на задълженията му по договора за потребителски кредит, както и за
всички последици от неизпълнението му.
По делото е представен и договор за предоставяне на поръчителство от 13.02.2018 г.,
сключен от разстояние между „Ай Тръст“ ЕООД и ответника, по силата на който „Ай
Тръст“ ЕООД се задължава да сключи с „Кредисимо“ АД договор за поръчителство,
съгласно който да отговаря пред него солидарно с потребителя за изпълнението на
задълженията му по договора за потребителски кредит, както и за всички последици от
неизпълнението му. Договорът за предоставяне на поръчителство предвижда, че
потребителят заплаща в полза на поръчителя възнаграждение за обезпечаване на
задълженията му по договора за кредит в размер и при условия съгласно Приложение № 1
към него. Нито в договора, нито в приложението към него е посочен общ размер на
възнаграждението на поръчителя, а в приложението е посочен само месечният му размер –
48, 69 лева на месец за периода на действие на договора за кредит, с падеж на съответното
плащане съгласно погасителния план по договора за кредит. Съгласно чл. 8, ал. 4 от
договора за предоставяне на поръчителство потребителят има право да заплаща
възнаграждението на поръчителя по следните начини: 1. По банкова сметка на поръчителя;
2. По посочена банкова сметка на „Кредисимо“ АД или по начините, установени в ДПК, за
заплащане на задълженията по него. Предвидено е, че „Кредисимо“ АД е овластено да
приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на
възнаграждението му, а когато платената сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите
задължения на потребителя към „Кредисимо“ АД и поръчителя, с внесената сума се
погасяват с приоритет задълженията към поръчителя.
Приложен е също и договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г.,
сключен между „Кредисимо“ АД като цедент 1, „Ай Тръст“ ЕООД като цедент 2 и „АПС
3
Бета България“ ЕООД като цесионер, по силата който „Кредисимо“ АД продава на „АПС
Бета България“ ЕООД всички свои парични вземания, произтичащи от просрочени и
неизплатени договори за кредит на физически лица съгласно Приложение № 1 към договора
за цесия, а „Ай Тръст“ ЕООД продава на „АПС Бета България“ ЕООД свои парични
вземания, произтичащи от встъпването му като поръчител в правата на „Кредисимо“ АД по
просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, както и от договорите за
предоставяне на поръчителство по тях съгласно Приложение № 1 към договора за цесия. В
посоченото Приложение № 1 под № 763 са включени вземания на цедентите срещу
ответника към 23.02.2021 г. на обща стойност от 1411, 31 лева – за главница, за
възнаградителна лихва, за лихва за забава за „Кредисимо“ АД, за вземане на поръчителя „Ай
Тръст“ ЕООД и за лихва за забава върху вземането на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД.
Представени са по делото справки-извлечения системите на „Кредисимо“ ЕАД и „Ай
Тръст“ ЕООД, изготвени и подписани от тях на 24.04.2024 г. Върху справката на „Ай Тръст“
ЕООД е отбелязано като забележка, че „сумите са прихванати по насрещни разчети между
„Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД“.
От публичните вписвания в Търговския регистър е видно, че „Кредисимо“ АД е
едноличен собственик на капитала в „Ай Тръст“ ЕООД, чийто основен предмет на дейност е
сключване на гаранционни сделки.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът достигна до следните правни
изводи:
По първата предпоставка:
На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Сред посочените правила, чието
неспазване влече като последица недействителност на договора за потребителски кредит, е и
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тя гласи, че договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
На основание чл. 19, ал. 2 ЗПК годишният процент на разходите по кредита се
изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания. Правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК предвижда, че
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения определя
годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на
основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1
юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Към датата на сключване на процесния
договор за потребителски кредит основният лихвен процент на Българската народна банка е
бил в нулев размер. Следователно по процесния кредит годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от 50 %. Такъв е и размерът на ГПР, посочен в процесния договор за
потребителски кредит.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
4
на предоставения кредит. По смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК
„общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие
за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Посочената разпоредба
транспонира правилото на член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съгласно което понятието „общи
разходи по кредита за потребителя“ обхваща всички разходи, включително лихви,
комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати
във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на
нотариалните такси; общите разходи по кредита включват и разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, ако сключването на договор за услугата е
задължително условие за получаване на кредита или получаването му при
предлаганите условия.
В процесния случай от тълкуването на клаузите на чл. 4 от договора за потребителски
кредит може да се направи извод, че предоставянето на обезпечение под формата на
поръчителство от свързано с кредитодателя юридическо лице е задължително условие или
въобще за отпускането на кредита, или за отпускането му в 14-дневен срок от заявлението.
По този начин сключването на договора за потребителски кредит е обусловено от
сключването на договор за поръчителство между двете свързани дружества, съответно на
договор за предоставяне на поръчителство между длъжника и свързания с кредитодателя
поръчител, в който е уговорено и възнаграждение за тази „услуга“ под формата на месечни
вноски с падеж, съответен на падежа на месечните погасителни вноски по договора за
потребителски кредит. Освен това съгласно чл. 8, ал. 4 от договора за предоставяне на
поръчителство сумите за възнаграждение на поръчителя са платими и по банкова сметка на
„Кредисимо“ АД, но ако платената сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите
задължения на потребителя към „Кредисимо“ АД и поръчителя, с внесената сума се
погасяват с приоритет задълженията към поръчителя. С тази договорна конструкция се цели
възнаграждението за поръчителя да бъде изведено извън рамките на договора за
потребителски кредит, който се „обезпечава“, така че то да не се съдържа изцяло в
посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието „общи разходи
по кредита за потребителя“, нито на понятието „ГПР“ по смисъла на Директива 2008/48.
Видно е, че се касае за търговска практика на кредитора, която цели да прикрие
действителните разходи по кредита. Месечните вноски за възнаграждение на поръчителя
представляват разходи, които потребителят следва да заплати във връзка със сключването и
изпълнението на договора за кредит и които са известни на кредитора към момента на
сключването му. При това положение месечните възнаграждения за поръчителя следва
да бъдат отчетени като „общи разходи по кредита“, поради което следва да бъдат взети
предвид и при определяне на ГПР по договора за потребителски кредит.
Невключването им в ГПР има за цел да създаде една невярна представа относно
действителния размер на общите разходи по кредита, така че той да съответства на
установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум.
На основание чл. 633 ГПК решенията на Съда на Европейския Съюз по тълкуването
на разпоредби от правото на Европейския съюз, което са от значение за правилното
решаване на делото, са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република
България. Прието е в т. 2 от Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 година
5
по дело C 714/22, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да
се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен
процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница. С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за
потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и
задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се
включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че
посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава
потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия
начин както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в
лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не
включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ
и пропорционален характер.
В процесния случай съдът приема, че посоченият в договора за потребителски кредит
размер на ГПР от 50 % е неправилен, тъй като не включва месечните вноски за
възнаграждение за поръчителя, които представляват общи разходи по кредита. Този извод
следва от параметрите на процесния договор за потребителски кредит, а именно: сума на
кредита – 817, 76 лева, ГПР – 50 %; годишен лихвен процент – 35, 05 %, общ размер на
всички плащания – 994, 50 лева, съпоставими с размера на уговореното месечно
възнаграждение за поръчителя от 48, 69 лева за периода на действие на договора за кредит,
който е 13 месеца (или общо възнаграждение в размер на 632, 97 лева). Не са необходими
специални знания, за да се установи, че при посочените параметри размерите на уговорените
месечни вноски за възнаграждение за поръчителя, които са и явно непропорционални на
размера на получения кредит, не са включени в размера на ГПР наред с ОЛП. Освен това не
са необходими и специални знания, за да се определи, че при включването им в ГПР
размерът му би надвишил законовия максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК, който в случая възлиза
на 50 %, но този въпрос не е предмет на изследване по делото, тъй като основание за
прилагане на санкцията по чл. 23 ЗПК съобразно дадените от СЕС разяснения е посочването
на неправилен ГПР, който не включва всички общи разходи по кредита, а не полученото в
резултат от включването на тези разходи надвишаване на допустимия размер на ГПР.
С оглед дадените от СЕС разяснения посочването на неправилен размер на ГПР
следва да се приравни по правни последици на непосочването му. Следователно
кредиторът не е изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което е предвидено като
основание по чл. 22 ЗПК за обявяване на договора за потребителски кредит за
недействителен, а предвидената в чл. 23 ЗПК санкция е освобождаването на кредита от
лихви и разноски, като съдът намира същата за справедлива и пропорционална на тежестта
на нарушението, допуснато от кредитодателя.
Въз основа на изложеното съдът приема, че процесният договор за потребителски
кредит е недействителен, поради което длъжникът дължи само чистата стойност на кредита,
а именно получената главница в размер на 817, 76 лева.
На основание чл. 138, ал. 1, изр. 1 ЗЗД поръчителство може да съществува само за
действително задължение. С оглед извода за недействителност на процесния договор за
потребителски кредит съдът приема, че договорът за поръчителство за обезпечаването му
също не е произвел правни последици. Дори и да се приеме, че договорът за поръчителство
обезпечава чистата стойност на кредита, която подлежи на връщане, то и в този случай
ищецът не се легитимира като носител на вземането в качеството му на цесионер на
надлежно възникнало регресно право на поръчителя. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗД
6
поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата,
лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него
иск, и на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането. Съдът обаче приема,
че представените по делото извлечения от счетоводни справки на двете свързани дружества
не установяват надлежно изпълнение на задължението, въз основа на което ищецът да се
легитимира като носител на регресно право, прехвърлено с договор за цесия. Не се твърди и
не се установява по делото наличието на предпоставките по чл. 103, ал. 1 ЗЗД
(съществуването на две насрещни, изискуеми и ликвидни вземания), за да се приеме за
настъпило правопогасителното действие на прихващането, извършено счетоводно между
двете свързани дружества, едното от които е едноличен собственик на капитала на другото.
Поради това съдът приема за недоказано по делото обстоятелството, че поръчителят „Ай
Тръст“ ЕООД е заплатил в полза на кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД задълженията на
ответника по процесния договор за кредит.
В допълнение към извода за недействителност на договора за потребителски кредит
следва да се отбележи, че е нищожна на самостоятелно основание клаузата на чл. 4, ал. 1 от
договора за потребителски кредит, която предвижда сключването на договор за
предоставяне на поръчителство със свързано с кредитодателя юридическо лице в срок до 48
часа от подаване на заявлението. Посочената клауза представлява способ за заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК относно допустимия размер на ГПР. На
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. С оглед извода за
нищожност на клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, която
предвижда, че потребителят следва да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
одобрено от кредитодателя юридическо лице, следва да се приеме, че договорът за
предоставяне на поръчителство е сключен без основание, поради което е нищожен на
основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД.
По втората предпоставка:
Ищецът се домогва да се легитимира като носител на претендираните вземания в
качеството си на цесионер по договор за цесия от 02.03.2021 г., по силата на който цедентът
„Кредисимо“ ЕАД му продава вземанията си срещу ответника, произтичащи от процесния
договор за потребителски кредит, описани в Приложение № 1 към договора за цесия.
Съобразно гореизложеното обаче договорът за потребителски кредит е недействителен.
Дори и да се приеме, че предметът на договора за цесия включва и вземането за
връщане на чистата стойност на недействителния договор за кредита съгласно чл. 23 ЗПК,
формално не са налице предпоставките за противопоставимост на цесията спрямо длъжника.
На основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. По
делото остава недоказано обстоятелството относно надлежното уведомяване на длъжника за
извършената цесия от цедента, доколкото не е представено пълномощно, с което цедентът
да упълномощава цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия от негово име.
По третата предпоставка:
Ищецът признава извършването на плащания по договора за потребителски кредит в
периода от 30.07.2019 г. до 25.01.2024 г. в общ размер на 370 лева. Наличните по делото
данни обаче сочат, че ответникът е извършвал плащания в полза на „Кредисимо“ ЕАД,
които са били отнесени за погасяване на задълженията към поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД
съгласно чл. 8, ал. 4 от нищожния договор за предоставяне на поръчителство. Това е видно
от съпоставката между размерите на възнаграждението за поръчител съгласно договора за
предоставяне на поръчителство от 13.02.2018 г. – 48, 69 лева за периода на действие на
договора за кредит, който е 13 месеца (или общо 632, 97 лева); съгласно Приложение № 1
към договора за цесия от 02.03.2021 г. – прехвърлен остатъчен размер от 452, 29 лева;
7
съгласно заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.11.2023 г. –
незаплатени 177, 29 лева. Следователно ответникът е заплатил и сумата от 455, 68 лева в
полза на „Кредисимо“ ЕАД, които обаче са били отнесени от него за погасяване на
възнаграждението за поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД съгласно чл. 8, ал. 4 от нищожния
договор за предоставяне на поръчителство. Ответникът не дължи изпълнение по нищожния
договор за предоставяне на поръчителство, поради което и тези суми следва да бъдат
отнесени за погасяване на главницата по недействителния договор за потребителски кредит.
Така задължението на ответника за връщане на чистата стойност на кредита следва да се
счита за изцяло погасено чрез плащане.
По изложените съображения съдът намира, че не са налице кумулативно изискуемите
предпоставки за уважаване на предявените положителни установителни искове, поради
което същите следва да бъдат изцяло отхвърлени.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на
разноски съобразно направеното искане за присъждането им и представените доказателства
за извършването им, а именно за сумата от 300 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС Бета България“ ЕООД , ЕИК: *********, със
седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 В,
представлявано от управителите Х.М. и П.В., против К. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр.
Бургас, кв. Сарафово, ул. „Комсомолска“ № 28, искове ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО, че в полза на ищеца срещу ответника СЪЩЕСТВУВАТ следните
вземания по сключен между ответника и „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски
кредит № *** от 13.02.2018г., вземанията по който са погасени от „Ай Тръст“ ЕООД в
качеството му на поръчител по силата на договор за поръчителство от 13.02.2018 г. и
прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 02.03.2021 г.: 655, 22 лева – главница, 109, 78
лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 13.02.2018 г до 20.03.2019 г., 299, 80
лева – обезщетение за забава за периода от 13.02.2018 г. до 02.11.2023 г., ведно със
законната лихва за забава от постъпване на заявлението в съда на 03.11.2023 г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена по ч. гр. д. № 6687/2023 г. по описа на
Районен съд – Бургас заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3346
от 07.11.2023 г.
ОСЪЖДА „АПС Бета България“ ЕООД , ЕИК: *********, със седалище и адрес:
гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 В, представлявано от управителите
Х.М. и П.В., да заплати на К. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, кв. Сарафово, ул.
„Комсомолска“ № 28, сумата от 300 лева за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8