№ 2291
гр. София, 26.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20211110126126 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на К. Н. Б. срещу ВЛ. АТ. П..
Исковата молба е редовна и предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Съдът намира възраженията на ответника за нередовност на подадената искова молба
за неоснователни, както и релевираното възражение за липса на местна подсъдност на СРС.
Съгласно чл. 115 ГПК иск за вреди от непозволено увреждане може да се предяви и по
местоизвършване на деянието, като в случая безспорно между страните е обстоятелството,
че подадената от ответника тъжба е била разгледана от СРС, което обуславя и подсъдността
именно на СРС да разгледа предявения иск по чл. 45 ЗЗД.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
С исковата молба е релевирано искане да бъде изискано и приложено нчхд №
18969/2016г. по описа на СРС, което съдът намира за допустимо и относимо, поради което
следва да бъде уважено.
Ответникът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Следва да бъдат издадени съдебни удостоверения на ответника за снабдяване с
посочените в отговора на исковата молба документи след представяне на проекти.
В отговора на исковата молба е направено искане за събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит на трима свидетели за установяване на
обстоятелствата, заявени с отговора, което искане съдът намира за нередовно, доколкото не
са заявени какви конкретни обстоятелства ще се установяват с исканото доказателствено
средство. Поради което следва да бъдат дадени указания на ответника за конкретизиране на
искането му съгласно чл. 156, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 30.03.2022г. от 11:00 часа, за когато да се
1
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца- препис
и от отговора на исковата молба и приложените към него документи.
ДА СЕ ИЗИСКА от СРС, НО, 1-ви състав нчхд № 18969/2016г. за послужване.
ПРИЕМА представените от ответника писмени документи като доказателства по
делото.
ДА СЕ ИЗДАДАТ съдебни удостоверения на ответника след представяне на проект.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от
определението с писмена молба с препис за насрещната страна да посочи за кои конкретни
факти и обстоятелства иска събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на
трима свидетели. При неизпълнение, съдът ще остави искането без уважение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за липса на местна
подсъдност.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявен е от К. Н. Б. срещу ВЛ. АТ. П. осъдителен иск с правно основание чл. 45
ЗЗД с искане да бъде осъден ответника да заплати сумата от 7000 лева, частична претенция
от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно
повдигнати срещу ищцата обвинения с подаване на частна тъжба от ответника, по която е
образувано и водено нчхд № 18969/2016г. по описа на СРС, приключило с влязла в сила
оправдателна присъда, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-
12.05.2021г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът К. Н. Б. твърди, че срещу нея като човек и дългогодишен съдия, е била
извършена несправедливост от страна на ответника, който предприел действия, които
оставили отпечатък върху целия й живот в личен, професионален и обществен план. Сочи,
че е била обвинена в извършване на престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2, т.3, пр.
1 и т. 4 вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 НК по частна жалба с вх. № 81007/28.10.2016г., подадена от
ВЛ. АТ. П., като било образувано нчхд № 18969/2016г. по описа на СРС. С влязла в сила
присъда била призната за невиновна по повдигнатото обвинение. Поддържа, че вследствие
на незаконосъобразното, неправилно и несправедливо обвинение, което продължило близо 3
години, претърпяла и продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в
накърняване на доброто й име в обществото, изживяване на отрицателни емоции от
предявените й обвинения, от връчването на призовки и съобщения по делото и присъствието
й в открити съдебни заседания. Твърди, че е дългогодишен съдия, към момента на подаване
на тъжбата и настоящия момент- административен ръководител на ОС- Благоевград, и както
в личния, така и в професионалния си живот, се стараела да има законосъобразно поведение,
което да изгражда както личния й авторитет на личност и съдия, така и да съдейства за
издигане в обществото на престижа на съдебната институция, част от която била повече от
30 години. Поддържа, че освен тежките психически травми, които понесла вследствие на
повдигнатото срещу нея неправомерно обвинение, претърпяла и значителни неимуществени
вреди, изразяващи се в здравословни проблеми, причинени от полученото психическо
разстройство, преживян страх и стрес от неоснователното обвинение, повдигнато от
ответника. Още с получаването на призовката за първото заседание, преживяла вътрешен
стрес и тормоз, в резултат на което получила високо кръвно налягане, световъртежи и
сърцебиене, не можела да спи по нормален начин, което продължило през цялото
времетраене на наказателното производство. Сочи, че в резултат на отрицателните емоции
от воденото срещу нея производство, се обострило автоимунното й заболяване- хашимото, и
се наложило лечение в болнично заведение- ВМА. Поддържа, че всяко явяване в съдебната
зала в качеството й на подсъдима било съпътствано с притеснение, срам от семейството,
приятелите и колегите й, промяна на работната й програмата, загуба на време поради
2
голямо разстояние от постоянната й месторабота до съда в гр. София. Твърди, че влязлата в
сила присъда е задължителна за гражданския съд по въпросите дали е извършено деяние,
неговата противоправност и виновността на дееца- по арг. от чл. 300 ГПК, чл. 413, ал. 2
НПК, поради което обстоятелството, че ответната страна била извършила деянието не
можело да бъде пререшавано и следвало да се приеме за установено. Счита, че в случая била
доказана злоупотребата с права от страна на ответната страна, тъй като наказателният съд
бил сезиран с тъжба при ясното съзнание на тъжителя, че липсва основание за наказателна
отговорност, поради което неговите действия били изцяло противоправни. Намира, че
справедливият размер на всички претърпени от нея неимуществени вреди възлиза на 100
000 лева, от които предявява частичен иск за сумата от 7000 лева. Поддържа, че в случая е
налице злоупотреба с право, тъй като частният обвинител- П., бил с повече от 15 годишен
стаж като съдия по наказателни дела и бил предприел действия напълно недобросъвестно,
виновно и само и единствено с цел да урони престижа й и да опетни цялата й кариера на
съдия. Сочи, че противоправността на поведението произтичала от недобросъвестността и
по-конкретно от обстоятелството, че тъжителят е наясно, че твърдените от него
обстоятелства са неверни, но въпреки това ги заявява с цел да навреди другиму или да
накърни обществения интерес. Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се твърди, че исковата молба е недопустима поради противоречие с чл. 127, ал. 1, т. 4
ГПК, а именно не било посочено какво конкретно е извършеното действие или бездействие
от ответника, представляващо процесния деликт. На следващо място, не била внесена и
дължимата държавна такса. Не оспорва, че като ответна реакция на поведение на ищцата в
качеството й на съдия и административен ръководител на ОС- Благоевград, което поведение
се изразявало в нападки и негативно квалифициране и оценка на професионалното му име и
работа като съдия в НО на РС- гр. Благоевград и зам.председател на съда, материализирани
в писмо-предложение изх. № 137/05.04.2016г., внесено за разглеждане във ВСС с вх. № 11-
06-563/08.04.2016г. и разгледано публично в заседание на 27.04.2016г., бил упражнил
конституционното си право на защита чрез подаване на тъжба с вх. № 81007/28.10.2016г., по
която било образувано нчхд № 18969/2016г.; както и че при приключване на наказателния
спор съдът бил приел, че ищцата действително е имала посоченото в тъжбата поведение, но
същото представлявало нейно мнение и оценка, заради което тъжбата му не била уважена.
Поддържа, че подадената от него тъжба представлява упражняване на конституционно
признато право на защита съгласно чл. 56, вр. чл. 39, ал. 2 и чл. 117, ал. 1 и чл. 120 КРБ и
този факт не се променял от естеството на резултата при приключване на визирания
наказателен процес, вкл. и при неуважаване на такава тъжба. Твърди, че упражненото от
него конституционно право на защита не било виновно действие, тъй като целта била да
защити професионалното си име и достойнство от нападките и засягащите го
безпрецедентни действия на ищцата, а не да й причинява вреди. Сочи, че оценката, че
поведението на ищцата срещу него, е необосновано негативно към него и работата му на
съдия, се споделяло напълно от колеги, членове на ВСС, журналисти и медии, отразявали
това обсъждане. Твърди, че при завеждане на делото бил очаквал защита и вярвал в
правотата на тезата си, именно поради което е поддържал тъжбата си на две съдебни
инстанции, представяйки множество доказателства и съдебна практика в нейна подкрепа,
които останали необсъдени в мотивите на съдилищата. Поддържа, че не били налице
никакви вреди за ищцата, още по-малко такива, които да са в пряка и непосредствена
последица именно от упражненото от него право на защита чрез завеждане на частна тъжба,
респ. не била налице и причинно-следствена връзка между това негово реализирано
конституционно право и вреди за ищцата. Твърди, че ищцата не може да черпи права от
собственото й негативно спрямо него поведение, с което била провокирала потребността му
за защита чрез упражняване на процесуалното и конституционно признато право на тъжба.
3
Поддържа, че по време на образуваното дело, срещу съдия Б. били заведени и други
наказателни дела в същия период от време, в които е имала същото качество, без да се
обосновава, доказва и разграничава по някакъв начин с исковата молба преживяванията й
под формата на твърдени неимуществени вреди. Отделно от това сочи, че срещу конкретни
действия и бездействия на ищцата като административен ръководител и като съдия по дело
за несъстоятелност в ОС- гр. Благоевград, в периода на разглеждане на нчхд №
18969/2016г., били заведени и редица други жалби, оплаквания и сигнали без негова
инициатива и участие, били извършвани проверки, водени били съдебни дела за незаконни
нейни заповеди и действия, които били отменяни от ВАС и ставали публично достояние
заради обсъждането им на заседания на ВСС и в медиите. Поради което ако ищцата имала
преживявания като описаните в исковата молба, то те не били последица от воденото от него
наказателно дело, като били налице множество други фактори и източници на подобни
преживявания, провокирани от собствени действия и бездействия на ищцата и реакция по
тях на държавни органи и институции. Оспорва твърдението за настъпили вреди, като
твърди че било обективно невъзможно да е претърпяла вреди за явяванията й в съдебни
заседания, защото реално не се била явила в нито едно съдебно заседание. Сочи, че
образуването и разглеждането на делото не се отразило на кариерното развитие на съдия Б.,
която била гласувана от ВСС и назначена за административен ръководител на БлОС за втори
управленски мандат, но нейното писмо-предложение дало повод за неговото публично
дискредитиране в заседанието по обсъждането му от ВСС и тиражирането по медиите на
тази дискусия в негативен за работата и професионалното му име аспект, мотивирало и
смяната му като и.д. ръководител на РС- гр. Благоевград и впоследствие наложило
прекратяване на участието му в процедурата за избор на административен ръководител.
Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличието
на противоправно вредоносно деяние, осъществено от ответника, претърпените
неимуществени вреди, наличието на причинно-следствена връзка между вредите и деянието.
В частност ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че
с подаване на тъжбата, по която е образувано нчхд № 18969/2016г. по описа на СРС,
ответникът е злоупотребил с право /противоправно поведение/, т.е. че същата не е отправена
с цел обстоятелствата по нея да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а
ответникът е знаел, че обстоятелствата са неверни и е подал тъжбата, за да навреди на
ищцата или да накърни обществения интерес. /В този смисъл Решение № 53 от 04.04.2018г.
по гр. дело № 1913/2017г. на ВКС, Трето гражданско отделение/.
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
претърпените от нея неимуществени вреди.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
4
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която е оставено без уважение възражението за
местна неподсъдност на спора пред СРС подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на ответника, в останалата част определението не
подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5