№ 99
гр. Варна, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Асен Вл. Попов
Членове:Трайчо Г. Атанасов
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Родина Б. Петкова
в присъствието на прокурора П. Ил. Х.
като разгледа докладваното от Асен Вл. Попов Въззивно административно
наказателно дело № 20253100600244 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството по делото е образувано по постъпила жалба от адв.Р. И., като
пр.представител на обв.С. срещу Решение на ПРС 5-ти от 06.01.2025г. по АНД 435/24г., с
което обвиняемата С. И. С. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.131,
ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.2 от НК, като на осн. чл.378,ал.4,т.1 от НПК и чл.78а, ал.1 от НК била
освободена от наказателна отговорност, като и е наложено административно наказание
Глоба в размер на 1000/хиляда/лева. Обвиняемата е била осъдена да заплати и сторените по
делото разноски.
С жалбата е направено искане за отмяна на решението и постановяване на ново, с
което лицето да бъде признато за невиновно по възведеното обвинение. Излагат се
съображения за недоказаност на обвинението и допуснати процесуални нарушения още на
досъдебна фаза с оглед нарушено право на защита на обвиняемата поради липса на яснота в
квалифициращите белези на деянието.
По съществото на делото и в съдебно заседание пред въззивната инстанция,
прокурорът пледира за неоснователност на жалбата, като моли Решението на ПРС да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С молба преди съдебно заседание адв.И. поддържа своята жалба, по наведените в нея
възражения.
Обвиняемата С. не се явява редовно призована за съдебно заседание
1
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по
отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена в срока за обжалване и от
надлежна страна, като разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна, първостепенният съд в съответствие с всички релевантни
доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:
С. С. и A. A., в период от 2007г. до 18 юни 2023г. живели на семейни начала. От
връзката си имали две деца - Д. A., роден през 2015г., който бил със специални нужди и Е.
A., роден през 2016г.. След раздялата С. продължила да живее в жилището им в
гр.Провадия, а A. се преместил в с.Добрина. Първоначално децата останали при
обвиняемата, като в последствие тя се грижела за Е., а бащата - за Д.. Двамата поддържали
редовни контакти, заради децата, които докато били при обв.С., св.A. ежедневно виждал, а
след като при нея останал Е. се срещал и с него. След раздялата A. предоставял финасови
средства на С. за лични нужди и за детето им. На процесната дата - 03.04.2024г., A. трябвало
да вземе от С. Д., който бил при майка си в жилището в гр.Провадия, на *** и да остави Е..
Около 21,00 часа той закарал с автомобила си сина им до дома на обвиняемата. Последната
му поискала пари, тъй като на следващия ден трябвало да отиде на лекар. A. отговорил, че
ще й даде, но едва преди да тръгне към доктора, след което отишъл до паркирания си пред
входа на жилищния блок автомобил на задната седалка, на който бил Д.. В същия момент на
предната дясна седалка седнала обв.С., като настоявала да получи исканата сума. A. й казал
да слезе от автомобила, като и заявил. Че ще и даде. С. излязла от автомобила, но когато A.
отворил шофьорската врата на автомобила си, за да влезе, тя започнала да му нанася удари с
ръце в областта на лицето и да го драска с нокти и през отворения прозорец на колата след
влизането му вътре.
На 17.04.2024г. с постановление на прокурор при ВРП било образувано досъдебно
производство за престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.2 от НК.
От заключението на изготвената в хода на производството СМЕ е видно, че в
следствие на въздействията му в областта на лицето, A. A. е получил следните травматични
увреждания: линейни и ивицести кръвонасядания в областта на челото, гърба на носа,
кожата на горната устна, ожулване с ивицеста форма по кожата на горната устна, разкъсно -
контузна рана с добре очертани ръбове, дължина около 7-8 см., ориентирана хоризонтално, в
областта на лявата ноздра, в своята съвкупност и поотделно, според вещото лице са
обусловили чувство на болка и страдание без разстройство на здравето.
Видно от приобщената справка за съдимост на обв.С. същата е неосъждана и не е
освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В хода на производството по делото са приобщени и Решение №278/23.10.2023г. и
Заповед за защита №12/23.10.2023г. по гр.д. №657/2023г. по описа на РС-Провадия, както и
Решение №147/15.06.2024г. и Заповед за защита № 11/17.06.2024г. по гр.д. №548/2024г. по
описа на РС-Провадия.
Въз основа на приетата фактическа обстановка, съставът на съда е приел, че
обвиняемата С. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление
по престъплението по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.2 от НК.
Така направените крайни изводи на съда на база приетата за установена и от
въззивния състав фактическа обстановка се споделят напълно.
По отношение на оплакванията за допуснатите нарушения на закона:
2
Основните аргументи изнесени в жалбата фактически са и тези изнесени пред
първата инстанция и касаят квалифициране поведението на обвиняемата и в частност
особената съставка- деянието да е сторено в условията на домашно насилие.
ВОС напълно споделя анализа в мотивната част на първата инстанция и само за
пълнота на изложението намира следното.
Безусловно с оглед актуалната редакция на относимите норми домашно насилие е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Липсва
изрична необходимост от конкретизиране на формата ако е изводима от обстоятелствената
част на прокурорския акт, какъвто е и конкретния казус. По делото е установено, че към
процесната дата св.A. и обв.С. не са живеели заедно, но е достатъчно да са били във
фактическо съжителстване без да е изискуем времеви лимит след прекратяване на същото.
Неоснователен е и аргумента, че деянието не е извършено в условията на домашно
насилие тъй като, издадена във връзка със същия случай на 17.06.2024г. Заповед за защита в
полза на св.A. A., задължавала обвиняемата единствено да се въздържа от домашно насилие,
въз основа само на подадената от страна на A. декларация. В конкретната хипотеза
приложените мерки по ЗЗДН не изключват наказателната отговорност на извършителя,
както правилно е съобразила първата инстанция/ ТР № 2/2020 г. по тълк. д. № 2/2019 г. на
ОСГК на ВКС/.
По изложените съображения, с оглед и предвид липсата на служебно констатирани
основания и възможност за отменяне или изменяне на решението, на основание чл.338 от
НПК, съставът на Окръжния съд в гр.Варна, като въззивна инстанция
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение на ПРС 5-ти от 06.01.2025г. по АХД 435/24г.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3