РЕШЕНИЕ
№ 4818
Пазарджик, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - II състав, в съдебно заседание на десети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ГЕОРГИ ПЕТРОВ |
При секретар ДЕСИСЛАВА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ административно дело № 20257150700860 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Десета от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
3. Възраженията на жалбоподателя се концентрират основно в твърдения за допуснати нарушения на административно производствените правила при постановяване на процесната заповед.
Поддържа се, че заповедта не съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, доколкото в същата са посочени правните основания за издаването ѝ, но липсва пълно описание на фактическите обстоятелства при което е осъществено твърдяното административно нарушение. Възразява се също така, че в оспорения административен акт не е посочено, коя точно от хипотезите възведени в чл. 171, т. 2а от ЗДвП е възприета за проявена от контролния орган.
Според жалбоподателя, от заповедта за прилагане на мярката, не става ясно, аква точно е съпричастността на Карамихайлов с процесното административно нарушение. Счита се също така, че контролния орган издала заповедта, не конкретизирал достатъчно ясно, кое е точно моторното превозно средство във връзка с което е постановена мярката, както и кой е неговия собственик. В тази контекст се твърди, че Карамихайлов е предоставил собствения си автомобил на правоспособен водач, като по-късно, автомобила е бил управляван от нарушителя Н..
Тези съображения са поддържани и в представените по делото писмени бележки.
Иска се оспорената заповед да бъде отменена, като се присъдят сторените разноски по производството.
4. Ответника М. А. Б., на длъжност мл. автоконтрольор в Районно управление Велинград към Областна дирекция на МВР, Пазарджик. не взема становище по жалбата.
ІІ. За допустимостта:
5. Според нарочно съставената разписка, оспорената заповед е връчена на нейния адресат на 24.06.2025 г., а жалбата срещу ѝ е регистрирана в деловодството на администрацията на 25.06.2025 г. Тоест жалбата е подадена в рамките на предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, поради което е допустима.
III. За фактите:
6. Според описанието, съдържащо се в Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 3924011 от 22.06.2025 г., съставен от М. А. Б., на длъжност мл. автоконтрольор в Районно управление Велинград към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, на същата дата, около 17:54ч., в гр. Велинград, ул. Г. Б., пред частен дом номер 10, с посока на движение към кръстовището с ул. И. Б., Г. А. Н., [ЕГН] от гр. Велинград, управлява лек автомобил „БМВ“ с рег. № РА1813ВА, собственост на Г. М. К., [ЕГН], без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство. Посочено е още, че по отношение на Г. Н. е налице влязло в сила на 18.06.2025г. наказателно постановление № 25-0367-000372 от 29.05.2025г. на Областна дирекция на МВР, Пазарджик, за извършено административно нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
Противоправното деяние е описано като „…Водач, който в едногодишен срок от наказанието му по административен ред за управление на МПС без съответното свидетелство за управление извърши такова деяние…“ и квалифицирано като нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
Акта е връчен на неговия адресат с отбелязване „… нямам възражения …“.
7. Въз основа на констатациите съдържащи се в акта за установяване на административно нарушение, мл. автоконтрольор Б. е издал процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0367-000054 от 22.06.2025 г., с която на основание чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, спрямо Г. М. К. е приложена административна мярка – прекратяване регистрацията на пътно превозно средство марка „БМВ“ с рег. № РА 1813 ВА, за срок от 6 месеца, считано от 22.06.2025 г.
Според описанието на административното нарушение направено в заповедта, Г. А. Н. е управлявал МПС, без да притежава свидетелство за управление на МПС „….а именно изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки…“. Посочено е, че свидетелството за управление на МПС е иззето от Н. със Заповед за прилагане на административна мярка № 19-1006-000335/03.06.2019г. на Областна дирекция на МВР Пазарджик, която е връчена на адресата на 03.06.2019 г.
8. По делото се представиха и приобщиха към доказателствата :
- Справка за нарушител/водач Г. М. К., от която е видно, че от момента на издаване на свидетелството за управление на МПС на 16.05.1996 г. до момента, спрямо него са издадени 13 наказателни постановления и са приложени две принудителни административни мерки;
- Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 г. на директора на ОД на МВР, Пазарджик, с която на основание чл. 43, ал. 4, във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗМВР и чл. 165 и чл. 172 от ЗДвП, на служители на конкретно изброени длъжности, включително и началник на Районно управление към ОД на МВР, Пазарджик, са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, по реда на чл. 171, т.1, т. 2, т. 2а, т.4, т. 5б.“а“, т. 6 и т.7 от ЗДвП;
9. В съдебно заседание бе разпитан свидетеля М. В. С., който заяви, че познава жалбоподателя Карамихайлов с когото работят заедно в строителството. Твърди, че решили да купят процесния автомобил марка „БМВ комби“ от Карамихайлов за да го използват за работата си. Сочи, че в момента на проверката от контролния орган, той бил в колата, но тя била управлявана от Г. Н., който също бил техен колега с когото работили заедно. Н. карал колата за да я тества с оглед нейното закупуване. Колата си имала застраховка „Гражданска отговорност“, преминат технически преглед, всичко било платено, но се оказало, че Н. нямал свидетелство за управление на МПС, за което той не бил казал на останалите. С. заявява, че купили автомобила за 1000,00 лева. Това всичко в неделя. Свидетеля си припомня, че Н. е имал и друг автомобил в началото на годината и пак е бил спрян за проверка.
IV. За правото:
10. Според чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.
Въпросните мерки са една от проявните форми на властническата гаранция за точно осъществяване на надлежно, нормативно установено, материално правило за поведение, било като изключат предпоставките, то да бъде нарушено, било като преустановят, деянията предприети в нарушение на същото или пък изключат предпоставките за настъпване на вредни последици от противоправното деяние или респективно имат за последица, отстраняване на вече настъпили вредни последици от такова деяние.
Явно е също така, че тези мерки, по правното си естество не съставляват административни наказания, макар и да са форма на административна принуда.
Ето защо, за разлика от административното наказание, което трябва да бъде изтърпяно, така както е наложено и за целият период от време, през който е постановена принудата (напр. временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност), действието на наложената административна мярка е обосновано и допустимо единствено до момента, до който тя има за фактическа последица, предотвратяване и преустановяване на нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на вредните последици от същото.
11. Според чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Според чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
12. Каза се, с процесната заповед е постановено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца. Необходимостта от извършване на проверка относно „съразмерността“ на наложената административна принуда във всеки конкретен случай, съобразно принципа установен в чл. 6., ал. 2 от АПК, несъмнено налага не само да бъде определен ясен срок на нейното приложение, но изисква и излагането от страна на административния орган на конкретни съображения които го обосновават. Както се посочи, изискването в тази насока на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП е ясно и императивно - принудителната мярка се налагана с мотивирана заповед от ръководителите на съответната служба за контрол или от оправомощено от него длъжностно лице. Отклонение от това правило, не е предвидено в нормативния акт. В този смисъл, неоснователно е разбирането, че след като в закона е определен минималния срок на действие на мярката, то излагането на конкретни мотиви за неговото(на минималния срок на действие) обосноваване не е задължително. Необходимо е обаче да се съобрази, че изискванията на закона са еднакво задължителни както за гражданите, така и за административния орган. Сиреч, след като в нормативния акт не е предвидено изключение, то изискването за мотивиране на налаганата административна принуда, включително и по отношение на срока на нейното действие е задължително. В случая, последицата от липсата на конкретни съображения относно срока на действие на постановената административна мярка е наличието на допуснато съществено нарушение на административно производствените правила при издаване на процесната заповед. След като законодателят е предвидил срок от шест до дванадесет месеца за налагане на конкретната мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове, защо в случая трябва да бъде определен минималния установен в закона срок, включително в контекста на твърденията, че в случая става реч за управление на МПС при обстоятелства, които изключват възможността, случая да бъде квалифициран като маловажен. Посочването на тези факти или пък на други подобни, би позволило те да бъдат проверени и след като се установи дали са действително проявени или пък не съществуват, да се формира конкретен извод относно спазването на целта, която закона преследва с налагането на административна принуда от категорията на процесната такава. В случая, поради преднамереното неизлагане на мотиви в тази насока, такава проверка е невъзможна. Това само по себе си е основание за отмяна на оспорения административен акт. В този смисъл, макар и във връзка с приложението на друг вид принудителна мярка са Решение № 4971/14.04.2009г. на ВАС по адм. д. № 1460/2009г.., I-во отд; Решение № 3726/19.03.2009г. на ВАС по адм.д. № 14058/2008г.., I-во отд; Решение № 2428 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм.д.№ 11179/2009г.
13. Все в този контекст трябва да се посочи, и че административния орган, макар и да е наименувал заповедта „…за прилагане на принудителна административна мярка…“, с диспозитива на същата е „наложил“ на Карамихайлов, прекратяване регистрацията на собственото му МПС, тоест вложено е разбиране, че принудителната административна мярка е някаква форма на административна санкция, за осъществено от лицето, противоправно поведение. Явно, в случая (както и при съзнателното не излагане на съображения по отношение на срока на действие на заповедта) не става реч за допусната техническа грешка, а за неразбиране на правното естество, основанията за прилагане и последиците от административното наказание и съответно от прилагането на принудителната административна мярка.
Съобразно правилото на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението.
В случая, такова ясно и конкретно волеизявление, което еднозначно да определя дали се осъществява юридическата отговорност на жалбоподателя или спрямо него се прилага мярка на административна принуда, и защо е счетено, че принудата трябва да действа за срок от шест месеца, не се съдържа в заповедта.
14. На следващо място трябва да се констатира, че в акта за установяване на административно нарушение, не е посочено на какво основание и с какъв акт, Г. А. Н. е лишен от свидетелство за управление на МПС – дали спрямо него е наложено административно наказание, дали е приложена принудителна административна мярка или свидетелството е иззето на някакво друго основание. В оспорената в настоящото производство заповед е добавено, че МПС „….(а именно изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки). СУМПС е иззето със ЗППАМ № 19-1006-000335/03.06.2019г. ОДМВР Пазарджик, сектор пътна полиция Пазарджик. ЗППАМ е връчен на 03.06.2019 г. .…“.
15. При положение, че спрямо Н. са отнети всички контролни точки, то по силата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, той е загубил придобитата правоспособност и е бил задължен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. Изземването на свидетелството, когато лицето не изпълни задължението си да го върне не съставлява принудителна административна мярка, а принудително изпълнение на задължение, което не е изпълнено доброволно от длъжника. Поради тези причини, не става ясно на какво фактическо и правно основание е постановена, посочената в мотивната част на оспорения акт ЗППАМ № 19-1006-000335 от 03.06.2019г. ОДМВР Пазарджик.
16. При положение, че с въпросната заповед е приложена някаква административна мярка, то това явно е станало преди повече от шест години, поради което не става ясно, какво е последвало след изтичане на срока на приложение на принудата.
Съответно, ако с въпросната заповед не е била приложена принудителна административна мярка, а просто е иззето свидетелството за управление на МПС от Н. поради отнемане на всички контролни точки, то отново не става ясно, дали през целият този период, Н. е упражнил правото си по чл. 157, ал. 5 от ЗДвП и е предприел действия по възстановяване на правоспособността си като водач или не е предприел такива действия. Твърдения в тази насока не се съдържат в обстоятелствената част на оспорената заповед.
17. Въз основа на изложените до тук съображения, трябва да се посочи, че не само административния акт, но и съдебното решение не могат да бъдат основани на предположения, а на еднозначно и несъмнено заявени и установени факти. Прилагането на административна принуда спрямо съответния правен субект, засяга в твърде радикална степен неговата правна сфера, поради което не може да бъде предприето въз основа на предположения, основани на неясно и непълно описани факти в обстоятелствената част на административния акт.
V. За разноските :
18. Констатираната незаконосъобразност на оспорения административен акт, налага на жалбоподателя да се присъдят сторените разноски по производството. Те, съобразно представения списък се констатираха в размер на 1000,00лв.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0367-000054 от 22.06.2025 г., издадена от М. А. Б., на длъжност мл. автоконтрольор в Районно управление Велинград към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, с която на основание чл. 171, т. 2, б. „а“ от Закона за движението по пътищата, нему е приложена административна мярка – прекратяване регистрацията на пътно превозно средство марка „БМВ“ с рег. № РА 1813 ВА, за срок от 6 месеца, считано от 22.06.2025 г.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР, гр. Пазарджик да заплати на Г. М. К., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Велинград, ул. Христо Ясенов № 3, сумата от 1000,00лв.(хиляда лева), представляваща извършени разноски по производството.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
| Съдия: | |