ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.
София, 06.08.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VІ Търговско отделение, ЧЖ, в закрито заседание на шести август две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Бойчева частно гражданско дело № 9110 по описа за 2019 г. на Софийски
градски съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 01302/03.06.2019 г. по описа на ЧСИ Г.Н., подадена от “Б.П.Б.” ЕАД, ЕИК ******** – трето лице, срещу разпореждане от 03.05.2019 г. по изпълнително дело № 2019923040029 по описа на ЧСИ Г.Н., с рег. № 923 на КЧСИ, с район на действие – СГС.
В дадения срок “И. ИНТ С.Р.О.” и “Т.И.” ООД не са подали писмено възражение срещу жалбата.
Представени са мотиви от частния съдебен изпълнител.
Софийски
градски съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, намира следното:
В случая изпълнителното дело е образувано по молба на “И. ИНТ С.Р.О.” – заложен кредитор по ЗОЗ, пристъпил към изпълнение въз основа на удостоверение от ЦРОЗ.
Възможността заложния кредитор да възложи на съдебния изпълнител изпълнението върху имуществото на заложния длъжник е
предвидена в чл. 18, ал. 4 и чл. 19, ал. 2 от ЗЧСИ. При възлагането от страна
на заложния кредитор по ЗОЗ не възниква процесуално правоотношение между
взискател, длъжник и съдебен изпълнител по реда на принудителното изпълнение по
ГПК, а се развива извънсъдебно изпълнение по ЗОЗ, както ако заложният кредитор
сам би могъл да осъществи изпълнението. Частният съдебен изпълнител има и
правата и задълженията на депозитар, когато извършва продажбата по реда на ЗОЗ.
Възможността за обжалване на действия по
изпълнението по ЗОЗ, редът и сроковете за това са изрично уредени в закона –
чл. 29 от ЗОЗ, чл. 41, ал. 2 от ЗОЗ. Законът не предвижда препращане към реда
по чл. 435 и сл. от ГПК. Изрично е предвидено препращане към реда за обжалване
на разпределение на получени суми при извършена продажба по чл. 463 от ГПК,
съгласно чл. 18, ал. 4 от ЗЧСИ. Специалният закон съдържа препращане само към
конкретни хипотези на ГПК, което е изчерпателно и следва да се тълкува стриктно.
От
горното следва изводът, че атакуваното действие на съдебния изпълнител не
подлежи на обжалване по реда на ГПК, поради неприложимост на нормите на чл. 435
от ГПК при изпълнение по реда на ЗОЗ.
Редът за защита на третото лице, засегнато от изпълнението по ЗОЗ, е изрично
уреден в чл. 36, ал. 2 от ЗОЗ.
За пълнота на изложените следва да се посочи, че дори да се приеме, че действията на съдебния изпълнител подлежат на обжалване по реда на ГПК, то жалбата се явява недопустима. Трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител на лимитативно посочени в закона основания – чл. 435, ал. 4 и ал. 5 от ГПК, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията на съдебния изпълнител (така в мотивите към т. 8 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Съгласно разпоредбата на
чл. 435, ал. 4 от ГПК, трето лице
може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е
насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се
отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 5 от ГПК, въвод във владение на недвижим имот може да се обжалва само от трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява.
В подадената жалба от “Б.П.Б.” ЕАД,
който е трето лице по изпълнителното дело срещу действия на съдебния
изпълнител, не се излагат доводи, които да навеждат на хипотезата на чл. 435,
ал. 4 или ал. 5 от ГПК. Други действия по изпълнителното дело могат да бъдат
обжалвани само от някоя от страните по делото (взискател или длъжник) в
предвидените от закона случаи.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата на “Б.П.Б.” ЕАД е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Предвид горните изводи за недопустимост на подадената жалба, недопустимо се явява и искането по чл. 438 от ГПК за спиране на принудителното изпълнение. Тази възможност е неприложима при изпълнение по реда на ЗОЗ, доколкото специалният закон не предвижда такава възможност и не препраща към ГПК. Следователно искането се явява недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 01302/03.06.2019 г. по описа на ЧСИ Г.Н., подадена от “Б.П.Б.” ЕАД, ЕИК ******** – трето лице, срещу разпореждане от 03.05.2019 г. по изпълнително дело № 2019923040029 по описа на ЧСИ Г.Н., с рег. № 923 на КЧСИ, с район на действие – СГС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искане, направено с жалба с вх. № 01302/03.06.2019 г. по описа на ЧСИ Г.Н., подадена от “Б.П.Б.” ЕАД, ЕИК ********, за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 2019923040029 по описа на ЧСИ Г.Н., с рег. № 923 на КЧСИ, с район на действие – СГС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.