Р Е Ш Е Н И Е № 47
гр. Кюстендил, 04.03.2020 г.
Кюстендилският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на единадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
при участието на съдебен секретар Р. С., след като разгледа докладваното от съдия Т.
Костадинова в.гр.д.№ 602 по описа на КнОС за 2019 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
О.А. К., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***,
офис ***, адв. Г.П. обжалва решение
№499/30.07.2019 г., постановено по гр.д. №1321/2018 г. по описа на ДнРС, с
което е признато за установено по отношение на въззивницата, че Е.Р.К., ЕГН: **********, пост. жив. в ****, с пост. адрес в Р България: гр. ***, ул. „***“ № ***, ет. *** е едноличен
собственик на следния придобит по време на брака на страните недвижим
имот: поземлен имот с планоснимачен № ***, находят се в с. ***, община ****, област ***, в местността „***“, с площ от 465 кв.м., при граници и съседи: ПИ с
пл. № ***, № ***, № ***, № *** и № ***, попадащ в зона
по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, заедно с построената в имота масивна жилищна сграда на
два стажа, всеки по 50 кв.м., поради наличие на пълна трансформация на лични
средства.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на
районен съд е неправилно, постановено е при нарушение на процесуалните правила, противоречи
на материалния закон и е явно несправедливо. Искането е за отмяната му и за постановяване
на
друго, с което да се отхвърли предявеният
иск.
Въззиваемият Е.К.
в постъпилия
в съда в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК отговор оспорва твърденията във
въззивната жалба. Искането е за потвърждаване на решението на районен съд.
Жалбата като подадена в законноустановения срок
срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт от лице, имащо право и интерес от обжалване и отговаряща на изискванията на закона, се
явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
КнОС след като
прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства и след
преценка на обжалвания съдебен акт, приема решението на КРС за законосъобразно,
поради което следва да се потвърди. Съображенията за това са следните:
Окръжен съд изцяло споделя мотивите на районен съд,
установяващи фактическата обстановка по делото и доколкото пред настоящата
инстанция не са приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да
се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към
мотивите на районен съд.
Пред районен съд e бил
предявен иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 23,
ал. 1 от СК, за признаване за установено по отношение на О.А. К., че Е.Р.К. е едноличен собственик на
придобития по време на брака на страните поземлен имот с планоснимачен № ***, находящ се в с. ***, община ***, област ***, в местността „***“, с площ от 465 кв.м., при
граници и съседи: ПИ с пл. № ***, № ***, № ***, № *** и № **, попадащ в зона по § 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, заедно с построената в имота масивна жищна сграда на два стажа,
всеки по 50 кв.м.
Районен съд е уважил иска, приемайки че ищецът е
доказал, че процесният недвижим имот, макар и придобит по време на брака му с
ответницата е бил придобит изцяло с негово лично имущество -дарени
средства от баща му Р. К.. Настоящият
състав на окръжен съд споделя и правните съображения на районен съд, поради
което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на решението и по отношение на тях.
Отделно от това съдът излага и следните правни
съображения :
Искът е с правно основание чл. 23, ал.1 от СК за
установяване на пълна трансформация на лично имущество при придобиване на
недвижим имот. Страните са бивши съпрузи - бракът им е сключен през 1999 г. и
прекратен през 2015 г. Процесният имот е придобит чрез договор за
покупко-продажба на 23.06.2008 г., на името на ищеца Е.К. за сумата от 1000 лв.
като посочена в нотариалния акт цена не е действителната придобивната цена на
имота, тя е тази, която е посочената в
предварителния договор за покупко- продажба на недвижим имот от 12.06.2008 г.,
а именно: 15 000 лв. В тежест на ищеца е да докаже произхода на средствата,
с които е закупен недвижимия имот. В тази
връзка твърдението е, че паричните средства за закупуването на имота са му
дарени
от неговия баща Р. К.. От приложеното
по делото извлечение от банкова сметка *** „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД, на която титуляр е бащата на ищеца се
установява, че на
10.06.2008 г. е изтеглена сумата 2000 лв., а на 20.06.2008 г.- сумата 13 000 лв. Тези
суми са изтеглени преди заплащането на задатъка- 12.06.2008 г. по
предварителния договор и на цената на имота- 23.06.2008 г.. От посоченото,
както и от безпротиворечивите показания на свидетелите К. Й. и Л. Б. може да се
направи извода, че Р. К. е дарил на сина си
средствата, с които е закупен процесния имот, поради което макар и имотът да е
придобит по време на брака на страните, то е настъпила трансформация на лично
имущество, доколкото е оборена презумпцията за съвместен принос по чл. 21, ал.3
от СК, поради което имотът е изключителна
собственост на ищеца. С оглед на изложеното съдът счита, че са неоснователни
възраженията във въззивната жалба, че е неправилен е изводът на районен съд, че е налице преобразуване на лично имущество,
доколкото имотът е закупен с лични средства на ищеца, получени от неговия баща
като дарение, както и че съдът е нарушил процесуалния закон, тъй като не е
обсъдил всички доказателства по делото и едностранно е кредитирал само
доказателствата, дадени от свидетелите на ищеца. Във връзка с това твърдение
следва да се посочи, че съдът е обсъдил доказателствата- писмени и гласни в
тяхната съвкупност и е стигнал до извода , че с тях се доказва дарствения
произход на средствата, с които е закупен имотът. Вярно е, че ответницата е
представила договор за кредит от
16.01.2008 г. за сумата от 13 000.00 лева, сключен между нея и „Първа
инвестиционна банка“ АД. Първостепенният съд в обжалваното решение изложил
съображения защо не го кредитира, имайки предвид неговото предназначение - за
текущи битови нужди и погасяване на съществуващи задължения.
Неоснователно е
твърдението на въззивницата, че не е доказано по делото, че е налице договор за
дарение между ищеца и неговия баща. В
случая от доказателствата по делото безспорно се установява, че бащата е дарил на
сина си средствата, с които е закупен процесния имот. Недоказано е
твърдението, че по делото се установявало, че ответницата е работила през по- голяма
част от времето през което страните са били в брак, както и че е получавала помощ от
родителите си. Вярно е, че от
представената трудова книжка се установява, че ответницата е била в трудови
правоотношения, но възнагражденията и са ниски, за да се приеме, че с нейни
средства е закупен имота, а по делото не се съдържат никакви доказателства, че
е получавала помощ от родителите си, както и че тя е полагала грижи за децата си.
От изложеното
следва, че е налице пълна трансформация на лични средства вложени във
възмездното придобиване на недвижим имот по време на брака, което изключва
приноса, т. е. оборена е презумпцията за съвместен принос.
С оглед гореизложените съображения и поради
съвпадание на изводите на двете
инстанции, обжалваното решение ще бъде
потвърдено.
Мотивиран от
гореизложеното Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 499 от 07.08.2019 г. на Дупнишкия районен съд, постановено по гр. д. № 1321/2018 г. по описа на
същия съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.