МОТИВИ
към присъдата по НОХД № 525/2018г. на РС- Свиленград
С Обвинителен акт по Досъдебно производство №551/2017година по описа на РУ-Свиленград и пр. преписка
с вх. № 1294/2017г. по
описа на Районна прокуратура – Свиленград, Цветослав
Лазаров –Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград
повдига обвинение на:
Подсъдимият М.А.И., роден на *** ***, ром, български
гражданин, неженен, неосъждан, с начално образование, ученик, ЕГН: **********, за това, че: В периода 23.11.2017 год. – 02.12.2017 год. в гр. Свиленград, противозаконно отнел повече от две чужди моторни
превозни средства, а именно на дата 23.11.2017 год. - лек
автомобил марка „Опел Астра“ с рег.№ Х 7571 ВВ от владението на Х.А.К. ***; на
дата 28.11.2017 год. лек автомобил марка „Опел Астра“
с рег.№ Х 2679 АТ от владението на Д.Б.Н. ***, в съучастие като извършител с К.М.П.
и А.Е.И. ***17 год. - лек автомобил марка „Деу Нубира“
с рег. № СМ 0382 АР от владението на И.Х. ***, в съучастие като извършител с А.Д.А.,
К.М.П. и А.Е.И.,***, без тяхно съгласие с намерение да
ги ползва, като са последвали повреди на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Деу Нубира“ с рег. № СМ 0382 АР, изразяващи се в унищожено
предно стъкло; преден капак; предна броня; греда – предна маска; воден
радиатор; решетка на радиатор и деформирани части – предни ляв и десен фар и
съединител на обща стойност 1069,76 лева, като макар и
непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното от него деяние и
е могъл да ръководи постъпките си.- престъплението
по чл.346, ал.2, т.1, предложение първо и т.2 предложение второ вр. с ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК
А.Е.И.,
роден на *** ***, ром, български гражданин, неженен, неосъждан, с начално
образование, ученик, ЕГН: **********, за това,
че: В
периода 23.11.2017 год. – 02.12.2017 год. в гр. Свиленград, противозаконно отнел
повече от две чужди моторни превозни средства, а именно на дата 23.11.2017 год.
- лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег.№ Х 7571 ВВ
от владението на Х.А.К. ***; на дата 28.11.2017 год. лек
автомобил марка „Опел Астра“ с рег.№ Х 2679 АТ от владението на Д.Б.Н. ***, в
съучастие като извършител с К.М.П. и М.А.И. *** и на 02.12.2017 год. - лек автомобил марка „Деу Нубира“ с рег. № СМ 0382 АР от
владението на И.Х. ***, в съучастие като извършител с А.Д.А., К.М.П. и М.А.И.,***, без тяхно съгласие с намерение да ги ползва, като са
последвали повреди на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Деу
Нубира“ с рег. № СМ 0382 АР, изразяващи се в унищожено предно стъкло; преден
капак; предна броня; греда – предна маска; воден радиатор; решетка на радиатор
и деформирани части – предни ляв и десен фар и съединител на обща стойност 1069,76 лева, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и
значението на извършеното от него деяние и е могъл да ръководи постъпките си- престъпление по чл.346, ал.2, т.1,
предложение първо и т.2 предложение второ вр. с ал.1,
вр. чл.20, ал.2, вр. с чл.63,
ал.1, т.3 от НК
К.М.П.,
роден на *** ***, ром, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно
образование, ученик, ЕГН: **********, за това,
че: В
периода 23.11.2017 год. – 02.12.2017 год. в гр. Свиленград, противозаконно отнел
повече от две чужди моторни превозни средства, а именно на дата 23.11.2017 год.
- лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег.№ Х 7571 ВВ
от владението на Х.А.К. ***; на дата 28.11.2017 год. лек
автомобил марка „Опел Астра“ с рег.№ Х 2679 АТ от владението на Д.Б.Н. ***, в
съучастие като извършител с А.Е.И. и М.А.И. *** и на 02.12.2017 год. - лек автомобил марка „Деу Нубира“ с рег. № СМ 0382 АР от
владението на И.Х. ***, в съучастие като извършител с А.Д.А., А.Е.И. и М.А.И.,***, без тяхно съгласие с намерение да ги ползва, като са
последвали повреди на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Деу
Нубира“ с рег. № СМ 0382 АР, изразяващи се в унищожено предно стъкло; преден
капак; предна броня; греда – предна маска; воден радиатор; решетка на радиатор
и деформирани части – предни ляв и десен фар и съединител на обща стойност 1069,76 лева, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и
значението на извършеното от него деяние и е могъл да ръководи постъпките си- престъпление по чл.346, ал.2, т.1, предложение първо и т.2 предложение второ вр. с ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК
и А.Д.А.,
роден на *** ***, ром, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно
образование, ученик, ЕГН: **********, за това,
че: На
02.12.2017 год. в съучастие, като извършител с К.М.П.,
А.Е.И. и М.А.И.,*** противозаконно отнел чуждо моторно средство - лек автомобил
марка „Деу Нубира“ с рег. № СМ 0382 АР от владението на И.Х. ***, без негово
съгласие с намерение да го ползва, като са последвали повреди на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Деу Нубира“ с
рег. № СМ 0382 АР, изразяващи се в унищожено предно стъкло; преден капак;
предна броня; греда – предна маска; воден радиатор; решетка на радиатор и
деформирани части – предни ляв и десен фар и съединител на обща стойност 1069,76 лева, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и
значението на извършеното от него деяние и е могъл да ръководи постъпките си- престъпление по чл.346, ал.2, т.1,
предложение първо, вр. с ал.1, вр. чл.20,
ал.2, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК
След изслушване на страните по
въпросите предвидени в чл.248,ал.1 от НПК ,съдът на
основание чл. 248, ал. 6 от НПК се е
произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1 от
НПК,и впредвид изявлението на защитата и подсъдимите , на основание чл. 252,
ал. 1 от НПК се пристъпи незабавно след приключване на разпоредителното
заседание към разглеждане на делото по реда на глава 27,чл.371,т.2
от НПК.
В съдебно заседание подсъдимият М.А.И. и защитникът му адв.К. заявяват,че подс. М.А.И.
признава изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на
Обвинителния акт, като дават
съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за
тези факти.
В съдебно заседание подсъдимият А.Е.И. и защитникът му адв.Хр.Х. заявяват,че подс. А.Е.И.
признава изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на
Обвинителния акт, като дават
съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за
тези факти.
В съдебно заседание подсъдимият К.М.П. и защитникът му адв.О. заявяват,че подс. К.М.П.
признава изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на
Обвинителния акт, като дават
съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за
тези факти.
В съдебно заседание подсъдимият А.Д.А. и защитникът му адв.С. заявяват,че подс. А.Д.А.
признава изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на
Обвинителния акт, като дават
съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за
тези факти.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и изразява становище за липса
на процесуални пречки делото да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК
/чл.371,т.2/– съкратено съдебно следствие.
На основание чл.372,ал.1 от НПК съдът разясни правата на подсъдимите по
чл.371 от НПК и ги уведоми,че съответните доказателства от досъдебното
производство и направеното от тях самопризнание по чл.371,т.2 от НПК ще се
ползва при постановяване на присъдата.
Подсъдимият
М.А.И. заяви, че разбира в какво е
обвинен и че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като е съгласен
да не се събират доказателства за тези факти.
Подсъдимият
А.Е.И. заяви, че разбира в какво е
обвинен и че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като е съгласен
да не се събират доказателства за тези факти.
Подсъдимият
К.М.П. заяви, че разбира в какво е
обвинен и че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като е съгласен
да не се събират доказателства за тези факти.
Подсъдимият
А.Д.А. заяви, че разбира в какво е
обвинен и че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като е съгласен
да не се събират доказателства за тези факти.
На основание чл.372, ал.4, вр.чл.371,
т.2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанието на подсъдимите се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с Определение
обяви, че ще ползва самопризнанието им, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт.
Участващият
в делото прокурор поддържа обвинението, както относно фактическата обстановка,
така и относно правната квалификация на деянието.
Счита, че събраните писмени и гласни доказателства по
безспорен начин установяват обвинението с оглед процедурата пред съда. При определяне на наказанието моли съда да наложи на
подсъдимата наказание определено при условията на чл.55,ал.1 ,т.2,б.Б от НК,а
именно „Пробация” в минимален размер ,с периодичност на срещите два пъти
седмично. Пледира също съда да присъди в тежест на подсъдимите направените по
делото разноски.
По
същество адв.К. пледира на подзащитиният
й да бъде наложено наказание при предпоставките на чл.55,ал.1 ,т.2,б.Б от НК,а
именно „Обществено порицание”, като излага подробни съображения в тази насока.
В условията на алтернативност пледира съдът да наложи наказание на подсъдимия
„Пробация” в минимален размер.
Подсъдимият М.А.И. при
упражняване правото си на лична защита се придържа към изложеното от неговия защитник, а в дадената му възможност за последна дума заявява,
че съжалява за стореното.
По
същество адв.Хр.Х. пледира на
подсъдимият да бъде наложено наказание при предпоставките на чл.55,ал.1
,т.2,б.Б от НК,а именно „Обществено порицание”, като излага подробни
съображения в тази насока. В условията на алтернативност пледира съдът да
наложи наказание на подсъдимия „Пробация” в минимален размер.
Подсъдимият А.Е.И.
при упражняване правото си на лична
защита се придържа към изложеното от неговия защитник,
а в дадената му възможност за последна дума заявява,
че съжалява за стореното.
По
същество адв.О. пледира на
подсъдимият да бъде наложено наказание при предпоставките на чл.55,ал.1
,т.2,б.Б от НК,а именно „Обществено порицание”, като излага подробни
съображения в тази насока. В условията на алтернативност пледира съдът да
наложи наказание на подсъдимия „Пробация” в минимален размер.
Подсъдимият К.М.П.
при упражняване правото си на лична
защита се придържа към изложеното от неговия защитник,
а в дадената му възможност за последна дума заявява,
че съжалява за стореното.
По
същество адв.С. пледира на
подсъдимият да бъде наложено наказание при предпоставките на чл.55,ал.1
,т.2,б.Б от НК,а именно „Обществено порицание”, като излага подробни
съображения в тази насока. В условията на алтернативност пледира съдът да
наложи наказание на подсъдимия „Пробация” в минимален размер.
Подсъдимият А.Д.А. при
упражняване правото си на лична защита се придържа към изложеното от неговия защитник, а в дадената му възможност за последна дума заявява,
че съжалява за стореното.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства, които анализирани поотделно и в съвкупност, дават основание на
съда да приеме за установено следното от фактическа
страна:
На 23.11.2017
г. около 18:00 часа св. Х.А.К. паркирал пред дома си в гр. Свиленград, кв.
„Гарата“, ул. „Света гора“ №68, лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег.№ Х 7571
ВВ, който използвал. Автомобила бил собственост на баща му К. И. Т.. След като
паркирал автомобила, св. К. не го заключил, оставил ключовете в стартера на
таблото в автомобила и се прибрал. Междувременно в квартала се разхождали подсъдимите,
непълнолетните М.А.И., А.Е.И. и К.М.П.,***. Те минали покрай паркирания от св. К.
автомобил и видели, че ключовете за него са на таблото. Тримата се качили в
автомобила и го подкарали. Първо го управлявал подс. А.И. и така отишли до
ромската махала в града. По време на пътуването тримата подсъдими се сменяли и
управлявали лекия автомобил. След известно време след като „се повозили“
върнали автомобила в близост до мястото, от където го били взели, слезли и
избягали за да не бъдат заловени.
От пострадалия
в същия ден бил подаден сигнал на тел.112 относно противозаконно отнетото МПС,
поради което било посетено местопроизшествието,за което бил съставен протокол
за оглед на местопроизшествие от 24.11.2017г.,ведно с фотоалбум към него.
В последствие
подс. М.А. , А.И. били разпознати от Ж.И.,съгласно
протоколи за разпознавен от 20.02.2018г.,ведно с фотоалбум към него.
На 28.11.2017
г. вечерта около 18:00-19:00 часа подсъдимите М.И., А.И. и К.П. отново се
разхождали в кв. „Гарата“. Така минали по улица „Г. Пирдопски“. Пред дом №4
видели, че има паркиран лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег.№ Х 2679 АТ,
който бил собственост на св. Ц.Х.Щ.от с. Мезек, но се използвал от св. Д.Б.Н. ***,
който го бил паркирал малко преди тримата подсъдими да минат край него. Подсъдимите
забелязали, че автомобила е отключен и с ключове в стартера на таблото. Отново
се качили и го подкарали към ромската махала в града, като и тримата се сменяли
и го управлявали. След като „се повозили“ върнали автомобила в близост до
мястото, от където го били взели и избягали.
От пострадалия
бил подаден сигнал на същият ден на ОДЧ
при РУ Свиленград, относно противозаконно отнетото МПС, поради което било
посетено местопроизшествието,за което бил съставен протокол за оглед на
местопроизшествие от 28.11.2017г.,ведно с фотоалбум към него.
На 02.12.2017 г. около 18:00 часа св. И.Х.И.
паркирал пред дома си в гр. Свиленград, кв. „Гарата“, ул. „Спартак“ №1А лекия
си автомобил марка „Деу Нубира“ с рег. № СМ 0382 АР. Оставил автомобила
отключен, ключовете вътре и влезнал в дома си. Малко, след като влязъл, покрай
лекия му автомобил минали подсъдимите М.А.И., А.Д.А., А.Е.И. и К.М.П.. Видели,
че л.а. „Деу Нубира“ с рег. № СМ 0382 АР е отключен, а ключовете са вътре.
Качили се в автомобила и го подкарали. Сменяйки се, го управлявали около два
часа, след което тръгнали да го връщат обратно, от където го били взели.
Междувременно
св. И.И. установил, че автомобила му липсвал, взел колата на свой приятел и
тръгнал да търси неговата кола. Тръгнал в източна посока към гр. Свиленград. В
близост до „Лъв чешма“ се разминал с лекия си автомобил, който се движел в
посока гр. Любимец и го разпознал. Обърнал веднага след него и го последвал. В
този момент л.а. „Деу Нубира“ с рег. № СМ 0382 АР се управлявал от подс. М.И.,
който забелязал, че ги следва лек автомобил, а подс. А.А., А.И. и К.П. се
возели в автомобила. подс. И. дал повече газ и се опитал да избяга, но не можал
да вземе един от завоите и реализирал ПТП, като блъснал колата в железобетонен
стълб от ел. мрежата. От настъпилото ПТП били причинени повреди по л.а. „Деу
Нубира“ с рег. № СМ 0382 АР. Веднага и четиримата подсъдими слезли от
автомобила и избягали.
От пострадалия
бил подаден сигнал на същият ден на ОДЧ
при РУ Свиленград, относно противозаконно отнетото МПС, поради което било
посетено местопроизшествието,за което бил съставен протокол за оглед на
местопроизшествие от 02.12.2017г.,ведно с фотоалбум към него.
Със Заповед за
задържане на лице от 02.12.2017г. е бил задържан за срок от 24часа подс.А.д.А..
Във връзка с
противозаконното отнемане на трите леки автомобила в РУ-Свиленград били
образувани три досъдебни производства - а именно досъдебно
производство №
551/2017 г. по описа на РУ-Свиленград е започнало на 23.11.2017 г., на основание чл.212, ал.2 от HПK за извършено
престъпление
по чл.346 ал.1 от НК с предмет лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег.№ Х 7571
ВВ, собственост на К. И. ***; Досъдебно производство № 557/2017 г.
по опис на РУ-Свиленград, представляващо прокурорска преписка № 1305/2017 г. по
описа на РП-Свиленград за извършено престъпление по чл.346
ал.1 от НК с предмет лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег.№ Х 2679 АТ
собственост на Ц.Х.Щ.от с. Мезек и Досъдебно
производство
№ 566/2017 г. по опис на РУ-Свиленград, представляващо прокурорска преписка №
1319/2017 г. по описа на РП-Свиленград с предмет лек автомобил марка „Деу
Нубира“ с рег. № СМ 0382 АР собственост на И.Х. ***. Всичките досъдебни
производства били образувани по реда на чл.212, ал.2 от НПК с извършване на
първо действие на разследването – оглед на местопроизшествие и съставяне на
съответния протокол за това. В хода на образуваните досъдебни производства били
събрани доказателства, че съпричастни към извършването на тези престъпления са подс.
М.А.И., А.Д.А., А.Е.И. и К.М.П..
С
Постановление от 17.01.2018 г. на прокурор от РП-Свиленград, на основание
чл.217, ал.2 от НПК, ДП № 551/2017 г., ДП № 557/2017 г. и ДП № 566/2017 г.,
всички по описа на РУ-Свиленград били обединени за съвместно разглеждане, като
разследването е продължило да се води като досъдебно производство с № 551/2017
г. по описа на РУ-Свиленград, представляващо пр.преписка с Вх. № 1294/2017 г.
по описа на РП-Свиленград за извършено престъпление по чл.346, ал.1 от НК.
В хода на
разследването била назначена и извършена Оценителна автотехническа експертиза
със задача към вещото лице да определи какви щети са били причинени по лек
автомобил марка „Деу Нубира“ с рег. № СМ 0382 АР при реализираното ПТП от
страна на подс. М.И. и на каква стойност. В заключението си вещото лице, въз
основа на направените в експертизата констатации определило, че стойността на
нанесените щети по лекия автомобил възлизала на 1069,76 лева.
В хода на
разследването част от щетите /600 лева/
били възстановени на собственика на автомобила св. И.Х.И. от З.А.Х. /майка на подс.
К.П./ и от З.Д.С. /майка на подс. А.А./. Останалата част от причинената щета в
размер на 469,76 лева не била възстановена,както и не е възстановена до
приключване на съдебното дирене в настоящото производство .
В хода на
разследването била назначена и извършена Дактилоскопна експертиза със задача
към вещото лице да определи дали иззетата при огледа на местопроизшествието на
дата 02.12.2017г. дактилоскопна следа от лек автомобил марка „Деу Нубира“ с
рег. № СМ 0382 АР е годна за изследване и ако е годна да се установи от кое
лице е оставена. В заключението си вещото лице, въз основа на направените в
експертизата изследвания е заключило,че
иззетата дактилоскопна следа при извършения оглед на местопроизшествието
на дата 02.12.2017год. на лек автомобил марка „Деу Нубира“ с рег. № СМ 0382 АР е
годна за изследване и е оставена от показалеца,средния и безимения пръст на
дясната ръка на лицето А.Д.А. с ЕГН **********.
В хода на
разследването предвид на събраните доказателства в качеството на подсъдими са били привлечени М.А.И., А.Д.А., А.Е.И. и К.М.П.
за извършено престъпление по чл.346, ал.2, т.1, предложение първо и т.2
предложение второ вр. с ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК с
предмет лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег.№ Х 7571 ВВ, лек автомобил марка
„Опел Астра“ с рег.№ Х 2679 АТ и лек автомобил „Деу Нубира“ с рег. № СМ 0382
АР.
В последствие
било установено, че подсъдимият А.Д.А. е участвал в съучастие с другите подсъдими
само при противозаконното отнемане на л.а. „Деу Нубира“ с рег. № СМ 0382 АР,
при което са последвали и повреди по лекия автомобил. Затова с Постановление от
24.07.2018 год., влязло в законна сила на 17.08.2018 г. наказателното
производство било частично прекратено спрямо М.А.И., А.Е.И., А.Д.А. и К.М.П. по
отношение на частта за участието, като извършител на А.Д.А. „в противозаконното
отнемане на лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег.№ Х 7571 ВВ от владението на
Х.А.К. на 23.11.2017 г. и на лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег.№ Х 2679 АТ
от владението на Д.Б.Н. на 28.11.2017 год.“, както и спрямо А.Д.А. по отношение
на квалифициращото обстоятелство по 346,
ал.2, т.2 предложение второ вр. с ал.1 от НК /“деянието е извършено повече от
два пъти“ – противозаконно отнел повече от две чужди МПС/.
По ДП били
изготвени социални доклади ,касаещи четиримата непълнолетни.
Приобщено по
ДП е и Решение №114/27.04.2011г. постановено по гр.д. №273/2011г. по описа на
РС Свиленград,видно от което съдът е
настанил малолетното дете А.Д.А., ЕГН:**********, с настоящ адрес ***, в семейството
на роднини и близки, а именно в семейството на З.Д.С., ЕГН:********** ***17 до
навършване на 18-годишна възраст на детето или настъпване на законни причини за
изменяне или прекратяване на мярката за закрила.
Относно правото на собственост и владението върху движимите вещи,
представляващи МПС, предмет на престъплението, по делото са събрани надлежните
и годни доказателства – писмени и гласни(свидетелски показания). В тази насока,
съдът цени и кредитира приложените в ДП – Свидетелство за регистрация на МПС,
част І за лек автомобил Опел Астра“ с рег.№ Х 7571 ВВ;заложен билет №3466, декларация/л.60 от ДП,том 3 / и
копия от Свидетелство за регистрация на МПС, част І и част ІІ на лек
автомобил марка „Деу Нубира“ с рег. № СМ 0382 АР,
и копие от пълномощни и Свидетелство за регистрация на МПС, част ІІ на лек
автомобил „Опел Астра“ с рег.№ Х 2679 АТ,
както и показанията на св. Х.А.К., Д.Б.Н.
и И.Х.И..
Изброените свидетелства за регистрация, като официални свидетелстващи документи
се ползват с обвързваща материална доказателствена сила и от тяхното
съдържание се установяват лицата собственици на автомобилите,респективно
техните ползватели-владелци.
Разпитани по
досъдебното производство подсъдимите се признават за виновни ,като дават обяснения
за случаите , които обяснения кореспондират с останалите събрани доказателства
по досъдебното производство.
От приетата като
доказателство по делото справка за съдимост на подс.
М.А.И. се установява ,че същият не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание .
От приетата като доказателство по делото справка за
съдимост на подс. А.Е.И.
се установява ,че същият не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание .
От приетата като доказателство по делото справка за
съдимост на подс. К.М.П.
се установява ,че същият не е осъждан
и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание .
От приетата като
доказателство по делото справка за съдимост на подс.
А.Д.А. се установява ,че същият не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание .
Видно от приложената характеристика на подс.
М.А.И. няма събрани данни относно криминални прояви на подсъдимият на
територията на Р.България ,като непълнолетен и няма налагани мерки по
ЗБППМН,единствено има проява извършена като малолетен за което има наложена
възпитателна мярка по чл.13,ал.1,т.5 от ЗБППМН.
Видно от
приложената характеристика на подс. А.Е.И. няма
събрани данни относно криминални прояви на подсъдимият на
територията на Р.България и няма налагани мерки по ЗБППМН.
Видно от приложената характеристика на подс.
К.М.П. има регистрирани противообществени прояви,като поведението му е било разглеждано от МКБППМН –Свиленград и има наложени
възпитателни мерки по чл.13,ал.1,т.5 от ЗБППМН.
Видно от приложената характеристика на подс.
А.Д.А. има регистрирани противообществени прояви,като поведението му е било разглеждано от МКБППМН –Свиленград и има наложени
възпитателни мерки по чл.13,ал.1,т.5 и по чл.13,ал.1т.3 от ЗБППМН.
По делото
е приложена ДСМПИС на подс. М.А.И., видно от която същият е неженен,
не получава месечно трудово възнаграждение и не притежава движими вещи,или недвижими имоти на свое име.
По делото
е приложена ДСМПИС на подс. А.Е.И. , видно от която същият е неженен, не
получава месечно трудово възнаграждение
и не притежава движими вещи,или
недвижими имоти на свое име.
По делото
е приложена ДСМПИС на подс. К.М.П., видно от която същият е неженен,
не получава месечно трудово възнаграждение и не притежава движими вещи,или недвижими имоти на свое име.
По делото
е приложена ДСМПИС на подс. А.Д.А., видно от която същият е неженен,
не получава месечно трудово възнаграждение и не притежава движими вещи,или недвижими имоти на свое име.
С оглед
процедурата по която бе разгледано самото съдебно производство, самата
фактическа обстановка, както и извършеното престъпление от подсъдимите се
доказа по безспорен и категоричен начин от всички събрани и приобщени по делото
писмени и гласни доказателства,които съдът кредитира,като
логични,последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи
се помежду си. При анализа на събраните доказателства обсъдени поотделно и в
съвкупност и въз основа на които съдът
постанови присъдата, които съдът възприе
като непротиворечиви и логични : протокол
за оглед на местопроизшествие от 24.11.2017г.,ведно с фотоалбум към него; протоколи за разпознаване от
20.02.2018г.,ведно с фотоалбум към него;
протокол за оглед на местопроизшествие от 28.11.2017г.,ведно с фотоалбум към
него; протокол за оглед на
местопроизшествие от 02.12.2017г.,ведно с фотоалбум към него; Заповед за задържане на лице от
02.12.2017г. Оценителна автотехническа експертиза; Дактилоскопна експертиза; социални доклади
,касаещи четиримата непълнолетни;
Решение №114/27.04.2011г. постановено по гр.д. №273/2011г. по описа на РС Свиленград; справки за съдимост, характеристични справки ,Декларации за семейно и материално положение и т.н., както и от свидетелските показания на
К. И. Т. ;Г. Д.Д. ; Н.К.Н.; Ц.Х.Щ.; Ж.М.И.Г.Д.Г.; Х.А.К. ; С.И.С.;
И.Х.И. ; Д.Б.Н. ; А.Г.К.; Т.А.Д.; З.Д.С. ; Е.М.Й. ; Ф.А.Д.
и З.А.Х..
Съдебният състав, възприема
изцяло и кредитира заключенията по
извършените Оценителна автотехническа експертиза и Дактилоскопна експертиза, тъй като са извършени от вещи
лица–специалисти с необходимата квалификация и знания,
включени в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи
лица от Комисията по чл. 401, ал. 1 от
Закона за съдебната власт за 2017 година за съдебния район на Окръжен съд –
Хасково и на Административен съд – Хасково, липсват
индиции за предубеденост, а от формална страна изготвените
писмени Заключения обективират необходимите данни и фактически констатации, поради което
се явяват обосновани и аргументирани, в съответствие и кореспондиращи с фактите по делото и останалите доказателства,
с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за тяхната правилност. Липсват и обратни
доказателства, опровергаващи констатациите и заключениятя
на вещите
лица
-С.Н.К.и
А.Я.А., поради това Съдът намира за обосновани, аргументирани и правилни експертизите
и ползва същите
при формирането на фактическите и правните си изводи.
Доказателствата,
приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред,
условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно
кореспондиращи и допълващи се, поради което Съдът ги кредитира
изцяло. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от Съда, извън
вече изложения аргумент за безпротиворечивостта им. Поради изложеното и Съдът
прие, че направеното от страна на подсъдимите признание относно всички
релевантни факти по обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните
безпротиворечиви доказателства, като на основание императивната
разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за
изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на Присъдата.
Всички
доказателства и доказателствени средства в своята съвкупност установяват по
категоричен начин времето, мястото и начина на извършване на престъплението,
както и авторството на подсъдимите.
Показанията на всички свидетели са непротиворечиви и се
покриват напълно с фактическата обстановка, такава каквато е описана в
обвинителния акт. Всички тях съдът намира за
незаинтересовани и непредубедени свидетели, като показанията им съдът кредитира
изцяло.
Следва
да се отбележи,че подсъдимите
се признават за виновни и признават всички изложени факти и обстоятелства в
обвинителния акт ,като в съдебно заседение изразяват съжаление за случилото се.
Кореспонденцията
на така направените
от подсъдимите признание на тази част от
инкриминираната фактология със заявеното от свидетелите, окончателно потвърждава извода за доказаност
на инкриминираното противозаконно
отнемане на чуждо моторно превозно средство осъществени от подсъдимите/така както
е посочено в обвинителния акт/ и липсата на необходимост от
подробна аргументация относно доказателствената обезпеченост на този фактически
сегмент от подложените на доказване събития. Съобразявайки
събраните доказателства по делото и вземайки впредвид реда по който премина
съдебното следствие ,съдът прие че деянието осъществено от подсъдимите по
начина описан в обвинителният акт и се
доказа по безспорен и категоричен начин .
От
така изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи:
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна
до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимите
са осъществили фактическия състав на престъплението по чл.346, ал.2, т.1, предложение
първо и т.2 предложение второ вр.
с ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК за подсъдимите -
М.А.И. ; А.Е.И. и К.М.П.,а подс. А.Д.А. - престъпление по чл.346, ал.2, т.1, предложение
първо, вр. с ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. с чл.63, ал.1, т.3
от НК.
Следва да
се посочи ,че в съдебната практика е прието,че разграничителният
критерий между кражбата на чуждо моторно превозно средство и противозаконното му отнемане по смисъла на чл. 346 НК е в субективната страна на деянието. Когато деецът с обективните си действия е манифестирал намерение да
присвои моторното превозно средство, да се разпорежда с него като със своя вещ,
деянието следва да се квалифицира като кражба. В случаите, когато деецът
отнема противозаконно, макар и пак без съгласието на собственика, чуждото
моторно превозно средство с намерение да го ползува кратковременно и да го
изостави, без да обективира други разпоредителни действия с него, присъщи само
на собственика му, налице е престъпление по чл. 346 НК.
Един от характерните белези на това престъпление е
намерението за краткотрайно ползуване на противозаконно отнетото моторно
превозно средство. От обективна страна изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 346, ал. 1 НК се изразява в противозаконно отнемане на моторно превозно
средство от владението на другиго, при което деецът прекъсва владението и
установява свое владение. От субективна страна деецът
действува с намерение да ползува моторното превозно средство, а не да го
присвоява за себе си. С факта на отнемането и
прекъсване на владението се осъществява съставът на чл. 346, ал. 1 НК.
Фактите
за времето, мястото, както и изпълнителните действия по отнемането на описаните
МПС – леки автомобили, предмет на престъпното деяние, механизъм на
осъществяване на деянията, както и авторството – в лицето на четиримата подсъдими, се доказват от
безпротиворечивите свидетелски показания, направеното самопризнание от всеки
един от подсъдимите по реда на чл. 371,т.2 НПК, както
и от писмените доказателствени източници. В тази насока цениха се от съда
показанията на свидетелите – К. И. Т. ;Г. Д.Д. ; Н.К.Н.; Ц.Х.Щ.;
Ж.М.И.Г.Д.Г.; Х.А.К. ; С.И.С.; И.Х.И. ; Д.Б.Н.
; А.Г.К.; Т.А.Д.; З.Д.С. ; Е.М.Й. ; Ф.А.Д. и З.А.Х.., както и
дадените обяснения от подс. М.А.И. ; А.Е.И. ; К.М.П. и А.Д.А.,
които са пряко и косвено относими към съставомерните признаци от обективната
страна на деяниято,
предмет на обвинението.
От обективна страна, налице са
доказани категорично фактически действия, извършени общо от подсъдимите, при
указаното различно съчетание на съучастието им, изразили се в проникването в
посочените автомобили –гореописаните през незаключените врати, привеждането им
в движение, реализирано успешно и за трита от автомобили. Всички тези
установени факти, обосновават пряк извод за осъществяване на съставомерно
изпълнително деяние от престъпния състав на чл.346,ал.1 –основен състав на
престъплението, тъй като посочените актове от деятелността на
подсъдимите, няма спор, са такива от естество да прекъснат владението
върху автомобил, до момента упражнявано от др. лице, с което и те са
получили възможността да го ползват, установявайки своя фактическа власт върху
него. Реално владението върху всяко от МПС –та е било установено от
страна на подсъдимите, като същевременно те и са демонстрирали
намерението си да своят всяко от тези превозни средства, създавайки обективните
предпоставки за ползването на същите, по своя воля и за реализирането на
пътуване по избрания от тях маршрут/до ромската махала и обратно до
местостоянката на отнетото превозно средство/.Обективно проявление на които
последици са именно действията им по преместването на автомобилите, от
мястото където са паркирани и привеждането в работен режим на двигателите,
боравенето със стратерния ключ когато е бил оставен на таблото. Досежно
отпътуването и управлението на МПС, който факт е доказан за трита автомобила,
безспорно е действие сочещо окончателното отнемане от чуждо владение.
Доказан е и съставомерният признак – неправомерност на отнемането, което
следва от липсата на съгласие от страна на който и да е от собствениците,
съотв. ползвателите на процесните превозни средства, за инкриминираното
ползване, както се установява от свидетелските показания на Х.А.К., Д.Б.Н.
и И.Х.И., косвено и от останалите гласни
доказателства. Същите, както и самопризнанието на всеки един от
подсъдимите, обсъдено в съответствие с чл.373,ал.2,вр.чл.372,ал.4 НПК,
анализирани в съвкпуността си, съдът цени относно обективния елемент –
неправомерно и противозаконно ползване, без съгласието на съотв. владеещи ги
лица.
На тази доказателствена основа,
безспорно доказано е прякото участието и съвместни действия между
подсъдимите М.А.И. ; А.Е.И. и К.М.П. по отнемането на МПС –л.автомобил
„Опел
Астра“ с рег.№ Х 7571 ВВ от владението на Х.А.К. ***; лек автомобил марка „Опел
Астра“ с рег.№ Х 2679 АТ от владението на Д.Б.Н. ***. Така също и задружни
действия -общи на подсъдимите М.А.И. ; А.Е.И. ; К.М.П. и А.Д.А., съвместно реализирали
отнемането на лек автомобил марка „Деу Нубира“ с
рег. № СМ 0382 АР от владението на И.Х. ***. Деянието е довършено и в
конкретния случай, намерението за провозаконното отнемане на МПС е пряко
манифестирано, с оглед последващото им ползване и фактическо разпореждане
с тях, от страна на подсъдимите. Ето защо, безспорно следва да се приеме за
настъпил съставомерния престъпен резултат от това деяние.
Установени, от събраните по
делото доказателства, са и квалифициращите признаци, предвидени във
вменения наказателен състав на чл.346,ал.2, т.1,предл. 1-во и по
т.2, предл. 2-ро НК. Налице са съответните форми на същите, а именно-в
резултат ползването е последвала повреда на МПС –л.а „Деу Нубира“ с рег. № СМ 0382
АР, вследствие на настъпило пътно-транспортно произшествие по време на
управлението му от подс. М.А.И.
, след отнемането – на този автомобил. А предвид факта на бройното
число на отнетите МПС – общо три леки автомобили, безспорно консумиран е
признака по т.2 – деянието е извършено повече от два пъти, относно деятелността
на подс. М.А.И. ; А.Е.И. и К.М.П.. Досежно първия
от квалифициращите признаци – настъпилата повреда по време на ползването,
последната се изразява в имуществени вреди, причинени на предмета на
престъпното посегателство, индивидуализиран като лек автомобил л.а. „Деу
Нубира“ с рег. № СМ 0382 АР, възлизащи на стойност в размер 1069,76 лева. В случая, конкретните щети причинени на това превозно средство, вида на
повредите –множество и тяхната парична равностойност се установяват от
кредитираното заключение по автотехническата-оценителна експертиза. За
обективния факт на настъпилото ПТП с този противозаконно отнет автомобил,
който подсъдимият М.А.И. управлявайки го е блъснал в железобетонен
стълб от ел. мрежата, изводи са категорични и се налагат безпротиворечиво от
доказателствата по делото – Протокол за оглед на местопроизшествие от 02.12.2017г., заключението по дактилоскопната експертиза, подкрепящи и самопризнанията
на подсъдимите, направени по реда на чл. 373,ал.2,вр.чл.371,т.2 НПК.
Относно вида на повредите,
обследвани в съвкупност – Протокола за оглед и заключението на
автотехническата –оценителна експертиза на противозаконно отнетия автомобил „Деу
Нубира“ с рег. № СМ 0382 АР, чийто собственик е св. И.Х.И. са причинени следните увреждания
– унищожено предно панорамно стъкло,преден капак,предна
броня,предна греда,радиатор,предни светлини и съединител деформирани. Тяхната
равностойност, според степента на повредата и начинът на отстраняване й, вещото
лице е пресметнало в размер на 1069,76 лева, видно от заключението по
посочената експертиза-първоначалното . Паричната равностойност на причинените
на автомобила имуществени вреди не е твърде висока, но в предвид
спецификата на чл.346 НК, който в приложения квалифициран състав по ал.2 сочи
едно усложнено престъпление, следователно и с по-висока степен на обществена
опасност, съдът прие че същите не са малозначителни по смисъла на чл.9,ал.2 НК.
Предвид броят на МПС в отнемането
на които са участвали подсъдимите М.А.И. ; А.Е.И. и К.М.П., съотв. –общо 3 бр.,
очевидно покрива се квалифициращи признак по чл. 346,ал.2,т.2, предл.2-ро НК,т.к. предвидения минимален праг –два пъти е надхвърлен, от тук и повече от
два пъти е извършено деянието.
От доказателствената съвкупност
по делото изяснени са и фактите за владението и собствеността върху всеки един
от инкриминираните автомобили, принадлежащи и ползвани от 3-ти физически
лица, различни от подсъдимите и без пряка родствена връзка с тях.
Всеки един от подсъдимите
непосредствено и пряко е участвал, както в действията по отнемане на МПС с
установяване на фактическа власт върху тях, така и в ползването им пряко волята
на досегашния им владелец, при указаното разграничение в обектите и различното
им персонално съучастие, а подсъдимите М.А.И. ; А.Е.И. и К.М.П. и повече от два пъти и спрямо различни обекти, съотв. спрямо повече от два
леки автомобила. Наличието на липсата на съгласие на собствениците и
респективно ползвателите на прлоцесните автомобили, така и тяхното придвижване
на различни разстояния, са обективни факти доказани по делото и достатъчни да
обсноват извод, че всеки от тях е извършил елемент от общата деятелност, която
като цяло е причинила противозаконното отнемане на съответното от превозните
средства.Поради това, всеки от тях е действал, като извършител по смисъл
на чл.20,ал.2 НК.
От субективна страна – инкриминираните престъпни
деяния са извършени от подсъдимите – виновно, при пряк умисъл, като изводите за
наличието на общност на субективните им представи, са безспорно. Всеки от
подсъдимите – М.А.И. ; А.Е.И. ; К.М.П. и А.Д.А. е разбирал обществената
опасност на престъпленията, предвиждал е техните последици и в субективно
измерение – пряко е целял настъпването им, като неизбежен резултат от
действията им. Техният умисъл, в интелектуално-волевия си елемент, е бил
обективиран в изпълнителните деяния на престъпните прояви, част от които и в
условията на повече от два пъти извършено противозаконно отнемане на автомобили
за първите трима, конкретно – проникването в автомобилите, преместването
и привеждането им в движение. Налице е и допълнителния субективен признак, за
престъплението по чл.34 НК – намерение само за използване на МПС, с оглед
придвижването им с някои от тях на кратки разстояния , без да да
обективирали др. разпоредителни действия със същите. Именно намерението за
кратковременно ползване, изводимо от ценената доказателствена съвкупност е един
от характерните белези на това престъпление, несъмнено установен по
делото. Едновременно с това, при общо осъществени деянията, всеки от
подсъдимите е бил наясно с обстоятелството, че действа съвместно с др. лица за
постигане на общия престъпен резултат, осъзнавайки ролята и прякото им участие
в осъществяване на същите, като по отношение на годността им да разбират и
ръководят постъпките си, доколкото са непълнолетни, вече се изложиха
съображения.В подкрепа на крайния извод за наличието на пряк умисъл са и
самопризнанията на всички подсъдими, депозирани по реда на чл.371,т.2 НПК.
Предвид тези правни аргументи, на
основание чл. 372,ал.4,вр.чл.371,т.2 НПК ползвайки направените самопризнанията
на подсъдимите, подкрепени изцяло от събраните доказателства, съдът призна М.А.И. ; А.Е.И. ; К.М.П. и А.Д.А. за виновни в извършването на престъпление,
съобразно възведената правна квалификация на обвинението повдигнато
индивидуално против всеки от тях.
Относно наказанието:
Предвид приключването на
наказателното производство по особения ред на съкратено съдебно следствие, в
хипотезата на чл.371,ал.1т.2 НПК, обвързван от императивната разпоредба на
чл.373,ал.2 НПК, съдът определи следващото се наказание при условията на
чл.58а НК, като преди това по отношение на тях се приложи редукцията на
наказанието, съгласно правилото на чл. 63,т.3 НК, предпоставено от
предвидената наказуемост за престъплението и факта на тяхното непълнолетие, към
инкриминираната дата Във връзка с конкретната индивидуализация на наказанията
проведе се и дължимото изследване в конкуренцията на двете хипотези –
предвидената в ал.1 на чл.58а,вр.чл.54,ал. НК и тази по ал.4 на
същата норма, като съдът прие за приложима последната, тъй като са налице
основанията на чл.55,ал.1,т.2,б.Б от НК по отношение на всеки един от
подсъдимите и при условията на смекчена наказателна репресия се определиха
следващите се наказания.
За отмерване вида и размера на
същото, съдебният състав съобрази от една страна – общите критерии съизмерими с
личната обществена опасност на дейците, както и обществената опасност на
извършеното престъплението, в което е признат за виновен всеки от тях. Що се
отнася за престъплението с квалификация по чл.346,ал. НК – обществената
опасност е завишена, с оглед дадеността на няколко квалифициращи признака от
престъпния състав. Досежно обществената опасност на подсъдимите, не
прекалено завишена такава съдът отчита за подс. К.М.П., А.Д.А. и М.А.И., с оглед данни за личността им и
наложените им до момента възпитателни мерки, на основание ЗППМН за извършени противообществени
прояви от тях.
Докато подсъдимите /всички/ не са осъждани , с чисто съдебно минало, от тук
извод за по-ниска личната им обществена опасност. Съдът отчете като
отегчаващо обстоятелство, относимо за деятелността на подсъдимите – К.М.П., А.Д.А. и М.А.И., начинът и
упоритостта при преследването на престъпния резултат, изразяващи се вече
изтъкнатото –дадеността едновременно на два квалифициращи признака на престъплението,
така и извършването на деянието спрямо различни обекти –МПС в
последователност и в един много кратък период от време. Отделно и касателно подсъдимите
М.А.И. и А.Е.И., съобрази се и обстоятелството
за несъпричастност от тяхна страна при възстановяване на част от имуществените
вреди, настъпили в резултат на причинената повреда на отнетото „Деу
Нубира“ с рег. № СМ 0382 АР. Който и да е от посочените факти, в случая е извън съставомерните
признаци от правната квалификация на престъпленията, предмет на обвинителния
акт, поради което няма пречка да бъдат взети предвид, тъй като се явяват и
релевантни за отговорността. От друга страна, същевременно налице са и
множество смекчаващи обстоятелства, изводими в конкретиката на доказаните
фактически обстоятелства в настоящото производство, като едно от тях и
изключително по своя характер, а др. и в количествено съотношение и по качествен
признак превзъхождат отегчващите. Така, конкретно, с правния ефект на смекчаващи отговорността, съдебният
състав съобрази – проявеното от подсъдимите добросъвестно процесуално
поведение и направени от тях самопризнания, още в началната фаза на разследването
и оказаното пълно съдействие на разследващите органи за разкриване на
обективната истина. Тази процесуална позиция, те са възприели от началния
момент на досъдебната фаза на процеса и неотклонно и непрекъснато от
тогава и в съдебната фаза са поддържали самопризнанията, поради което
това им поведение – процесуално и обективно проявено при воденото
досъдебно производство, няма пречка да бъде третирано като допълнително
смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на наказанието, без да е в противоречие
с обвързващите указания дадени с ТР1/08г на ОСНК. Чистото им съдебно
минало, към релевантния момент на извършване на настоящото престъпление, също е
обективен факт, изразеното искрено разкаяние за извършеното, както и недоброто
им материално положение, с оглед липсата на самостоятелни доходи и не последно
място- искрено изразеното съжаление за стореното. С правното значение на
смекчаващо обстоятелство и отново изключително такова, относимо към
извършеното от подсъдимите, се взе предвид и обстоятелството,че същите не са
използвали специални средства за проникване в отнетите МПС или специални средства за превеждането им в
движение, както и в изключително краткия срок в който са осъществили
престъпното деяние относно трите автомобила
-в периода 23.11.2017 год. – 02.12.2017
год.. В контекста на изложените
съображения, обсъдени в съвкупност, съобразно относителната си тежест и в
числово изражение, изброените смекчаващи обстоятелства, доколкото в кръга на
същите фигурират изключителни такива – посочените две, наред и с др. множество,
очертава се техен доминиращ преимуществен превес спрямо
отегчаващите, поради което съдът приема за изпълнение предпоставките на
чл.55,ал.1 НК, от тук обосновано и неговото приложение. При дадеността на
същите дори и най –лекото предвидено в закона наказание, за конкретното
престъпление, което е ЛС и макар, след редукция по чл. 63 НК да не е обвързано
с минимум, в случая би се оказало несъразмерно тежко, с оглед
индивидуалната обществена опасност на деянието и дейците. Ето защо,
считайки за осъществена законовата хипотеза на чл. 55,ал.1,т.2 , б.”б” НК и по
пряк аргумент от чл. 58а,ал.4 НК съдът проведе индвидуализацията на
наказанието за всеки един от подсъдимите, съобразявайки при отмерване неговия
размер, в рамките на предвидената наказуемост след редукцията й по
правилото на чл. 63,ал.1,т.3 НК -задължителна, така и индивидуалното им участие
в общата престъпна деятелност и броят на деянията, отчитайки и всички останали
обстоятелства релевантни за отговорността. Мотивиран така, съдебният състав
определи наказания, както следва :
На подсъдимия М.А.И. за престъплението по чл.346, ал.2, т.1, предложение
първо и т.2 предложение второ вр. с ал.1, вр. чл.20,
ал.2 от
НК, за което материалната
наказателна норма предвижда наказание от 1 до 10 години ЛС, след задължителната
редукция по чл.63,ал.1,т.3 НК – до 3 години лишаване от свобода, на основание
чл.55,ал.1,т.2,б.”Б” НК се определи заменяемо наказание –
„Пробация”, със следните пробационни мерки по чл. 42а,т.1 и т.2 НК за срок от 9
/девет/ месеца – задължителна регистрация по настоящ адрес, с
периодичност на явяването и подписването два пъти седмично, и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 9/девет/ месеца. Същото
се прецени за по-подходящото по вид, измежду алтернативата на предвидено и др.
по-леко наказание – „обществено порицание”, което с оглед личността и ролята му
в общата престъпна дейност по отнеменето
и трите МПС ,като същият не е участвал във възстановяването на част от
причинените имуществени вреди , не би съответствало и допринесло за постигане
на превъзпитателния ефект на наказателната репресия спрямо лицето. В
смисъла на тези аргументи, съдът намира за напълно неоснователни доводите на
защитника на този от подсъдим за налагане това по-леко наказание,т.к не би
постигнало целите на наказателната репресия, в измерението на превъзпитателния
ефект върху подсъдимия и не би го респектирало повлиявайки положително върху
съзнанието му да не допуска протиправни прояви в бъдеще. Подобно наказание не
би се постигнало и общопредупредителното въздействие, нито би удовлетворило
общественото чувство за справедливост .
На подсъдимия А.Е.И. за престъплението по чл.346,
ал.2, т.1, предложение първо и т.2 предложение второ вр. с
ал.1, вр. чл.20, ал.2 от
НК, след задължителната редукция по
чл.63,ал.1,т.3 НК и на основание
чл.55,ал.1,т.2,б.”б”,вр.чл.58а НК, се определи и наложи наказание –
„Пробация”, със следните пробационни мерки по чл. 42а,т.1 и т.2 НК за срок от 9
/девет/ месеца – задължителна регистрация по настоящ адрес, с
периодичност на явяването и подписването два пъти седмично, и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 9/девет/ месеца.
Същото се прецени за по-подходящото по вид, измежду алтернативата на предвидено
и др. по-леко наказание – „обществено порицание”, което с оглед личността и
ролята му в общата престъпна дейност по отнеменето и трите МПС ,като същият не е участвал във
възстановяването на част от причинените имуществени вреди , не би съответствало
и допринесло за постигане на превъзпитателния ефект на наказателната
репресия спрямо лицето. В смисъла на тези аргументи, съдът намира за напълно
неоснователни доводите на защитника на този от подсъдим за налагане това по-леко
наказание,т.к не би постигнало целите на наказателната репресия, в измерението
на превъзпитателния ефект върху подсъдимия и не би го респектирало повлиявайки
положително върху съзнанието му да не допуска протиправни прояви в бъдеще.
Подобно наказание не би се постигнало и общопредупредителното въздействие, нито
би удовлетворило общественото чувство за справедливост .
На подсъдимия К.М.П. за престъплението по чл.346,
ал.2, т.1, предложение първо и т.2 предложение второ вр. с
ал.1, вр. чл.20, ал.2 от
НК, след редукцията по чл.63,ал.1,т.3 НК и на основание чл.55,ал.1,т.2,б.”б”,вр.чл.58а НК, се определи и наложи наказание „Пробация”, със следните пробационни
мерки по чл. 42а,т.1 и т.2 НК за срок от 8 /осем/ месеца – задължителна
регистрация по настоящ адрес, с периодичност на явяването и подписването
два пъти седмично, и задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от 8/осем/ месеца. Алтернативното наказание и по –леко
такова – обществено порицание, макар и допустимо, не би съответствало на
тежестта на извършеното деяние от К.М.П., който е участвал в
противозаконното отнемане на всеки един от общо 3-те леки автомобили,
както и едновременно консумиране на всички квалифициращи признаци от състава на
престъплението,като се отчете обстоятелството,че той е един от
подсъдимите,който е заплатил част от причинените имуществени вреди на
пострадалото лице,поради което му се наложи по леко наказание от предходните
двама подсъдими.Тези съображения, съдът привежда в отговор на претенедирното
напълно несъстоятелно от защитника му налагане на наказание обществено
порицание.
На подсъдимия А.Д.А. за престъплението по чл.346,
ал.2, т.1, предложение първо, вр. с ал.1, вр. чл.20,
ал.2 след редукцията по чл.63,ал.1,т.3 НК и на
основание чл.55,ал.1,т.2,б.”б”,вр.чл.58а НК, се определи и наложи
наказание „Пробация”, със следните
пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т. 1, 2, вр. ал.1 и ал.3 НК, а
именно задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност
на явяването и подписването два пъти седмично, и задължителни периодични
срещи с пробационен служител и двете за срок 6/шест/месеца. При
индивидуализацията на последното, се съобрази индивидуалното му участие в
общата престъпна деятелност, доколкото е съпричастен към отнемането на последния
от автомобилите,както и че същият е участвал във възстановяването на част от
причинените имуществени вреди на пострадалия. Относими и тук са
предходните съображения на съдебния състав, във връзка с индивидуализацията и
подходящото по вид и размер наказание за този подсъдим, както и и за
несъстоятелност на доводите на защитата за налагане на по-лекото заменяемо
наказание – обществено порицание.
Така индивидуализираните
наказания, по вид, продължителност и начин на изтърпяване, за всеки от
подсъдимите, ,по убеждение на настоящата инстанция, се явяват справедлива и
адекватна санкция и достатъчна по обем принуда да постигане целите на
наказанието, дефинирани в чл.36 НК.
Предвид признаването на
подсъдимите за виновни по предявените им обвинения, на основание
чл. 189,ал.3 НПК, съдът осъди всеки един от тях да заплати разноски от
направените по делото , съобразно припадащата му се част, определена в
размер на по 43.48 лева – за всеки, вносими по по сметка на ОД на МВР Хасково, така също
и по 5 лв – ДТ в случай на служебно издаване на ИЛ, вносими по
Бюджета на съдебната власт, по сметката на РС –Свиленград.
Водим
от изложеното съдът
постанови присъдата си.
Районен
съдия:.................
