РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. ЛЕВСКИ, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на четвърти октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Административно
наказателно дело № 20214410200242 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Г. В. В. от гр.С. против НП № 21-0293-
000402/23.06.2021 г. издадено от Началник на РУ Л., с която моли да бъде
отменено като незаконосъобразно издаденото наказателно постановление. В
жалбата се твърди, че жалбоподателя е спрял на около метър преди пътен
знак Б-2, а не точно преди него, но на пътя нямало маркировка под формата
на стоп линия за да равни точно автомобила и моли съда евентуално да
приеме, че е налице маловажен случай. Твърди се, че АУАН е документ с
невярно съдържание в частта му „нямам възражения“, тъй като
жалбоподателя на място е заявил, че не е извършвал описаните нарушения и
не е съгласен с констатациите в АУАН, което обаче не е записано от
актосъставителя. Твърди се, че жалбоподателя не е извършил описаното
нарушение „нарушение на зоната на пътен знак Б-2“ тъй като е спрял на
около метър преди него, след което много бавно потеглил като се оглеждал в
двете посоки по главния път за преминаващи МПС, понеже въпросния знак е
поставен неразумно на около 10 метра преди кръстовището и от мястото за
спиране няма никаква видимост към главния път. Твърди се, че спирането му
1
преди знака вероятно не е било забелязано от актосъставителя от мястото им
на контрол, тъй като помежду им нямало пряка видимост. Твърди се, че не е
извършил и описаното като нарушение неизпълнение на финансово
задължение за заплащане на глоба с.К № 2132983 и прилага документ за
плащането му от 01.06.2021г.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа подадената жалба и заявеното с нея искане за отмяна на
наложеното наказание.
Ответникът по жалбата – редовно призован, не се явява представител в
съдебно заседание и не е взето становище по същата.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Видно от представения по делото акт за установяване на
административно нарушение, издаден на 11.06.2021 г. е, че същия е съставен
срещу Г. В. В. затова, че на 11.06.2021 г. в 17.05 часа в *** на кръстовище
образувано с улица ***, като водач на МПС лек автомобил *** с
регистрационен номер ***, управлява като нарушава зоната на действие на
пътен знак „Б-2”, като не спира и не е изпълнил финансовото си задължение
да заплати наложената му глоба с фиш серия К, с номер 2132903 от 25.06.2018
г., връчен на 07.12.2020 г. на стойност 50 лв., с което е нарушил чл. 6 т.1 от
ЗДП и чл. 190 ал. 3 от ЗДП. При подписване на акта жалбоподателя е изписал
ръкописно, че подписва с възражение, че не приема констатацията на акта.
По делото е представено и издаденото въз основа на посочения по-горе
АУАН наказателно постановление, с което за посочените в акта нарушения
на жалбоподателя на основание чл. 183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДП е наложена глоба
в размер на 20 лв. и на основание чл. 185 от ЗДП е наложена глоба в размер на
10 лв.
По делото са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя и
свидетеля – присъствал при съставяне на акта, от показанията на които се
установява, че на посочените в акта ден, час и място е установено, че водача
не е спрял на пътен знак Б-2 „стоп”, поради което е спрян за проверка.
Установява се, че е извършена проверка в информационния масив на КАТ по
ЕГН на водача и № на автомобила, при което е установено, че има неплатена
глоба. В показанията си св. С. заявява, че автомобила е излязъл от
кръстовище, където има знак „стоп“ „без въобще да спре или дори да
2
намали“, че веднага спрял автомобила, отишъл при водача, представил се и
разяснил каква е причината за спирането и съставил акт. Свидетелят С.
заявява, че когато въвел данните в таблета, таблетът отчел, че водачът има
неплатена глоба, за която водачът заявил, че е платена, че поискал от него
бележката, за да може да отрази, че е платена, но той казал, че не я носи и
свидетелят отразил и това като нарушение, като обяснил, че като я представи
след това ще може да не му бъде налагана глоба за това. Свидетят не знае
дали след това е представена бележката за платена глоба. Във връзка с
посоченото в акта, че „няма възражение“ свидетелят обяснява, че това е
заложено автоматично в таблета и, че ако има възражение, тогава натиска
отметка, че има, но до приключване на акта, водача не е казал, че има
възражение, а след това вече няма как да върне и да отбележи че има
възражение. Заявява, че обяснил, че има възможност да напише възражение в
3-дневен срок, че тъй като водача държал на бланката на акта на пише, че има
възражение, му дал възможност да напише. Свидетелят С. е категоричен, че
от мястото на което са били с колегата му е имал видимост към кръстовището
и водача не е спрял на знак „Стоп“.
В качеството на свидетел е разпитан и А.П. – служител от РУ – Левски
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта.
Свидетелят П. заявява, че колегата му С. спрял за проверка автомобил, който
не спрял на знак „Стоп“, представил му се, поканил водача до служебния
автомобил, извършил проверка на таблета и му съставил акт. Свидетелят П. е
категоричен, че е видял, че автомобилът не е спрял на знак „Стоп“, както и че
от мястото на което са били се вижда много хубаво и че точно там гледат, и
осъществяват контрол и по главния път.
В качеството на свидетел е допуснат и С.К. – пътувал в автомобила към
момента на съставяне на акта. Заявява, че е бил на предната седалка до
водача, че г-н В. /жалбоподателя/ е спрял на метър – метър и половина – два
преди знака, че нямало много добра видимост и водача бавно тръгнал напред,
че когато станало ясно, че видимостта е ок, завил надясно. Свидетелят
заявява, че след това един полицай от другата страна на пътя тичайки, махал с
палката и спрял автомобила, че казал, че г-н В. не е спрял на знака „Стоп“ и
трябва да състави акт, че г-н В. обяснил, че е спрял, но съответно полицаят
настоявал, че това не е вярно и трябва да го санкционира, че свидетелят се
опитал да се намеси, че водача е спрял, но полицая му казал че няма право да
3
се обажда, но свидетелят заявява, че е гражданин и има право да каже какво е
видял. Свидетелят заявява, че г-н В. живее в Швейцария от двадесет и
няколко години и е станал по-стриктен от швейцарците, че е свикнал да
спазва всеки закон и всеки знак, че го познава, че са учили заедно и работят
заедно, че често пътуват заедно. Заявява, че в качеството си на свидетел
тръгнал към тях, когато полицаят започнал да пише акта, но полицаят му
казал да мълчи. Свидетелят се възмушава и заявява „…но аз нямам ли право
да кажа нещо. Отидох да видя какво става там. На полицая казах, че имам
право да говоря, гражданин съм и имам право да говоря защото съм
гражданин и свидетел какво е станало.“
Относно констатациите, че водача не е спрял на знак „Стоп“ отразени в
акта, съдът дава вяра на показанията на свидетелите С. и П., които са
изпълнявали служебните си задължения и не са заинтересовани по какъвто и
да било начин от изхода на настоящия спор. Именно допуснатото нарушение
е станало повод за спиране на водача и извършване на проверка. И двамата
полицейски служители са категорични, че от мястото на което са били
застанали са имали възможност пряко да наблюдават кръстовището, както и
главния път. Свидетелят С. обяснява, че тъй като водача не е спрял на знак
„Стоп“ и е излязъл на кръстовището без дори да намали обяснява неговите
действия по предприетите действия „веднага“ да спре автомобила. Във връзка
с тези действия на контролиращия полицай, свидетелят К. заявява следното:
„…След това един полицай от другата страна на пътя, тичайки махаше с
палката и спря автомобила“. В случай, че водача е карал както твърди
свидетеля съвсем бавно, като преди това е бил спрял преди знак „Стоп“ биха
останали необясними действията на контролиращия полица да „тича“ т.е. да
бърза да спре автомобила. По отношение показанията на свидетелят С.К.
съдът приема следното: Свидетелят С.К. ясно изразява защитната си позиция
по отношение на своя приятел /жалбоподателя В./, което явства от цялостното
му поведение както към момента на проверката, така и от заявеното в съдебно
заседание. Самият свидетел заявява, че му е казано от проверяващият
полицай, че няма право да се обажда, тъй като е пътник, а не водач, но
свидетелят К. не само, че е влязъл в спор с полицая, но и както самия той
заявява „Отидох да видя какво става там.“. Действително К. има право да бъде
свидетел и да обясни какво е видял и чул, но от цялостното му поведение
става ясно, че той не е безпристрастен свидетел и се държи като пряко
4
заинтересован от изхода на проверката и от делото. Очевидно е желанието му
да услужи на приятеля, което свое желание е демонстрирал още към момента,
в който полицая е обяснил, че ще бъде съставен акт.
Във връзка с твърденията на жалбоподателя, че глобата наложена с фиш
е платена, по делото е представено писмено доказателство, от което се
установява, че глобата е платена преди спиране на водача за проверка и
съставяне на акта на 11.06.2021 г. По делото е представено копие от платежно
нареждане, видно от което е, че сумата от 50 лв. е заплатена на 01.06.2021г. и
в платежното като основание е посочен номера на електронния фиш К
2132903.
Предвид изложеното и всички представени по делото доказателства,
съдът приема, че по делото по един несъмнен и категоричен начин е
установено нарушението по чл. 6 т.1 от ЗДП, поради което НП в частта на
наложеното административно наказание за това нарушения следва да бъде
потвърдено. За нарушението по чл. 190 ал. 3 от ЗДП бе установено по един
категоричен начин, че не е извършено, тъй като са представени писмени
доказателства, за извършено плащане на наложената глоба преди
11.06.2021г., което плащане очевидно не е било отразено своевременно в
информационния масив на КАТ, което от своя страна е довело до
констатираното наличие на неплатена глоба от проверяващия служител на
МВР, поради което НП в тази му част се явява незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
НА ОСНОВАНИЕ чл. 63 от ЗАНН ИЗМЕНЯ НП № 21-0293-000402 от
23.06.2021 г. издадено от Началник РУП към ОДМВР Плевен, РУ Левски в
следния смисъл:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно НП № 21-0293-000402 от
23.06.2021 г., в частта в която на Г. В. В., ЕГН ********** от гр.С., **** за
нарушение по чл. 6 т.1 от ЗДП – установено с АУАН GA 412579 от
11.06.2021 г. е наложено административно наказание по чл. 183 ал.2 т.3 пр.1
от ЗДП – глоба в размер на 20 лв.
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно НП № 21-0293-000402 от
5
23.06.2021 г., в частта в която на Г. В. В., ЕГН ********** от гр.С., **** за
нарушение по чл. 190 ал.3 от ЗДП посочено в АУАН GA 412579 от 11.06.2021
г. е наложено административно наказание по чл. 185 от ЗДП – глоба в размер
на 20 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Плевен в 14-дневен срок от връчване на
копие от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
6