Определение по дело №3210/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260064
Дата: 11 януари 2021 г.
Съдия: Бранимир Веселинов Василев
Дело: 20205300503210
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №260064

гр.Пловдив, 11.01.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в закрито заседание на единадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ

                                                             ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА

БРАНИМИР ВАСИЛЕВ                                                                                                                    

 

като разгледа докладваното от съдия Василев в.ч.гр.дело № 3210/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

           Постъпила е частна жалба от "Профи Кредит България" ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес гр.София, чрез пълномощника им юрисконсулт Р. И. против разпореждането от 20.07.2020г. по ч.гр.д. № 6549/2020г. по описа на РС Пловдив, с което е допълнено на основание чл.250 ГПК разпореждане от 11.06.2020 г. като се отхвърля заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: *********, против А.К.С., за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за присъждане на законна лихва за периода от датата на настъпване на предсрочна изискуемост на вземането – 27.08.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 09.06.2020 г.

          Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото законната лихва може да се претендира като неделимо и единно вземане и да не се конкретизира по период и размер, като последица от уважаване на главния иск, по правилото на исковия процес. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК изцяло за законната лихва.

Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:

          Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275 от ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

          РС Пловдив е приел, че следва допълни заповедта за изпълнение, като отхвърли заявлението на заявителя в частта му за присъждане на законна лихва от 27.08.2019 г. до 09.06.2020 г. Сочи се, че при претенция за лихва, заявителят (респективно ищецът в исковото производство) следва да посочи нейния размер и период, освен ако не се претендира присъждане на законната лихва от датата на заявлението (респ. исковата молба). В случая, заявителят не е посочил нито размер на претенцията си, нито пък точен период, нито пък е внесъл дължимата за нея държавна такса. Присъждането на законната лихва от датата на предсрочната изискуемост, предхождаща датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда, не може да се обоснове от разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците.

Тези изводи на РС Пловдив са правилни. Доколкото в казуса се претендира законна лихва за ясен период от 27.08.2019 г. до 09.06.2020 г. /дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда/, то този размер на вземане следва освен ясно да се посочи като период, така и като претендиран размер. Нищо такова не е сторено в заявлението по чл.410 от ГПК, поради което правилно в тази част заявлението е отхвърлено. В допълнение ОС Пловдив следва да посочи, че претендирания от заявителя начин за определяне на дължимата законна лихва е изначално неясен и не може да се уважи. В т.9 б. „б“ от заявлението му наистина се претендира законна лихва от датата на предсрочна изискуемост до изплащане на вземането, но изобщо не се сочи тази законна лихва върху кое вземане следва да се начислява при наличие на претендирани четири отделни вземания посочени в т.9 б. „а“ от заявлението. По така изложените съображения, частната жалба се намери за неоснователна. Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди. Поради което и на основание чл.413 ал.2 от ГПК във връзка с чл.278 от ГПК съдът

 

                             О П Р Е Д Е Л И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА разпореждането от 20.07.2020г. по ч.гр.д. № 6549/2020г. по описа на РС Пловдив, с което е допълнено на основание чл.250 ГПК разпореждане от 11.06.2020 г. като се отхвърля заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: *********, против А.К.С., за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за присъждане на законна лихва за периода от датата на настъпване на предсрочна изискуемост на вземането – 27.08.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 09.06.2020 г.

          Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

                                                                                            2.