О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./21.11.2016
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 21.11.2016 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от съдията Терзийска
търговско
дело № 1537 по описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
с правно основание чл. 423 от ГПК.
Съдът е сезиран с
възражение от Б.В.Л., длъжник в производството по ч.гр.д. № 9918/2013 г. на ВРС
при твърдения, че издадената от ВРС Заповед № 5785/05.07.2013 год. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК е
нередовно връчена – основание чл. 423 ал.1 т.1 от ГПК.
Излагат се във възражението аргументи,
че за заповедта за изпълнение е узнала на 14.07.2016 година когато в
образуваното изпълнително дело № 20138070400316 по описа на ЧСИ Надежда Денчева
й е надлежно връчено съобщение за изготвено постановление за възлагане и
призовка за предявяване на разпределение на суми. Твърди, че на същата дата е
извършила справка по изпълнителното дело и е установила, че е образувано против
Б.Л., а не против „ВЕНЦИСЛАВ ДОРЕЛОВ” ЕООД. Заявява, че с оглед датата на
узнаване възражението е депозирано в рамките на преклузивния едномесечен срок
по чл. 423 от ГПК, поради което е и допустимо за разглеждане.
По същество се позовава на
разпоредбата на чл. 423 ал.1 т.1 от ГПК като счита, че заповедта за изпълнение
не е надлежно връчена. Твърди, че единственото уведомление, което е залепено по
реда на чл. 47 от ГПК е на дата 12.03.2013 година при това е съдържало покана
за явяване и получаване на ПДИ, а не заповед за изпълнение. Настоява, че
последващо връчване чрез залепяне на уведомление не е осъществявано в
противоречие на константната съдебна практика, която изисква три пъти в рамките
на месец да бъде търсен адресата и едва при ненамиране да се осъществи
процедурата по чл. 47 от ГПК включително след изискване на справка за адресна
регистрация, което не е сторено. Настоява, че отсъстват доказателства за
начина, по който е изпълнена процедурата и не е установяват предпоставки за
това. Претендира разноски.
Насрещната по възражението страна
Банка „ДСК” ЕАД намира, че искането за приемане на възражението е неоснователно
и недоказано. Твърди, че възражението е депозирано извън едномесечния срок по
чл. 423 от ГПК, тъй като непосредствено след образуване на изпълнителното дело
длъжника е осъществил контакт с банката и е изразил желание за доброволна реализация
на обезпечението по кредита със съгласието на ипотекарния длъжник, а в
изпълнителното производство Л. също е извършила действия, сочещи на по-ранно
узнаване за заповедта. Претендира присъждане на разноски.
На съда е
служебно известно, че е образувано възз.ч.т.д. № 1536/2016 г. по описа на ВОС
по частна жалба на същото лице против разпореждане на заповедния съд за връщане
като просрочено на подадено от Л. възражение по чл. 414 от ГПК. Жалбата е
оставена без уважение с окончателен съдебен акт, поради което и не са налице
предпоставки за спиране на настоящото производство по реда на чл. 229 ал.1 т.4
от ГПК.
Възражението
съдът приема, при липса на доказателства, годни да опровергаят тези,
представени от Б.Л., за подадено в срока по чл. 423 от ГПК. Писмените
доказателства към отговора по възражението не водят до недвусмислен извод за
пропуснат преклузивен срок. Кореспонденцията разменена между страните по
договора за кредит сочи на желание за уреждане на взаимоотношенията чрез
реализация на имущество, служещо за обезпечаване на дълга, но никъде в писмата
не се цитира изпълнителното дело или не се заявява недвусмислено знание за
наличието на такова, така щото да се приеме тезата на ответната страна.
По същество:
Съдът счита, че
заповедта за изпълнение е надлежно връчена на Б.Л.. От приложените материали по
ч.гр.д. № 9918/2013 г. на ВРС се установява, че съдът е издал Заповед №
5785/05.07.2013 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК по заявление
на «БАНКА ДСК» ЕАД.
От изисканите от ЧСИ по изпълнителното дело
доказателства за връчване на заповедта за изпълнение е видно надлежно изпълнена
процедура по чл. 47 ал.1 от ГПК. Представени са четири броя разписки за залепено
уведомление и изготвена от ЧСИ справка за постоянен и настоящ адрес на длъжника
Л.. Последната и не заявява да е променяла адресната си регистрация и да не е
търсена на този адрес, който обитава.
Залепени са уведомления на дати 26.08.2013 г., 30.08.2013 г., 01.09.2013
г. и 07.10.2013 г., т.е. несъстоятелно е твърдението, че длъжникът не е търсен
на адреса поне три пъти в рамките на месец преди изпълнение на процедурата по
чл.47 ал.1 от ГПК. Всъщност сторено е много повече, защото освен, че е търсен,
всеки път, без да има задължение, лицето по призоваване е поставяло уведомления
по чл. 47 ал.1 от ГПК. Самото поставяне на уведомленията е след изрично
посочване, че лице на адреса не е открито. Уведомленията са поставени на
входната врата на жилището, пускани са екземпляри и пощенската кутия.
Накрая, противно
на соченото във възражението, в ПДИ, за чието връчване лицето е поканено да се
яви в канцеларията на ЧСИ е посочено, че ще бъде връчена и заповед за
изпълнение, поради което твърдението, че съобщението приканва за явяване за
връчване единствено на ПДИ не отговаря
на обективно установеното по делото.
При горното
заповедта за изпълнение е надлежно връчена на длъжника, респективно подаденото
възражение по чл. 423 от ГПК не следва да се приема.
Разноски
при този изход от спора се присъждат на банката за юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл. 11 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото е в размер на 200
лева доколкото делото не се разглежда в открито съдебно заседание.
Водим от горното,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА ВЪЗРАЖЕНИЕ от Б.В.Л.,
длъжник в производството по ч.гр.д. № 9918/2013 г. на ВРС при твърдения, че
издадената от ВРС Заповед № 5785/05.07.2013 год. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК е нередовно връчена – основание чл. 423
ал.1 т.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Б.В.Л., ЕГН **********,*** да заплати на «БАНКА ДСК»
ЕАД, ЕИК *********, гр. София сумата от
200 /двеста/ лева разноски в производството за юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.