№ 396
гр. Варна, 08.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на втори април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Я. Панева
СъдебниДаниел М. Д.
заседатели:Зорница В. Д.-Савидж
при участието на секретаря Катя К. Апостолова
и прокурора А. Д. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Я. Панева Наказателно дело от общ
характер № 20243100200342 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ПОДС. А. Р. – уведомен от предходно с.з., явява се лично и с адв. М. Я.
– редовно упълномощен.
ЧАСТНИ ОБВИНИТЕЛИ:
И. М. Н. – уведомена чрез адв. Й., не се явява, за нея адв. Й. – редовно
упълномощен.
Т. Г. Д. – уведомена, чрез адв. Я. Д., не се явява и не се представлява.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М. С. – редовно призован, явява се лично.
ПРОКУРОРЪТ: Не са налице пречки, моля да се даде ход на делото.
АДВ. Й.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Я.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ВЪВ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
1
На основание чл.282 НПК съдът прочита заключението на
допълнителната автотехническа експертиза.
В.Л. ПРОФ. М. С.: със снета по делото самоличност.
В.Л. ПРОФ. С.: Поддържам заключението.
На въпроси на прокурора:
В.Л. ПРОФ. С.: На стр.2 по отношение вариантите на настъпването на
ПТП в абзац 5, неправилно съм записал, че е „дръпнал“ волана рязко на
дясно, следва да се чете „натиснал“ на дясно. Автомобилът е с дясна
дирекция, която допълнително затруднява преценката на водача по отношение
насрещно движещите се автомобили. Направил съм всички възможни
предположения за намеса на пътника в управлението на автомобила, колкото и
абсурдно да изглежда.
АДВ. Я.: Оспорвам изцяло заключението в тази му част по отношение
на тези въпроси.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приобщи заключението по експертизата.
АДВ. Й.: Да се приеме.
АДВ. Я.: Предоставям на съда да прецени дали да се приеме или не
експертизата, но аз го оспорвам и в пренията ще кажа защо.
Съдът, след като изслуша вещото лице и становището на страните
намира, че следва да приеме и приобщи към доказателствата по делото
заключението на изготвената допълнителна автотехническа експертиза,
поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото
заключението на изготвената допълнителна съдебно- автотехническа
експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ да се изплати на вещото лице С. възнаграждение за
изготвяне на експертизата в размер на 247.72 лв., както и 100 лв. за
изслушване /изд. к.о./
На основание чл.373 ал.1 вр. чл.283 от НПК се прочетоха протоколите за
разпит на свидетелите Я. Д. М. и Т. Г. Д., както и заключението на
2
химическата експертиза от вещото лице Миглена И. Н..
На основание чл.283 НПК се прочетоха и писмените документи,
съдържащи се към досъдебното производство и събраните в съдебното
следствие приложени като писмени доказателства по делото
ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя искания за нови следствени действия.
АДВ. Д.: Няма да правя искания за нови следствени действия.
АДВ. Я.: Няма да правя искания за нови следствени действия.
Председателят обяви съдебното следствие за приключило, поради което
и на основание чл.291 от НПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо председател и съд. заседатели, в
рамките на проведените няколко съдебни заседания по настоящото дело, беше
установено от фактическа страна следното:
От дълги години подс. Р. е лекар по професия и живее на територията на
Р България, като практикува своята професия, както във Военна болница -
Варна, така има и кабинет в с. Стожер, обл. Добрич. С пострадалия Младен Г.,
подсъдимият се е запознал покрай общи познати. Пострадалият Г., съобразно
приобщените показания на разпитаните свидетели, очевидно е страдал от
зависимост към алкохола, поради което отношенията му с част от неговите
роднини били силно влошени и той не живеел с тях. Поради наличието на
алкохолната си зависимост пострадалия оставал често без работа или не
можел да си намери постоянна такава, като през 2022 г. подс. Р. решил да му
осигури обитание в с. Стожер, където и самия той живее и където бил
лекарският му кабинет. В рамките на проведеното съдебно следствие е било
установено, че въпреки дадения му пореден шанс, поради зависимостта си
към алкохола постр. Г. често злоупотребявал с доверието на подс. Р. и между
двамата често възниквали и конфликти. На 22.10.2022 г. след поредния
възникнал конфликт между двамата, именно по повод злоупотребата с алкохол
и изразеното желание от страна на пострадалия Г.eв да напусне населеното
място, за да посети и отседне при друг свой познат, подс. Р. решил да го
откара и това се случило в късния следобед. Решението на подс. Р. да го
3
закара, било провокирано от отказа на пострадалия да пътува с маршрутка, за
което също му били осигурени от подсъдимия средства.
Подс. Р. притежавал и управлявал л.а.“Нисан Кашкай“ с дясна дирекция,
след което се качил на автомобила, а съответно пострадалия се качил отпред
на мястото на пътника. Качвайки се в автомобила пострадалия носел със себе
си и бутилка с алкохол, като към този момент, с оглед приобщени показания
на свидетелите изслушани лично пред вас, същия бил отново значително
алкохолно повлиян. Поради това и поради изразеното явно нежелание на
подс.Р. да се съобразява с неговата зависимост, пострадалия Г. обиждал
подсъдимия, отправял му всякакви цинични епитети, ругатни, включително и
закани за физическа саморазправа, които с оглед на неговото състояние няма
как да бъдат възприети като закана за убийство или такива които да пораждат
основателно съмнение, че ще бъдат осъществени. Пострадалия Г. се качил в
автомобила на предната лява седалка, като на седалката седнал върху краката
си, отказал да постави обезопасителния колан, като единствено го придърпал
пред себе си и го държал с една от ръцете си. Времето било светло все още,
когато подс. Р. и пострадалия тръгнали от с. Стожер посока гр. Варна, като се
придвижвали по главен път II-29 гр.Добрич– гр. Варна. Подс. Р. добре
познавал пътния участък по който се движили, тъй като го преминавал почти
ежедневно. Пътя бил асфалтиран, без неравности, с хоризонтала и вертикална
маркировка. По пътя подс. Р. се движел с разрешената от закона скорост, като
непосредствено след подминаването на разклона за с. Любен Каравелово, обл.
Варна, пострадалият отворил прозореца и решил да запали цигара. Това още
повече ядосало подс. Р. и той отправил забележка на пострадалия, че в колата
му не се пуши, да загаси цигарата, като в този момент вече поведението му
било отклонено от обстановката на пътя. Отклоняването на вниманието на
водача - подс.Р. от пътната обстановка, довело само по себе си до увеличаване
леко на скоростта на придвижване ва управлявания от него лек автомобил. над
максималната от 90 км/ч, а поведението на пострадалия Г. при което ядосан на
подсъдимия на отправената му забележка било следното: той пуснал
предпазния колан който държал, посегнал към волана и лявата ръка на подс.Р.
като дръпнал волана в посоката на придвижване. Това довело до занасяне на
автомобила управляван от подс. Р. и въпреки опитите на същия да го овладее в
рамките на пътното платно, автомобила се наклонил, автомобила се наклонил
косо и с предната си част, излязъл в ляво по посоката си на придвижване, като
4
пътният банкет бил на нивото на пътното платно и следващата след него нива
била с денивелация. Предвид високата скорост с която автомобила се
отклонил и излязъл в ляво извън пътното платно по посоката си на
придвижване, както и занасянето му с което същият е станал неуправляем, с
предната си лява част на автомобила той пропаднал в нивата и започнал да се
преобръща, като след преобръщането си останал по таван. Тъй като прозореца
от страната на пътника - пострадалия Г. бил отворен от него преди занасянето
на автомобила и той нямал поставен предпазен колан, при претъркалването на
автомобила в нивата, пострадалия Г. изпаднал от него. В автомобила останал
единствено подс.Р., който бил изведен от водачите на спрелите автомобили за
да му бъде оказана помощ. Поведението на водача на л.а.„Нисан Кашкай“
било забелязано от свид.М. П., който се придвижвал в срещуположната
посока. Между двата автомобила, движейки се един срещу друг, имало
голямо разстояние, но свид. П. възприел, че автомобила движещ се срещу
него, а именно този управляван от подс. Р., без някаква причина рязко се
отклонил в ляво по посока на движението си, напуснал своята лента, излязъл
извън пътното платно и се преобърнал няколко пъти. Изготвените в рамките
на разследването експертизи, изслушани и приети от съда, включително
допълнителните заключения по АТЕ, изслушани и приети в съдебните
заседания, са доказали именно този механизъм на възникване на ПТП. Извън
заключението на в.л. проф. С. считам, че безспорно е налице намеса на
возещия се пътник – пострадалия Г., която да е довела като пряка и
непосредствена причина занасянето на автомобила, изгубването на още по-
големия контрол върху него и настъпването на ПТП-то. Това от своя срана
обаче не оправдава поведението на водача – подс. Р.. Независимо от
поведението на возещите се в автомобила, водача на пътното превозно
средство не следва по никакъв начин да отклонява вниманието си и
концентрацията си от пътната обстановка, като в случай както настоящия,
същия безспорно следва и да е управлява автомобила с такава скорост, която
да му дава възможност да го контролира непрекъснато и при необходимост да
спре без да създава опасност както за себе си и возещите се в колата, така и за
останалите участници в движението.
Поради това считам, че управлението на автомобила със скорост макар и
малко над максимално разрешена по закон, а именно 95.54 км/ч също е
допринесла до значителна степен за настъпването на по-тежките последици,
5
съставомерния резултат - смъртта на пострадалия Г.. Подс. Р. е дал обяснения,
като считам, че с оглед на показанията на останалите разпитани свидетели и
изготвените заключения на АТЕ - първоначална и допълнителна, както и СМЕ,
могат да намерят подкрепа в частта относно причината за рязкото занасяне на
автомобила и загубата на управление. Моля при определяне размера на
наказанието на подсъдимия да бъдат съобразни неговите личностни
характеристични данни, чистото съдебно минало, както и да бъде преценено,
че същият няма данни да е системен нарушител на ЗДП. Като факт който
следва да бъде отчетен при прилагане нормата на закона, следва да бъде
отчетено и поведението на возещия се пътник, което също е в разрез с
разпоредбите на ЗДП, а именно с чл.137в ал.1 от ЗДП.
Предвид това моля наказанието на подс. Р. да бъде определено при
приложението на чл.55 от НК като считам, за справедливо наказание
лишаване от свобода за срок от две години, чието изпълнение да бъде
отложено с изпитателен срок от четири години. С оглед изброените от мен
обстоятелства, не намирам основание подсъдимия да бъде изолиран от
обществото. На същия следва да бъде наложено и наказание лишаване от
право да управлява МПС също за срок от 2 години.
АДВ. Й.: Уважаема г-жо председател и съд. заседатели, аз считам, че от
събраните в хода ДП и съдебната фаза доказателства по категоричен начин се
установи вината на подсъдимия. Твърденията че пострадалия Г. е упражнил
агресия в автомобила по време на управление, за мен считам, че това е
защитна теза. Аз не бих си представил подсъдимия да търпи едно подобно
поведение което подписаха водените от защитата свидетели - Н. И. и Б. за
това, че пострадалия Г. е обиждал многократно, заплашвал подсъдимия, спял е
на пода в клиниката му и вършил своите нужди там. Този според мен достоен
човек – лекар с една благородна професия, би търпял подобно поведение.
Житейски просто не ми се струва правдоподобно, че това е така, както сам
подсъдимия се постави в тази ситуация и описанието което дадоха
свидетелите. Моля да кредитирате с доверие показанията на свид. М. П. и Д.
С. – полицаи от РУ-Аксаково. Те първи са посетили произшествието и според
мен те са възприели и в последствие пресъздали по време на разпитите, най
достоверната ситуация каквато е била към него момент. П. заявява, че лично
подсъдимия му е казал, че катастрофата е станала след като си е гледал
навигацията и по негово невнимение. В последствие в разпита на Д. С., тя
6
също потвърждава това което е казал П. лично на нея и това което в
последствие, веднага след пристигането си е чула от подсъдимия, че незнайно
как е изгубил управление на автомобила и се отзовал вляво в нивата, както и
че са си говорили с пътника. Тези двама свидетели считам, че точно и ясно
посочват причините за възникналото ПТП, които непосредствено след него са
им казани лично от подсъдимия. След всичко което се разви в настоящото
заседание, за поведението на Г. и неговата личност е житейски неоправдано и
защитна теза. Няма да се спирам на правната рамка, присъединявам се изцяло
към казаното от представителя на държавното обвинение. Моля при
постановяване на присъдата да признаете подсъдимия за виновен по така
повдигнатото му обвинение като постановите такава към законния минимум.
АДВ. Я.: Уважаема г-жо председател и съд. заседатели, от името на моя
подзащитен аз пледирам да постановите присада, с която да признаете за
невиновен моя подзащитен – д-р А. Р. в извършване на престъплението в което
е обвинен и да го оправдаете за същото. Защита смята, че в случая сме
изправени христоматиен пример на случайно деяние по чл.15 от НК.
По отношение на Р. е повдигнато обвинение за извършено престъпление
по чл.343 ал.1 б.в от НК, което в редакцията си към 22.10.2022 г. не е
предвиждало наказание от 3 до 10 г. лишаване от свобода, а е предвиждало от
2 до 6 години лишаване от свобода при което съвсем направеното резонно
искане на прокурора за прилагане на чл.55 е да се наложи наказание под две
години. Бланкетното съдържание на престъплението по чл.343 ал.1 б.в НК
съвсем резонно и правилно е запълнено от прокуратурата с посочване на
конкретни, ясни и точни правила за движени по пътищата от ЗДП, които
според прокурора повдигнал обвинението, подсъдимия е нарушил и чийто
предписание подсъдимия не е изпълнил. Тези конкретни негови задължения,
които той е нарушил е това по чл.20 ал.1 ЗДП, тъй като според прокуратурата
той не е упражнявал непрекъснат контрол върху управляваното от него МПС
и второто нарушени изведено в разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДП, която
задължава водачите движейки се по пътищата за които няма изрични други
ограничения на скоростта въведени с хоризонтална или вертикална пътна
маркировка, да спазват общо ограничение което да им забранява за избират
скорост на движение по-висока от 90 км/ч.
В случая според прокуратурата на първо място подсъдимият е нарушил
7
задължението да контролира непрекъснато превозното средство което
управлява и на второ място превишавайки скоростта с 5.54 км/ч, което в
метри секунда прави около 3 м. в секунда, е причинили смъртта на
пострадалия Г. по виновен начин.
Защо защитата смята, че това не е така?
На първо място искам да заявя, че няма да се спирам подробно на
фактическата обстановка, г-жа прокурора я изложи и аз съм изцяло солидарен
с нея като възприетата фактология. Тя си направи труда да направи
внимателен анализ на част от доказателствените източници, поради което и
няма да ги преповтарям. Смятам, че са точно такива.
Какво става ясно – причината за настъпване на ПТП е рязкото
отклоняване от посоката на движение и пресичане на насрещната лента,
включително с навлизане на затревената площ, което се дължи както стана
ясно не на субективните действия на подс. Р., а на субективните действия на
пострадалия Г.. Тук ще посоча, че няма как свид. Младен Г. да е бутнал волана
на дясно, защото първо автомобила се намира в ляв за неговата посока на
движение завой, с голям радиус. При бутване на лявостоящия пътник, защото
автомобила е с дясна дирекция на волана на дясно, този автомобил би поел на
дясно, а не на ляво. За справка показанията на свид.П., който беше разпитан
лично, категорично заявява, че автомобила както се е движил в левия за него
завой рязко е променил посоката си на движение на ляво. Ако д-р Р. не бе
упражнявал контрол над автомобила си, той би напуснал пътното платно в
дясно по неговата посока на движение щом е в радиус на ляв завой.
Следователно безспорно е налице рязка маневра, която рязко придвижва
автомобила и го отклонява от нормалната му траектория на движение в
посока ляво след което този автомобил, от момента на отклонението си
изминава 28.54 м. до напускане на пътното платно. Това разстояние той го
изминава за 1.36 секунди. Както правилно е посочил проф. С. в една от своите
експертизи времето за реакция на водача, при така създалата се опасност е 1
секунда. Времето за сработване на спирачна или кормилна система е 0.2
секунди, тоест трябват 1.2 сек. и остават 0.16 сек. за ефективни действия на
водача за да предотврати извършването на ПТП.
Какви биха могли да бъдат тези ефективни действия?
Действие едно – Спиране, абсолютно невъзможно, защото спирането ще
8
0.16 сек. преди автомобила да напусне пътното платно. Тоест по-малко от 2 м.
преди да напусне пътното платно. Очевидно е, че спирането е невъзможно.
Второ- опит за овладяване на автомобила, чрез привеждане на
кормилната система в позиция дясно, за да остане този автомобил в пътното
платно – 0.16 сек. пак остават. Такъв опит сочи и проф. С. в тази насока и аз
напълно споделям неговото виждане. Такъв опит от водача е направен, но този
опит е обречен, защото няма физическата възможност, обективната
възможност да задържи автомобила на пътя в рамките на 0.16 сек. Това е
малко повече от една десета от секундата, това е едно мигване с око буквално,
което прави невъзможно каквото и да е действие за да остави този автомобила
на пътя. Категорично се установява, че автомобила губи управлението си слез
неправомерното въздействие от страна на пътника Г. и неговата
непредвидима реакция. Надявам се, ще се съгласите с мен, че няма никаква
логика и ще опонирам на представителя на частното обвинение, че няма
никаква логика човек дори и да се е заканвал преди това и да е ръсил обиди и
заплахи, няма логика да предприеме такава безумна маневра, с която поставя в
опасност не само своя живот, не само живота и здравето на подсъдимия към
който е отправял закани, той поставя в опасност своя живот и здраве, поставя
в опасност живота и здравето на неизвестно колко на брой други лица, които
са участници в движението по пътищата, защото една такава маневра е
изключително рискова. Поради което това поведение е било абсолютно и
напълно неочаквано за подсъдимия от страна на водача. Той не е могъл нито
да предвиди, нито е бил длъжен да предвиди безумното поведение от страна
на пострадалия и да се съобразява с него, за да ограничи вредните последици
от това което се е случило. Това което се случило се дължи единствено и само
на поведението на пострадалия.
В тази насока, аз оспорвам експертизата изслушана от състава днес в
която смело се навеждат предположения.
Първо при положение ,че автомобила е завил рязко на дясно, второ че
пострадалия не бил употребил алкохол, защото полицая Д. С. сочи, че той не й
бил миришел на алкохол. Само, че подсъдимия е бил в пълно безсъзнание. По
медицинските документи виждаме, че неврологичния му статус по скалата на
Бабински е бил 4, което означава пълно безсъзнание. За справка 0 е мъртъв, а
15 е в перфектна кондиция. При първото безсъзнание, при тежки черепно-
9
мозъчни травми е характерно и така нареченото повърхностно дишане. При
повърхностно дишане е напълно възможно да не се усеща дъхът на
пострадалия, защото го няма дълбокото нормално човешко дишане.
По отношение на другото предположение, че подсъдимия е бутнал
волана на дясно, това е абсолютно невъзможно, защото то пряко
противоречи….. Оставете обясненията на подсъдимия, всеки може да го
обвини, че той дава обяснения които представляват негова защитна теза, но
това експертно предположение противоречи с показанията на един свидетел,
който е абсолютно обективен, който е абсолютно добросъвестен, и не може
да бъде упрекнат в преднамереност или симпатии към която и да е от страните
по делото. Самия П. заявява, че автомобила рязко е завил на ляво и е навлязъл
в насрещната лента за движение. Така че е абсурдно да говорим за завиване
на дясно. Експерта няма за цел да прави предположения, експертизата е
правен, технически способ съгласно който, както го е посочил съдията Пламен
Томов в едно свое решение е правен способ съгласно който експерта на база на
известни по делото факти, които са събрани по съответния ред и са част от
факти между корицата на тази папка, използвайки своите знания, каквито по
презумпция съдът и страните нямат, дава отговор за неизвестни до този
момент факти. Но той дава отговор за неизвестни факти, а не дава
предположения, поради което в тази си част тази експертиза няма как да бъде
споделена. Още повече, че експерта няма правото да изземва функциите на
съда и на страните по делото, за да прави правни или фактологично правни
изводи, което той си е позволи да прави. Поради което в тази част експертизата
не следва да се приема. Отново заявявам по отношение нарушението по чл.20
ал.1 ние сме изправени пред христоматиен случай на случайно деяние, защото
обвиненият водач не е бил нито длъжен, нито е могъл да предвиди внезапно
проявилия се импулс в алкохолно повлияния негов спътник да хване волана и
да го дръпне към себе си, подразнен от забележката да не пуши в колата.
По отношение на обвинението по чл.21 ал.1 ЗДП, относно избраната от
водача скорост от 95.54 км/ч., да, безспорно скоростта е била такава и това го
заяви и самия подсъдим пред вас давайки обяснения. Той красноречиво каза,
че се движи с 60 мили час, защото това е икономичната скорост на автомобила
и стрелката е точно по средата на скоростомера. Автомобила е както ни е
известно на всички е произведен за британския пазар и затова скоростта е 60
мили в час. Ноторно известно на всички е, че 60 мили е около 96 км/ч. Тоест
10
неговите обяснения напълно кореспондират с експертно установената скорост.
Само че превишената с 5.54 м/ч. скорост не се намират в пряка причинно
следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат. Този извод правим от
първоначалната и допълнителна експертиза изготвена от проф.С., съгласно
която в рамките на тези 28 м. при които автомобила е бил на пътното платно,
той дори и движейки се с 90 км/ч пак не е можел да спре. 90 км/ч е над 80
метра или около 80 метра, тоест в рамките на 30 м. той трябва да се е движил с
около 50-55 км/ч за да може да спре. Само че закона не въвежда към него
такова изискване. Закона не въвежда изискване към водачите те да се
съобразяват с хипотетични опасности и да избират поведението си на пътя
според наличието на въображаеми или хипотетична опасност. Поради което
липсва пряка причинно- следствена връзка между превишението с 5.54 км/ч и
настъпилия резултат. И при 90 км/ч е щял да излезе, и при 90 км//ч
автомобила е щял да се преобърне, и при 90 км/ч пострадалия е щял да
изпадне от автомобила, защото демонстративно е отказал да сложи
обезопасителен колан. Ако си беше го сложил този колан, сега нямаше да сме
в тази зала.
По тези причини аз моля да постановите присъда с която да оправдаете
подсъдимия по така възведеното му обвинение.
Що се касае до изявлението на Прокурора за налагане на присъда при
условията на чл.55 НК, както вече посочих към 22.10.2022 г. редакцията на
чл.343 ал.1 б.в НК предвижда наказание от 2 до 8 години и при апела от
прокурора да се приложи чл.55, то очевидно следва .., ако прецените че
следва да го наказвате този човек, следва да определите наказание под две
години, но аз няма да коментирам въпроса за размера на наказанието, защото
нашата принципна позиция е една единствена и тя е невинен.
ПОДСЪДИМЯТ:/право на лична защита/ Нямам въобще никаква вина
и всичко стана неочаквано. Всичко стана за секунда. На всеки може да се
случи.
Съдът на основание чл.297 от НПК дава на подсъдимия
ПОСЛЕДНА ДУМА
ПОДСЪДИМИЯТ: Не съм виновен.
11
Съдът след тайно съвещание постанови присъда, която Председателят на
състава обяви публично и разясни на страните срока и реда на обжалването й
пред Апелативен съд гр.Варна.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:20
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12