РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Варна, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора П. М. К.
като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20243000600336 по описа за 2024 година
Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда №11/11.07.2024г. по
нохд №204/2024г. на Шуменски окръжен съд, с която подсъдимите А. М. А. и
Д. И. Р. са били признати за виновни:
1.Подс.А. М. А. – в това, че в периода от 29.07.2023 г. до 09.08.2023 г.
включително в условията на продължавано престъпление в гр. Шумен и
околностите му, в квартал „Дивдядово“ на същия град и в с. Косово, обл.
Шумен, в съучастие като подбудител и помагач с Д. И. Р. (извършител)
умишлено склонил Д. И. Р. да запали чуждо имущество на значителна
стойност - лек автомобил „БМВ Х5“, с рег. HAM BG 41, собственост на
AUTOHAUS ERWIN SCHMIDT GmbH & Co.Kg, ФРГ (с предоставено право
на ползване на Д. М. Д.) на стойност 64 426 лв., като го мотивирал към
извършването на това престъпление чрез заплащане на сумата от 2000 лв.
преди деянието и обещание да му плати още 1000лв. след това и улеснил
извършването на престъплението чрез даване на разяснения за
индивидуалните признаци на автомобила, за обичайното местонахождение на
превозното средство в с. Косово и в гр.Шумен и за навиците на ползвателя му,
1
а също и чрез личното отвеждане на извършителя от кв. „Дивдядово“ на гр.
Шумен до с. Косово, където му показал мястото, на което автомобилът
обичайно бивал паркиран нощем, като в следствие от склоняването и
улесняването извършителят умишлено запалил л. а. „БМВ Х5“, с рег. HAM BG
41 и възникналият пожар представлявал опасност за живота на лицата Д. М.
Д., М. Д. Д., С. В. М., М. С. Р. и Д. М. Д. и опасност да се разпростре и върху
други имоти на значителна стойност, а именно – селскостопанска сграда с
площ 100 кв. м. на стойност 12 850 лв. и жилищна сграда, представляваща
тухлена къща с приземен етаж с площ 78 кв.м. на стойност 33 445 лв.,
находящи се на административен адрес - с. Косово, ул. „Червеноармейска“ №
9, собственост на М. Д. Д. и от пожара са последвали значителни вреди на
обща стойност 131 655.79 лв., които включват унищожени движими вещи
както следва : л. а. „БМВ Х5“ с рег. HAM BG 41 на стойност 64 426 лв.,
собственост на AUTOHAUS ERWIN SCHMIDT GmbH & Co.Kg, ФРГ /с
предоставено право на ползване на Д. М. Д./; лекотоварен автомобил „Пежо
Ранч 1.9 Д“ с рег. № Н 8627АР, на стойност 4 690 лв., собственост на Г.Б. Г.;
лаптоп, марка „HP Pavilion“, на стойност 1 364.79 лв., собственост на „Йеттел
България“ ЕАД /с предоставено право на ползване и преотстъпен риск от
погиване на С. В. М./; други движими вещи на обща стойност 12 500 лв.,
включващи 4 куб. м. дървена ламперия; 10 куб. м. дърва за огрев от вида
акация; фризер – ракла, марка „Мидея“; 2 бр. единични легла; двукрилен
гардероб; хладилник с фризер „Краун“; разтегателна дървена маса 180 см.;
бюфет с витрина; спалня с матрак 160/200 см., орех; ъглов диван с ракла -
кухненски; холова гарнитура, разтегателна с 4 бр. табуретки и 2 бр. фотьойли;
ракла за завивки; тоалетка с етажерка; холова масичка с размери 80 х 80 см.;
телевизор „Самсунг“, 32 инча; телевизор „Краун“, 32 инча; кухненска посуда
/чаши , тенджери, тигани, тави/; 6 бр. килими и 3 бр. пътеки; храсторез марка
„Щил“; 2 бр. радиатори и 2 бр. лири; детско столче за МПС „НУК“; 4
комплекта спално бельо; детска кошара с люлка; спалня с размери 160 х 200 с
две нощни шкафчета, трикрилен гардероб, огледало и два броя ракли; маса за
телевизор; пералня „Самсунг“ ; микровълнова печка „Самсунг“; кухненско
обзавеждане с мивка; къртач „Бош“ - голям; голям шлайф „Бош“; 2 бр. дрелки
„Бош“; зеге “Бош“; лазерен нивел с тринога, съсобственост на Д. М. Д. и С. В.
М. и дрехи, собственост на Д. М. Д., С. В. М., М. Д. Д. и М. С. Р.; а също и
вреди в размер на 38 170 лв., нанесени на жилищна сграда, собственост на М.
2
Д. Д. и вреди в размер на 10 505 лв., нанесени на селскостопанска постройка,
собственост на М. Д. Д., поради което и на основание чл. 330, ал. 3 във вр. с
чл. 330, ал.2, т.1 и т. 2, във вр. с чл. 330, ал.1 във вр. с чл. 20, ал. 3 и ал. 4, във
вр. с чл. 26, ал.1 от НК, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК му наложил наказание
“Лишаване от свобода” в размер на пет години, което да бъде изтърпяно при
първоначален „общ“ режим.
На основание чл.59, ал.1 от НК било приспаднато времето, през което А.
М. А. е бил задържан по ЗМВР за срок от 24 часа на 11.08.2023 г., с
постановление на прокурор по чл.64 от НПК, считано от 12.08.2023 г. до
15.08.2023 г. и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по
настоящото наказателно производство, считано от 15.08.2023 г. до 20.02.2024
г.,както и времето, през което А. М. А. е бил с мярка за неотклонение
„Домашен арест“, считано от 21.02.2024 г., като два дни домашен арест се
зачитат за един ден лишаване от свобода.
2.Подс.Д. И. Р. – в това, че на 10.08.2023 год. в с. Косово, обл. Шумен в
съучастие като извършител с А. М. А. (подбудител и помагач) умишлено
запалил чуждо имущество на значителна стойност - лек автомобил „БМВ Х5“,
с рег. HAM BG 41, собственост на AUTOHAUS ERWIN SCHMIDT GmbH &
Co.Kg, ФРГ (с предоставено право на ползване на Д. М. Д.) на стойност 64 426
лв., и възникналият пожар представлявал опасност за живота на лицата Д. М.
Д., М. Д. Д., С. В. М., М. С. Р. и Д. М. Д. и опасност да се разпростре и върху
други имоти на значителна стойност, а именно – селскостопанска сграда с
площ 100 кв. м. на стойност 12 850 лв. и жилищна сграда, представляваща
тухлена къща с приземен етаж с площ 78 кв.м. на стойност 33 445 лв.,
находящи се на административен адрес - с. Косово, ул. „Червеноармейска“ №
9, собственост на М. Д. Д. и от пожара са последвали значителни вреди на
обща стойност 131 655.79 лв., които включват унищожени движими вещи
както следва : л. а. „БМВ Х5“ с рег. HAM BG 41 на стойност 64 426 лв.,
собственост на AUTOHAUS ERWIN SCHMIDT GmbH & Co.Kg, ФРГ (с
предоставено право на ползване на Д. М. Д.); лекотоварен автомобил „Пежо
Ранч 1.9 Д“ с рег. № Н 8627АР, на стойност 4 690 лв., собственост на Г.Б. Г.;
лаптоп, марка „HP Pavilion“, на стойност 1 364.79 лв., собственост на „Йеттел
България“ ЕАД /с предоставено право на ползване и преотстъпен риск от
погиване на С. В. М./; други движими вещи на обща стойност 12 500 лв.,
включващи 4 куб. м. дървена ламперия; 10 куб. м. дърва за огрев от вида
3
акация; фризер – ракла, марка „Мидея“; 2 бр. единични легла; двукрилен
гардероб; хладилник с фризер „Краун“; разтегателна дървена маса 180 см.;
бюфет с витрина; спалня с матрак 160/200 см., орех; ъглов диван с ракла -
кухненски; холова гарнитура, разтегателна с 4 бр. табуретки и 2 бр. фотьойли;
ракла за завивки; тоалетка с етажерка; холова масичка с размери 80 х 80 см.;
телевизор „Самсунг“, 32 инча; телевизор „Краун“, 32 инча; кухненска посуда
/чаши , тенджери, тигани, тави/; 6 бр. килими и 3 бр. пътеки; храсторез, марка
„Щил“; 2 бр. радиатори и 2 бр. лири; детско столче за МПС „НУК“; 4
комплекта спално бельо; детска кошара с люлка; спалня с размери 160 х 200 с
две нощни шкафчета, трикрилен гардероб, огледало и два броя ракли; маса за
телевизор; пералня „Самсунг“ ; микровълнова печка „Самсунг“; кухненско
обзавеждане с мивка; къртач „Бош“ - голям; голям шлайф „Бош“; 2 бр. дрелки
„Бош“; зеге “Бош“; лазерен нивел с тринога, съсобственост на Д. М. Д. и С. В.
М. и дрехи, собственост на Д. М. Д., С. В. М., М. Д. Д. и М. С. Р.; а също и
вреди в размер на 38 170 лв., нанесени на жилищна сграда, собственост на М.
Д. Д. и вреди в размер на 10 505 лв., нанесени на селскостопанска постройка,
собственост на М. Д. Д., поради което и на основание чл. 330, ал. 3 във вр. с
чл. 330, ал.2, т.1 и т. 2 във вр. с чл. 330, ал.1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, във
вр. с чл.58а, ал.1 от НК му наложил наказание “Лишаване от свобода” в размер
на четири години, което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим.
На основание чл.59, ал.1 от НК било приспаднато времето, през което Д.
И. Р. е бил задържан с постановление на прокурор по чл.64 от НПК, считано
от 11.08.2023 г. до 14.08.2023 г. и с мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, считано от 14.08.2023 г. до 11.12.2023 г.
С присъдата била ангажирана и гражданската отговорност на
подсъдимите както следва :
А. М. А. и Д. И. Р. били осъдени да заплатят солидарно на гражданския
ищец С. В. М. с ЕГН ********** сумата от 6000,00 лв. (шест хиляди лева),
представляваща граждански иск, предявен за имуществени вреди и сумата от
30000 лв. (тридесет хиляди лева), представляваща граждански иск за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.08.2023 г. до
окончателното изплащане на присъдената сума. В останалите им части
исковете били отхвърлени.
А. М. А. и Д. И. Р. били осъдени да заплатят солидарно на гражданския
4
ищец Д. М. Д. с ЕГН ********** сумата от 6000,00 лв. (шест хиляди лева),
представляваща граждански иск, предявен за имуществени вреди и сумата от
30000 лв. (тридесет хиляди лева), представляваща граждански иск за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.08.2023 г. до
окончателното изплащане на присъдената сума. ОТХВЪРЛЯ гражданския иск
за имуществени вреди предявен от Д. М. Д. с ЕГН ********** в останалата му
част до пълния предявен размер като недоказан. В останалите им части
исковете били отхвърлени.
А. М. А. и Д. И. Р. са осъдени също да заплатят солидарно на
гражданския ищец М. Д. Д. с ЕГН ********** сумата от 48925,00 лв.
(четиридесет и осем хиляди деветстотин и двадесет и пет лева),
представляваща граждански иск, предявен за имуществени вреди и сумата от
30000 лв. (тридесет хиляди лева), представляваща граждански иск за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.08.2023 г. до
окончателното изплащане на присъдената сума. В останалите им части
исковете били отхвърлени.
Подсъдимите А. М. А. и Д. И. Р. са осъдени и да заплатят солидарно на
гражданския ищец М. С. Р. с ЕГН ********** сумата от 250,00 лв. (двеста и
петдесет лева), представляваща граждански иск, предявен за имуществени
вреди и сумата от 30000 лв. (тридесет хиляди лева), представляваща
граждански иск за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от 10.08.2023 г. до окончателното изплащане на присъдената сума. В
останалите им части исковете били отхвърлени.
А. М. А. и Д. И. Р. били осъдени да заплатят солидарно и на
гражданския ищец „Йетел България“ ЕАД сумата от 1364,79 лв. (хиляда
триста шестдесет и четири лева и седемдесет и девет стотинки),
представляваща граждански иск, предявен за имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 10.08.2023 г. до окончателното изплащане на
присъдената сума.
В тежест на подсъдимите са възложени сторените по делото разноски
както и държавните такси върху уважените граждански искове. Налице е
произнасяне и по веществените доказателства.
Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от адв.И. Т. в
качеството му на защитник на подс.Д. И. Р., в която се прави възражение
5
единствено за явна несправедливост на наложеното му наказание. Отправя се
искане към въззивния съд за неговото намаляване.
Подадена е въззивна жалба и от адв.И. Й. в качеството му на защитник на
подс.А. М. А., в която също се възразява единствено срещу размера на
наложеното на подсъдимия наказание. Иска се също неговото намаляване.
Постъпили са жалби и от частните обвинители и граждански ищци С. В.
М., М. С. Р., М. Д. Д. и Д. М. Д., всички подадени чрез повереника им адв.С.
П.. В жалбите се изразява недоволство от наложените на подсъдимите
наказания като се претендира тяхното увеличаване до максималния размер.
Настоява се също за увеличаване размера на обезщетенията, присъдени на
ищците за търпените от тях неимуществени вреди.
В съдебно заседание подсъдимите и техните защитници поддържат
жалбите си изцяло. Искат намаляване на наложените им наказания, и при
удовлетворяване това им искане в достатъчна степен претендират за отлагане
на наказания по реда на чл.66 НК.
Частните обвинители и граждански ищци чрез повереника си адв.С. П.
също поддържат жалбите си изцяло.
Представителят на Апелативна прокуратура счита жалбите за
неоснователни, а присъдата – за правилна и законосъобразна, поради която и
настоява за нейното потвърждаване.
Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК извърши
изцяло проверка правилността на атакуваната присъда и като взе предвид
жалбите, както и становищата на страните, констатира:
Подадената от подс.А. А. жалба е частично основателна, а останалите
жалби са неоснователни.
Установено е от фактическа страна по делото следното:
Подсъдимият А. А. и дъщерята на пострадалия Д. Д. – Д.Д. живели на
съпружески начала до 2021 г. в дома на А. в с. Вехтово. От тяхното
съжителство на 15.07.2020г. се родило детето Д. Д. Д.. Подс.А. не припознал
детето и не бил вписан в акта му за раждане като баща, но когато през 2021г.
се разделил с майката, отказал да й предаде детето. След раздялата на двамата
родители малолетният Д. Д. останал да живее в дома на подс. А. А., а майката
Д.Д. заминала за ФР Германия, където живеели родителите й - пострадалите
6
Д. М. Д. и С. В. М., сестра й В.Д.Д. и брат й пострадалият М. Д. Д.. Докато се
намирала извън страната Д.Д. търсела контакт с детето си и заявявала желание
да го вземе при себе си. Това желание предизвиквало конфликти между нея и
подс. А., а също и между баща й Д. Д. и подсъдимия. При проведените
разговори и в изпратените до пострадалия Д. Д. съобщения подсъдимият А.
отправял заплахи за саморазправа към близките на бившата си съжителка. В
едно от съобщенията, които изпратил на Д. Д., подсъдимият А. му написал, че
„ще го върне в първи клас“. Това съобщение пострадалият възприел като
закана за унищожаване на имуществото на семейството му. На 23.07.2023 г.
пострадалите Д. Д., С. Д., М. Д., М. С. Р. (съпруга на М. Д.) и Д. М. Д.
(малолетния син на М. Д. и М. Р.) се придвижили от ФР Германия до
Република България с л.а. „БМВ“ с рег. № HAM BG 41. Превозното средство
било собственост на AUTOHAUS ERWIN SCHMIDT GmbH & Co.Kg, ФРГ, но
било предоставено за ползване на пострадалия Д. Д. въз основа на договор за
лизинг, сключен между него и дружеството–собственик. Когато пострадалите
пристигнали в страната те отседнали в имот, разположен в с. Косово, ул.
„Червеноармейска“ № 9, собственост на М. Д.. Междувременно в Република
България се завърнали и двете дъщери на пострадалите Д. Д. и С. М. – Д. и
В.Д., които пристигнали със самолет. На 29.07.2023 г. Д.Д. заедно със сестра
си и двама братовчеди посетила дома на подсъдимия А. А. в с. Вехтово с цел
да осъществи среща със сина си. Когато Д.Д. пожелала да се разходи с детето
до центъра на селото между нея и подсъдимия А. възникнал конфликт.
Действията и изявленията на подсъдимия по време на този конфликт
мотивирали Д.Д. да посети РУ – гр. Шумен още на 29.07.2023 г. При това
посещение тя подала оплакване срещу А.. От обясненията й, дадени пред
полицейските служители, те узнали, че подсъдимият отглежда малолетното
дете Д. Д., макар че не го е припознал. Полицейските служители образували
преписка и незабавно предприели проверка на твърденията на Д.Д.. След като
установили, че обвиняемият А. не е вписан като баща на детето Д. Д. Д. и
въпреки това задържа детето в дома си, полицейските служители убедили А.
да им предаде малолетното дете и го предоставили на майката Д.Д.. Тя отвела
детето в с. Косово, в имота, разположен на ул. „Червеноармейска“ № 9, където
били отседнали близките й по време на престоя си в Република България. Още
същия ден, на 29.07.2023 г., подсъдимият А. решил да наеме друго лице, на
което да възложи срещу заплащане да запали автомобила, с който близките на
7
Д.Д. Д. били пристигнали в страната. Той решил това лице да бъде Д. И. Р.. В
изпълнение на взетото решение в 22.25 ч. на 29.07.2023 г. подсъдимият А.
извършил кратко позвъняване на телефонния номер, ползван от подсъдимия
Д. Р. - **********. А. извършил позвъняването от мобилния си телефонен
апарат „Samsung Galaxy A 23 5G“ с два ИМЕЙ номера – 356740313524234/02
и 357673513524234/02, който ползвал със СИМ карта с № **********. При
това позвъняване подс. А. не изчакал подс. Р. да отговори. Минута по-късно, в
22.26 ч. на 29.07.23 г. подс. Р. в отговор на първото позвъняване предприел
обаждане на телефонния номер на подс. А.. Докато двамата разговаряли подс.
Р. ползвал мобилно устройство „Redmi“ с два ИМЕЙ номера -
867231055519576/00 и 867231055519584/00 и със Сим карта с № **********.
Тази карта била издадена въз основа на договор, сключен между „Йеттел
България“ ЕАД и майката на подс. Р. – Н.Х.П.. В хода на проведения разговор
подс. А. предложил на подс. Р. да се срещнат на следващия ден сутринта в
района на бензиностанция „Петрол“, разположена в местността „5 - ти км.“
край гр.Шумен. Подсъдимият Д. Р. се съгласил. На следващия ден - 30.07.2023
г., сутринта, всеки от двамата подсъдими предприел придвижване към
бензиностанцията „Петрол“, находяща се в местността „5-ти км.“ край гр.
Шумен. Подсъдимият Р. пристигнал на бензиностанцията с л.а. „Мерцедес
ЕС“ с рег. № А1100 НА черен на цвят. Той бил сам в превозното средство.
Подсъдимият А. се придвижил до бензиностанцията с лекотоварен автомобил
„Ситроен Берлинго“ с рег. № СН 4772 ВВ бял на цвят. Преди двамата да се
срещнат подсъдимият А. отново позвънил по телефона на обвиняемия Р. като
двамата ползвали същите телефонни апарати и същите СИМ карти като
предната вечер. След като двата автомобила пристигнали на мястото на
срещата, подсъдимият А. напуснал лекотоварния автомобил „Ситроен
Берлинго“ и се качил в автомобила, управляван от другия подсъдим. Там
двамата провели разговор, по време на който подс. А. обяснил на подс. Р., че
търси лице, което да се съгласи срещу заплащане да запали л.а. „БМВ“ с рег.
№ HAM BG 41. Подсъдимият А. обяснил на Д. Р. какви са мотивите му да иска
увреждането на автомобила чрез запалване. Подсъдимият Р. се съгласил да
извърши палежа на автомобила срещу заплащане на сумата от 3000 лв.
Междувременно, на 31.07.2023 г. пострадалият М. Д. предприел сключването
на договор за застраховка на имота, находящ се в с. Косово , ул.
„Червеноармейска“ № 9, в който били отседнали той и близките му, т.к. се
8
притеснявал, че подсъдимият А. може да изпълни заканите си за увреждане на
имуществото, собственост на роднините на Д.Д.. Застрахователната полица
била сключена за срок от 12 месеца, считано от 01.08.2023 г. до 31.07.2024 г.
със застрахователя „ДЗИ общо застраховане“ ЕАД. След като обмислил
искането на подсъдимия Р., подсъдимият А. се съгласил да заплати сумата от
3000 лв., като 2000лв. от тази сума трябвало да бъдат платени преди
извършването на палежа, а 1000 лв. – след това. На 07.08.2023 г. вечерта
подсъдимият А. се придвижил с управлявания от него автомобил „Ситроен
Берлинго“ с рег. № СН 4772 ВВ до кв. „Дивдядово“ на гр. Шумен, където на
адрес ул. „Млада гвардия“ №35а живеел съучастника му Д. Р.. Малко след
21.00 ч. на 07.08.2023г. А. пристигнал пред дома на Р.. Последният се качил в
автомобила на А. и двамата потеглили към с.Косово. Подсъдимият А.
предприел това пътуване за да покаже на съучастника си мястото в с. Косово,
където обичайно бивал паркиран нощем лекият автомобил „БМВ“ с рег. №
HAM BG 41. Докато пътували подсъдимият А. описал пред съучастника си
л.а. „БМВ“ с рег. № HAM BG 41 и го информирал за навиците на ползвателя
на автомобила. Лекотоварен автомобил „Ситроен Берлинго“, управляван от
подс. А., напуснал гр. Шумен, преминал през кръговото кръстовище,
изградено в района на „Индустриален парк“, после преминал през с. Мадара,
с. Кюлевча и с. Марково. След като двамата обвиняеми достигнали до
с.Косово подсъдимият А. отвел съучастника си до ул. „Червеноармейска“,
където пред дом № 9 обичайно бил паркиран л.а. „БМВ“ с рег. № HAM BG 41.
Автомобилът обаче не бил на мястото. Въпреки това пътуването до с.Косово
позволило на подс. Р. да се запознае с маршрута от дома си до мястото, където
трябвало да извърши палежа, и да огледа обстановката пред дома на
пострадалите в с.Косово. На връщане от с.Косово подсъдимите се придвижил
по същия път. А. откарал съучастника си до дома му в кв. Дивдядово на гр.
Шумен. На 09.08.2023г. подсъдимият А. неколкократно позвънил по телефона
на подс. Р.. И при тези разговори подс. А. ползвал Сим карта с № **********,
а подсъдимият Р. - Сим карта с № **********. По време на проведените
разговори А. поискал да се срещне лично с Р.. Последният се съгласил.
Двамата се срещнали в близост до дома на подс. Р. в кв. „Дивдядово“. А. се
придвижил до там с лекотоварния автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № СН
4772 ВВ. По време на срещата подсъдимият А. предоставил на подсъдимия Р.
сумата от 2 000лв. в банкноти от по 50 лв. Подсъдимият А. предал тази сума в
9
изпълнение на уговорката, постигната по - рано между двамата, според която
подс. Р. се съгласил да извърши палеж на л.а. „БМВ“ с рег. № HAM BG 41
срещу сумата от 3000 лв., от които аванс в размер на 2000 лв. След тази среща
подсъдимият Р. се придвижил с л.а. „Мерцедес Е“ с рег. № А 1100 НА до
бензиностанция „Ал и Ко“ в кв. „Дивдядово“ на гр. Шумен. Там той напълнил
бензин в пластмасова бутилка. После се прибрал в дома си. В ранните часове
на 10.08.2023 г. подсъдимият Р. се придвижил с л.а. „Ситроен“ с рег. № Н 1942
КА до бензиностанция „Еко“. Няколко минути преди 02.00ч. на 10.08.2023 г.
автомобилът влязъл в района на бензиностанцията според камерата за видео
наблюдение на обекта. На бензиностанцията подсъдимият заредил гориво в
превозното средство. Подсъдимият Р. бил облечен с черен на цвят анцуг в две
части (долнище и горнище) с изобразено на всяка от частите лого на марката
„NIKE“, зелена шапка с козирка и маратонки, сиво–зелени на цвят с лого на
марката „NIKE“. Управляваният от подсъдимия автомобил бил собственост на
А.Б.А., но ползвател на превозното средство била съпругата на подсъдимия –
Д. Ч.Р.. След като заредил л.а. „Ситроен“ с рег. № Н 1942 КА с гориво,
подсъдимият потеглил към с.Косово. При придвижването си към селото, подс.
Р. следвал маршрута, показан му на 07.08.2023г. от съучастника му А.. След
като пристигнал в селото той се насочил към дом № 9 на ул.
„Червеноармейска“. Р. спрял автомобила преди да достигне до този дом,
слязъл от превозното средство, взел пластмасовата бутилка, пълна с бензин, и
се насочил към мястото, което му било показано на 07.08.2023 г. от А.. На
посоченото място пред дом № 9 на ул. „Червеноармейска“ подсъдимият видял
паркиран л.а. „БМВ“ с рег. № HAM BG 41. Той залял предното панорамно
стъкло и предния капак на автомобила с бензина, който носел, и поставил
празната бутилка от бензина под една от предните чистачки на автомобила.
След това поднесъл пламъка от запалката си към залятата с бензин
повърхност на превозното средство. Бензинът рязко се възпламенил и огънят
обхванал предната част на автомобила. Л.а. „БМВ“ с рег. № HAM BG 41
започнал да гори. Р. видял, че е запалил превозното средство и незабавно се
отдалечил от него. Качил се в л.а. „Ситроен“ с рег. № Н 1942 КА и потеглил
към гр. Шумен. Действията на подсъдимия били заснети от една от
монтираните в имота камери за видео наблюдение и записани в реално време.
Огънят постепенно обхванал целия л.а. „БМВ“ с рег. № HAM BG 41, който
бил на стойност 64 426 лв. Изгорели всички горими материали по автомобила
10
и започнали да се разтапят металните му елементи. Автомобилът бил напълно
унищожен от огъня. По това време в автомобила се намирал лаптоп, марка
„HP Pavilion“, на стойност 1364.79 лв., собственост на „Йеттел България“
ЕАД. Лаптопът бил предоставен за ползване въз основа на договор за лизинг,
сключен на 02.08.23 г. между пострадалата С. М. в качеството й на
лизингополучател и „Йеттел България“ ЕАД в качеството на лизингодател.
Този лаптоп също бил унищожен напълно от огъня. Л.а. „БМВ“ с рег. № HAM
BG 41 бил спрян в близост до дървената входна врата на имота, находящ се на
адрес ул. „Червеноармейска“ № 9. При интензивното горене на автомобила,
входната врата на имота също се запалила. После огънят обхванал и
селскостопанската постройка, разположена в двора от вътрешната страна на
оградата на имота. Селскостопанската постройка започнала да гори
интензивно. Постепенно изгорели 42кв.м. покривна конструкция на
селскостопанската постройка, 36кв.м. гредоред на същата, комин, прозорец,
двукрилна врата и всички цигли и капаци на тази постройка (общо 670 бр.).
Огънят нанесъл на селскостопанската постройка значителна вреда на стойност
10 505 лв. Освен това се запалили и изгорели напълно находящите се в
постройката 4 куб. м. дървена ламперия на стойност 880 лв. и 10 куб. м. дърва
за огрев от вида акация на стойност 850 лв. Огънят продължил да гори като
постепенно се прехвърлил върху паркирания в двора, в близост до
селскостопанската постройка, лекотоварен автомобил „Пежо Ранч 1.9 Д“ с рег.
№ Н 8627АР. Този автомобил бил собственост на пострадалия Г.Б. Г., който 10
години по – рано го предоставил на друго лице да го ползва и да се
разпорежда с него, за което издал и необходимото пълномощно.
Разпореждането с автомобила не било извършено с писмен договор с
нотариална заверка на подписите. Вместо това превозното средство било
предоставено за ползване и стопанисване на пострадалия Д. Д. и се намирало в
негово владение към момента на пожара. Лекотоварният автомобил „Пежо
Ранч 1.9 Д“ с рег. № Н 8627АР , който към момента на пожара бил на стойност
4 690 лв., изгорял напълно в огъня. Пожарът се развивал бързо и настъпвал
към жилищната сграда, където в този момент спели пострадалите Д. Д., С. М.,
М. Д., М. Р. и Д. Д.. В този момент, при бързото си развитие в тъмната част на
денонощието, пожарът вече представлявал опасност за живота на спящите в
имота хора. Докато двата автомобила интензивно горели в някои от частите им
възникнали експлозии. Две последователни експлозии събудили пострадалия
11
Д. М. Д., който спял заедно със съпругата си С. М. в стая на първия етаж на
жилищната сграда. На втория етаж на сградата по същото време спели
пострадалите М. Д., съпругата му М. Р. и малолетното им дете Д. М. Д.. Д. Д.
станал и излязъл от къщата. Той видял, че селскостопанската постройка,
разположена от вътрешната страна на оградата на имота е напълно обхваната
от огъня, а входната варта на имота била напълно изгоряла. Пострадалият се
изплашил, започнал да вика на близките си да се събудят и да напуснат
къщата. От виковете му се събудили съпругата му С. М., сина му М. Д. и снаха
му М. Р.. Те излезли от къщата като изнесли със себе си малолетното дете Д.
Д. и малко лични вещи, които успели да вземат. Междувременно огънят
преминал върху покривната конструкция на жилищна сграда. В 04:03 ч. на
10.08.2023 г., когато пострадалите успели да се отдалечат на безопасно
разстояние от къщата, пострадалият М. Д. се обадил на тел. 112, откъдето го
свързали с оперативния център на РДПБЗН – Шумен. Той съобщил, че гори
имотът му, находящ се в с. Косово, ул. „Червеноармейска“ № 9. Към мястото
веднага бил насочен един противопожарен автомобил от РСПБЗН – Нови
пазар. Когато противопожарният екип пристигнал на мястото, той заварил
силно развит пожар, който бил обхванал част от покрива на къщата и
пристройката към нея. Това наложило да бъде изпратен на място още един
екип от РДПБЗН – Шумен. Междувременно първите пожарникари, които се
отзовали на сигнала, били уведомени от пострадалия М. Д., че в горящата
жилищна сграда има записващо устройство, което извършвало запис на
видеосигналите, подавани от монтираните в имота три видеокамери за
наблюдение. Свидетелят Е.В. и колегите му влезли в сградата и извадили
записващото устройство „Network Video Recorder“, марка „DAHUA“ с надпис
„@Jhua technology“ и със сериен № 7G094F0PAZA0E35. След изваждането му
от имота, те го предали на пострадалите, а по-късно същия ден - 10.08.2023г.,
след образуването на досъдебното производството, пострадалият Д. Д. го
предал с протокол за доброволно предаване на разследващия полицай.
Пожарът бил локализиран в 05:03 ч. на 10.08.2023г. и напълно потушен – в
11:25 ч. на 10.08.2023г. Преди да бъде потушен напълно огънят нанесъл
значителни вреди на жилищната сграда, находяща се в с. Косово, ул.
„Червеноармейска“ № 9, собственост на пострадалия М. Д. Д.. Причинените
вреди на жилищната сграда били на обща стойност 38 170 лв. Вредите били
следствие от изгарянето на 138 кв. м. покривна конструкция, 2 бр. комини, 102
12
кв.м. гредоред на втория етаж и стряхата; 80 кв. м. гредоред на първия етаж,
70 кв. м. варова мазилка на тавана и стените на помещенията; 66 кв. м.
ламинат; една двукрила входна варта, 2 бр. алуминиеви врати и 1 бр. дървена
врата, 3 бр. прозорци със стъклопакет, 65 кв. м. вътрешна мазилка, изградена
система за видеонаблюдение с три камери, изградена система за кабелна
телевизия и интернет, 2200 бр. цигли и капаци. В жилищната сграда огънят
унищожил напълно следните движими вещи - фризер – ракла, марка „Мидея“,
закупен през 2015 г., на стойност 360 лв.; 2 бр. единични легла, закупени през
2011 г. общо на стойност 80 лв.; двукрилен гардероб, закупен през 2011 г. на
стойност 320 лв.; хладилник с фризер „Краун“, закупен през 2015 г. на
стойност 390 лв.; разтегателна дървена маса 180 см., закупена през 2011 г. на
стойност 200 лв.; бюфет с витрина, закупен 1980 г. на стойност 60 лв.; спалня
с матрак 160/200 см., орех, закупени през 2021 г. на стойност 850 лв.; ъглов
диван с ракла – кухненски, закупени през 2015 г. на стойност 310 лв.; холова
гарнитура, разтегателна с 4 бр. табуретки и 2 бр. фотьойли, закупена през 2015
г., на стойност 680 лв.; ракла за завивки, с 10 Този файл е копие на електронно
подписан документ. Оригиналът е подписан от S.A.R. на 28.08.2024 г. в
15:25:41 ч. размери 1х1 м., закупена през 2015 г. на стойност 160 лв.; тоалетка
с етажерка, закупени през 2015г. на стойност 130 лв. ; холова масичка с
размери 80 х 80 см., закупена през 2021 г. на стойност 120 лв.; телевизор
„Самсунг“, 32 инча, закупен 2015 г. на стойност 580 лв.; телевизор „Краун“, 32
инча, закупен през 2015 г. на стойност 280 лв.; кухненска посуда /чаши,
тенджери, тигани, тави/, закупени 2021 г. на стойност 300 лв.; 6 бр. килими и 3
бр. пътеки, закупени през 2021 г. на стойност 440 лв.; храсторез 2.2 к.с., марка
„Щил“, закупен през 2020 г. на стойност 480 лв.; 2 бр. радиатори и 2 бр. лири,
закупени 2013 г. на стойност 620 лв.; детско столче за МПС „НУК“, закупено
2021 г. на стойност 160 лв.; 4 комплекта спално бельо, закупени 2020 г., на
стойност 160 лв.; детска кошара с люлка, закупени през 2021 г. на стойност
280 лв.; спалня с размери 160 х 200 см. с две нощни шкафчета, трикрилен
гардероб, огледало и два броя ракли, правени по поръчка, закупени 2021 г. на
стойност 2500 лв.; маса за телевизор, закупена през 2021 г. на стойност 100
лв.; пералня „Самсунг“, закупена 2021 г., на стойност 550 лв.; микровълнова
печка „Самсунг“, закупена през 2021 г., на стойност 180 лв.; кухненско
обзавеждане с мивка по поръчка, закупени 2021 г., на стойност 800 лв.; къртач
„Бош“ – голям на стойност 360 лв.; голям шлайф „Бош“, закупен през 2021 г.,
13
на стойност 220 лв.; 2 бр. дрелки „Бош“, закупени през 2021 г. по 90 лв. всяка
– общо на стойност 180 лв.; зеге “Бош“, закупено 2021 г., на стойност 85 лв. ;
лазерен нивел с тринога, закупени през 2021 г., на стойност 85 лв. Тези
движими вещи, както и движимите вещи (ламперия и дърва за огрев), които
погинали в селскостопанската постройка, били съсобствени в режим на
съпружеска имуществена общност на пострадалите С. М. и Д. Д.. Освен това в
пожара изгорели дрехи на обща стойност 1000 лв., собственост на
пострадалите Д. Д., С. М., М. Д. и М. Р.. Междувременно, още щом всички
пострадали успели да се отдалечат на безопасно разстояние от горящия имот,
пострадалият Д. Д. се обадил по телефона на подс. А.. От проведения помежду
им разговор подс. А. узнал, че поръчаният от него палеж е бил реализиран, а
също и това, че за извършването му пострадалият обвинява А.. Самият А.
отрекъл да е съпричастен към извършеното престъпление. След това подс. А.
подал сигнал на тел. 112, в който твърдял, че пострадалият Д. Д. му е отправил
неоснователни обвинения за палеж и го е заплашил. По-късно същия ден подс.
А. осъществил контакт с подс. Р.. Двамата се договорили да изтрият всички
отбелязвания, които се съхранявали в паметта на телефоните апарати, които те
ползвали, и които отбелязвания сочели, че помежду им е била осъществявана
телефонна комуникация в периода 29.07.2023г. – 09.08.2023г. Освен това се
договорили да разменят още същия ден съобщения в приложението
„Messenger“ и да ги запазят. Съдържанието на тези съобщения трябвало да
бъде такова, че да създава впечатление, че двамата общуват за пръв път от
дълго време насам. Такива съобщения били разменени между двамата
подсъдими в посоченото приложение в периода от 13:32ч. до 14:35 ч. на
10.08.2023г.
Така изложената фактическа обстановка първостепенният съд е
установил по категоричен начин след анализ на събраните по делото гласни и
писмени доказателствени средства, включително и чрез самопризнанията на
подсъдимите, направени в хода на производството по чл.371 т.2 НПК.
Правилна по съществото си и ответна на доказателствената съвкупност по
делото е преценката на съда, че техните самопризнания се подкрепят от
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство. В тази насока
са :
14
1.Показанията на свидетелите : Д. М. Д., дадени на досъдебното
производство пред разследващ орган и пред съдия от ШОС, С. В. М., дадени
на досъдебното производство пред съдия от ШОС, М. Д. Д., М. С. Р., М.Х.А.,
Р. М.М., Ф.С.А., Ц.И.Ц., Е.П.В., Т.Ж.А., Г.Б. Г., А. Ш. Х., дадени на
досъдебното производство пред разследващ орган;
2.Различни по своя характер експертизи като вид способ на доказване:
съдебно-технически експертизи, физико-химическа експертиза,
съдебномедицинска експертиза по метода на ДНК профилиране, пожаро-
техническа експертиза, съдебно-икономическа експертиза,
съдебномедицински експертизи по отношение на подсъдимите, комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на подс.А. М.А..
3.Писмени доказателства – протоколи за оглед местопроизшествие
ведно с фотоалбум, протоколи за оглед на веществени доказателства, за
доброволно предаване, справки от различни институции, свидетелства за
съдимост и др.
Всички тези доказателствени средства (вкл. и самопризнанията на
подсъдимите лица) и сторената им интерпретация от съответните специалисти
в изготвените експертни заключения, анализирани в тяхната съвкупност, дават
категоричен отговор на въпросите, включени в предмета на доказване като не
оставят никакво съмнение по отношение авторството на деянието. Затова и по
фактите спор от страните понастоящем не се повдига, не се е повдигал и пред
първоинстанционния съд. Доколкото спор съществува, то той е такъв на
правото, а не на фактите – направените от защитата възражения са за явна
несправедливост на наложените на подсъдимите наказания лишаване от
свобода. На тях ще спре вниманието си и въззивният съдебен състав.
Както вече се спомена производството по настоящото дело е протекло
по реда на чл.371 т.2 НПК, в рамките на което първостепенният съд е
определил наказанията на подсъдимите при констатиран баланс на
отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства за подс.А., и при лек превес
на смекчаващите - за подс.Р.. При това положение и при граници на
предвиденото наказание лишаване от свобода от три до дванадесет години,
съдът е отмерил наказание на подс.А. около средата - седем години и шест
месеца лишаване от свобода, а на подс.Р. малко под средния размер – шест
години лишаване от свобода. Така определените наказания били редуцирани
15
по реда на чл.58а ал.1 НК с една трета – до размера на пет години лишаване от
свобода за подс.А., и до размера на четири години лишаване от свобода за
подс.Р.. Доколкото въпросната редукция е резултат от приложението на
императивните разпоредби на чл.373 ал.2 НПК и чл.58а ал.1 НК, и
представлява елементарно аритметично действие, то тя няма как да попада в
обсега на въззивната проверка. Единственото условие за нейната
приложимост е финализиране на първоинстанционното съдебно производство
по реда на чл.371 т.2 НПК, а това условие в случая несъмнено е налице. Затова
вниманието на въззивния съд следва да бъде насочено към проверка
законосъобразността на оценъчната дейност на съда, извършвана в рамките на
Глава 5 от Общата част на НК (в случая на чл.54 от НК и чл.21 ал.1 от НК).
По отношение подс.А. А. - в конкретния случай окръжният съд е отчел
като смекчаващи вината обстоятелства влошеното му здравословно състояние
и доброто му процесуално поведение. Като отегчаващи са приети предходните
осъждания, въпреки настъпилата реабилитация – дотолкова, доколкото не са
изиграли възпираща роля спрямо подсъдимия, т.е. същият въпреки тях не се е
поправил и превъзпитал. Като второ такова е отчетен фактът, че
престъплението е продължавано. По отношение квалификацията на
действията на подс.А. като продължавано престъпление (за разлика от тази на
подс.Р.) настоящият състав има резерви. Съобразно законовата дефиниция за
продължавано престъпление то е налице тогава, когато са извършени две или
повече деяния, осъществяващи поотделно един или различни състави на едно
и също престъпление, през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите се явяват
обективно и субективно продължение на предшестващите. Престъплението по
чл.330 ал.3 вр. ал.2 т.1 и 2 вр. ал.1 НК, за което двамата подсъдими са
признати за виновни, от обективна страна се изразява в запалване/палеж на
имущество със значителна стойност, като в случая са налице и
квалифициращи елементи – пожарът е представлявал опасност за живота на
пет лица, имало е опасност да се разпростре и върху други имоти и е нанесъл
значителни вреди. За да е налице продължавано престъпление в този случай
следва да са извършени с различни деяния няколко палежа, пред каквато
хипотеза очевидно съдът не е изправен. Такава не е налице – предвид и
обвинението на подс.Р.. Съображенията на съда в тази насока са, че подс.А.
извършил действията по подбуждане и подпомагане на другия подсъдим в
16
периода 29.07.2023г. – 09.08.2023г. Фактът, че А. на няколко пъти разговарял с
подс.Р., и че го водил до местопрестъплението за да му покаже автомобила, не
прави извършеното впоследствие престъпление продължавано, то си остава
единно – извършено с едно деяние. Действията на А. макар и извършени в
десетдневен период от време по съществото си са такива по склоняване и
умишлено улесняване извършването на престъплението, т.е. те са елементи от
съучастническата му дейност, които не оказват влияние върху единството на
престъплението. И тя не следва да обоснове квалификацията на деянието като
продължавано престъпление. Поради това и в тази част на обвинението – по
чл.26 НК, А. следва да бъде оправдан – за това да е извършил деянието при
условията на продължавано престъпление. Съответно този факт не следва да
се отчита като отегчаващо вината обстоятелство, а това ще рефлектира и при
определяне на наказанието. Т.е. последното следва да бъде намалено, тъй като
при това положение везната се накланя в ползата на смекчаващите вината
обстоятелства – налице е лек техен превес. Що се касае за доводите на
защитата те не могат да бъдат споделени. Изтъква се на първо място като
смекчаващо обстоятелство мотивът на подсъдимия за извършване на
престъплението – бил предизвикан от действията на пострадалия Д. Д.,
дъщеря му Д.Д. (с която подсъдимият преди време живял на съпружески
начала), както и други техни близки. Установяването на мотивите за
извършване на едно престъпление несъмнено е важно, но в случая тези на А.
няма как да доведат да смекчаване на неговата отговорност. Просто защото
едно цивилизовано общество не може да допусне каквито и да било спорове
да се решават извънсъдебно по престъпен начин. Не може да бъде възприето и
възражението на защитата за наличие на евентуален умисъл у А. при
извършване на деянието. Той е живял на съпружески начала с Д., познава
родителите й, близките й, знае къде живеят. Съответно, че след като
автомобилът на родителите й е пред къщата, то те са вътре в нея. Знаел е, че
този дом се обитава и от други хора. Също така логично е в представите на
нормален човек (какъвто няма спор че е подс.А.) да възникне знанието, че
запалвайки автомобил - вещ съдържаща летливи вещества, бързо запалима и
лесно и силно горима поради това (а и поради съдържащите се в нея други
материали), който е спрян в близост до сграда и дървена порта, то винаги
съществува опасност огънят да се разпростре както върху тази сграда, така и
върху околни на нея, а също и върху спрени в близост други автомобили.
17
Поради което и е очевидно (поне за този съд), че деянието е извършено не при
евентуален, а при пряк умисъл – А. е съзнавал общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. Затова и въззивният съд не съзира
други основания за намаляне на наложеното на А. наказание - то е
придружено с три квалифициращи признака, а като такова е с изключително
висока степен на обществена опасност (застрашен е бил животът на пет
човека, унищожено е движимо и недвижимо имущество на много висока
стойност). Същевременно престъплението не би било извършено ако А. не
стоеше в основата му – той е мотивирал финансово подс.Р., а впоследствие и
го завел до местопрестъплението за да му покаже автомобила. С оглед всичко
изложено настоящата инстанция счита, че предвид липсата на продължавана
престъпна дейност (а оттам и на едно отегчаващо вината обстоятелство)
наказанието на А. следва да бъде намалено до размера на седем години
лишаване от свобода, и след неговата редукция по чл.58а ал.1 от НК
подсъдимият следва да изтърпи наказание четири години и осем месеца
лишаване от свобода. Намалянето под този размер би било проява на
неоправдана снизходителност, към каквато настоящият състав не е склонен –
тя по никакъв начин не би допринесла за постигане целите на закона, както на
генералната, така и на личната превенция. По отношение на последната –
очевидно след предходните осъждания подсъдимият не се е поправил и
превъзпитал, заради което и понастоящем следва да изтърпи наказание четири
години и осем месеца лишаване от свобода за постигане и на тази цел.
И в жалбата на подс.Д. Р. единственото възражение е за явна
несправедливост на наложеното му наказание, но то е неоснователно. По
отношение на този подсъдим съдът е приел като смекчаващи вината
обстоятелства влошеното му здравословно състояние, направеното
самопризнание още на досъдебното производство, доброто му процесуално
поведение. Като отегчаващи са посочени осъжданията на лицето, както и
користния мотив при извършване на престъплението. При констатирания лек
превес на смекчаващи вината обстоятелства съдът определил на подс.Р.
наказание шест години лишаване от свобода, като след редукцията по чл.58а
ал.1 НК той следва да изтърпи наказание в размер на четири години лишаване
от свобода. Липсват основания за намаляне на така индивидуализираното
наказание. Както се спомена и по-напред деянието е с изключително висока
степен на обществена опасност, със сравнително висока се явява и деецът – Р.
18
е осъждан общо три пъти за умишлени престъпления от общ характер, и
веднъж му е наложено административно наказание по реда на чл.78 НК. Като
доводи в подкрепа на искането за смекчаване на наказанието защитата изтъква
направените от подсъдимия самопризнания още на досъдебното производство,
както и липсата на пряк умисъл при извършване на престъплението (по
отношение имуществата извън автомобила). Вярно е, че още при първия си
разпит няколко дни след деянието подсъдимият е сторил самопризнания –
разказал е подробно всичко, но това е отчетено от окръжния съд при
индивидуализацията на наказанието. Що се касае за вида на умисъла – то
съдът изложи своите съображения по-напред защо смята, че е налице пряк
умисъл а не евентуален, и не намира за необходимо да ги повтаря. В този си
вид съдът намира наложеното на Р. наказание за ответно на обществената
опасност на деянието и дееца, в състояние да постигне целите на закона, а като
такова и справедливо. И тук следва да се обърне внимание, че предходните
осъждания на лицето очевидно не са довели до корекционен ефект. Поради
това за да се подейства върху подсъдимия възпиращо, да се поправи и
превъзпита, той следва да изтърпи така определеното му наказание, а не по-
ниско по размер.
Изложените по-горе аргументи по отношение размера на наказанията на
двамата подсъдими по съществото си дават отговор и на възраженията на
частните обвинители. Следва да се добави, че определянето на по-високи
наказания би било в разрез с правилата за индивидуализация на наказанието
(съобразяване на всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства),
както и че такива наказания не биха постигнали целите на закона, а напротив –
ще доведат до обратен ефект, тъй като биха били обикновена репресия.
Този съд не намира и определените на гражданските ищци обезщетения
за неимуществени вреди за занижени. При определяне размера на тези
обезщетения съдът е отчел конкретните обективно съществуващи
обстоятелства – начина на извършване, причинените морални страдания от
ищците. Несъмнено те са претърпели от деянието психически вреди,
изразяващи се в изживения уплах следствие на възникнал силен пожар през
нощта в дома им. Затова и логично са били овъзмездени от съда за тези си
страдания, а размерът на обезвредите е ответен както на обществения
критерий за справедливост, така и на практиката на съдилищата в тази насока.
Не се налага тяхното увеличаване. В съответствие с размера на предмета на
19
обвинението са определени и имуществените вреди, претърпени от ищците, от
които те изразяват доволство.
Няма основания и за промяна на вида на режима за изтърпяване на
наложените па подсъдимите наказания. Той правилно е определен като общ
съобразно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
При извършената служебна проверка съдът не констатира нарушения на
процесуалния и материалния закон (извън упоменатата квалификация на
действията на А. като продължавано престъпление).
Предвид изложеното, и като намира че са налице основания за
изменение на атакуваната присъда, на основание чл.337 ал.1 т.1 НПК и чл.338
НПК Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №11/11.07.2024г. по нохд №204/2024г. на Шуменски
окръжен съд като приема, че подс.А. М. А. не е извършил деянието при
условията на продължавано престъпление, като го оправдава в тази част на
обвинението – по чл.26 НК, и намаля наложеното му наказание на четири
години и осем месеца лишаване от свобода.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок,
считано от уведомлението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20