РЕШЕНИЕ
№ 541
гр. Пловдив, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Бранимир В. Василев
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20245300500560 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Е. А. Е. с ЕГН **********, чрез
адвокат К. К. от САК срещу решение № 5036/11.12.2023г. по гр.д. №
15034/2022г. на РС Пловдив, с което са отхвърлени като неоснователни
предявените от Е. А. Е., с ЕГН: ********** против Й. Д. А., с ЕГН:
**********, С. Д. Г., с ЕГН: **********, Е. Д. А., с ЕГН: **********, Л. И. Г.,
с ЕГН: **********, А. А. Г., с ЕГН: ********** и Р. Д. А., с ЕГН: **********
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ал.1
ГПК във вр. с чл.240 ал.1 ЗЗД и чл. 86 ал.1 ЗЗД, с които се иска да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответниците
дължат на ищцата пропорционално полагащата се на всеки ответник 1/7 част
от главницата на заема от 8000 лв. предоставен на общия наследодател на
ответниците Л. Д. Г. от страна на ищцата Е. А. Е. равняваща се на сумата от
1142,85 лв. и отговаряща на наследствения му дял; пропорционално
полагащата се на всеки ответник 1/7 част от дължимата законна лихва за
забава (общо 202,22 лв.) изплащане главницата на заема за периода от
1
23.03.2022г. до 21.06.2022г., равняваща се на сумата от 28,88 лв., както и
законната лихва за забава върху полагащата се на всеки ответник 1/7 част от
главницата на дълга (1142,85 лв.), за периода от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 22.06.2022г. до окончателно изплащане
на задължението, за които суми е издадена Заповед № 4651/24.06.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9054/2022г.
по описа на PC - Пловдив, ГО, XII състав.
Решението се обжалва като необосновано, неправилно и
незаконосъобразно. Сочи се че съдът неправилно е приел, че сумата от 8 000
лв. е действително предоставена от ищцата на наследодателя на ответниците,
но не могат да бъдат установени съществени елементи на договора като
страни, цена, срок, права и задължения, падеж. Сочи се, че решението е
необосновано, тъй като не кореспондира със събраните по делото
доказателства, както устни, така и писмени. Сочи се, че доколкото заемът е
неформален договор, то за валидността му не е необходимо наличие на
писмен документ, като установяването на съществените му елементи е
възможно по всички допустими от закона начини и средства за това. Сочи се,
че от събраните писмени доказателства и разпитани свидетели, са установени
всички основни елементи на договора за заем. Сочи се, че макар и сумата да е
отпусната без определен срок за връщане, след смъртта на заемателя ищцата е
упражнила правата си по чл.69 и чл.240 ал.3 от ЗЗД и е изпратила на
04.06.2020 година изрични писмени покани с искане за връщане на заема.
Иска се отмяна на съдебното решение и уважаване на предявените искове.
Претендират се разноските по делото.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от А. Г., чрез адв. П. К., с който
жалбата се намира за неоснователна. Иска се потвърждаване на решението.
Претендират се разноските по делото.
Постъпил е отговор на въззивната жалба и от останалите въззиваеми,
чрез адв. И. И., с който решението се намира за правилно и законосъобразно.
Иска се неговото потвърждаване. Претендират се разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
2
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
По делото пред РС Пловдив е безспорно доказано, че на 22.06.2017г.
ищцата Е. Е. е превела по банков, по път по сметка на болничното заведение
«***» гр.София сумата от 8 000 лева, за заплащане на болнично лечение
/операция/ на наследодателя на ответниците Л. Г.. Видно е от удостоверение
от «***» гр.София /л.107/, че тази сума реално е послужила за заплащане на
разходи за лечение на Л. Г. съгласно приложената епикриза /л.106/, от която е
видно че на 30.06.2017г. е била налична операция на пациента в отделение по
урология на простата, като същия е изписан на 01.07.2017г. По делото е
прието за безспорно, че ответниците са наследници на починалия Л. Г..
Основателно е възражението на жалбоподателката Е. А. Е., че
неправилно съдът е приел, че сумата от 8 000 лв. е действително предоставена
от ищцата на наследодателя на ответниците, но не могат да бъдат установени
съществени елементи на договора като страни, цена, срок, права и
задължения, падеж.
РС Пловдив е приел, че не се установява от доказателствата по делото
дали процесният паричен превод е осъществен във връзка с договорни
отношения между страните и какво е тяхното съдържание. ПРС приема, че от
самия факт, че по сметката на лечебното заведение е постъпил паричен
превод в размер на 8000 лева, като преводът е нареден от ищцата, съдът не
може да изведе извод, че са налице заемни отношения между страните,
предвид липсата на уговорка за връщане на предадената в заем сума.
Този извод, според въззивния съд е необоснован и не почива на
конкретен анализ на събраните по делото устни доказателства на разпитаните
по делото свидетели за горния факт. Тъй като заемът по чл.240 от ЗЗД е
неформален договор, то той може да се доказва и с устни доказателства,
когато не е налично ограничението по чл.164 от ГПК, както това е така по
настоящото дело с оглед на нормата на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК, с оглед на
роднинската връзка на между страните по договора, както и с отлед на факта,
че предаването на паричната сума се доказва с писмен документ – банков
3
превод. От разпитаните по делото четири свидетели за правното основание за
безспорно платената за лечението на общия наследодател сума от 8 000 лева
има само един свидетел, които е пряк очевидец на устните уговорки между
страните по сделката ищцата Е. А. Е. и ответника Л. Д. Г. и това е нейната
сестра – Е. Г. /л.148/. Вярно е че тази свидетелка е в близка роднинска връзка
с ищцата, но тя е единствената свидетелка, която е била пряк свидетел-
очевидец на договорката между страните. Като същата не просто е била
свидетел-очевидец, а посредник на тези договорки, защото ищцата е живяла в
САЩ и починалия Л. Г. е използвал Е. Г., за да общува с ищцата Е. и да
поиска заема за неговото лечение. Тази свидетелка ясно сочи факти, а именно
че общия наследодател е искал сумата от 8000 лев на заем и е предлагал да си
прехвърли апартамента на ищцата, за да върне заема, който евентуално би му
се дал. На което предложение ищцата Е. не се е съгласила, защото е
преценила, че това не е морално. След това ответника и чичо на ищцата е
започнал да търси начин да си продаде жилището и да купи по-малко, за да си
върне заема, но до смъртта му това не се е състояло. На показанията на тази
свидетелка съдът следва да даде вяра, защото именно, чрез нейното
посредничество се е стигнало до сключване на заема и до банков превод от
САЩ по сметката на болницата в София за лечението на Л. Д. Г.. Ако тази
свидетелка не бе говорила със сестра си и не се бяха уточнявали банкови
сметки и начин на плащане, то до такъв превод не би се стигнало и Л. Г.
нямаше да бъде опериран в София. Следва да се посочи, че страните по
сделката и свидетелката Е. Г. са близки роднини и същите са могли да си
имат доверие на устните договорки с оглед на тази роднинска връзка и на
много-добрите отношения между тях, които са съществували към момента на
заема и до смъртта на общия наследодател. За някакви влошени отношения
между страните след банковия превод по делото няма дори и твърдения.
Показанията се подкрепят и от приетото по делото писмено доказателства,
разпечатка от електронни съобщения разменени между ищцата Е. и сестра й
Е. /л.11-л.15/. Ето защо няма никакво основание съдът да счита показанията
на свидетелката Е. Г. за необективни и пристрастни, защото същата е била
много близка не само със сестра си, но и с чичо си Л. Д. Г., като е направила
всичко възможно последния да получи исканите от него средства за лечение в
гр.София в най-кратък срок. Свидетелката Е. Г. се е срещала с чичо си след
операцията и е получавала уверения, че заема на сестра й ще бъде върнат,
4
след продажбата на апартамента. Останалите трима разпитани свидетели по
това дело не са били свидетели на устните договорки между страните по
сделката, непосредствено преди и след получаването на парите, ето защо не
могат да кажат какви са били тези договорки между страните. Дори и Л. Д. Г.
да е казвал на някой от тези свидетели, че сумата е дарение в негова полза и
не подлежи на връщане, това не може да опровергае вече постигнатото
споразумение с ищцата, при което същият се е задължил да върне парите
рано или късно, когато си продаде жилището, за да си купи по-малко
жилище. Ето защо въззивният съд приема за достоверни показанията на
единствения свидетел-очевидец и посредник на сключения договор за заем
между Л. Д. Г. и Е. А. Е., а именно свидетелката Е. Г..
Ето защо правните изводи на ПРС, за това че не са доказани установени
съществени елементи на договора като страни, цена, срок, права и
задължения, падеж са неправилни. Доказани са всички съществени елементи
на договора за заем, като страни, цена, права и задължения изискуеми от
чл.240 от ЗЗД. Вярно е че в този договор не е уговорен падеж, но това е
допустимо от закона, защото чл.240 от ЗЗД допуска ако липсва подобна
уговорка за падеж, то заема да бъде изискуем един месец след връчване на
поканата за това до длъжника. В казуса тази покана изпратена чрез Български
пощи /л.95-л.100/ е връчена редовно на длъжниците /л.102-л.103/. Тоест заема
е падежирал и е изискуем преди подаденото заявление по чл.410 от ГПК.
Ето защо предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК за главницата и
лихвата от падежа до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК е
основателен и следва да се уважи изцяло ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане
на задължението.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. В полза на жалбоподателката Е.
Е. следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК. Разноски
за първата инстанция са 1003 лв. /л.130/ за адвокатски хонорар и 15 лева
/л.80/ за съдебно удостоверение. Сочения в списъка за разносик разход от
164,04 лева за държавна такса не се доказва по делото, защото няма данни в
него за подобно плащане по сметка на ПРС. Общо за тази инстанция се
дължат 1018 лева. За въззивната инстанция разноските са 1 200 лева за
5
адвокатски хонорар /л.18/ и 140,60 лева за държавна такса по сметка на ПОС
/л.8/, общо 1340,60 лева. Въззивният съд намира за неоснователно
възражението на адв.И. за прекомерност на адвокатския хонорар платен от
жалбоподателката пред тази инстанция. Правната и фактическа сложност на
казуса не дава основание да се приеме, че сумата от 1 200 лева е прекомерна
за извършената дейност от адвокатката на ищцата за тази инстанция. Ето
защо това възражение се отхвърля.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 5036/11.12.2023г. по гр.д. №
15034/2022г. на РС Пловдив, като вместо това:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й. Д. А., с ЕГН: ********** от ***,
С. Д. Г., с ЕГН: ********** от ***, Е. Д. А., с ЕГН: ********** от ***, Л. И.
Г., с ЕГН: ********** от ***, А. А. Г., с ЕГН: ********** от *** и Р. Д. А., с
ЕГН: ********** от *** дължат на ищцата Е. А. Е., с ЕГН: **********,
съдебен адрес ***, чрез адвокат К. К. от САК пропорционално полагащата се
на всеки ответник 1/7 част от главницата на заема от 8000 лв. предоставен на
22.06.2017г. на общия наследодател на ответниците Л. Д. Г. от страна на
ищцата Е. А. Е. равняваща се на сумата от 1142,85 лв. и отговаряща на
наследствения дял на всеки един от ответниците, както и пропорционално
полагащата се на всеки един ответник 1/7 част от дължимата законна лихва за
забава (общо 202,22 лв.) изплащане главницата на заема за периода от
23.03.2022г. до 21.06.2022г., равняваща се на сумата от 28,88 лв. за всеки
един от тях, както и законната лихва за забава върху полагащата се на всеки
ответник 1/7 част от главницата на дълга (1142,85 лв.), за периода от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 22.06.2022г. до
окончателно изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед №
4651/24.06.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 9054/2022г. по описа на PC - Пловдив, ГО, XII състав.
ОСЪЖДА Й. Д. А., с ЕГН: ********** от ***, С. Д. Г., с ЕГН:
********** от ***, Е. Д. А., с ЕГН: ********** от ***, Л. И. Г., с ЕГН:
********** от ***, А. А. Г., с ЕГН: ********** от *** и Р. Д. А., с ЕГН:
********** от *** да заплатят на ищцата Е. А. Е., с ЕГН: **********,
6
съдебен адрес ***, чрез адвокат К. К. от САК сумата от 1018 лева за разноски
пред РС Пловдив и 1340,60 лева за разноски пред въззивния съд.
Решението може да се обжалва, при условията на чл.280 ал.1 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7