№ 2001
гр. Пловдив, 23.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Ц.а
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502218 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274, ал. 1 т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 262, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чрез пълномощника му- юриск. М.М. против разпореждане
№ 9946 от 03.05.2022 г. по гр.д. № 8730/2022 г. по описа на РС Пловдив, с което РС Пловдив
връща въззивна жалба вх. № 25859/31.03.2022 г. против Решение № 751 от 09.03.2022г.,
постановено по гр.д. № 8730/2021г. по описа на ПРС, 2-ри гр. състав, поради неотстраняване
в срок на посочените нередовности на въззивната жалба – представяне на доказателства за
внасяне на държавна такса за въззивно обжалване в размер на 25 лева по сметка на ПОС.
Навеждат се доводи за неправилност и необоснованост на постановения от
първоинстанционния съд акт, по съображения, че указаните нередовности на жалбата са
били отстранени в срок, тъй като е била внесена дължимата ДТ по сметка на ПОС, което
получателят на паричната сума е могъл да провери, като по делото винаги страната е
извършвала в срок указаните и от съда задължения. Вторият довод за неправилност на
постановеното разпореждане е връчване на съобщението за дадените указания за
отстраняване на нередовността на жалбата на лице, което не е упълномощено по делото, а не
на пълномощника на страната. Сочи се, че при наличие на пълномощник съобщенията
следва да се връчват на него, а не чрез друго лице, макар и да се намира на адреса на
страната, за което сочи съдебна практика. Счита, че съобщението за внасяне на държавна
такса за въззивна жалба срещу решението е връчено нередовно и не би следвало при
неизпълнение на същото да се пораждат неблагоприятни последици за страната. Прилагат се
доказателства за внасяне на дължимата ДТ в срок. Иска се да се отмени обжалваното
разпореждане като неправилно и необосновано.
Окръжен съд Пловдив, след като разгледа доказателствата по делото и прецени
направените доводи, намира частната жалба за процесуално допустима, доколкото е
1
депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и при наличие на правен интерес, а
разгледана по същество за основателна.
Пред РС Пловдив е постъпила въззивна жалба с вх. № 25859/31.03.2022 г. против
Решение № 751 от 09.03.2022г., постановено по гр.д. № 8730/2021г. по описа на ПРС, 2-ри
гр. състав. С разпореждане от 01.04.2022 г. въззивната жалба е била оставена без движение
до представяне на доказателства за внасяне на ДТ в размер на 25 лв. по сметка на ПОС в
едноседмичен срок от съобщението, като е указано, че при неизпълнение следва връщане.
Съобщението е получено на адреса на пълномощника от адв. Николай Лефтеров. Не са
представени по делото в срок доказателства за внасяне на определената ДТ по сметка на
ПОС, поради което Районен съд Пловдив е върнал въззивната жалба, поради неотстраняване
в срок на посочените нередовности, с разпореждане № 9946 от 03.05.2022 г. по гр.д. №
8730/2022 г. по описа на РС Пловдив.
Безспорно е, че по гр.д. № 8730/2021г. по описа на ПРС не са представени
доказателства, че е внесена определената държавна такса, независимо, че от приложения
към жалбата документ е видно, че такса е била заплатена в срок. На страната е указано
именно да представи доказателства за внасяне на държавна такса, което разпореждане не е
изпълнено. Неотносимо е твърдението, че ОС – Пловдив може да провери дали е заплатена
държавна такса, тъй като такова правомощие не е възложено от закона на въззивния съд, а и
администриращ жалбата е първоинстанционния съд. Поради това се налага извода, че не е
изпълнено даденото указание от РС Пловдив за представяне на доказателства за заплащане
на дължима държавна такса към въззивната жалба.
Твърди се от жалбоподателя, че не е редовно връчено съобщението за
разпореждането, с която въззивната жалба е оставена без движение до внасяне на държавна
такса, тъй като същото е връчено на лице, което няма пълномощно по делото. Цитира се
решение № 292 по гр.д.№ 2938 / 2014 год. на ІV г.о . на ВКС и Определение № 277 от
24.06.2016 г. по ч. т. д. № 1354 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. Отделение,
според която практика на ВКС при наличие на упълномощен представител съдът е длъжен
да връчи призовката нему, а не на адреса на страната, в какъвто смисъл е изричната
разпоредба на чл. 39, ал. 1 от ГПК. В тази хипотеза връчването, извършено не чрез
упълномощения представител, а на адреса на страната, чрез друго лице по чл. 46 от ГПК, не
е редовно и съдът е длъжен да го извърши наново. Настоящият състав споделя тази практика
на върховната инстанция, но в конкретния случай фактите са различни, съобщението е
изпратено на адреса, посочен от пълномощника на страната, като служебен адрес. Именно
на адреса, посочен както в отговора на исковата молба, така и във въззивната жалба, е
изпратено съобщението за заплащане на държавна такса, като е получено от лице на адреса.
В конкретната хипотеза адреса на страната съвпада с адреса, посочен от пълномощника,
поради което не е налице нередовно връчване на съобщението, само защото е получено от
друг адвокат. Именно лицето, което е получило съобщението за оставяне без движение на
въззивната жалба е получило и препис от решението по делото и съобщението за
обжалваното разпореждане.
2
При тези данни частната жалба се явява неоснователна. На жалбоподателя са били
дадени ясни и точни указания за отстраняване на констатираната нередовност, включително
за представяне на доказателства за внасяне на дължимата ДТ в указания срок с
предупреждение, че в противен случай жалбата ще бъде върната, но същият не е представил
своевременно документа за това. По този въпрос е налице константна практика на ВКС в
насока, че страната е длъжна, при точно дадени указания, освен да внесе дължимата сума за
ДТ, още да представи в указания й едноседмичен срок и надлежен документ, като в
противен случай жалбата се връща на основание чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 262, ал. 2, т. 2 от
ГПК /определение № 750/28.11.2014г. по ч. т. д. № 3147/2014г. на второ т. о., определение №
776/18.12.2017г. на ВКС по ч. т. д. № 2608/2017г., второ т. о. и др./.
Поради изложените съображения съдът счита, че обжалваното разпореждане е
правилно и следва да бъде потвърдено, а жалбата, като неоснователна, да бъде оставена без
уважение.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 9946 от 03.05.2022 г. по гр.д. № 8730/2022 г. по
описа на РС - Пловдив, 2-ри гр. състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3