Решение по дело №129/2020 на Районен съд - Козлодуй

Номер на акта: 122
Дата: 2 юли 2020 г. (в сила от 14 септември 2020 г.)
Съдия: Адриана Георгиева Добрева
Дело: 20201440100129
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № ....

        гр. Козлодуй, 2 юли 2020 година

     В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на 25.06.2020 година /двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година/, в състав:

Районен съдия: Адриана Добрева

при участието на секретаря Галина Дикова

като разгледа докладваното от съдия Адриана Добрева гражданско дело № 129 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба на К.Г.Т., ЕГН ********** *** чрез пълномощник адвокат Милен Сибинов от АК-Враца, с която е предявен против „А.К.” ЕАД, ***, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Наско Михов иск за признаване за установено, че не дължи сумата от 442.54лв., представляваща ½ част от главницата за периода от м.11.2005г. до м.04.2007г.; лихва в размер на 614.42лв., законна лихва от датата на депозиране на исковата молба - 28.05.2007г. до изплащане на вземането, сумата от 31.40лв., представляваща ½ част от разноските по изпълнителния лист, сумата от 45.00лв., представляваща разноски по изп.дело № 191/2007г. на СИС при PC - Козлодуй, сумата от 10.80лв. за справки БНБ по изп.дело № 38/2015г. на СИС при PC - Дупница и сумата от 60.00лв. за запор банкови сметки по изп.дело № 38/2015г. на СИС при PC - Дупница, съгласно издадената сметка за размера на дълга по изп.дело № 407/2019г. на СИС при PC - Козлодуй за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 509/2007г. на PC - Козлодуй и образувано изпълнително дело № 407/2019г. по описа на ДСИ при PC - Козлодуй, тъй като вземането е погасено по давност.

            В съдебни заседания ищеща участва чрез пълномощник адвокат Милен Сибинов от Адвокатска колегия - Враца и поддържа иска.

            Ответникът в срока и по реда на чл.131 ГПК е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло иска като неоснователен и излага подробни съображения в този смисъл. В съдебни в съдебно заседание за ответника се явява процесуален представител юрисконсулт Борисов, който оспорва иска и поддържа доводите изложени в този смисъл в писмен отговор на исковата молба.

            В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства и е приложено изп.дело № 191/2007г. на СИС при PC - Козлодуй, изп.дело № 38/2015г. на СИС при PC - Дупница и изп.дело № 407/2019г. на СИС при PC - Козлодуй.

Съдът приема за установени от фактическа страна по делото следните обстоятелства:

Ищеца К.Г.Т., ЕГН ********** е един от двамата наследници на Виолета Стафанова Тодорова починала на 04.03.2006г.

На 31.05.2007г. в полза на „А.К.” ЕАД е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 509/2007г. на PC - Козлодуй срещу Виолета Стефанова Тодорова за сумата от 885.08лева - главница, ведно със законната лихва от 28.05.2007г. до окончателното изплащане на вземането и направените разноски в процеса в размер на 17.00лева - д.т. и адвокатско възнаграждение в размер на 45.00лв. Въз основа на него и подадена на 18.06.2007г. молба от настоящия ответник е образувано изпълнително дело № 191 по описа за 2007г. на ДСИ при PC - Козлодуй срещу длъжника Виолета Стефанова Тодорова. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателя е поискал извършването на справки за притежавани от длъжника движими и недвижими имоти, МПС, банкови сметки и получавано трудово възнаграждение, но не е посочил принудителен способ. В изпълнение на възложените му от взискателя правомощия съдебния изпълнител е поискал информация от НАП, КАТ, Община Козлодуй „Дирекция МДТ”, но не са предприемани принудителни действия.

На 13.03.2009г., съдебния изпълнител е изпратил съобщение до длъжника относно размера на задължението, като от отбелязването което призовкаря при PC - Козлодуй е направил върху същото се установява, че лицето е починало преди повече от 3 години. На 23.03.2009г. взискателя подал молба за изискване на удостоверение за наследници, което удостоверили факта, че длъжника Виолета Стафанова Тодорова е починала на 04.03.2006г., още преди образуване на делото в PC - Козлодуй.

Независимо от това, с молба от 17.07.2014г. взискателя е поискал конституиране на наследниците на починалия длъжник - К.Г.Т. и Юлияна Георгиева Москова, които отговарят за задължението на наследодателя си при равни части - по 1/2 идеална част. След конституирането им в производството на длъжниците са изпратени ПДИ, но видно от данните в изпълнителното дело К.Т. не е намерен както в с.Рибен, общ.Долна Митрополия, така и в с.Крушовене, общ.Долна Митрополия. ПДИ на този длъжник не е връчена и до настоящия момент.

Последствие на 10.09.2014г. и на 09.12.2014г. взискателя е подавал молби, с които е поискал извършването на справки за притежавани от длъжниците движими и недвижими имоти, МПС, банкови сметки и получавано трудово възнаграждение, но не е посочил принудителен способ. В изпълнение на възложените му от взискателя правомощия съдебния изпълнител е поискал информация от НАП, КАТ, Община Козлодуй „Дирекция МДТ”, но не са предприемани принудителни действия. От направените справки е установено, че наследника Юлияна Москова е с адресна регистрация в с.Овчарци, общ.Сапарева баня, поради което на 18.03.2015г. взискателя е подал молба за изпращане на делото по подсъдност па ДСИ при PC - Дупница за продължаване на изпълнителните действия срещу Юлияна Москова до пълното събиране на вземането. С молбата е поискан опис на MПС на длъжника Юлияна Москова и опис на движими вещи на адреса на длъжника в с.Овчарци, общ.Сапарева баня. С постановление от 19.03.2015г. по изп.дело № 191/2007г. на ДСИ при КРС е уважил молбата на взискателя и е изпратил делото по подсъдност в СИС при PC - Дупница, където е образувано изп.дело № 38 по описа за 2015г. След изпращане на делото, взискателя е предприемал принудителни действия единствено по отношение на длъжника Юлияна Москова, които са ирелевантни за длъжника и настоящ ответник К.Т.. За прецизност на молбата ни, ще посоча, че с молби от 07.12.2015г., 26.06.2007г., 24.07.2017г., 20.06.2019г. взискателя е предприемал действия и е извършван опис на МПС и движими вещи на длъжника Юлиана Москова, но не и срещу ищеца по настоящото дело. От данните по делото е видно, че взискателя е подавал молби за справки за имущественото състояния на другия длъжник - К.Т., но без да предприема действия срещу него. Такива са предприети на 19.08.2019г., когато е наложен запор па банковите сметки на ответника, но до настоящия момент суми не са му удържани. Това се явява първото действие което взискателя е предприел срещу длъжника п настоящ ищец К.Т..

С постановление от 13.11.2019г. по съдебния изпълнител при PC - Дупница е прекратил изпълнителното производството по изп.дело № 38/2015г. по отношение на длъжника Юлияна Георгиева Москова на осн. чл.433, ал.1, т.5 от ГПК. Постановлението не е обжалвано и е влязло в сила.

С постановление от 02.12.2019г. съдебния изпълнител е уважил молбата на взискателя и е изпратил делото по подсъдност в СИС при КРС за продължаване на изпълнителните действия по отношение на длъжника Красимит Г.Т., където е образувано изп.дело № 407/2019г. С молба от 31.01.2020г. взискателя е поискал извършване на опис на движими вещи па длъжника К.Т.,***, който е насрочен за 26.02.2020г.

От съдържащите се данни в изпълнителния лист е видно, че вземането на ответника произтича от неизпълнено задължение по договор за предоставяне на топлинна енергия и топла вода. Вземанията за тези услуги са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на кратката, тригодишна погасителна давност по чл.111, б ”в” от ЗЗД.

Ищеца твърди, че с оглед бездействието на взискателя в изпълнителното производство за периода от образуване на изпълнителното производство срещу наследодателя и съответно срещу него не са извършени никакви принудителни действия и е изтекла тригодишната давност за тези плащания, поради което той не ги дължи. Иска съда да се произнесе в този смисъл. Пълномощника на ищците цитира и се позовава на съдебна практика, включително на задължителната такава дадена с ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС.

Ответника оспорва иска по съображения, че няма вина за непредприетите изпълнителни действия.

            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Иска предмет на спора е с  правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК и е допустим, тъй като е налице интерес у ищеца от предявяването му, а наред с това той основава претенцията си на новонастъпили факти – изтекла погасителна давност.

Според съда по отношение конкретния казус следва да намери приложение тълкуването дадено с отмененото ППВС № 3/18.11.1980г., тъй като спорът се отнася до последиците от тълкуваната норма, реализирали се в периода преди отмяна му с новото ТР 2/26.06.2015г. /последното се  прилага от този момент за в бъдеще/.

Страните не спорят, за факта на съществуване на процесното вземането, посочено в изпълнителния лист издаден на 31.05.2007г. по ч.гражданско дело № 509/2007г. по описа на Районен съд - Козлодуй, за главница в размер на 885.08 лева, ведно със законната лихва от 28.05.2007г. до окончателното изплащане на вземането и направените разноски в процеса в размер на 62.00 лева. Видно от приложените изпълнителни дела е, че въз основа на изпълнителния лист издаден на 31.05.2007г. по ч.гражданско дело № 509/2007г. на КРС е образувано изпълнително дело № 191/2007г. С факта на образуването му на 18.06.2007г. погасителната давност за това вземане на ответното дружество  ЕАД "А.К." се счита прекъсната на основание чл.116, б. "в" от ЗЗД и по силата на чл.115, ал.1, б. "ж" ЗЗД по време на изпълнителното производство давността е спряла да тече. Това становище на съда се основава на даденото с ППВС №3/18.11.1980г. тълкуване на посочените правни норми намиращо приложение за конкретния казус.

В казуса, според нормата на чл.433, ал.1 т.8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Срокът е преклузивен, а прекратяването настъпва по силата на закона. В случая, от изложеното по-горе се установява, че по изпълнително дело № 191/2007г. от страна на взискателя "А.К." ЕАД не са предприемани изпълнителни действия в периода от образуване на изпълнителното производство на 18.06.2007г. до 18.06.2009г. /в двугодишния срок за перемпция/, поради което и на 18.06.2009г. е настъпило по силата на закона прекратяване на изпълнителното производство  по изпълнително дело  № 191/2007г. Обстоятелството, че ДСИ не е постановил постановление /постановил е такова по-късно/, което да констатира вече настъпилото прекратяване, е без значение за спора. Така от прекратяване на изпълнителното дело № 191/2007г. на 18.06.2009г. поради настъпила перемпция е започнала да тече нова погасителна давност за вземането на "А.К." ЕАД, която според съда е кратката тригодишна, тъй като вземането е за периодични плащания и не е установено със съдебно решение. Давността е изтекла на 18.06.2012г., при което към момента на предявяване на процесния отрицателен установителен иск на 13.02.2020г. според съда вземането е недължимо, тъй като е погасено по давност.

Следва да се посочи също, че по делото няма данни да са предприети действия по чл.116  ЗЗД, които до водят до прекъсване на давността, тъй като предприетите действия - молбата от 17.0712014г. с която е поискано конституиране на наследниците па длъжника, молбата от 03.09.2019г. с която е поискано налагане на запор на банкови сметки на ответника и молбата от 31.01.2020г. с която е поискано извършване на опис на движими вещи на ищеца, са след като вземането е било погасено по давност на 18.06.2012г. Освен това предприетите различни действия от страна на ДСИ, при наличие на основание за прекратяване на изпълнителното производство  поради настъпила перемпция са порочни и се обезсилват по право, освен ако в резултат на предприетите изпълнителни действия са придобили права трети лица,  данни за което по делото няма.

С оглед на изложеното съдът следва да уважи изцяло отрицателния установителен иск.

Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените съдебни разноски. Разноските по делото на ищеца са платено адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лева. Доколкото пълномощника на ответника своевременно е възразил за прекомерност на платеното на пълномощника на ищеца възнаграждение съда дължи произнасян в този смисъл.

Така с оглед цената на иска по 1320.50 лева, съобразно Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл.7, ал.2 т.2 (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.) при интерес от 1000 до 5000 лв. - 200 лв. + 6 % за горницата над 1000 лв., минималния размер на адвокатското възнаграждение е 219.23 лева. По делото е проведено едно съдебно заседания, на което пълномощника на ищците не се е явил. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност и съда намира, че следва да уважи възражението за прекомерност и присъди на ищците адвокатско възнаграждение в минимален размер за всеки.

Тъй като ищеца е бил освободен при образуване на делото от заплащане на държавна такса, то ответника при този изход на спора я дължи в полза на Районен съд Козлодуй, която е в размер на 52.82 лева.

На ответника не се следват разноски при този изход на делото.

Водим от изложените правни съображения, Козлодуйският районен съд, втори състав

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 вр. чл.124, ал.1 от ГПК, че К.Г.Т., ЕГН ********** *** не дължи на „А.К.” ЕАД, ***, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Наско Асенов Михов сумата от 442.54 лева, представляваща ½ част от главницата за периода от м.11.2005г. до м.04.2007г.; лихва в размер на 614.42 лева, законна лихва от датата на депозиране на исковата молба - 28.05.2007г. до изплащане на вземането, сумата от 31.40 лева, представляваща ½ част от разноските по изпълнителния лист, сумата от 45.00 лева, представляваща разноски по изп.дело № 191/2007г. на СИС при PC - Козлодуй, сумата от 10.80 лева за справки БНБ по изп.дело № 38/2015г. на СИС при PC - Дупница и сумата от 60.00 лева за запор банкови сметки по изп.дело № 38/2015г. на СИС при PC - Дупница, съгласно издадената сметка за размера на дълга по изп.дело № 407/2019г. на СИС при PC – Козлодуй, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 509/2007г. на PC - Козлодуй и образувано изпълнително дело № 407/2019г. по описа на ДСИ при PC - Козлодуй, като погасено по давност.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „А.К.” ЕАД *** с ЕИК106513772, да заплати на К.Г.Т., ЕГН ********** *** направените съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 219.23 лева.

ОСЪЖДА „А.К.” ЕАД *** с ЕИК106513772, да заплати на Районен съд Козлодуй дължима държавна такса в размер на 52.82 лева.

 

ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист издаден на 31.05.2007г. по ч.гражданско дело № 509/2007г. по описа на Районен съд – Козлодуй, за което да се уведоми служебно ДСИ при Районен съд - Козлодуй след влизане на решението в сила.

 

 Решението подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                   

 

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: