Р Е Ш Е Н И Е
№ 1180/14.6.2019г.
гр. Варна,14.06.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХХХVІІ-и състав, на пети юни две хиляди и деветнадесета година, в открито
съдебно заседание, в следния състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : Пл. Караниколов
Секретар
Петранка Петрова,
като разгледа докладвано от съдията АНД № 1876/2019 год. по описа на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното
:
Производство по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от Т.Д.Д., ЕГН: **********, срещу НП № 19–0819–000817/28.02.2019
год. на Началник група, Сектор „ПП“ към ОД МВР – Варна. Със същото на
жалбоподателя :
·
за нарушаване разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и
на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на двадесет лева
·
за нарушаване разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на сто лева и „Лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“ за срок от един месец.
·
Жалбоподателят моли съда за отмяна
на атакуваното НП, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални
нарушения, необоснованост, маловажност.
Жалбата е подадена в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно
призован, в съдебно заседание се явява
лично. В пледоарията си по същество моли съда да отмени атакуваното НП като
неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно
призована, в съдебно заседание не се представлява от процесуален представител.
Съдът като
взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната
фактическа обстановка :
На
06.02.2019 год.около 08.10 часа в гр. Варна, ул.“Владислав Варненчик“,
на паркинга зад вх.1, пред
бл.204, възз. Т.Д.Д.
управлявал л. а. „Опел Астра“ с рег. № ТХ 12-57 КХ.
При извършване на маневра – движение на заден ход, осъществил съприкосновение с
друго моторно превозно средство, след което напуснал местопроизшествието в
неизвестна посока. За случая били информирани органите на реда.
Местопроизшествието било посетено от С.С. ***. Същия
чрез ОДЧ МВР – Варна издирил и осъществил контакт по телефон с въззивника, след
което последния се върнал на местопроизшествието. Свидетеляj провел беседа с оглед изясняване на фактическата
обстановка. Съставен бил АУАН бл. № 185254/06.02.2019
год., предявен и подписан без възражения.
В срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени такива. Административно -
наказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал
отговорността на въззивника.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските
показания на – А.М., И.П., приложените и
приети по делото писмени документи. Съдът кредитира така посочените
доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични,
безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от
съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към предмета
на доказване по делото. Следва да се отчете липсата на заинтересованост от
страна на свидетелите от изхода на делото.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Настоящият състав
намира, че АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции,
съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в
чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен. НП е издадено
от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно
връчено. Фактическата обстановка е еднакво отразена в АУАН и НП.
Съдът намира, че в случая са
осъществени съставите на визираните нарушения.
От обективна страна за съда не
остава съмнение, че въззивникът е управлявал моторно превозно средство, което е
„всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му”.
Същевременно преди да започне движение назад, същият
не се убедил, че пътя зад превозното средство е свободен и няма да създаде
опасност за останалите участници в движението, допуснал съприкосновение с друго
моторно превозно средство и като участник в пътнотранспортно
произшествие, без да създава опасност за движението не спрял, за да установи
какви са последиците. Горното съдът извежда от свидетелските показания, както и
от приложените и приети по делото писмени документи.
От субективна страна нарушенията са
извършени умишлено. Горното съдът извежда от цялостното поведение на
въззивника, обективирано по делото, от вида и
последователността на неговите действия.
Доколкото наложеното в частта
относно нарушаване разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП е строго определено,
съдът не следва да разглежда въпроса относно размер.
Предвид факта, че нарушения от
подобен вид касаят безопасността на движението по пътищата съдът намира, че
формират сравнително висока обществена опасност, поради което не могат да бъдат
приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана
административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай
по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които законодателя е
предвидил налагане на санкция.
Същевременно съдът счита, че размера
на наложеното в частта относно нарушаване разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1
от ЗДвП е явно несправедлив. Административно – наказващият орган е възприел
изцяло фактическата обстановка описана АУАН и е наложил за извършеното
нарушение наказание над минималния размер, което съдът намира за прекалено
тежко, предвид следното: при налагане на такова следва да се вземе в предвид
тежестта на нарушението, смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, като се наложи
наказание в границите на предвиденото.
В случая съдът отчете сравнително
висока тежест на нарушението, доколкото касае безопасността на движението по
пътищата, смекчаващи отговорността обстоятелства – съдействие за установяване
на обективната истина, отегчаващи отговорността обстоятелства – не се
установиха, имотно състояние – видно от доказателствата по делото, не са налице
данни лицето да полага труд, респективно да получава доходи, което би
обусловило по–висок такъв и на наказанието.
С оглед на горното, съдът счита за справедливо
да потвърди размера на наложеното наказание, с оглед постигане на целите,
визирани в чл. 12 от ЗАНН.
Съдът намира наведеното от
въззивника за неоснователно, поради следното: непосочването в НП на
доказателствата, потвърждаващи твърдяното нарушение не е съществено процесуално
нарушение, респективно това не може да доведе до цялостна отмяна. Видно от
доказателствения материал по делото, безспорно въззивникът е усетил
съприкосновението, като без значение се явява неговата преценка за значимостта на
случилото се.
С оглед гореизложеното съдът счита,
че атакуваното НП следва да бъде потвърдено в частта относно нарушаване
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и в частта относно нарушаване
разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19–0819–000817/28.02.2019
год. на Началник група, Сектор „ПП“ към ОД МВР – Варна, в частта с което на Т.Д.Д., ЕГН : **********:
·
за нарушаване разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и
на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на двадесет лева.
·
ПОТВЪРЖДАВА НП
№ 19–0819–000817/28.02.2019 год. на Началник група Сектор ПП – ОД – МВР –
Варна, в частта с което на Т.Д.Д., ЕГН : **********:
·
за нарушаване разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на сто лева и „Лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“ за срок от един месец.
·
Решението подлежи на съдебен контрол
в 14 – дневен срок от съобщаването пред Варненски административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :