Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр. Варна, 30.11.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти състав, в публично заседание, проведено на втори ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря Славея Янчева,
като
разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 1397 по описа за 2018г. на ВОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявен от ищеца Й.К.Д.-И. против Прокуратурата
на Р.България иск с правно основание
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
80 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени психически болки и страдания в резултат от повдигнатото срещу
ищцата незаконно обвинение в извършването на престъпление по чл.321, ал.3, т.2 вр.ал.2 от НК, чл.282, ал.2,
вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК и чл.311, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, по което воденото
срещу нея наказателното производство по ДП №
128/2010г. по описа на ОД на МВР – Варна и ДП № 15/2011г. по описа на ОСлО –ОП-
Варна, приключило извън разумните срокове по чл.22 от НК, са
прекратени с Постановление от 18.06.2013г. на ВОП, от факта на задържането
й под стража за 72 часа /от 31.03.2010г. до 03.04.2010г./, във връзка с
наложената й забрана да напуска пределите на Р.България, както и поради
принудителното й отстраняване от длъжността – счетоводител в „Градски
транспорт“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2013г.
до окончателното й изплащане.
В исковата
молба ищцата Й.Д.-И. излага, че от 2000г. е работела в „Градски транспорт“ ЕАД
като заместник главен-счетоводител, а от 2003г. – като главен счетиоводител. Излага, че срещу нея, както и срещу лицата Б.Г. – тогава заемащ длъжността
председател на Общинския съвет, П.П., Д.П.С.
и А.Е.Й.Д. е било образувано досъдебно производство ДП № 128/2010г. по описа на ОД на МВР-Варна, а ищцата е
била привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл.321, ал.3, т.2,
вр.ал.2 от НК, чл.282, ал.2, вр.ал.1 и чл.20, ал.2 от НК, по чл.311, ал.1,
вр.чл.26, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК, за това, че в периода от 2005-2007г. в
гр.Варна в съучастие с останалите обвиняеми като помагачи и с цел да набави за
себе си и за другите облага, от което за „Градски транспорт“ ЕАД са настъпили
значителни вредни последици са осъществили неизгодна сделка като са закупени
през 2005г. 6 броя автобуси „Бекива партнърс“-Белгия, а през 2007г. – още 25
броя от тях, както и че в съучастие в П.П. са е съставила официални документи,
в които са удостоверени неверни обстоятелства.
Във връзка с образуваното ДП № 128/2010г. по описа на ОД на МВР, срещу ищцата били
проведени процесуално следствени действия - извършване на обиск на обитаваното
от нея жилище на ул.“Цани Гинчев“ № 4 в гр.Варна на 31.03.2010г., когато
в 6:40 сутринта на входната врата се позвънило, а след отварянето в дома и
влязли група полицаи, които без да обяснят присъствието си започнали да
обискират жилището й и да правят снимки. Заедно с полицаите присъствала и
нейната майка, която по това време била болна с онкологично заболяване. След
обискът на дома ищцата била отведена с
полицейска кола в административната сграда на „Градски транспорт“ ЕАД на ул.“Тролейна“, където също
бил извършен обиск. Иззет бил служебен лаптоп и документи. Свидетели на
случващото се на 31.03.2010г. станали както съседите на ищцата, така и колегите
в службата й. По време на обиска на кабинета й, била уведомена от разследващия
полицай, че е задържана, като заповедта за това и била връчена около 13:00 часа
на същия ден в сградата на трето РПУ-Варна.На 31.03.2010г. около 22:45 часа й
било връчено постановление за привличането й като обвиняем, както и
постановление за 72-часово задържане. Посочва, че по време на задържането й в
ареста била в силен шок, поради неведението за ситуацията, в която участва. С
определение на съда от 03.04.2010г. по ЧНД № 523/2010г. по описа
на ВОС по отношение на ищцата била взета мярка за неотклонение „Домашен арест“,
която по повод обжалване и проведен инстанционен контрол от ВАпС на
13.04.2010г. била променена на „Подписка“. Поради влошеното си здравословно
състояние, претърпения стрес и срам поискала
ползването на отпуск, който й бил разрешен. На 23.04.2010г. Прокуратурата
внесла в съда искане за отстраняване от работа, което било допуснато с
определение от 29.04.2010г. по ЧНД № 710/2010г. по описа на ВОС.
Ищцата посочва, че
новината за началото на акция „Медузите“ на МВР и Прокуратурата, част от което
е и нейното задържане била разпространена по медиите и станала достояние на
широката общественост, което накърнило честта и достойнството й, поради това,
че името й било цитирано във връзка с извършвани арести на участниците в
„организирана престъпна група“. Това
уронило дълго граденият професионален авторитет, отразило се на личния и
семейния и живот. Обществено достояние ставали и взетите спрямо нея мерки за
неотклонение, както и отстраняването й от работа.
Излага, че
здравословни проблеми, които се появили непосредствено след ареста завършили с
прекъсване на бременността й и последващ аборт. При оперативната намеса била
перфорирана стената на матката, което породило у нея силен страх, че може да
бъде лишена от възможността да има дете. Проведено било и медикаментозно
лечение. Чувствала се подтисната и уплашена, че е обвиняема и може да бъде
осъдена. Страхувала се за начина, по който случващото се ще се отрази на
съпругът и майка й и изпитвала вина за това, че не успяла да износи детето им. Излага, че именно събитията около
и след ареста и отключили хипертонична болест във връзка с която провежда и ще
провежда занапред медикаментозно лечение.
На 13.12.2010г. на
основание чл.328, ал.2 от КТ, поради назначаването на нов СД било прекратено
трудовото й правоотношение с „Градски транспорт“ ЕАД. Публичното й отстраняване
й от работа се отразило и на възможността и да започне нова работа, тъй като
работодателите не желаели да наемат „обременен служител“. Освен изложеното
посочва, че продължителността на разследването излязло извън
разумния срок предвиден в чл.6 от ЕКЗПЧОС и чл.22 от НПК – повече от 3 години
/от 31.03.2010г. до м.07.2013г./, като през цялото време била под силно
напрежение. След прекратяването на наказателното производство спрямо нея с
постановление от 18.06.2013г. ищцата установила, че спрямо нея е била наложена
и забрана за напускане на страната, наложена на основание чл.68 от НПК, която
не е била отменена своевременно от представителите на ответника. Моли съда
да уважи предявения иск и да присъди претендираното обезщетение ведно със
законната лихва върху него считано от датата прекратяване на наказателното
производство до окончателното им изплащане. Моли да бъдат присъдени и сторените
по настоящото дело съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
Прокуратурата на Р.България, чрез
Окръжна Прокуратура – Варна е депозирала писмен отговор, в който заявява становище
за неоснователност на предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени
на ищцата неимуществени вреди. Оспорва
исковете по размер поради недоказаност и противоречие с принципите за
справедливо обезщетяване на причинените вреди. Посочва, че воденото срещу
ищцата досъдебно производство се е отличавало с висока фактическа и правна
сложност, поради което продължителността му от 3 години и 3 месеца не е
неразумен срок. Оспорва твърденията на ищцата за 72 часово задържане, в това
число, че мярката за процесуална принуда – забрана за напускане на страната са
наложени от органи на ответника. Излага, че взетата мярка за неотклонение
„домашен арест“ е продължила само 13 дни, след което е заменена с най-леката.
Оспорва да е налице причинно-следствена връзка между действията на
прокуратурата и вредите свързани с прекратяване на трудовото правоотношение на
ищцата и невъзможността да си намери работа, както и с извършваните и проверки
от АДФИ Прави възражение за погасяване по давност на претенцията за присъждане
на законна лихва считано от датата на прекратявне на наказателното производство
– 18.06.2013г. до 18.06.2015г.
В
съдебно заседание ищцата Й.Д.-И., чрез процесуалния си представител
поддържа предявеният иск и моли да бъде
уважен. Поддържа, че срещу нея са били повдигнати
неоснователни обвинения за извършени престъпления, израз на което е фактът, че
водените досъдебни производства са прекратени. Началото им е
поставено с провеждането на брутален сутрешен арест и обиск в дома й, при липса
на неотложност, който се оказал силно стресогенен фактор и се е отразил на
по-нататъчния й живот – спряла да излиза от дома си за повече от половин
година, ограничила контактите с приятелите си и обичайните си занимания. По
време на висящността на досъдебното производство, през м.05.2010г. забременяла,
но на 30.06. същата година загубила плода, който спрял да се развива. Моли причинените
й негативни емоции да бъдат справедливо оценени според силния интензитет, който
са оказали спямо нея като при извод за основателност на иска да бъдат присъдени
и сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответникът
– Прокуратурата на Р.България, чрез представител на ВОП поддържа заявените в
отговора на исковата молба оспорвания и възражения. Не оспорва, че е налице
основание за ангажиране отговорността на Държавата за предприетите спрямо ищцата
действия на прокуратурата, но счита, че ответникът не е отговорен за взетата от съда мярка за неотклонение, както и за шумното
медийно отразяване на случая. Оспорва размера на претендираното обезщетение като крайно завишен – 17
пъти над средния годишен доход на ищцата предвид заключението на СПЕ, според
което психичната травма на ищцата е отшумяла, както и поради липса на доказана
причинно-следствена връзка между повдигнатото й обвинение и диагностицираното в
този период повишено артериално налягане и между него и загубата на плода от
бременността й през 2010г. Моли за присъждане на обезщетение в
справедлив размер. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от
ищцата адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от представеното копие от трудовата книжка на ищцата е видно, че
същата е полагала труд в „Градски транспорт“ ЕАД в периода от
20.08.1998г. до 13.12.2010г., като от 02.10.2003г. е заемала длъжността „Главен
счетоводител“. Трудовото и правоотношение е прекратено на 13.12.2010г. на
основание чл.328, ал.2 от КТ.
Видно от съставения по ДП № 128/2010г. по описа на ОДМВР-Варна Протокол за
претърсване и изземване, на 31.03.2010г. в 06:55 часа сутринта в жилището на Й.К.Д.-И. *** е проведено претърсване, но не са иззети вещи представляващи интерес. На
същият ден, в 08:55 часа е извършено претърсване и изземване на множество
движими вещи и документи от работното помещение на ищцата – стая № 4 на третия етаж в сградата на Градски транспорт ЕАД на ул.“Тролейна“ № 48 в гр.Варна.
С постановление на дознател при ОД-МВР-Варна от
31.03.2010г. по ДП № 128/2010г. Й.К.Д.-И. е привлечена в качеството на
обвиняем за престъпление по чл.321,
ал.3, т.2 вр.ал.2 от НК, чл.282, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК и чл.311,
ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК.
Представени са множество публикации във вестници и
електронни издания касаещи отразяване на началото и развитието на проведената в
гр.Варна акция „Медузите“ с участието на Б.Г., П.П., Й.К. и Д.С./.л.138-239/, като в голямата част от тях касаещи ищцата същата е
отразена с имената „Я. К.“.
Във връзка с образуваното ДП № 128/2010г. на
ОДМВР-Варна и постъпило искане от Прокурор при Окръжна прокуратура-Варна за налагане на ищцата на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, с определение от 03.04.2010г. по ЧНД № 523/2010г. по описа на
ВОС по отношение на Й.Д.-И. е взета мярка за неотклонение „домашен арест“, която да се изпълнява на
адрес: гр.Варна, ж.к.“Възраждане“ бл.63,
вх.4,
ап.75.
С прокурорско постановление от
08.04.2010г. /л.317/ и е било разрешено да напусне жилището си на 12.04.2010г.
и на 13.04.2010г. във връзка със съдебните производства по налагане и изменение
на мярката й за неотклонение. С неподлежащо на обжалване определение от 13.04.2010г. постановено по ВЧНД № 123/2010г. на ВАпС по повод проведен инстанционен
контро, мярката
за неотклонение на ищцата е изменена – от „домашен
арест“ на „Подписка“.
С определение от 29.04.2010г. на
ВОС по ЧНД № 710/2010г. Й.К.Д.-И. е отстранена от длъжността „Главен счетоводител“ на
„Градски транспорт“ ЕАД-Варна до отпадане на нуждата от отстраняването й.
С постановление на
ОП-Варна от 18.06.2013г. /л.69-99/ е прекратено ДП №
15/2011г. по описа на ОСлО ОП-Варна водено срещу Й.Д.-И. по
повдигнатите й обвинения по чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2 от НК, по чл.282, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК и по чл.311,
ал.1, вр.чл.26, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК. Същата е уведомена за
прекратителното постановление лично на 21.06.2013г. и поради необжалването му в
срок е влязло в сила на 29.06.2013г.
Видно
от удостоверение издадено на 03.10.2018г.
от ОД на МВР-Варна /л.311/, по отношение на Й.К.Д.-И.
е била наложена ПАМ по чл.68, ал.1 от НПК - „Забрана за напускане на пределите на Р.България“ за периода от 01.04.2010г. до 16.12.2014г., когато същата е отменена с постановление на ОП-Варна.
Видно от представените амбулаторни и болнични листи /л.100-119/, към 2010г. Й.Д. е провеждала
лечение във връзка с дисфункция на яйчниците и дългогодишен стерилитет. На
21.05.2010г. е проведена инсеминация, последвала от мисед аборт и перфорация на
матката, във връзка с която е проведена оперативна интервенция на 02.07.2010г.
На 04.01.2011г. ищцата е провела
медицинска консултация по повод главоболие, сърцебиене и световъртеж, при което
е диагностицирана с хипертония и е предписано медикаментозно лечение /л.242/.
Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак /л.128/ Й.Д. е сключила
граждански брак със С.АИ.на 04.03.2005г. Двамата са родители на детето А.С.И.
родена на ***г. съгласно удостоверение за раждане издадено от Община София
/л.129/
От
заключението на проведената по делото комплексна Съдебно- психиатрична
експертиза, поддържана в съдебно заседание от вещото лице Т.А. се
установява, че в следствие на прекарания внезапен стрес по повод задържането й
под стража в периода от 31.03.2010г. до 03.04.2010г. ищцата е развила
симптомите на остра стресова реакция свързана с осъзната заплаха за личната
свобода и здравето й. В този период същата е била в състояние на обърканост,
силна напрегнатост и липса на сън, което е отзвучало за няколко дни след
освобождаването й под домашен арест. Във времето след началото на воденото
срещу нея наказателно досъдебно производство и по повод неговата продължителност
Й.Д. –И. е продължила да бъде напрегната и тревожна, развила е страх за
бъдещето – своето и на близките си, имала е преживявания на вина, страх от
допускане на грешки, които формират картината на разстройство в адаптацията с водеща тревожно-депресивна симптоматика.
Това състояние е продължило около година. Вещото лице посочва, че понастоящем
при ищцата съществуват остатъчни симптоми на ситуационна тревожност и страхови
изживявания свързани с психотравмата, без обаче да се покриват критериите на психично разстройство. Уточнено е, че
преодоляването на стресогенните моменти и възстановявнето на психичното й
състояние е следствие на липсата на наследствена обремененост касателно
психични заболявания, на емоционално-стабилния тип нервна система съчетана с
висок интелект, както и на силно поддържащата семейна среда, както и на
позитивните емоции свързани с раждането на детето й. Дава положителна прогноза
за състоянието й. Вещото лице посочва също, че диагностицираната у ищцата хипертонична
болест с оглед младата й възраст, при липса на други предразполагхащи фактори е
в тясна причинно-следствена връзка с преживЯ.та психотравма.
От заключението на Съдебно-медицинската експертиза,
поддържано в съдебно заседание от вещото лице Х.Д. се установява, че до
31.03.2010г. ищцата е страдала здравословни проблеми свързани с диагностицирано
заболяване на щитовидната жлеза, зрителни нарушения и стерилитет. До момента на
задържането при ищцата не са отчитани високи стойности на артериалното кръвно
налягане и при същата не е регистрирано заболяването хипертонична болест. Същата
е регистрирана от кардиолог през м.01.2011г., когато е предписано
медикаментозно лечение, продължаващо и до днес. Вещото лице посочва, че при
ищцата именно преживяният стрес и тревожност покрай събитията от м.03.2010г. са
се оказали рисковият фактор довел до отключване на хипертоничната болест, към
която тя е била и предразположена с оглед фамилната обремененост. Вещото лице
уточнява, че болестта води до риск от засягане и увреждане на други ограни
–мозък, очи, бъбреци, сърце, както и повишен сърдечно съдов риск. В съдебно
заседание вещото лице посочва, че
първата й бременност през 2010г.
продължила само 8 седмици е била определена като „нисък аборт“ и е приключила
с перфорация на матката явяваща се следствие при оперативното отстраняване на
плода.
В хода на производството са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите М.Р.В.и
С.А.И..
От показанията на свидетелката В.се установява, че
познава ищцата от 2001г., когато започнала работа в „Градски транспорт“ – били
колежки, а сега – приятелки. За задържането на Й. свидетелката узнала от
телевизията и интернет в деня на ареста й. Това предизвикало шок, тъй като Й.
била известна като честен и коректен човек. Била усмихната весела и приветлива.
По повод на случилото се и след освобождаването й от ареста тя била много тъжна
и уплашена от това, че може да я накажат с лишаване от свобода, чувствала се
неудобно и некомфортно. Станала резсеЯ., започнала да забравя поети уговорки.
Поддържали близка връзка – чували се често по телефона, а поне веднъж месечно
се виждали и с други колеги от „Градски транспорт“, които били традиционни. В
първите няколко месеца Й. ги пропускала и често дори не вдигала телефона си, но
след това възстановили срещите си. След ареста се появили и здравословни
проблеми, каквито нямала до този момент – започнала да вдига кръвно, а покрай
преждевремнно прекратяване на бременността си постъпила и в болница. Започнала
да се подобрява след раждането на детето си през м.05.2018г., а през цялото
време била подпомагана и подкрепЯ. от съпруга си В годините, докато било висящо
досъдебното производство била освободена от работа в „Градски транспорт“ и
правила опити да си намери нова работа, но не успявала, тъй като поради всички
медиийни публикации била позната на бъдещите работодатели по повод на случилото
се. Приятелите й също обсъждали излизащото в медийното пространство и дори да
се чудят дали е вярно или не, но свидетелката посочва, че няма представя дали хората
от обкръжението й са се отдръпнали от нея.
В показанията си свидетелят С.И.– съпруг на ищцата посочва,
че арестът на съпругата му се състоял на 31.03.2010г. рано сутринта в дома им в
присъствието на нейната майка и около 5 полицаи, които започнали да претърсват
жилището им. Й. била много притеснена от ситуацията, още повече че по същото
време по телевизията обявили, че я издирват. След претърсването и проверката на
личния и компютър Й. била отведена в сградата на Градски транспорт около 10:00
часа, а около 12:00 часа била изведена с белезници пред погледите на много
нейни колеги и граждани. Всякакви медии излъчвали информация по случая. След
първоначалното й задържане под стража в продължение на 3 дни била освободена
под домашен арест. След като се прибрала в къщи Й. почти не говорела,
предпочитала да стои в къщи и не излизала. Споделила, че преживяла голям стрес
в ареста, където била заедно с други две жени задържани не за пърив път. Станала
затворена и почти не вдигала на телефонните позвънявания на приятелките си. Чувствала
срам от това, че навсякъде се говорело за акцията и за нея и страх да не бъде
посочена на улицата от непознати хора. Първите месеци след ареста Й. не можела
да спи нощем. До този момент била спокойна и разговорлива, поддържала чести
контакти с приятели и колеги, редовно излизали заедно със свидетеля. Първото им
излизане след ареста било през м.09.2010г. През лятото на 2010г., по настояване
на свидетеля, Й. започнала да кандидатства за работа, но по време на всяко
интервю разговорът се завъртал около задържането й, поради което не получавала
позицията. Това наложило в края на 2010г. да започне работа като
самоосигуряващо се лице. Отстраняването й от работа и загубата на корпоративен
опит по повод ареста, довело до това, че Й. не успяла да вземе изпит и да
получи сертификат от Британската асоциаия на заклетите счетоводители. До
2013г., когато разследването срещу нея било прекратено излизали рядко, срещали
се с приятели, но Й. рядко участвала в разговорите. След прекратяването на
делото била много щастлива, изпитала облекчение, а животът им възвърнал ритъма
си, станала почти същия човек, макар, че била по-затворена, придобила навик да
проверява многократно счетоводните си записванияи запазила стреса си при
получаване на пощенски пратки. Свидетелят посочва, че след 2013г. не е имало
случаи, в които външни хора да са отваряли разговор за ареста. Темата
поотшумяла, но се случвало в приятелска среда отново да се повдига.
След ареста през м.07.2010г. Й. забременяла, но стресът
около многобройните призовавания и постоянни обаждания довел до загуба на бебето,
което било много очаквано. Появил се и проблем свързан с повишено кръвно налягане,
който до този момент нямала. През 2014г. при подмЯ. на документите си във
връзка с предстоящо пътуване извън България се установило, че спрямо нея има
наложена забрана да напуска границите на Р.България по отношение на която не
било разпоредено вдигане след прекратяване на наказателното производство. Свидетелят
уточнява, че около половин година продължила медиината атака по случая със
задържането на Й. и другите лица, което сериозно я разстройвало. Медиийни
изявления имали и представители на прокуратурата.
Предвид
така установеното от фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Изложената
в исковата молба фактическа обстановка, твърденията на страната и формулирания
въз основа на тях петитум на исковата претенция обуславят извод за предявени
искове с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. С тази квалификация на иска, приета и неоспорена от ищеца в първото по
делото съдебно заседание е извършеният доклад на делото по реда на чл.146 от ГПК. Изложените твърдения за забавено протичане и приключване на досъдебното
производство, при липса на изрично формулирано искане за обезщетяване на такива
вреди по чл.2б от ЗОДОВ /нито в исковата молба, нито по повод доклада на
делото, включително при липса на твърдения за проведена административна
процедура по глава 3а от ЗСВ/ съдът възприема като твърдения обосноваващи
продължителния период, в който ищцата е търпяла негативните преживявания
свързани с незаконно повдигнатите и обвинения, чието обезщетение се претендира.
Съгласно
разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите
причинени на граждани от органи на следствието, прокуратурата и съда при
повдигнато обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано
или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано. В настоящия случай твърденията на ищеца са
за претърпени неимуществени вреди в следствие на това, че срещу нея
е повдигнато и поддържано обвинение за извършени престъпления завършило с постановление
за прекратяване. В периода от първото действие по образуваното досъдебно производство
№ 128/2010г. на ОДМВР-Варна – проведеното претърсване и изземване - 31.01.2010г.
до влизане в сила на постановлението за
прекратяване на досъдебното производство по всички повдигнати обвинения – 29.06.2013г.
на ВОП за изминали 3г. и 3
месеца. По време на производството, за периода от 3 дни – от 31.03.2010г. до 03.04.2010г. ищцата Й.Д.-И. е била в ареста за 72 часа съгласно
постановление за задържане на прокурор от ВОП, в периода от 03.04.2010г. до 13.04.2010г. /10 дни/
спрямо ищцата е била взета мярка за неотклонение „домашен
арест“, а в периода от 13.04.2010г. до
окончателното прекратяване на досъдебното производство – на 29.06.2013г.
с мярка за неотклонение „подписка“.
Основанието
за ангажиране на отговорността на държавата е обективният факт, че спрямо
лицето е било образувано наказателно производство, то е било привлечено в
качеството му на обвиняем, като му е повдигнато обвинение за извършване на
престъпление по НК, а в последствие наказателното производство е било
прекратено. По Закона за отговорността на държавата за вреди /ЗОДОВ/
незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от
наказателното производство. Обвинението в престъпление е винаги неоснователно
/незаконно/, когато наказателното преследване срещу обвиняемият е прекратено
поради недоказаност на извършеното престъпление, както и в хипотеза на
постановена оправдателна присъда досежно фактът дали е извършено престъпление и
авторството му.
Съдът
след запознаване с всички събрани по делото доказателства намира, че са налице
всички елементи от фактическия състав на цитираната разпоредба, а именно –
привличане в качеството му на обвиняем и повдигнато обвинение на ищцата
за извършени престъпления, включително и вземане на мярка за неотклонение и
постановено прекратяване на наказателното производство с постановление на
прокурор, което е влязло в законна сила на 29.06.2013г. след надлежното
й уведомяване на 21.06.2013г.
и изтичане на 7-дневения срок за обжалване пред съд.
Липсата
на основание за повдигане на обвинение на ищцата за
цитираните състави на НК обуславя извод за незаконосъобразност и на вземаните
по отношение на нея
мерки за неотклонение – „задържане под стража“ за 72 часа,
„домашен арест“ за 10 дни и „подписка“
за целият останал период. Тук следва да се има предвид, че мерките за
неотклонение са съобразявани както с вида на повдигнатите обвинения, техния
брой, тежест и доказателствена обоснованост, така и с потребности на
ищцата
свързани с правото й на защита чрез явяване в съдебните
заседания в които са разглеждани мерките за неотклонение, като за целта са
дадени двукратни разрешения от прокурор за напускане на дома, в който е
определено да се изпълнява „домашния арест“. Независимо от това обаче,
че по същество мерките за неотклонение, а така също и мярката по чл.68 от НПК –
забрана за напускане пределите на Република България представляват признати от
закона мерки за процесуална принуда, целящи да гарантират резултата от
дейността на правораздавателните органи, на практика същите
постигат едно съществено ограничаване на свободата на личността – да се
придвижва, да полага труд и др., което при неправомерност на ограничението
подлежи на обезщетяване.
При
формиране на извод за наличието на елементите от фактическия състав на иска за
репариране на претърпените от ищцата
неимуществени вреди съдът кредитира в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства. Анализът им показва, че от първото извършено спрямо нея
процесуално-следствено действие – претърсване и изземване на 31.03.2010г. до
края на наказателното производство през 2013г., а и до
настоящият момент Й.Д.-И. търпи емоционално-негативни преживявания,
стрес и е в центъра на отрицателното обществено и медиино отразване на
събитията и участниците в придобилата популярност акция на МВР – „Медузите“. До
началото на досъдебното производство, ищцата е заемала
в продължение на дълъг период от време последователно различни
длъжности в кариерното си израстване свързани с реалзиране на счетоводната дейност
в „Градски
транспорт“ ЕАД до заемането на най-висшата длъжност - „Главен
счетоводител“,
ползвала се е с авторитет и уважение както в
професилналната среда, така и в семейството и близкия социален кръг.
Повдигането на обвинение и показната акция по задържането й,
осветлена подробно от всички видове медии, извършването на процесуално
следствените действия в дома й, на работното място
и на обслужващото го публично
пространство – паркигна
пред сградата на „Градски транспорт“ сред множество хора – познати и непознати,
пред които Й.Д.-И. е била с
белезници на ръцете безспорно се е отразило на себеусещането й
за чест и достойство и е довело до усещането за необратимост на процеса по
загуба на уважение и доверие. От друга страна по делото не бяха събрани
доказателства за това
публикациите в пресата и излъчванията на материали в медиите обективно
да са довели до промЯ. на обществените нагласи към ищцата
– нейни близки, колеги или приятели да са променили съществено отношението си към нея,
да са отбягвали контакти с нея, да са демонстрирали
съмнения в качествата и постъпките й. Едновременно с това обаче следва да се отбележи, че създадената по повод
воденото досъдебно производство отрицателна обществена нагласа към ищцата като
част от адресатите на полицейската акция се е отразила негативно на
възможността на ищцата да започне работа при нов работодател след
отстраняването й от длъжност на 29.04.2010г. и след прекратяването на трудовото
и правоотношение на 13.12.2010г. и да се развива професионално. Същата не е
успяла да започне ново трудово правоотношение въпреки безспорната си професионална
подготовка, което е наложило да се реализира като самоосигуряващо се лице.
Установи
се от събраните писмени и гласни доказателства чрез разпита на св. М. В.и С.И., които съдът кредитира като произходящи от лица
с преки и непосредставени впечатления
относно преживяванията на ищцата във времето на
висящността на досъдебното производство, че Й.Д.-И. е
изпитвала страх и притеснения за начина по който
събитията разиграли се около нейната личност след
м.03.2010г. ще се отразят на най-близките й хора – нейната майка и съпруг. От показанията на
съпруга на ищцата се установи, че освен тя станала затворена, не излизала извън дома си в продължение на почти половин година,
ограничила обичайните си контакти с приятели и колеги което безспорно е довело
до изпадане в социална изолация с всички произходящи от това последици –
психическо напрежение, апатия, дезинтересираност.
Представената
медицинска документация и заключението на проведените
съдебно-медицинска и психиатрична експертизи удостоверяват, че след началото
на досъдебното производство у ищцата са се проявили здравословни
усложнения настъпили в следствие на провежданото срещу нея
наказателно производство. Диагностицираната хипертонична болест,
както и доказаната симптоматика на остра стресова реакция – тревожност, безсъние, страхови изживявания се отнасят за времето след
ареста, който именно отключва тревожните състояния, без индиции за тях да са
съществували преди това. Понастоящем ищцата провежда
медикаментозно лечение чрез приемането на лекарства два пъти дневно целящо
овладяване на симптомите на повишеното артериално налягане,
което състояние веднъж отключено ще я следва да края на живота й, а без
провеждано лечение същото крие потенциалната опасност от увеличаване на
сърдечно-съдовия риск и този за увреда на важни органи в човешкия организъм. Съдът
приема за подлежащи на обезщетяване вреди от неправомерно повдигнатото
обвинение на ищеца на тези свързани с
диагностицираната хипертонична болест и остатъчните нарушения на психичния
статус свързани със запазената ситуационна тревожност и страхови изживявания
като приема, че е налице пряка
причинно-следствена връзка между тях и
провежданите под контрола на Прокуратурата процесуално-следствени действия.
Не така стои въпроса за претъпените от ищцата вреди от
спонтанното прекъсване на бременността и през м.07.2010г. Безспорно
прекъсването на бременност, която е била планирана и желана е факт, който носи
негативни емоции на жената, възпрепятствайки временно мечтата й да стане майка.
Това в още по-голяма степен важи и за ищцата, за която бременността е била
дългоочаквана. От медицисната експертиза и документация обаче се установи, че ищцата
се е лекувала от безплодие свързано с дисфункция на яйчниците и стерилитет в
семейството още преди полицейската акция. Въпросната бременност е започнала
след провеждане на планирана процедура
по инсеминация на 21.05.2010г., т.е след ареста и по време на извършваните по
отношение на нея процесуалано-следствени действия. Още на 04.06.2010г. ищцата е
била прегледана от лекар във връзка с оплаквания от болки ниско в корема –
„абортус иминенс“ или т.нар заплашващ аборт, а на 17.06.2010г. е поставена диагноза - „Остър салпингит и оофирит“ представляващ
възпалително заболяване на маточните тръби. На 02.07.2010г. ищцата е постъпила
в болница с болки и кървене, при което е констатирано, че плодният сак не
отговаря на срока на бременността и е поставена диагноза „мисед аборт“, при която
плодът е загинал и е задържан в детеродният орган на жената, като най-честата
причина за това са генетична несъвместимост или аномалия. В следствие на това
са настъпили усложнения свързани с перфорация на матката. От заключението на
медицинската експертиза се установява, че ищцата е имала и втора неуспешна
бременност през 2017г. Въз основа на изложеното и дадените практически
разяснения на вещото лице Д. съдът приема, че не е доказана
причинно-следствената връзка между провежданото срещу ищцата досъдебно
производство и спонтанното прекъсване на първата й бременност през 2010г. Както
бе посочено към м.03.2010г. ищцата вече е била диагностицирана с медицински
проблем свързан с дисфункция на яйчниците водещ до безплодие. Именно по тази
причина напълно осъзнато, планирано и независимо от провежданото досъдебното
производство ищцата се е подложила на процедура по инсеминация през
м.05.2010г., която за съжаление е завършила с прекъсване на бременността, поради
това, че същата не се е развила по обичайния начин – възникнали са възпалителни
процеси, болки с корема, несъответно развитие на плодния сак и следствено от
това загиване на плода. Както посочва и вещото лице основната причина за аборт
от този вид е генетична несъвместимост или аномалия, а не стресова реакция.
Нещо повече към датата на планираната от самата ищца инсеминация – 21.05.2010г.
същата очевидно не се е чувствала в състоянието на остра стресова реакция,
каквато безспорно е била при задържането й под стража през м.03.2010г., но дори
да се приеме, че въпреки него тя е предприела процедура по асестирана
репродукция, то причините за неуспешната бременност се дължат не на
психологичен, а на физиологичен проблем /неразвитие на плодния сак и загиване
на самия плод/. На това основание съдът приема, че претърпените от ищцата негативни
емоции свързани с прекъсването на бременността и през 2010г. не подлежат на обезщетяване
от ответника.
Установи
се, че в следствие на инициираното наказателно преследване Й.Д.-И. първоначално е била отстранена от заеманата до този
момент длъжност – Главен счетоводител в „Градски транспорт“
ЕАД считано от 29.04.2010г., а в последствие към
13.12.2010г. трудовото и правоотношение е било прекратено, с което
е загубила не само професионалната среда, в която
се е развивала в продължение
на повече от 12 години, но и трудовите си доходи, с които е осигурявала
издръжката на семейството си. Същото безспорно е създало
усещане за несигурност в намирането на нова работа и
нов източник на доходи и представлява
източник на психично напежение за нея. Съдът отчита, че вредите от посочения вид, за които ответникът е отговорен
са както за времето от принудителното й отстраняване от длъжност до
прекратяването на трудовото и правоотношение в „Градски транспорт“
ЕАД поради сключването на нов договор за управление - главно свързани с негативни преживявания от
липсващия доход, така и след прекратяване на правоотношението й – свързани с
трудностите за намиране на нова работа произтичащи от медийният отзвук на факта
на нейното задържане под стража, за което свидетелстват разпитаните по делото
свидетели.
Като елемент от подлежащите на обезщетяване неимуществени
вреди ищцата посочва и фактът, че ответникът чрез своите служители е бездействал при изпълнение
на задължението си за вдигане на наложената мярка по чл.68 от НПК – забраната
за пътуване в чужбина при прекратяване на досъдебното производство. Същата е
била отменена от ответника едва на 16.12.2014г. – година и половина след
прекратяване на досъдебното производство, по инициатива на самата ищца, която
при подаване на заявление за издаване на документи е била уведомена за нея. В
този смисъл са и показанията на св.И., който посочва, че фактът на висящата
забрана за напускане на страната, узнат случайно непосредствено преди планирано
пътуване в чужбина, върнал ищцата към ужаса на вече приключилото досъдебно производство.
Съдът
намира, че бездействието на органа наложил мярката да отмени нейното действие
след отпадане на необходимостта от нея е довело до крайно неприятно за ищцата
положение, при което въпреки снетите обвинения е била
третиран като лице срещу което се води наказателно преследване, което безспорно
е в състояние да й причини твърдяният емоционален дискомфорт и неудобство.
По отношение на твърдяните вреди от съставените oт Агенцията за държавна финансова инспекция актове за административни
нарушения и наказателни постановления на ищцата в качеството й на главен
счетоводител, съдът намира същите за недоказани. По делото не са ангажирани
доказателства за установяване на релевантните факти – кога, на кого и за какво
са съставени актовете, но доколкото самата ищца твърди, че същите са във връзка
със проверка на изпълнението на служебните и задължения от компетентен орган
/АДФИ/, то съдът приема, че същите, независимо от резултата им не са в
причинно-следствена връзка с действията на прокуратурата по повдигане на
обвинение за извършено престъпление.
При формиране на изводите си
досежно размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди съдът съблюдава трайно установената съдебна практика – ППВС
№ 4/23.12.1968г. и ТР № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС, както и във формираната
по реда на чл.290 от ГПК практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД, съгласно
която понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат
предвид при определяне на обезщетението за неимуществени вреди - вида,
характера, интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със
състоянието на ищеца преди него, тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е
за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан, респ. -
наказателното производство е прекратено по всички обвинения или по част от тях,
продължителността на наказателното производство, включително дали то е в
рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е взета и вида
на взетата мярка за неотклонение; както и по какъв начин всичко това се е
отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква
степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо -
цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху
живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. Обезщетението
за неимуществени вреди от деликта по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ се определя
глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт и в този
смисъл размерът на паричното обезщетение следва да е достатъчно по размер за
репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с
оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не
следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за
обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди
В
случая от ангажираните по делото доказателства се установяват настъпили за Й.Д.-И.
неимуществени вреди, които са в пряка причинно следствена
връзка с проведеното срещу нея наказателно
производство, а именно претърпени прихически травми, душевни болки и страдания,
свързани с накърненото чувство за чест и достойнство, страхове свързани с
неблагоприятните последици, които повдигнатото обвинение би оказало върху нея и близките,
неудобства свързани с третирането й като обвиняемо
лице и след прекратяване на наказателното производство по повод забраната да
напуска границите на страната и търсенето на нова работа,
влошаване на здравословното й състояние изразяващо
се в диагностицираната хипертонична болест, както и
остатъчните прояви на острата стресова реакция изразяващо се в ситуационна
тревожност и страхови изживявания и не на последно място излъчването чрез
средствата за масова осведомяване – печатни издания, електронни медии и
интернет на материали провокиращи към създаване на негативно отношение срещу
личността на ищцата. Срещу Й.Д.-И. са били
повдигнати общо 3 обвинения в това число за тежко престъпление
предвиждащо и наказание лишаване от свобода, производствата по които обаче е прекратено
в досъдебната фаза. Нито едно от тях не е влязло в съдебна фаза, което е
спомогнало ищцата да избегне допълнителните негативни
преживявания свързани с очакването на присъда. В рамките на висящността на
досъдебното производство спрямо ищцата са били
вземани мерки за неотклонение съобразени с индивидуалното й
положение – задържането под стража е продължило само законоустановения срок от
72 часа, а домашният арест само 10 дни, в
рамките на който и е давано разрешение за напускане на дома с
цел участие в съдебното производство по вземане на мярката и
за неотклонение и реализиране на правото й на лична защита, поради
което съдът намира, че тези мерки за неотклонение не са причинили на ищцата
вреди по-големи от тези, които обичайно създава този тип ограничаване на
свободното придвижване. Последващото изменение на мярката за неотклонение в най-леката - „подписка“, след по-малко от две седмици от началото на досъдебното производство, е възстановила в
пълен обем правата на ищеца в това число и правото й
да се придвижва свободно в границите на Р.България. Що се отнася до забраната
за излизане извън страната, то безспорно бездействието по вдигането й спрямо
ищцата
в продължение на повече от 1 година е причинило негативни
емоции, но едновременно с това следва да се отбележи, че не е
довело до ефективно
лишаване от право да пътува в чужбина.
Ищцата безспорно е изпитала срам
и неудобство от опетняване на доброто й име в обществото и най-вече в професионалната
общност, в която е била познат на много хора поради дългогодишния си стаж и в
която не е успяла да намери нова реализация. Извън това привличането й към
наказателна отговорност е станало достояние и на онези, които не са били част
от личното, приятелското и професионалното й обкръжение благодарение на
многобройните отразявания на случая в пресата и електронните медии. Безспорно
отговорността на Прокуратурата се ангажира не заради това, че трети лица
/медии/ са изнесли информация за акция „Медузите“, а заради това, че
предприетите от нейните органи действия са дали повод за тези публикации,
включително чрез даването на публични пресконференции. Факт е обаче, че всички
публикации свързани с името на ищцата не съдържат целенасочени атаки лично
срещу нея, а са в контекста на предприетите действия по наказателно преследване
на лицето Б.Г., поради което съдът приема, че тежестта на негативното им
въздействие спрямо Й.Д.-И. /посочвана в голяма част от публикациите като Я. К./
е по-минимална.
Съдът приема, че разследването по
ДП № 128/2010г. по описа на ОДМВР-Варна трансформирано в ДП № 15/2011г. под
контрола на ВРП и ВОП е проведено в рамките на разумния срок предвид доказаната
фактическа и правна сложност на разследването водено срещу четирима обвиняеми с
по няколко обвинения и необходимостта от събиране на доказателства по множество
повдигнати обвинения, включително и такива свързани с извършването на
процесуални действия в чужбина /разпити по делегация и др./. Въпреки това продължилото повече от 3 години досъдебно производство
свързано с многобройни призовавания, разпити, участия в процесуални действия,
неизвестност и страхови изживявания, които очевидно ищцата е приемала силно
емоционално, са в състояние да предизвикат крайно негативно влияние върху
всички аспекти от живота на човек и да го изведат за дълго от състоянието на психичен
комфорт. А както посочва вещото лице по СПЕ, макар в голяма степен да е
преодоляла травмативното въздействие на случилото се и то главно поради
положителните емоции от раждането на детето си през м.05.2018г., ищцата
продължава да носи отрицателните последици от него без данни кога и дали същото
ще бъде категорично преодоляно.
С
оглед на всичко изложено съдът намира, че общото обезщетение за всички доказано
претърпените неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с
воденото срещу ищцата
и прекратено наказателно производство е в размер на общо 20000
лева, който е достатъчен за репарирането им в съответствие с общоприетия
критерий за справедливост и с оглед особеностите на настоящия случай. За
разликата до пълният претендиран размер от 80 000
лева исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Съобразно
направеното искане сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва
върху нея, която на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД се дължи от деня на непозволеното
увреждане, което за неимуществените вреди е от датата на влизане в сила на
постановлението, с което се слага край на наказателното преследване спрямо
ищеца /т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д.
№ 3/2004 г., ОСГК/, т.е считано от 29.06.2013г. поради което искането е основателно от тази дата, и неоснователно
от посочената в исковата молба дата - 18.06.2013г. В рамките на срока за отговор /с допълнението към отговора от
10.07.2018г./ ответникът е направил възражение за погасяване по давност на
вземането за законна лихва за периода от повече от 3 години назад от депозиране
на исковата молба, което се явява основателно. С оглед датата на
предявяване на иска - 18.06.2018г. и
направеното възражение за изтекла погасителна давност, то се явява основателно
/чл.111, б.”в” от ЗЗД/ по
отношение на натрупаните лихви, изтекли за периода, предшестващ три години от
завеждането му, т.е до 18.06.2015г. вземането за законна лихва е погасено
по давност, а такава следва да бъде присъдена считано от тази дата.
На
основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски
съобразно уважената част от иска, които в случая са в размер на 955
лева по иска за присъждане на неимуществени вреди, при общо сторени в размер на
3820 лева /10 лева – заплатена държавна такса, 10
лева – такси за съдебни
удостоверения, 800 лева –
депозит за експертизи и 3000 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно,
а е към минимума определен по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения - 2930 лева/. Същите
следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Мотивиран от така
изложените съображения, Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. "Витоша"
№ 2 ДА ЗАПЛАТИ НА Й.К.Д.-И., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 20000 /двадесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в
причинени психически страдания, срам, унижения, накърняване на доброто име в обществото,
засягане на честта и достойнството, в резултат
от повдигнатото срещу ищцата незаконно обвинение в извършването на престъпление
по чл.321, ал.3, т.2 вр.ал.2 от НК, чл.282, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК
и чл.311, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, по което
воденото срещу нея наказателното производство по ДП № 128/2010г. по описа на ОД
на МВР – Варна и ДП № 15/2011г. по описа на ОСлО–ОП - Варна е прекратено с
Постановление от 18.06.2013г. на ВОП, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.06.2015г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 20000
лева до пълния претендиран размер на 80000 лева, както и искането за присъждане
на законна лихва върху сумата на обезщетението считано от 18.06.2013г., на
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. "Витоша"
№ 2 ДА ЗАПЛАТИ НА Й.К.Д.-И., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 955 /деветстотин
петдесет и пет/ лева – сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски Апелативен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: