№ 260
гр. Пловдив, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Теофана Б. Спасова
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Административно
наказателно дело № 20225330206600 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-
006692/26.09.2022г. на Началника на Сектор ПП към ОДМВР гр. Пловдив, с
което на И. П. П. ЕГН ********** са наложени две административни
наказания “ГЛОБА” в размер съответно на 200лв. и 20лв., както и наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършени
административни нарушения по чл.123 ал.1 т.2 б.Б от ЗДвП и по чл.5 ал.2 т.1
от ЗДвП.
Жалбоподателят И. П. П. чрез пълномощника си по делото адв. П. счита
издаденото Наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно,
моли съда да го отмени, по съображения, изложени в жалбата и в съдебно
заседание.
Въззиваемата страна – ОДМВР гр. Пловдив не изпраща представител и
не взема становище по жалбата.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени
законосъобразността на издадения административен акт, с оглед произнасяне
по същество, намира и приема за установено следното :
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
1
Атакуваното наказателно постановление е издадено против П. за това,
че на 22.08.2022г. в 11.57ч. в гр. Пловдив на бул. Руски № 54 МОЛ Марково
тепе ниво на подземен паркинг управлява лек автомобил „Нисан Кашкай“ с
рег. № ..... като: 1. Не е внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението като преминава през левия крак на намиращия се на платното
пешеходец; 2. Като участник в ПТП не изпълнява задължениет оси да спре и
установи какви са последиците от ПТП, не остава на място до пристигане на
представители на МВР. По-късно установен от ОДЧ на Сектор Пътна
полиция и върнат на мястото на ПТП.
Видно от приложената по делото административнонаказателна
преписка Акт за установяване на административно нарушение №
GA723027/22.08.2022г. е издаден против жалбоподателя за посоченото
нарушение, а разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят Н.
С. Я. изцяло поддържа изложените в него констатации. Заявява, че не е
констатирал лично нарушението, а пристигнал на място, свързал се с
дежурния и по зцаписи от видеокамери установили регистрационния номер
на автомобила и върнали водача на мястото.
Предвид така изложените обстоятелства, съдът намира, че по делото не
са установени по безспорен и категоричен начин извършени нарушения по
чл. 123 ал.1 т.2 б.Б от ЗДвП и по чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП от страна на И. П. П.. В
тази насока да се направи положителен извод не спомогнаха нито
показанията на актосъставителя Я., макар дадени под страх от наказателна
отговорност и лишени от субективна оценка на обстоятелствата по случая,
нито писмените доказателства по делото-АУАН, Заповеди, справка за
водач/нарушител от региона, Протокол за ПТП.
Цитираните доказателства не могат да бъдат приети като единна
съвкупност, налагаща категоричния извод относно наличието на
противоправно поведение от страна на П., довело до нарушаване на
цитираните в АУАН и НП норми. В този смисъл липсват очевидци на
описаните в АУАН и НП деяния, като изводите за него и авторството му се
основават единствено и само на твърденията на актосъставителя за проведен
разговор с пострадалия, в който той бил потвърдил извършеното. Тоест
липсва система от доказателства, които да убедят съда, че жалбоподателят е
извършил вменените му нарушения. Още повече, че въззиваемата страна не
2
ангажира доказателства относно опровергаване твърдението на
жалбоподателя, че П. не е осъществил административни нарушения.
На следващо място съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване
на атакуваното НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване правата и законните интереси на
жалбоподателя. В описателната част на процесното наказателно
постановление, както и в АУАН не са посочени обстоятелства, които могат да
изяснят констатираното нарушение.
Съобразно правилата на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН задължително следва
да се опише нарушението и обстоятелства при, които същото е било
извършено. В настоящия случай е посочено мястото на нарушението, като
липсва описание на самото нарушение - не се посочва в каква посока се е
движил пешеходеца, не се посочва в каква посока се е движим лекия
автомобил - дали нарушението е извършено при влизане в паркинга, при
излизане от паркинга, в лява или дясна лента, при извършване на маневра за
спиране, излизане и пр. Не е посочено и по - конкретно и ясно т.нар.
„преминаване“ през крака на пешеходец - дали е засегнато стъпало, част от
него, коя точно част или някаква друга част от крака. Не се посочва степента,
като се има предвид, че е бил извикан и екип на „Спешна помощ", който
както към момента е направил определени констатации за увреждането, така
и по - късно АНО е можел да изиска информация за вида, тежестта и
характера на самото увреждане, за да може да стигне до извода, че е налице
„висока степен на обществена опасност“. Не се посочват и никакви данни за
пострадалото лице - имена, пол, възраст, жена или мъж, дете или не и пр.,
което не дава и възможност да се установи нито степента на обществена
опасност, нито каквото и да е друго от нарушението.
По смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН освен, че АНО не е описал
нищо от горните обстоятелства, не са посочени и доказателствата, които
потвърждават извършването на нарушението.
Проверяващите служители на ОДМВР е можело да изземат записи от
видео камери, които със сигурност се намират в паркинга на МОЛ, за да
могат да установят безпроблемно и по най - безспорен начин настъпилия
инцидент. Не става ясно поради какви причини тези действия не са
извършени или, ако са извършени, защо не е посочено нито в АУАН, нито в
3
процесното наказателно постановление.
В обжалваното Наказателно постановление е прието, че
жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 5, ал. 2, . т 1 от ЗДвП, като
записаното в постановлението е, че „Водач на ППС не е внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението/пешеходци и водачи на
двуколесни ППС/." Видно от самата норма на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП е, че тя
има две предложения - пешеходци и водачи на двуколесни ППС. В случая от
начина, по който е изписано в наказателното постановление не става ясно кое
предложение е налице. АНО е посочил и двете предложения на закона, като
създава сам предпоставки за неяснота. В описателната част се говори за
пешеходец, а малко по - нататък се споменават и двете предложения на
закона - пешеходец и водач на двуколесно ППС. Както е известно водачите на
двуколесни ППС са тези на мотори, мотопеди, велосипеди, тротинетки -
електрически и други и всякакви такива средства, като в случая се създава
объркване с обстоятелството пострадалото лице само пешеходец ли е или е
бил водач на двуколесно ППС.
В процесното наказателно постановление в описателната му част като
второ нарушение, което според АНО жалбоподателят е извършил е посочено
- като участник в ПТП не изпълнява задълженията си да спре и да установи
какви са последиците от ПТП, не остава на място до пристигане на
представители на МВР. Тази констатация съдържа две различни задължения,
които са установени в закона - първото е по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - без да
създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието, а второто е по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б" от
ЗДвП - да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на
компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. АНО е
посочил, че е нарушена нормата на чл. чл. 123, ал., т. 2, б. „б" от ЗДвП
въпреки, че в описателната част е посочил и нарушение на нормата на чл. 123,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В горния смисъл се поставя въпроса кои точно са нарушенията, които
П. е извършил, тъй като в описателната част са посочени два отделни състава,
а в частта, в която се посочва точния текст от закона е посочен само един
състав.
Тези несъответствия правят невъзможно и сериозно засягат правото на
4
защита на дееца, като опорочават и по - нататъшните действия на АНО, който
следва задължително да направи преценка за тежестта на нарушението и
причинените вреди, а от там се влияе и размера на наложеното наказание. По
отношение на наложеното наказание по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП,
законодателят е предвидил граници, в които същото следва да се наложи.
Предвидената имуществена санкция - глоба е в размер от 50 до 200 лв., а
лишаването от право да се управлява МПС е в размер от 1 до 6 месеца. АНО в
диспозитива на обжалваното наказателно постановление е приел, че
извършеното нарушение е с висока степен на обществена опасност и поради
тази причина според него следвало да се наложат наказанията в най - високия
им размер, както по отношение на глобата, така и по отношение на
лишаването от право да се управлява МПС.
В настоящия случай са допуснати редица нарушения на
административно производствените правила, които касаят определянето на
наказанието, неговия размер и въпроса за маловажност на нарушението по см.
на чл. 28 ЗАНН.
Нормата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН изрично вменява в задължение на
АНО да издаде наказателно постановление само, ако се установи по несъмнен
начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е
извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на
производството, за прилагането на чл. 28 или не е сключено споразумение с
нарушителя.
В конкретния случай установяването по несъмнен начин на
извършеното нарушение не е било извършено. АНО обаче не е обсъдил
възможността за прилагане на чл. 28 ЗАНН, като дори и да отхвърли тази
възможност, задължително следва да изложи мотиви в наказателното
постановление. Липсата на такива е пряко нарушение на чл. 53, ал. 1 от
ЗАНН.
На следващо място според правилата на чл. 57, ал. 1, т. 8 АНО следва да
обсъди смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства и да ги вземе
предвид при определяне на наказанието.
В настоящия случай, видно от изложените мотиви е, че АНО приема, че
извършеното нарушение е с висока степен на обществена опасност. Какви са
мотивите за това обаче остава неясно и е по - скоро загадка, как точно АНО е
5
приел наличие на „висока степен на обществена опасност“. Би следвало в
мотивите изрично да се опише какви са смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства и едва след тяхното обсъждане, АНО да се мотивира поради
какви причини се налага най - високото възможно наказание. В настоящия
случай АНО не само, че не е сторил описаното, но е и въвел понятие „висока
степен на обществена опасност“, с което нито ЗДвП в приложимите му към
случая разпоредби, нито ЗАНН боравят. Още повече, че АНО посочва, че
определената от него „висока степен на обществена опасност“ касае глобата в
размер на 200 лв., но нищо не сочи по отношение на наложеното наказание -
лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 месеца, което наказание
е също в максималния му предел. По отношение на него също ли е налице
или не висока степен на обществена опасност, отново остава неясно.
Наказанието, което законодателят е предвидил в чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП задължително следва да бъде наложено кумулативно - както глоба, така
и лишаване от право да се управлява МПС за определен срок. В тази норма
обаче е предвидено и двете наказания да бъда определени в точно и ясно
посочени граници. АНО в процесното наказателно постановление на излага
мотиви за индивидуализация на наказанието, а само посочва, че нарушението
е с висока степен на обществена опасност и то по отношение на наказанието
глоба, като е недопустимо без да има въобще мотиви по отношение на
наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, то също да се налага в
най - високия предвиден предел.
Предвид всичко гореизложено и атакуваното Наказателно
постановление № 22-1030-006692/26.09.2022г. на Началника на Сектор ПП
към ОДМВР гр. Пловдив, с което на И. П. П. ЕГН ********** са наложени
две административни наказания “ГЛОБА” в размер съответно на 200лв. и
20лв., както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца за извършени административни нарушения по чл.123 ал.1 т.2 б.Б от
ЗДвП и по чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП, като необосновано и незаконосъобразно,
следва да бъде ОТМЕНЕНО.
С оглед императивната норма на чл.63 ал.3 от ЗАНН настоящият състав
дължи произнасяне по направеното от пълномощника на жалбоподателя
искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото – отмяна на
атакуваното Наказателно постановление и съгласно приложеното
6
пълномощно и списък с разноски въззиваемата страна - ОДМВР гр. Пловдив
следва да бъде осъдена да заплати на И. П. П. ЕГН ********** сумата от
400лв., представляваща направените от последния разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
За тези изводи съдът прецени всички обстоятелства по делото, които ги
налагат като единствено възможни.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1030-006692/26.09.2022г. на
Началника на Сектор ПП към ОДМВР гр. Пловдив, с което на И. П. П. ЕГН
********** са наложени две административни наказания “ГЛОБА” в размер
съответно на 200лв. и 20лв., както и наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършени административни
нарушения по чл.123 ал.1 т.2 б.Б от ЗДвП и по чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР гр. Пловдив да заплати на И. П. П. ЕГН **********
сумата от 400лв., представляваща направените от последния разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7