Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………./………….…….2020 г.
гр. Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание, проведено на четвърти август през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при
секретар Елка Иванова,
като
разгледа докладваното от съдия Бажлекова
въззивно
гр.д. № 1428 по описа за 2020 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна
жалба на ОД на МВР Варна срещу решение № 1025 от
27.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 17639 по описа за 2019 г. на Районен съд -
Варна, 41 -ви състав, с което е осъдена ОД
на МВР Варна да заплати на Х.В.Х., сумата от 1648,62 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване
на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба /28.10.2019 г./ до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 178, ал. 1,
т. 3 във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР , обезщетение за забава върху вземането за периода 01.10.2016г.-30.09.2019г., в размер на 241,09 и сумата от 291 лева, представляваща направените в производството
пред първата инстанция разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 250 лева, на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за
неправилност и необоснованост на решението. Излага се, че съгласно разпоредбата
на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР е установена осемчасова продължителност на нощния
труд, полаган от работещите на смени държавни служители, какъвто е ищецът,
поради което разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата не следва да се прилагат по отношение на него. Извънреден
труд би бил налице, ако служителите работят извън нормативно определеното
време, а в конкретния случай не е налице такава хипотеза. Установената
по-голяма продължителност на работното време на държавните служители в МВР се
явява по-голяма от общата нормална продължителност на работното време по
трудови правоотношения съгласно КТ, като това различие се дължи и е обусловено
от вменените с разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗМВР функции на служителите от МВР.
Навеждат се и доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че
в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително
възнаграждение за прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск,
по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд, множество обезщетения.
Сочи се, че от една страна съдът потвърждава заплащането на положеният нощен
труд от служителя в размер на дължимото и потвърдено от събраните
доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете нощен труд в
извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата по-висока
стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано
посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно
заплатен от ответника. Не е изследван и въпроса дали изплатеният извънреден
труд е извънреден, защото е над нормата за съответното тримесечие. Дори и при
прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за
да обоснове претенцията си, е незаконосъобразно преизчисляването на часовете
нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд. Моли
да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което
предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В условията на евентуалност, е отправено
искане за отхвърляне на иска за периода от 01.01.2018 г. – 16.07.2018 г. ,
поради липсата на нормативна уредба, която да урежда преизчисляването на нощен
към дневен труд, като се ползва заключението по ССчЕ прието като доказателство
в първоинстанционното производство. Претендира присъждане на разноските по
делото.
С писмено становище, депозирано в съдебно
заседание по същество, въззиваемият оспорва основателността на жалбата, като се
излагат съображения за правилност и обоснованост на първоинстанциониия съдебен
акт.
Настоящият съдебен състав на ВОС като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно
произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието
на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част.
В обхвата на така посочените въззивни
предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1 изр.второ ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от
въззивника такива се свеждат до преценката правилно ли е приложен материалния
закон.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав
на ВОС съобрази следното:
Ищецът е предявил осъдителен иск за сумата от
1648,62 лева претендирани, като размера на незаплатено, дължимо възнаграждение за положен извънреден
труд за периода 01.10.2016
г.-30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба – 28.10.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, на осн.чл. 178, ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал. 5, т.2 ЗМВР и
297,48лв. На основание чл.86 ЗЗД. В обстоятелствената част на исковата молба,
ищецът е изложил, че в периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019
г. е заемал длъжността „младши експерт “
във Трето РУ на МВР Варна, което подразделение е на структурно
подчинение към ОД на МВР Варна и статут му определен от длъжността е на
държавен служител. За посочения период е положил часове нощен труд, който
преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 240 часа. Преизчисляването на нощния
към дневен труд води до извънреден труд от 240 часа, който твърди, че следва да
бъде допълнително заплатен от ответника като дължимата сума е в претендирания
размер. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендирал разноски в първоинстанционното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна Областна дирекция на
МВР-Варна е депозирала отговор на исковата молба. Не оспорва обстоятелството, че
ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение в МВР. Оспорва
предявените искове като твърди, че е заплатил
всички отработени от ищеца часове нощен труд. Освен това законодателят изрично е регламентирал, че
продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24
часа и ищецът няма как да обоснове претенция за извънреден труд, попадащ извън
редовното работно време на база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има
действащи специални норми, в случая ЗМВР, Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Счита, че Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата е неприложима в случая. По изложените
съображения моли заявените искови претенции да бъдат отхвърлени. Претендирал е
разноски.
Първоинстанционният съд правилно е квалифицирал
предявените искове като обективно кумулативно съединени и с пр. основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Безспорпно е било между
страните, че отношенията им са регламентирани от служебно правоотношение в
периода 01.10.2016 г. – 30.09.2019 г., като ищецът е заемал длъжност „старши
полицай“ в група „ООР“ на сектор „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Варна. Не
е спорно и обстоятелството, че служителят е назначен на пълно работно време и е
работил на 12-часови/24-часови смени, съгласно утвърден график, при сумарно
отчитане на работното време.
Основният спорен въпрос в
първоинстанциононото и въззивното производство е правен.Свежда се до това, дали към настоящото служебно правоотношение,
предвид специфичния статут на държавните служители в МВР, регламентиран от
специалния закон – ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове, са приложими общите разпоредби на трудовото законодателство,
предвиждащи преизчисляване на нощния труд в часове дневен труд, умножавайки го
с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за
извънреден труд, респективно да се начисли и изплати съответно възнаграждение
за такъв труд.
Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни
– подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени – сумирано за
тримесечен период. Според ал. 5 на същия текст работата извън редовното работно
време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни
дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни
– за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи
на смени. Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са
регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал. 1, т. 3 е и това за
извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22:00 часа до 06:00 часа.
До изменението на чл. 179, ал. 2 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017 г. условията и
редът за изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на
министъра на вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на
вътрешните работи се определят условията и редът, а техният размер – с негова
заповед. В чл. 179, ал. 4 ЗМВР е разписано, че на държавните служители се
изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на
Министерския съвет за държавните служители от МВР. В чл.
187, ал. 9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето
за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
За
процесния период 21.11.2016 г. – 30.09.2019 г. действаща е била Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., издадена от Министъра на вътрешните работи /обн.,
ДВ, бр. 60/02.08.2016 г./, в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение №
16766/10.12.2019 г., постановено по адм. д. № 8601/2019 г. по описа на
ВАС, петчленен състав. На основание чл. 195 АПК Наредбата, като подзаконов
нормативен акт, се счита за отменена от деня на влизане в сила на
съдебното решение, тоест от 10.12.2019 г. Процесната
наредба урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Според чл. 3, ал. 3 от Наредбата за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между
22:00 часа и 06:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. В действащата в процесния период Наредба №
8121з- 776/29.07.2016 г. няма изрично предвидено основание за преизчисляване на
положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такова е имало в чл. 31, ал.
2 от Наредба № 8121з- 407/11.08.2014 г. /обн. ДВ, бр. 69/19.08.2014 г., в
сила от 19.08.2014 г., отм., ДВ, бр. 40/02.06.2015 г./, съгласно която
разпоредба при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22:00 часа и 06:00 часа за отчетния период се умножава по
0.143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период.
По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно
чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му. Предвид
установените суми за изплащане като извънреден труд от приравнени нощни часове,
съдът приема, че същите е следвало да бъдат изплащани на ищеца за всяко
тримесечие, поради което след изтичането на съответното тримесечие /от първо
число на месеца, следващ изтичането на процесното тримесечие/ работодателят е
изпаднал в забава за плащането на дължимото възнаграждение. Съгласно
заключението на вещото лице обезщетението за забава за периода 01.10.2016г. до
датата на предявяване на иска е в размер на 241,09лв., поради което и иска е
основателен в посочения размер.
Поради съвпадение
на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора и
направеното от въззиваемата страна искане на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъдат присъдени сторените пред
настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв., доказателства за които са представени.
Мотивиран от горното, съставът на Варненски
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1025 от 27.02.2020 г.
постановено по гр.д. № 17639 по опис на
ВРС за 2019 г.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Варна с адрес гр.Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2 да
заплати на Х.В.Х., с ЕГН **********
сумата 250 лева, представляваща разноски направени във
въззивното производство, на осн.чл.78, ал.1 от
ГПК.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: